Искам тук да изразя мнението си, че статистическият подход във физиката е изцяло погрешен. Мисля, че колкото и да наблюдаваме някакво повтарящо се (каквото и да означава това) събитие и колкото и пъти то да се случва по (привидно) един и същи начин, това всъщност не води до никакъв извод за това по какъв начин ще се случи събитието следващият път.

Тъй като имаме възможност да наблюдаваме кое да било периодично случващо се събитие само краен брой пъти, тогава винанаги остава вероятност всъщност да сме наблюдавали само много частни случаи. Ако приемем времето за безкрайно даже остава възможността да няма каквото и да било правило определящо събитието.

Най-интересен ми се струва случая със големия взрив. Големият взрив (ГВ) е върха на спекулациите. Изключително краткият интервал от време, през който сме наблюдавали, че вселената се разширява (в големи мащаби говоря естествено), не ни дава никакво право да твърдим, че това е продължавало и преди нашите наблюдения. Някои ще оспорят това с довода, че не бива безпричинно да се усложнява теорията; тоест да се предвижда, че преди наблюдеията вселената е била в друго състояние. Но нима е за предпочитане спекулацията, че всичко е протичало така, както протича сега?

Ние не знаем отговорите на много въпроси. Откъде се е пръкнала вселената? Защо съществува? Защо физичните закони са именно такива (ако са)? Защо вселената се разширява? Защо темпа на разширение нараства? Защо са именно такива константните величини? Защо материята е разпределена неравномерно из пространството?

Защо при цялото си невежество твърдим, че сме сигурни, че вселената е започнала с взрив еди кога си? Мисля, че извн времевият инервал от няколко хиляди години (а може и да са само около 100) нямаме право да правим каквито и да било изводи за състоянието на вселената.

По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия. За никой минал момент не можем да сме сигурни.

Тези размисли всъщност навяват на КМ. Аз съм си детерминист - смятам, че времето един вид е завършено, от началото до края (не е задължително да е ограничено). От една "външна" гледна точка (била тя абстрактна) всички събития вече са се случили. Във битието не се съдържа вероятностен елемент.
Но детерминизма ми е специфичен. Наричам го безразличен детерминизъм. Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими. Има само едно възможно бъдеще, с конкретни събития - цяло и завършено. Но това не означава, че събитията се определят едно от друго.

Знам, че идеята е твърде радикална. Не очаквам да се хареса на някого. Всъщност очаквам да разочарова детерминистите, които я прочетат. За да докажа, че е вярна са ми необходими две неща: Първо нищо да не показва че е невярна. И второ - да няма друг вариант (всички възможни други варианти да съдържат непълноти, излишъци, или несъответствия). Първото мисля, че се личи. Второто аз за сега интуитивно го "виждам". Надявам се да мога да го изразя ясно и логически последователно един ден :)

Копирам си темата от клуб физика. Може би е по-скоро за тука.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

От век и половина този статистически метод ни е донесъл толкоз ползи, че няма с какво да го сравня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, гледах темата и в клуб физика, но там стана непоносимо ниско нивото -заради тъпотата на модерирането, разбира се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"От век и половина този статистически метод ни е донесъл толкоз ползи, че няма с какво да го сравня"

А дали всички тези "ползи" не са илюзорни? Изобщо каква полза търсим в опознаването на света? Не е ли по-важно просто да го опознаваме?

"едно събитие няма връзка със събития станали преди време t на разстояние x> ct . "

Когато t клони към нула, то и сt клони към нула. Тоест никои събития не са свързани помежду си.

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Всъщност под " повтарящо се (каквото и да означава това) събитие" имах предвид, че събитията само привидно се повтарят. Все ще се различават по някакъв детайл.

Я ми разкажи нещо повече за твоята хипотеза. Какво имаш предвид като казваш, че твоите вак-частици ПРИТЕЖАВАТ тези собствени пулсиращи характеристики? Вак-частиците изменят ли се с времето (за колкото и кратко време да става въпрос)? Изобщо какви именно характеристики притежават те? Форма? Време на живот? Размери разбрах че имат, но защо предполагаш, че са именно такива? Колко мерни са? От написаното от теб останах с впечатление че са тримерни. Разбрах, че са неподвижни една спрямо друга.

И още - до къде мислиш, че се простират (вакчастиците) ? Имали ли са нещо като начало? Защо винаги формират еднакви (подобни) ЕДРИ обекти - "елементарните" чатици? Износват ли се с времето / ще имат ли край? Те самите ли са носители на електромагнитното поле, за което говориш? Обвързани ли са една с друга и ако да по какъв начин?

И как твоята хипотеза обяснява неравномерното разпределение на материята в пространството? Тоест има ли вак-решетката специфични локални особености/неравности? А има ли "празно място" помежду вакчастиците?

Както бях споменал преди време аз си имам собствена хипотеза за вселената. Виждам, че в известно отношение се доближава до твоята. Въпросите по-горе са с цел да открия точните прилики и разлики.

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

ОК четох го. Но ми останаха още въпроси :)

Всички споменати от теб форми за вак-частиците не биха се "сглабяли" идеално една с друга - ще има празно място.

Второ - как се пораждат смущенията по вакрешетката (или как са се породили изначално)? Какво създава дисбаланс, неустойчивост или несъгласуваност между вакчастиците?

По какъв механизъм си взаимодействат две вакчастици / защо смущенията се предават по вакрешетката?

До къде се простира вакрешетката (неограничено?) ?

Защо има / какво определя максималната скорост за разпространение на смущенията?

Защо се образуват краен брой видове елементарни частици/кванти (демек защо има само неголям брой възможни смущения)?

Кое по-добре описва формата на смущенията - 1 двумерна (тримерна) вълна разпространяваща се радиално от даден център; или 2 продълговата нишка по вакрешетката? Което и да е - защо?

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Няма "празно" защото сдвояването на вакчастиците е с фотон за връзка, който си има "форма" и прави "обема" на сдвоеното. Има го в коментарите в посочения от мене линк, по-горе, че е възможно да съществува и по-дребна структура, която да е подложка за вакчастици, но засега е достатъчно да "стъпим" едно ниво надолу - към сдвоените вак-частици, да си ги представим за реалност. Казвам "представим", щото ... други средства, за експериментална проверка, например, няма.
Облаците на сдвоения фотон за връзка се допират, независимо от формата им и така в "реален куб" (криви ограничителни линии) имаме винаги еднакъв брой вакчастици. Докато в "мислен куб" (прави - декартови линии) броят на вакчастиците е различен, зависи от формата им в момента на наглед- точно това е и ИЗКРИВЯВАНЕ на пространството, защото "нормалните фотони"-светлинни, например, следват геодезичната "линия" като траектория (ако можем да я видим, но не можем - виждаме само крайния резултат на взаимодействие на фотона с нас-датчик) и така събитието ни изглежда отместено от действителното си място на случване.

Второ - как се пораждат смущенията по вакрешетката (или как са се породили изначално)? Какво създава дисбаланс, неустойчивост или несъгласуваност между вакчастиците?

Извинявай - много е дълго - съм го писал другаде, ама е по въпроса:

Физическият вакуум няма начало и няма край; представяй си една безкрайна пространствена решетка с неподвижни възли (в смисъл, че не сменят местата си - това е важно за понятието неподвижност - абсолютна система към която ... търсим да отнесем движението си - напр., неподвижен етер, известно ти е). Във всеки възел на тази решетка има по една сдвоена вакчастица. Моментната й ос на ротация, около която се образува се върти бясно (с огромна честота) - представи си: стрелкичка, която се върти във всички посоки захваната за центъра на тежестта си. Големината и посоката на таз стрелкичка са резултат от СПХ на образуващите я смущения.
Случва се някаолко на брой последователни частици да имат една посока (от флуктуациите) и тогава обвивния фотон на първата, все едно се пренася по тази посока, до последната от редичката. Това е неравновесно състояние за околните на участващите в преноса и те завъртват своите стрелкички към направлението, т.е., посоката им става перпендикулярна на линията на пренос. Съседите на тези съседни пък, за да запазят равновесното състояние се строяват обратно на първите съседи и т.н. - от едно пренасяне на обвивния фотон, произтича подреждане на околния физвакуум, което наричам "напомпване" на околното; да, но се достига до предел на това напомпване, щото, за най-предната вакчастица енергията за подредба, вече не стига- нали по пътя си, чест от тая енергия взаимодейства и със съседи.
Тогава напомпаното се връща към равновесно състояние и пак се достига до възможно подреждане на няколко вакчастици в едно направление на стрелкичките; да, ама заради закъснителните процеси от пренос по "кривата на Обратната Връзка", новото подреждане е вече със стъпка напред, в сравнение с началното; и започва пак всичко отначало.
Така, веднъж възникнало движение на пренос, не може да бъде "спряно" от физвакуума; дори напротив - опитът му за спиране е поява на движение на ново място и така ... си пътува едно смущение по частиците на физвакуума с възможно най-голяма скорост спрямо неподвижната вакрешетка: фотон на вакуума (реален, а не виртуален фотон, както сега е възприето). Поради предаването на "щафетата" под някакъв, макар и малък ъгъл, при принос, то мислената траектория на смущението е пространствена винтова линия с някакво завихряне - ляво или дясно, зависи от началните условия.
Множеството от такива и др. подобни фотони подреждат-структурират вакрешетката в определена област от пространството; да не забравя: Пространството го идентифицираме само и единствено посредством видяното от излъчватели, а те са винаги ВЕЩЕВИ обекти, та затова: ПРОТЯЖНОСТТА НА ПРОСТРАНСТВОТО СЕ РЕАЛИЗИРА ВЪРХУ НЕПОДВИЖНАТА ВАКРЕШЕТКА.
Наличието на вещеви обект винаги се съпровожда в отклик-подреждане (реакция) на стрелкичките на физ.вакуума в околността на този вещеви обект. Нещо като "коса" от полета, на къв да е вещеви обект.
Така че - няма значение как е бил подреден физвакуума преди да има вещеви; щом отделни процеси на подреждане са довели до вещеви обект то той, обектът, си носи "косата". Сметката е проста - наличието на много обекти, струстурират вакуума по подобие на движенията за образуване на обекта - нали се сещаш (по хиппотезата ми), че вещевите се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, от същите тия преноси на смущения, когато се завържат около собствен моментен център на ротация.


Струва ми се, че отговаря на повечето въпроси, ама ако не е ясно ... питай - лошо няма...
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 3opниk2 на 28.02.09 19:19.

Разбрах това-онова.

Притеснява ме примерно, че смяташ че вакрешетката (с други думи вселената) е безкрайна. Като че ли имаш предвид безкрайна в тримерно пространство, без да започва отначало (без да е затворена в себе си) и без да се повтаря. Мисля, че това се различава от наблюденията.

Освен това остава въпросът защо съществува максимална скорост на разпространение на смущенията? Някаква собствена характеристика на решетката ли я определя? Или пък на фотоните за пренос?

Между другото ти споменаваш тия фотони само мимоходом. А на мен ми изглежда, че са непомалко важни сами по себе си, отколкото вак-частиците.

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Радвам се, че нещичко се прояснява

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите