Поетите живеят
в свои светове,
а моят свят е нещо
като сал в морето,
останал сам на него
след буря
и потъващ кораб,
взел три бурета с неща
с платно съшито
от белите ми ризи...
...пътуващ,
но нетърсещ бряг -
брадясващ свят...
Поетите живеят
в свои светове...
...и пак така заспиват
в свои светове.

даам..така сме ние... лееееко отнесени на бял кон с бял вятър... Някои от време на време си казват "има нещо повредено в мен" , ама продължават да си пътуват иначе, кво като е буря ...

Я ми кажи ти момченце ли си или момиченце, че аз нещо май грешни впечатления имам..

Редактирано от Sheetal на 15.12.05 01:07.

имa ли знaчение товa когaто си поет?

е, все някакъв род /женски, мъжки/ трябва да използвам, когато му/й говоря..
Още не съм се научила да гадая по букви за пола...само за чувствата...

Този стих носи усещане за свобода. Няма как поетите да се затворят в рамки и брегове. Няма как да им се отнемат световете.
Много красив стих! Попътен вятър в платното. Леко плаване приятелю! Ако буретата натежат, изхвърляй ги едно по едно. Мисля, че не ти трябват много неща.

е, по отзивите нa тези които "го" познaвaт стaвa ясно
тaлaнтливо момче е, спор нямa!

определено
и на мен ми е приятно да го чета,
иначе не бих попитала

извинявам се за оффтопика на 2та ми поста

... ами мотае се тук един мал4уган, друг път един по-сериозен, трети - търсещ, и в безметежност, и в мисли, оби4ащ неделите, поглеждащ и в делниците, и приятел, и неприятен...... ама все е той

да вятъра е Попътен но буренцата ще си ги пазя, 4е там са онези неща...... дето са най, най, най....