Днес, в Кампо Басо - Италия, повреме на участие във фестивал с Камерна капела "Полифония", си отиде от този свят Ивелин Димитров - изтъкнат композитор и хоров диригент. Освен голям музикант, Ивелин беше изключително почтен и безкористен служител на музикалното изкуство. Всичко, на което беше способен, той отдаде на музиката до последния си час. На татък всичко е мълчание... Бог да го прости.

Композиторът и диригентът ИВЕЛИН ДИМИТРОВ е едно от забележителните явления в българската музикална култура. Творец с огромен талант, ерудиция и човешки морал, той единствен от своето поколение успя да изкачи един много висок и недостижим връх от творчески и високо етични личностни постижения. Той остана завинаги като статуя на този връх в едно аристократично усамотение и в очакване на последователи. Такива обаче няма, защото за днешния талантлив млад музикант е много трудно да устои на суетата, съблазните на бързия успех, жаждата за власт и примитивния егоизъм, така присъщ на всеки човек на изкуството. Маестро Ивелин Димитров е роден в Силистра през 1931 г. Завършва Държавната музикална академия в София през 1952 г., където учи композиция при проф. М. Големинов. Като автор на музика, той твори в почти всички музикални жанрове, където оставя творби с ярък и оригинален почерк, силен драматичен заряд и философски послания. Използва най-съвременни композиционни изразни средства, без да търси преднамерено външни ефекти. През 1968 г. създава Камерна капела "ПОЛИФОНИЯ", профилирана за изпълнение на ренесансова музика и музика на ХХ век. За кратко време тази хорова формация регистрира постижения в изпълнителското изкуство непознати у нас като естетика на музициране и репертоар. Далеч от тогавашната конюнктура, този дамски хор и забележителния му диригент жънат големи успехи на международните сцени и престижни награди от всички най-реномирани европейски конкурси, но в България признанието е половинчато. В нашите географски ширини винаги е било много трудно да бъдеш различен и всеки, дръзнал на такава смелост е плащал висока цена. Маестро Ивелин Димитров не беше поканен да преподава в Музикалната академия нито композиция, нито дирижиране. Така много талантливи млади музиканти бяха лишени от възможността да се докоснат до едно изключително изкуство и морал и да бъдат оформени като високо квалифицирани професионалисти и личности. Защото до сега няма нито един български хор, който да е получавал рецензия като тази на унгарския критик Янош Варга

„ Едва съставът е запял на сцената и публиката веднага почувства, че ще бъде свидетелка на едно изключително събитие. Българките пеят с невероятно, ослепително майсторство. Встъпленията им са точни до хилядни от секундата, нюансите – дълбоко почувствани и осезаеми, а всяко диминуендо така заглъхва в далечината, като че ли изчезва в небитието......”


Дълбок поклон към теб, скъпи Маестро! Оставаш завинаги с нас като светец!

Много ми е мъчно...Колкото изтънчен артист, толкова и фин човек беше! Едва ли имаше някой, който да не го почита, а хористките му го боготворяха.
Светла му памет!
И Бог да го прости.

И хорови майстори май не останаха вече, а, Хаффнер? Ивелин беше от последните. Кадърен, умен, знае занаята. Отдаден - на изкуството, не на ЕГО-то си. Лека Му пръст!

Ивелин Димитров беше най-големия хоров майстор, който до сега е имало в България. Комплексен във всичко!!!! И няма как да не е най-кадърен, защото беше голям композитор!!! Всички останали "големи" имена, включително покойниците бяха просто добри "капелмайстори". Повечето бяха манияци, а някои от тях и комплексари. Като се изправят с можене, знания, култура и морал до Ивелин Димитров, не можеха да надминат дори подметките на обувките му...... И понеже, когато се перчиш като петел на бунище, си по забелязван, затова Ивелин Димитров остана в една сянка, че дори и в изолация. А той е един колос!!!

Остави прекрасна, дълбока и много емоционална музика!!! С нея той ще живее!
А другите му колеги ще попаднат в рубриките "да си спомним за забравените" на радиопредаванията, докато времето ги покрие с пълна забрава.....

Загубата е много голяма!!!!! Поклон!!!

Важното е малцината, които могат да се докоснат истински и да оценят хора като Ивелин Димитров, да ги помнят и продължат духа и делото им. А че той беше "изолиран и забравен" приживе - не е чудно, по скоро е закономерно за такива като него - идеализмът не вирее на битака!