1

pochti po temata.... iska mi se,ako imam vremeto,da se porazhodja malko iz bulgariata i da zaradvam deteto s "tyrsene na skypocenni kamyni"...kyde ??

myrtvoroden club...........

КАКЪВ Е ТОЯ КЛУБ, ЩО ИМА НИЩО НЕЗНАЧЕЩИ ПОСТИНГИ САМО ОТ ЕДИН ИНДИВИД И НЕ Е ЛИ НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ ЗАКРИЕ???

Едни от най-разпространените и обикновенни минерални образувания,
произлизащи от варовиците, са кремъците. Те обаче са в близки
родствени връзки с някои полускъпоценни камъни.

Известно е, че кремъците са агрегати на кварца. Предполага се, че
са се образували във варовика след като варовитата морска утайка се е
превърнала в скала. Кремъците са метасоматити - образували са се чрез
постепенно заместване на варовика под действието на разтвори, носещи
свързан силициев двуокис (разтворими силикати на алкалните метали).
Като източник на силикати вероятно са служили продукти от
изветрянето на силикатни скали с теригенен произход и кремъчни скелети
на морски организми. Силициевият двуокис се е отделял от разтвора,
а вместо него разтворът отнасял същото количество вещество от
варовика. Така постепенно се образувал кремъкът.

Кремъците се срещат и във вид на псевдоморфози, например по дърво.
Те са образувани чрез заместване на предишното вещество със запазване
на всички детайли от формата му.

Кремъците са изградени от халцедонови сферолити и микроскопични
кварцови зърна, като съдържат и много примеси - частици от железни
окиси (оцветяват в кафяви, червени и жълти цветове) и железни фосфати,
вивианит (както и окисления пирит, оцветява в сини цветове ), пирит,
калцит, частици от вместващата скала и вкаменелости.

Халцедоновите сферолити са звездообразно разцепени на субиндивиди
кварцови кристалчета. Разцепването е протекло до най-тънки влакна с
дебелина 0.1-1микрона, удължени напречно на главната ос на кристала.
Съществува и друга сферолитова разновидност на кварца - кварцин, но
при него влакната са изтеглени по главната кристалографска ос.

Подобно на кремъците от халцедонови сферолити са изградени и
полускъпоценните камъни карнеол (сердолик), сардер, ахат, оникс.
Белите слоеве на оникса често се състоят от кварцин.
Подобен на кремъците състав и вид имат и ясписите, но те са се
образували по много по-различен начин.

Понякога в кремъците има малки кухини с ахати или друзи от
кварцови кристали.

Съществуват кремъци, в които след разрязване се вижда концентричен
рисунък, резултат от ритмична дифузия - отвън в кремъка е дифундирало
вещество, образуващо оцветена утайка, например вода, обогатена с
кислород и окисляваща пирита или вивианита, присъстващи в кремъка
като примеси. Когато концентрацията на дифундиращото вещество достига
критично ниво протича реакция с отделяне на утайка, при което
концентрацията намалява и се стимулира по-нататъшна дифузия в
дълбочина до следващото натрупване и отделяне на утайка.
Това довежда до образуването на цветни концентрични слоеве - така
наречените пръстени на Лизеганг.

Такъв кремък прилича на грубослоест ахат, но за разлика от
слоевете на ахатите, които са разграничени рязко, слоевете,
образувани чрез ритмична дифузия са размити.
Освен това ахатите са образувани чрез запълване на готови кухини
(например газови мехури в застинала лава или кухини, образувани
от подземни води във варовик) а кремъците - чрез метасоматично
заместване на варовика.

Условията и начина на образуването на кремъци, ахати и халцедони
във варовиците, поне доколкото ми е известно, не са изучени напълно.

Мерси за инфото, полезно е да се знаят тези неща
Най-после малко оживление и в този клуб...
То и аз не пиша, но поне клубът би могъл да е интересен

Мерси за инфото, полезно е да се знаят тези неща
Най-после малко оживление и в този клуб...
То и аз не пиша но то е от недостатъчно познаване на темите, но поне клубът би могъл да е интересен

На пръв поглед намирането на паднал метеорит изглежда
малко вероятно събитие. Всъщност метеоритно вещество пада общо
взето винаги и навсякъде по земната повърхност.
Разбира се, всички паднали метеорити остават на Земята и се
натрупват с течение на хилядолетията. Железните метеорити могат
да бъдат намерени и разпознати най-лесно.

Интересен факт е, че някои железни метеорити съдържат дребни
диамантени зърна.
Може да се направи следната ОЦЕНКА какво количество железни
метеорити се среща на Земята:

1) Всекидневно на Земята пада от 100 000 до 1 000 000 килограма
метеоритно вещество.
2) От това количество примерно 1% са достатъчно големи късове, които
могат да бъдат намерени, така остават от 1000 до 10 000 килограма.
3) Примерно 3.2% от метеоритите са железни метеорити, остават от 32
до 320 килограма.
4) При диаметър на Земята 6 371 032 метра, това прави от
0.000 000 131 до 0.000 001 31 милиграма железни метеорити на
квадратен метър, падащи всеки ден.

За 100 години биха се натрупали общо от 4.8 до 48.0 грама
железни метеорити на квадратен километър.

Тук има така да се каже някои подробности. Желязно-никеловата сплав,
от която се състоят тези метеорити кородира (ръждясва), и се разрушава
максимум за няколко хиляди години. Но при сух климат метеоритите могат
да се запазват и натрупват примерно 500 000 години или повече.

Има и някои, да ги наречем рекорди. Голяма част от метеоритното
вещество пада във вид на космически прах - микрометеорити с типични
размери до 200 микрона.
Доколкото имам сведения:

подобни микросферули са намирани запазени в седиментни скали на
40 и на 190 милиона години;
железният метеорит Маринка е намерен във въглищен пласт от преди
340 милиона години (Карбон);
в Швеция е намерен каменен метеорит в пластове от преди 463 милиона
години (Ордовик);
в 1998 година са били намерени космически микросферули запазени от
окисление в скали, стари 1.4 милиарда години (Финландия).

1000 tona dnevno? UZAS ;-)

vse pak dosega ne sam chuval da e padnal meteorit na glavata na nekogo ;-)
ia i dali ste go namerat, ako na nekogo mu vleze v mozaka 50 mikronnen meteorit?
ste go pishat obiknoven insult sigurno.
dali pak stotitsi ne umirat godishno ot tova ?;-) hehe