Примерно описаните в Библията завладяване на Светите места изглеждат много внушително, а в същност става дума за завладяване ная царства с размерите на среден окръг в България, съответно битката се е водила между пренебрежимо малко войници като цяло.

Същата работа и в древна Елада-градовете-държави нон-стоп са воювали, ама като цяло походите са били от 200-300 войници. Как да го броиш за сериозна война?

Освен това е трудно да опроделиш участниците в една война на коалиционен принцип, тъй като съюзниците често са се сменяли.

По-лесно е да се оправиш известните морски битки.
Първо цялото Средиземно море е било арена на такива битки до ден днешен. Ето ти ги в горе-долу хронологичен вид:
1. Спартанци срещу атиняни
2. Гърци срещу перси
3. Римляни срещу картагенци
4. Римляни срещу египтяни
5. Италиански градове-държави срещу други италиански градове-държави
6. Венецианци срещу турци
7. Християни срещу турци
8. Англичани срещу французи (вече по Наполеоново време)
9. Англичани срещу италиянци (вече през ВСВ)
Там се е водила последната голяма битка с кораби на гребен ход-Лепанто, християни срещу турци. Пак там се е водила последната битка с дървени кораби-Навароне, коалиция предвождана от Англия срещу Турция.

Това, което обединява битките в Средиземно море според мен е факта, че всичките големи битки са се водили близо до сушата, без значения за коя година говорим. Може би най-малко морски битки са се водили по испанско и френско средиземноморие, което е естествено-големите бойни полета са били Италия, Гърция и Мала Азия.

В Атлантика най-големите битки са се водили по протежението на брега-испанския и френския. Обикновено едната страна на тези битки е била Англия. Другата-Франция, Испания или Холандия. Примерно-Еклюз (Англия срещу Франция), обсадата на Коруня от Дрейк, Гравелин (Дрейк срещу Великата Армада), Трафалгар (Нелсън срещу Наполеон). При Гравелин пък е първата битка, в която поне едната страна е разчитала основно артилерията си-англичаните. Испанците са разчитали единствено и само на абордаж, само дето не успели да вземат на абордаж нищо освен няколко рибарски баржи. Едва през 20-и век се появява на сцената флотата на Германия и едновременно с това битките се изместват на Север (Ютландската битка), което е нормално-немските кораби основно идват от Балтийско море покрай датските брегове и излизат доста по`на север, а във Франция те през ПСВ не са имали военноморски бази. През ВСВ вече са имали бази, но пък са нямали надводен флот, за да ги ползва.

При морските битки по-лесно можеш да дефинираш голямата битка, защото един линкор от ранга на британския Худ или немски Бисмарк носят повече войници и моряци, отколкото е била цялата професионална армия на един средно голям-град държава.

Сещам се само за две сериозни битки в Южния Атлантик, тоест далеч от крайбрежията на Англия, Франция и Испания-потапянето на "неуловимата" ескадра на адмирал Шпее и при река Ла Плата, където пък е потопен линкора "граф Шпее", кръстен по ирония на съдбата на адмирала, разбит недалеч през ПСВ. В същност линкора е потопен от собствения си екипаж, но става след сериозна битка.

За известни морски битки в Тихия океан се сещам само през ВСВ, тоест няма как да ги броим в общата сметка.

3.

...жаль сады сторожат и стреляют без промаха в лоб...<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Charles на 02.01.08 17:16.</EM></FONT></P>

Редактирано от Charles на 02.01.08 17:19.

Като се замисля, района на Милано в Италия и в долината на По са се водили доста битки. Във Франция като че ли Париж Орлеан и на север от Париж. В Испания Гранада и Барселона, а за балканите Константинопол е фаворит ако се водят всичките му обсади за битки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно, че сериозната история взе да става необичайна за клуб история, но можеш да опиташ в малки дози в началото, а после каквото стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това го знае всяко хлапе

'Чрез плакатни стихотворения не се стига нито до барикадите, нито до Парнас'

тук някъде трябва да вмъкна моя реплика, че някой вече каза правилния отговор :)

Прабългарите принадлежат към тюрко-хунската група племена. Потвърждава се от организацията и езика.

Ами готова съм да се закълна, че не съм споменавала, че искам да са големи битки, а обикновено количествено, т.е., не зависещо от качеството изборяване. Така че в случая колко са или не са големи няма значение.
Още повече, че сравнение с двете световни войни някои цифри могат да ни изглеждат смешно малки, но ако се пресметне реално статистически какъв процент са от двете (или колкото са там) воюващи страни, а и спрямо самото население, може да не се окаже толкова странно. Защото едно е да броиш воиска във време, в което населението е било 2 милиона, друго е, когато населението е било два милиарда. И двеста-триста войници са сериозно число за град-държава, която наброява няколко хиляди.

Хронологията, която правиш е правилна, но знаеш, и непълна.
Кийгън, според когото се водя, определя 15те най-големи битки по следния хронологичен ред.
1. Саламин, -480, елини срещу перси.
2. Лепанто, 1571, коалиционни европейски християни срещу турските мюсюлмани.
3. Непобедимата армада, 1588, разгром на католическа Испания срещу протестанска Холандия и Англия.
4. Залива Киберон, 1759, когато англо-американците побеждават (или по-скоро французите сами се саботират) френската флота и определят доминиращите в Северна Америка и Индия.
5. Областта на Virginia Capes, 1797, когато американците печелят над англичаните.
6. Нил, 1798, когато Наполеон е победен и принуден да изостави амбициите си за изтока.
7. Кампердаун, 1797, и унищожението на холандската флота
8. Копенхаген, 1801, когато Англия затвърждава господството си по море в северна Европа.
9. Трафалгар, 1805.
10. Наварин, 1827, начало на края на турската империя и разрушаване на флотата й.
11. Тцушима, 1905, когато Япония утвърждава силите си над Китай и доминира Северния пасифик.
12. Ютланд, 1916
13. Мидъуей, 1942
14. Битката за Атлантика
15. Лейт Гълф, 1944.

Няма да коментирам изключителния му модероцентризъм - има само една морска битка, посочена като важна за Античността и Средновековието, но е интересно, че както и той отбелязва, повечето от тези битки са концентрирани на много близки географски координати. Сраженията при Кампердаун, Копенхаген и Ютланд са на едва 300 мили едно от друго; две хиляди и триста години делят Саламин, Лепанто и Наварин, но и трите са се развили около Пелопонез, всичко на всичко да има най-много 100 мили между тях; а корабите на Непобедимата Армада, сблъсъкът при Киберон и Трафалгар са в пространство от стотина мили, на координати 5градуса западна дължина и между 5 и 30 градуса северна дължина; и още по-интересно, от 15 цитирани битки, само 2 са станали далеч от бреговете, и то в морско пространство, останало незасегнато от конфликти до тогава.

Прабългарите принадлежат към тюрко-хунската група племена. Потвърждава се от организацията и езика.

Най-много битки е имало на Балканите. Вервай ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Започвам да се уморявам да казвам, че говорим само за документирани такива.
А вярата е за друг клуб, не за този

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросните "точки" се намират на разни стратегически пунктове - проходи, протоци, някое удобно поле на важен път, места по-близо до границите.... Такива места са да речем Босфора и Дарданелите, Ламанша, проходите на Балкана или пък Косово поле. Докато други по-забутани или негостоприемни местенца обикновено все остават в страни от събитията - напр. руската тайга или пустините.

____________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тойнби ги е писал тези работи кажи речи век преди незнам-кой-си. Нарича се географски фактор, доколкото си спомням. Най-спорни естествено са тези територии, чрез които се контролират най-важните ресурси... Примерно днес Близкия Изток, в древността проходите, през които минавала важната търговия, важните пристанища и т.н.