Прочутата картина "Викът" на Едвард Мунк накара изкуствоведите да се надвикват. Какво точно прави сюрреалистичното изображение със зинала уста и запушени с ръце уши - крещи или чува оглушителен писък? Преобладаващото мнение е, че самата фигура крещи. Но позата и изражението й дават повод е за другото тълкувание.
"Аз треперя от страх. И чувам нескончаем вик, разнасящ се от природата" - пише Мунк в бележките за картината.
"Бих казал, че изображението просто персонифицира вик от природата" - твърди пред АП експертът по Мунк Мортен Зондаг. "Въпрос на интерпретация" - опонира Гунар Сьоренсен, директор на музея "Мунк" в Осло.
Любопитно е, че фонът на картината изобразява място в Осло, от което днес със сигурност могат да се чуят истински викове: ревове от една разположена наблизо кланица, или писъци, разнасящи се от една клиника за душевноболни наблизо.
По-важното според Сьоренсен е, че Мунк е успял да нарисува някакъв шум и да визуализира страха на човека от модерността. "Има ли значение дали фигурата вика, или чува вик. По-важно е, че тази картина е емблема" - смята той.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз си мисля, че не само модерността или постмодерността или както там ще я нарече еди кой си класифициращ академичен ум, може да накара човек да пищи от страх или да се страхува безмълвно.
Човекът си е страхлив по природа.

Да се страхува безмълвно по-скоро, макар че нещата, които минават в тази графа, както биха я определили академиците, по-скоро създават жужене, и аз не мога да "оглушея", почти нищо различно даже не чувам, гласовете са толкова еднакви..., че...

Странно, ама тази картина я свързвам преди всичко със страха от себе си.
Вероятно защото за първи път я видях на корицата на "Погнусата".
Изобщо никакъв звук не чувам в нея, щото това си е един безмълвен ужас.
Трябва да съм била на не повече от 19...

още от времето на динозаврите нещата са еднакви..
раждане,
плюскане_ебане_оцеляване,
смърт.
но гласовете никак не са еднакви

"... разбирам защо няма любов, защо няма нищо по-дълбоко от описание на един ден, ако е възможно по часове – ухапа ме комар, тази лампа е топла, като дим над пожар, като лъч в баня, като дръж ми шапката. И как, представяш ли си, след десет, 20 или тридесет години, когато аз отворя твоя дневник, блога на Сив, и се опитам да ви различа, няма да успея, защото това писане с мелодията, която те приспива е сякаш събирано от една ръка, от едно лозе, мачкано от едни и същи стъпала, в един и същ дървен леген, а след това виното, което се е получило е било пито толкова дълго, че последната чаша някой е изсипал върху собствения ти гроб. "

удар в диафрагмата!
:)

Е тъй де, ама нали трябва да си го направиш
различно помежду тях. Щото инак да си бяхме седяли при динозаврите,
за кво да се морим с цялата тази еволюция зарад тия три неща?

Все пак е важно дали придаваш стил на реда между раждането и смъртта. Най-малкото дали ти прави кеф или не. Щото ако не ти прави, със сигурност се появяват гласовете.

ам тъй де
тия сладки пиленца с още жълто около човките били уморени.
след това уф уточнява, че видиш ли били уплашени.
е да да ама не.
щото,
не всеки просяк се нуждае от помощ, така както
и не всеки нуждаещ се от помощ е просяк!

Както казва великия магьосник Ринсуинд -
не е страшно ако ти говориш на дърветата, страшно е,
акоет започнат да ти отговарят