От дълго време отбелязваме значимостта на прекаленото драматизиране на явленията, предизвикано от масмедиите: обстановката на криза, несигурността в градски и световен мащаб, скандалите катастрофите, сърцераздирателните интервюта и под привидната обективност, новините разчитат на емоциите, на "псевдосъбитието", на сензационното клише, на напрежението. Но много по-малко внимание обръщаме на едно явление, което също е ново и в известен смисъл противоположно, при това присъстващо постоянно в ежедневния живот - всеобщото разпространение на хумора. Все повече рекламата, телевизионните предавания, лозунгите по време на манифестациите, модата приемат хумористичния стил. Комиксите завладяват до такава степен читателите, че продажбите на един вестник от Сан Франциско са спаднали катастрофално поради това, че престанали да публикуват комикса на Шулц "Дребосъчетата". Дори сериозни публикации се оставят да бъдат повлияни от тази атмосфера. Достатъчно е да се прочетат заглавията или малките заглавия в ежедневниците, седмичниците и дори тези на научните и философски статии, за да се уверим в това. Строго университетският стил отстъпва място пред един по-раздвижен тон със закачки и игра на думи. А изкуството, изпреварващо всички останали произведения, отдавна е превърнало хумора в своя съставна част. Невъзможно е наистина да освободиш произведенията от техния хумористичен заряд след Дюшан, антиизкуството, сюрреалистите, театърът на абсурда и др. Но явлението не може да се вмести само в целенасоченото възпроизвеждане на на хумористични елементи, дори когато става дума за масова култура, явлението обхваща неизбежното развитие на всички значения и стойности, от секса до тези, които ни заобикалят, от културата до политиката, при това въпреки волята ни. Постмодернистичното безверие, неонихилизмът, които се проявяват, не са нито атеистични, нито унищожителни, те са свързани с хумора.

това са страница и два реда на книга издадена през 1983

лично аз наистина пиша в лайфстайл списания. от три години всеки месец имам поне по 3-4 статии из някои от изданията. вече до болка са ми омръзнали хватките на това писане. също и иронията, насмешката, въобще всичко останало. органично са ми писнали. нещо като - просто работа. вече по-алтерантивно ми се вижда бялото безучастно говорене или някое друго, затова в почти всичко друго, което пиша съм по-скоро патетичен, сериозен, сантиментален, с по-малко чувство за хумор. и спокойно си правя личната археология, генеалогия и практика и на себе си, и на знанието, което е около мен. казано с четири думи: опитвам се да разбера. и се опитвам да го правя през доста гледни точки. отчасти съм в няколко общности - литературни, журналистически, философски, приятелски, студентски, интернетски, семейни, любовни. във всяка ми е кофти и във всяка ми е добре. всяка е вярна и всяка е грешна. всичко е квантово и всяко редуциране на неговата квантова относителност и органична житейска значимост не е квантов скок и решителен поучителен подарък шамар от порасналото и помъдряло поколение (по-тата са нарочни - нали се мислиш за по), а е по-скоро само упражнение по назидателна осъдителност, пастиш (фредрик джеймсън) и ирония (може и за киркегор да се сетиш, по-тежкарско е). нека всеки да си е в матрицата, която си е избрал. не може да се съди от един текст, че липсва авторефлексивност, нали така. другото е едно такова субективно oмаловажаване, нали разбираш.
колкото за силвия плат - тя е много готина и винаги ще си я харесвам, но на моменти ми звучи много зубърски, а и тя май наистина често била ровила из речниците, докато пишела (не съм сигурен къде го бях чел това). стъкленият похлупак и повече от половината й поезия винаги ще са ми приятно татуирани в читателската памет. за ан секстън какво мислиш? тя е по-хард.

Редактирано от Cив на 20.05.06 10:28.

Разбира се, че не може да се съди по един текст за отсъствие на авторефлексивност, нито пък един текст би трябвало да е достатъчен на читателя, за да реже и къса смело и през просото, да се изкаже последноинстанционно за автора, да го класифицира, подвърже и сложи на рафта. Както си усетил, аз просто отбелязах приликите в писането, без да съм искала да съдя... или пък омаловажа. Както и да е. Иначе харесвам това писане, защото сред всички неща, които ми се виждат в повече, които спокойно мога да прескоча съм откривала страхотни попадения, в едно изречение, в някой израз. А и съм откривала страхотни автори, сред тях пък мога да направя извод и за увлеченията на поколението, ако щеш.
Харесвам Ан Секстън и наистина я намирам за малко "по-хард", "искаш ли уиски?, не искаш... тогава пий от мен", а ти попадал ли си на тази:

Понякога беше вторник

как можеш да съществуваш
когато раят ти е прерязан на две
и бреговете му стоят един срещу друг
като вражески армии
искам да пиша сега
докато мозъкът кърви
тази писалка се равнява на бога
не искам да изчакам да се утаи утайката
не искам да изчакам да се издигна на повърхността
да достигна необходимото разстояние
откъдето се вижда по-ясно
бедствието и неговите останки
ето аз съм нещастна картонена кутия
от която са извадили обувките
и са поставили капака й на място
идва отнякъде някакъв непознат
иска да ми продаде ножове с намаление
аз опипвам щитовидната си жлеза и чувствам
непреодолимо влечение
момиче съвсем момиче беше
онова бяло видение
ектоплазма, която говореше по телефона
после челния удар на деня
когато телефонът изчезваше
с номера и с всичко
и се скриваше в някаква гора
сред червените
като сигнални светлини гъби
действителността ми се разкъса
изпод нея се показа муцуна на кон
самотен бегач без жокей
който продължава своя бяг до края
да бъдеш съвестен
да пренебрегваш дори болката
за да изпълниш задълженията си
понякога беше вторник
понякога беше сряда
тогава се покачваше живакът в термометъра
искаше ми се да сторя нещо перверзно
да изпразня думите си
в нечие мъжко ухо
до оргазъм
но всичко което беше възможно
сега е едно голямо прогорено петно
останало на калъфката
след като си заспала със запалена цигара
ако остана сама
като онази котка чиято кръв изтича
сред дърветата невиждана от никого
ще имам преимуществото на достойно унижение
счупен прозорец върху който някой
е залепил пергамент
ето пуша пуша като луда
преоткрих рисковете си
по-млада съм от върбова клонка
на цветница
виждам истината виждам стъклената ваза
в която водата е пресъхнала
трябва да гримирам
клепачите и скулите
смачканата торба по чието дъно
са останали ивици боя



трябва да се срещна
с някакви възрастни господа
да премина с жаждата си
през тяхното сушаво лято
идват сенките като ризи
чужди на нощта
идват сенките като черни влакове
от двете страни на насипа
млади мъртъвци тяхното чисто безразличие
заличава всяко обещание
сега когато вече няма алтернатива
когато пръстенът е изгубил камъка си
не се обръщам към нито една стихосбирка
не ме изкушава дори
кражбата на някой стих
това е моята гордост
загръщам се с нея
под бетонния стълб
скован и студен
през който течението преминава
без да го докосва
***


1. всяка сутрин огледалото
ми показва друго лице
това съм аз
от другата страна
идва сърната и се отърква о мен
вече нямам листа имам телефон
така може да започне поемата
като кръстосливица като ребус
така в мозъка ти се ражда баобабът

2. "тук и сега
в най-безполезната провинция"
възлите на това въже трябва да се развържат
да го удължим
както разплиташ черна коса
в някоя коледна нощ
вино, тежко като дреха

3. страхът в обувките и ръкавиците
страхът в шкафовете
тялото обесено на закачалката
моят послушен страх
на всеки три квадратчета
играта на дама се топи като захарен памук
бог е създал света
за да не може да постави нищо на място

4. помниш ли стълбището любима
и бръшляна и останалите аксесоари
и телевизора с душа
на изоставено дете
и тишината на озди акведукт
в който се преобличат водите на река йордан
само една кибритена кутия
само една безопасна игла
и си възвърнала куража си

5. постоянно шляпав във врявата
че съм останала там
където маковете и момините сълзи
са свикнали със забравата
както дланта оставя водата
да изтече между пръстите
между мен и гласа ми
бяла пауза

6. някой реагира враждебно
срещу това кубче лед
което се топи на слънцето
изкарах ви от търпение с моето звънене
отправям пожелания за здраве
очаквам провинцията
чираците идваха с калъпите си
подковаваха ме учеха ме да ходя

7.изкачи се на деветия етаж
и чуваш как небето скърца
къде остана моя любов
и не промълвява дума
в скобата в която е задрамал(а)

8. светкавица
ослепителна раната на кучето
което възстановява равновесието ми
думите поглъщат мислите
както аз ям този пъпеш
в пет часа следобед
с напълно ясно съзнание
леноиво преминават дните жълти автобуси
от една спирка към друга
гумите се изтриват и стават гальовни
така настъпва тишината
в един старчески дом
бивша жена кърми бивш лебед
днес удуших една зелена птица

прокажен аскет на някакъв път в Италия
окото ти разрязва буцата сол
колко малко е съкровището на големия изкусител
колко малка молитвата на инстинкта


днес удуших една зелена птица
днес пръстът ми получи бяло петънце
минават дълги месеци с просълзени саламандри

но оставете веднъж завинаги
нощната стража
това е само едно дете което пее

Това е Нора Юга, а последното ми откротие се казва Райчо Ангелов, е там падам..., честно.

ок
мерси за отговора
и аз го харесвам това писане и за тези неща
но повече мерси за поезията
/сори за йерархичното подреждане/
надявам се да се четем и по други поводи :)

за да си опитомиш дракон трябва да си феникс примерно

нямам нужда от име, а и литературни амбиции нямам за най-голямо съжаление бозаво.
и не е нужно за разговор. и без това не мога да разговарям.
вечната игра на превъплащенията.
или идеалният слушател, самият Сфинкс в неглиже или като му ударя един монолог, та се разбягат де що има мравки по земята ...

тц тц тц
колко свеж интелектуален хленч
естествено аз, макар и не на 19, отдавна знам за евтинджоса на подобни небрежно претенциозни откровения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

евтин съм, всичко е по-скъпо в момента от мен, защото съм безплатен. и това е неприятното. така и така съм на пазара на дир.бг, на който са и всички останали. не че ми пука, че и вие сте безплатни... )))

много неприятно, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аха

глупости