Re: Още за Именника / Наука / Хуманитарни науки / История

ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ.

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.

Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.

Гостун - този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята - дохс, [месец] девети - твирем.

Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.

Безмер [управлява] 3 години. Родът на този - Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.

Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.

Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра - верени,
[месец] първи - алем.

Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена - текучитем, [месец] девети - твирем.

[...] 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека - дванш, [месец] шести - алтом.

Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката - тох, [месец] шести - алтом.

Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.

Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] първи - алем.

Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката - сомор, [месец] шести - алтом. И този бе вместо друг [наместник].

Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] четвърти - тутом.

След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.
-------------------------------------------------------------------------------
Преди ви бях пуснал тази тема, но повече като една идея, неподплатена с доказателства. Поработих малко върху нея и ето я в суров вид. Четете я внимателно и чакам отговори за дискусия. Само моля един неграмотник, който парадира с познанията си за Римската империя да не участва, защото няма да му отговарям.

Ето имената на първите "български" владетели. Много автори са изследвали “Именника на бъллгарските канове”, откакто през 1866 г. руският учен А. Н. Попов го открива в един “Летописец Елински и Римски”. Там той е бил поместен непосредственно след старозаветната ІV Книга Царства и това е породило много догадки в изследователите му. Какво общо би могло да има между ранните български владетели и митичните израилски и иудейски царе от Стария завет на Библията? Всеки е допускал, че “Именникът” е сложен там случайно, или допълнително е вмъкнат точно там, без да има някаква връзка с библейските царе. След като бях чел книгите на Фоменко и тези на Йордан Табов, започнах да гледам на историята с големи съмнения и всички събития от нея разглеждах едва ли не “под лупа”. За да направя проучване на Именника ми беше необходимо да познавам добре Библията, българската и римската история. Римската история я познавам добре вече тридесет години, защото съм нумизмат от почти толкова време. Да си нумизмат в България и да не познаваш римските монети е невъзможно, защото едва ли има друга страна, където римските монети да се намират в такива големи количества. Не само това. В околностите на град Пловдив римските селища са стотици и понякога останките им се откриват на 2-3 км. едно от друго. Край всяко съвременно село или град в България като цяло има по няколко антични селища или крепости от римския период. Ще разберете по-късно, защо го пиша това.
С Библията съм запознат от последните няколко години, а българската история се изучава в училище. Така, с тези познания тръгнах да изследвам Именника. От историята, написана в учебниците ни, знаем, че хан Аспарух идва с конницата си от волжските степи, минава Дунава и се заселва с българският народ по нашите земи, на които до този момент живеят славянски племена. В Именника пише нещо подобно:
“Сии 5 кънази дръжаше кнажение об ону страну Дуная лет 500 и 15 острижеными главами. И потом приде на страну Дуная Исперих кнз тожде и досле.”
Тези 5 “кънази” от Именника са: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер. Те са били от онази страна на Дунав до Аспарух, който пръв премества “княжеството” отсам Дунава. След Аспарух следват следните “кънази”, живели на територията на България: и влезли в нашата история като едни от първите български ханове:
Тервел, Безименен, Севар, Кормисош, Винец, Телец и Умор. Те са влезли в нашата история като едни от първите български канове. Това сме учили в училище, това е прието официално днес за “българска история”. Само, че и други народи използват тази “българска” история и я наричат “римска” и “османска”.

Нека сега да направим един паралел на тази история с римската, която е с 600 години по-стара.

Първият “къназ” от Именника е Авитохол. Той е отъждествяван още и с Ахитотел и с хунският вожд Атила, разрушил Рим и римската империя. Името му, според изследователите му, “съдържа две старини източни думи: Ави (сърна, елен) и Тохол (син), които се срещат и до днес в района на Памир (древият Имеон, където са живели българите преди да дойдат в Европа). Двете думи означават: Еленов син.” От този митичин цар не са истанали никакви монети, писменни и археологически паметници, освен споменаването му в Именника. Абсолютно никакви следи и оттатък Дунава, а и отсам. Като нумизмат съм проучвал кога, при кой римски император, започва т. н. “римска власт” над нашите земи. Първите римски колониални монети започват да се секат по времето на Домитиан (81 – 96 г.). Императорите Тит и Домитиан са синове на Веспасиан, влязъл в историята с крилатата си фраза, използвана и днес от нашите политици и бизнесмени” – Парите не миришат!”. Освен това Веспасиан и синът му Тит са известни и с потушаването на Иудейското въстание, а Тит - като разрушител на град Иерусалим в Иудея. Цялото име на бащата е Тит Флавий Веспасиан. Той е роден във Falacrina през 9 г. и е бил син на Флавий Сабин, събирач на данъци и Веспасиа Полла. През 67 г. Нерон го назначава начело на войските, които трябвало да потушат еврейското въстание в Иудея. След смъртта на Нерон продължава успешно войната и на 1 юли 69 г. легионите в Александрия го провъзгласяват за император. Умира 10 г. по-късно, през 79 г. в Реате и бил обожествен от сената. В “Именника на българските канове” императорите Веспасиан Тит и Домитиан са записан така: “Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.”

Авитохол, Ахитотел е опит да се напише Тит Веспасиан Гал. В 300 г. се крият 30 г. царуване заедно с двамата му сина: Веспасиан царува 10г, (69 – 79г.), Тит – 3 г., (79 – 81г.) и Домитиан – 15 г, (81 – 96г.). Общо 28 г. което е близко до 30 от Именника. Родът Дуло е Бело, династията на Флавиите, започнала от император Веспасиан.

Вторият “кан” е Ирник:
“Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.”
Ирник, или Ернах е император Нерва (96-98г), който според римската история е царувал 1г. и пет месеца (живя 150г.) Ирник (РНК) е анаграма на Нерва (НРВ), като двете букви К и В си приличат и могат да бъдат объркани от преписвачите. Нерва не е от династията на Флавиите (Дуло), но в Именника преписвачът е разменил местата на вторият и третия по ред от “кановете”. Нерва е Ерми (Марк), а следващият Гостун (Тит), който е от рода Дуло (Флавий).

Третият по ред е Гостун:
”Гостун - този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята - дохс, [месец] девети - твирем.”
Гостун е Тит. Той е бил наместник на баща си Веспасиан по време на войната срещу Иудея и затова в Именника е влязъл като такъв. Историята на Именника е писана от гледната точка на покореният иудейски народ. Нали Именника е продължение на “ Книга Царства от Библията.

Четвърти е Курт:
“Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.”
Кубрат, Курт, Кобрат, Обрато, Кроват, Хубрат - управлява 60г.
Траян (98-117 г.) + Хадриан (117-138 г.) общо 40г. Хадриановият баща е братовчед на Траян (Ко Брато, Браток).

Следващият, пети “къназ” е Безмер:
”Безмер [управлява] 3 години. Родът на този – Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] трети - вечем.”
Безмер, владее 2г. и 8 месеца
Елии Вер 136-138г. около 3 г. Може би в името Безмер се крият имената Комод и Вер.

“Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.”

Първият владетел, който е минал отсам Дунава е Аспарух. Какво ли не се написа през последните сто и двадесет години за този митичен основател на българската държава. Представяха ни го като обръснат полу-дивак, с една опашка на върха на главата, яхнал своя кон, да предвожда българската дружина. Пак няма отсечени монети, други археологически и писменни доказателства за съществуването му. Всичките доказателства за съществуването му са единственно в този Именник:
”Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра - верени,
[месец] първи - алем.”

Аспарух, Исперих, Батай - управлява 21г. - роден 639 - възцарен в 679г. През 680г. започва преселението. През 694г. прави сина си Тервел съвладетел
В Римската история за царуването на Аспарух има много останали исторически и археологически материали.
Антоний Пий 138-161г. Името Батай е съставено от първите букви на титлите на императора: Б- Байоний, А- Аврелий, Т - Тит, А - Антонин, Й – Фулв (Флавий). Царува 23 г. и като осиновен от Хадриан получава и титлата Бел (Дуло).
Но нека да продължим нататък.

След Аспарух на власт идва синът му Тервел:
”Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена - текучитем, [месец] девети - твирем.”
Тервел, Тривелий, Тербел, Тербеле, Тервен, управлява 21г. 3м. През 700г. прави съвладетел сина си Твирем.
М. Аврелий 161-180г. е осиновен от Антоний Пии и царува 19 г. Имената на Тервел (ТРВЛ) и М. Аврелий (МВРЛ) са почти еднакви. Тервел е и анаграма на Аврелий.

В Именника следва един неразчетен от Попов владетел, който е след Тервел и преди Севар. Това навярно е синът на Тервел – Твирем. Някои други Именници на това място поместват Тербала І и Тербала ІІ – синове на Тервел.
“[...] Твирем (Тербала) 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека - дванш, [месец] шести - алтом.
Луций Вер (161-196) 35г. Той също е осиновен от Антоний Пии и е съимператор на Марк Аврелий. Заедно с него на това място навярно е и император Комод (177 – 192 г.).

Следващият владетел от Именника е Севар.
“Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката - тох, [месец] шести - алтом.”
Запознатите с римската история в името Севар веднага са познали императорорът Септимий Север.
Луций Септимий Север царува от 193 до 211 г. Север и Севар са почти идентични, а единият е царувал 18 г., а другият – 15 г. По времето на тези римски императори има сечени най-много колониални монети по нашите земи.

След Севар идва ред на Кормисош:
“Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.
Кормисош, Кормесий, Кормес (Хор+Месия) 16г. 9м.
Каракала, Кара (черен) + Кала (хубав, гр). Кало Йоан, Каломан и т. н. (198-217). Син на Септимий Север и Юлия Домна. Царуването им е съответно 17 г. за Кормисош и 19 за Каракала.

Винех е следващия владетел:

”Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] първи - алем.”
Това е Елагабал – Варий Авит Басиан, 218-222г., царува 5г. Винех е неправилно изписване на името Басиан.

“Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката - сомор, [месец] шести - алтом. И този бе вместо друг [наместник].”
Гета (209-212) 3г. Луций Гета (ЛЦГТ)=Телец Угаин (ТЛЦГн). Той е бил съимператор на брат си Каракала.

Следва Сабин:
“Сабин, 1г. от рода Укил.”
Това е Макрин. Марк Опелий Макрин, 217-218 г. Царува 1г. както и Сабин от Именника.

Умор е последен в “Именника на българскиге канове”:
“Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] четвърти - тутом.
Диадумениян е син на Макрин. Получава титлата Август през 218г. когато е само на 9 г., но малко след това е убит.

Накрая Именника завършва така:
“След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.”

В историята на Римската империя няма такова прекъсване по това време, но нека да видим какво става на територията на България. Тук остават двете израилски племена, това на Иуда и Вениамин. Нека да видим как е протекло колониалното монетосечене на римски монети в Тракия и Мизия. Най-важният град тук по това време е бил Филипопол. Римски колониални монети тук започват да се отсичат по времето ва император Домициан 81-96 г. и внезапно завършва при Елагабал и жена му Юлия Паула 218-222 г. Има само една по-късна монета от Салонина 260-268, която е била жена на Галиен, но това е инцидентно монетосечене. Нека да видим как е било и в останалите градове в двете римски провинции – Тракия и Мизия:
Сердика (София) започва да отсича римски монети чак по времето на Марк Аврелий 161-180 г. Прието е, че едва при Траян градът получава вътрешно автономно управление, но защо монети започва да отсича толкова късно? Отговор може да се намери в Именника. Когато Тит и Веспасиан завладяват Тракия (Иудея), войските на Тит разрушават до основи Сердика (Иерусалим). Градът е възстановен при Траян, а едва при Марк Аврелий започва да сече монети. Тук отнова както и при Филипопол монетосеченето прекъсва при Елагабал. При Галиен и Салонина пак има инцидентни отсичания на монети, но те са съвсем малко.
Августа Траяна (Стара загора) също както и Сердика започва своето монетосечене по времето на Марк Аврелий 161-180 г. и завършва при Елагабал 218-222 г. При Александър Север 222-235 г., Валериан 253 г. има отсечени но една монета и едва чак при Галиен 253-268 г. има отново отсечени монети.
Анхиало (до дн. град Поморие) започва да отсича римски колониални монети по времето на Домициан 81-86 г. до Гордиан ІІІ 238-244 г.
Аполония Понтика (до дн. град Созопол) – от Антоний Пии 138-161 г. до Каракала 198-217 г.
Деултум (до дн. село Дебелт, Бургаско) от Траян 98-117 г. – до Филип ІІ 247-249 г.
Месембрия (Несебър) от Хадриан 117-138 г. – до Филип ІІ.
Никопол на Места (до дн. село Гърмен, Благоевградски окръг) от Комод 177- 192 г. – до Гета 209-212 г.
Пауталия (Кюстендил) от Антоний Пий 138-161 г. – до Елагабал 218-222 г.
Топир (в долното течение на река Места) от Антоний Пий-161 г.
Траянопол (до устието на река Марица) от Траян 98 – до Гордиян ІІІ 238-244 г.
Хадрианопол (до град Одрин) от Адриан 117-138 г. – до Филип І 244-249 г.
Марцианопол (гр Девня) от Сабина, жена на Адриан – до Филип ІІ.
Никополис на Росица (до село Никюп, Великотърновско) от Антоний Пий – до Гордиан ІІІ.
Одесос –град Варна) от Домициан – до Гордиан ІІІ.
Това са градовете на територията на България, секли римски колониални монети. Всичко това съвпада с Именника и с идването на “българите” по нашите земи. Прекъсването на монетосеченето не може да се приеме, че е резултат от т. н. “готски” нашествия, а с идването на Навуходоносор, който идва на власт и покорява земите на Иудея (Тракия) за 24 години. Кой се крие под това име? Никой до днес не е дал задоволителен отговор и на въпроса, защо при толкова много градове на територията на България монетосеченето през римския период внезапно секва при император Елагабал? Готите идват тук едва по времето на Траян Деций 249-251 г., или 27 г. по-късно. Какво се е случило с тези градове в този период? Можем ли да отговорим и на другият въпрос:
Първите български “канове” секли ли са монети, или не?

Това е Именника. Като четете това, вие навярно също като мен си задавоте въпроси, на които няма отговор. Какви в действителност са владетелите в Именника? Български канове, асирийски царе, или римски императори. Не може съвпаденията между имената в Именника и тези на римските императори да са толкова много. Освен това и годините на царуване почти съвпадат.
Кога са се случили тези събития? През първите два века на новата ера, или през 6 и 7 век? А може би много по-късно, през епохата на ранното османско присъствие по нашите земи? Къде е бил този Рим, Иерусалим на Тит?
Отговорите за този момент все още ги няма, но търсенето продължава.