Зелена, огромна, свежа и прохладна. И някъде там в средата да съм сама и да крещя на воля. Толкова вик има насъбран в душата ми. И нищо за чакане. Нищичко. Толкова е сладко очакването. И толкова болезнено. Глупости. Посред жегата. Изпреках, ей! Съвсем изперках!

пролет не прави, така и едно Грахче - поляна не прави ;-Ь Как можеш да си сама сред поляна? То едно грахче и в чаша с вода е само като сред безбрежен океан ;-)))

А на мен и сега не ми стига въздуха. Някой да има въздух назаем?

Макар и замьрсен, поне да го има. То какво ли е чисто вече, че за вьздуха да имаме претенции. Дали води, храни, почви, мисли, ... май много задьлбах, а? ;-)))

Защо черномислието е по-заразно от оптимизма? Уж равновесие в природата, а за някои неща е по-равновесно! Има нещо нередно в цялата тая история.Някъде още в основата равновесието май се е загубило. Уви животът не е като Виндовса - излез, влез и нещата са се оправили.(Наааааай-много една преинсталация.) Не минава тоя номер. Или поне не ми се опитва.

много зелена с много глухарчета и с много силно вплетени тела:))))))))))))

Без телата. Искам самота. Човек е по самотен сред многото хора. Изтрий ги моля те от картинката. Моля! :)

хубавите работи са по-малко от лишите, а и това ги прави още по-хубави ;-))) Затова и реализма е наричан често песимизьм. Не е нужно и да се стремиш винаги да тьрсиш равновесието, така повече неща ще успяват да те извадят от равновесие ;-Ь

обаче да ги изтривам тези тела защото е хубаво така защото така го желая да бъде а за това че човек е твърде самотен сред толкова много други хора съм съгласна случвало ми се е;) защо ти е тази самота знаеш ли че понякога когато си сам всъщност не си сам поне в мислите си Грахке :)

Нещо не ми харесва. Ти си знаеш за твоите тела. При мен ги няма. Сама съм. И мирише на дъжд. Току-що валял пролетен дъжд. И е свежо, и е хубаво, и е широко. :)