...следните въпроси, с цел окончателно да си потвърдя безплодността на посещаването на клубове за запознанства:

1. На колко години сте?
2. Колко дълго сте търсите подходящия или просто поредния!
3. Колко клуба посещавате и от колко време

години: 33
търсих: няколко месеца в няколко сайта и два форума като този
намерих: много неподходящи, никакви поредни
не може нищо да се намери, ако не го поискаш, никъде и никога, ако не промениш нещо в скучния си подреден или бурния хаотичен живот. Трябва да се мине на "горния етаж", тъй да се каже.

Eeee, благодаря :) Една седмица след въпрос най-накрая и един отговор да се появи. Чудех се дали аз съм задал нетактичен въпрос, дали на клубарите не им се прави равносметка /или поне не on-line/ или друга причина, която така и няма да разбера поради липса на каквато и да била активност по темата.
Говориш за промяна - не може ли да се почне от спиране на търсенето на "подходящи" или "следващи" по форуми и клубове и заместване с повече "живи контакти"? Все пак не предполага ли on-line запознанството най-голямо разминаване между очаквания, представи за другия/другата с действителност. Всеки може /и като правило май го прави/ да се преструва на съвсем различен човек в чатове и форуми... Не е ли директният контакт начин да се елиминира това и да се спестят нерви и време от общуване с такива индивиди и установяване на истината за тях?

Не е ли директният контакт начин да се елиминира това и да се спестят нерви и време от общуване с такива индивиди и установяване на истината за тях?

Промяната, за която говоря, е по-дълбока. Да, трябва смелост и търсене на директен контакт по всякакъв начин, но защо не и чрез мрежата? Ако се гледа на форумите и сайтовете като на средства за реални срещи, а не за забавление, те не изглеждат чак такова зло.
А аз говоря за промяна в мисленето - всеки човек може да направи някаква равносметка на поведението си и на това, което търси. На чертите, с които привлича и на чертите, с които отблъсква. На начина си на живот дори, защото домашните принцове и принцеси, колкото и да са ценни като хора, блестят само у дома.
А, и в този клуб много се писа за "създаването на образ" в мрежата - порови се из старите теми. Комплексари, неуверени, дори болни хора, заместват истинското общуване и създават несъществуващи образи по сайтове и клубове. Направо епично го написах.
Но това не е повод за отчаяние. Ние пък може да използваме средството като средство, а не като цел.

Вярно казани, рядко срещани приказки на място!

Хвала на такЪви писачи!!!

Говориш за промяната на такова ниво като за нещо много просто. Равносметка, преценка на позитивни и негативни страни лесно се прави - тя се основава на това, което знаеш или си мислиш, че знаеш за отношението на околните към теб. А след това? Колко лесно един човек може да промени нагласа, мироглед, характер, особено с напредване на възрастта? Какъв и колко силен трябва да е стимулът за промяна? Успяваш ли да създадеш нови/засилиш съществуващи свои положителни страни и да елимираш отрицателни такива? И кога си казваш "Стига толкова, правя всичко възможно да се променя, но понякога го правя заради другите и до известна степен с промяната си създавам друг човек, чужд и на самия мен. Не е ли това просто вариант на другите личности, които създаваме в Интернет, но малко по-сложен заради липсата на анонимност?"
Не съм ровил за други подобни теми, със сигурност има, но влязох в клуба само за да задам трите въпроса, нямам друга работа тук. Ако имам причина да мисля, че ми куца директното общуване с другия пол последното, което ще правя е да се опитвам да го заменя с on-line такова. Най-малкото заради погрешните представи, които несъзнателно мога да създам за себе си в мрежата...

Промяната не е нещо страшно и трудно. И не мисля, че се създава нов образ, когато човек реши да разчисти ненужните неща в себе си. То е като пролетно почистване. Много мога да пиша за това, но понякога хората са готови да живеят сами цял живот, да се разболеят, да умрат дори, но не и да приемат варианта с промяната. Защото тя се получава, ако я приемеш в сърцето и в начина си на мислене, без съмнения и безрезервно. Така е идеята на всяка психотерапия май. Където отиваш при психолог и той те пита задължително, освен какъв е проблемът, и какво искаш да постигнеш и как си готов да го направиш. Тая тема е дълга и сложна.
А за мотивите да пишеш в този клуб ти си знаеш.
Иначе, ето ги някои от темите, за които говоря:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=zapoz&Number=1945605895&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=zapoz&Number=1945506861&page=1&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=zapoz&Number=1945525616&page=2&view=collapsed&sb=5&part=

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=zapoz&Number=1944608080&page=2&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=zapoz&Number=1944291964&page=2&view=collapsed&sb=5&part=

Хората просто си говорят тук. Не е страшно място, където влизаш, за да покажеш, че нещо в контактите с другия пол ти куца. Така че ненужно вдигаш гарда

- години 39
-посещавах два сайта за запознаства - намерих приятни хора,но само за чат,на живо не съм се срещала с никого
-около 8-9 месеца

не съм намерила това,което търсех/то и как да намеря като всъщност исках запознаство в реалния живот.......ей така лесно,случайно,даже да не е любовта на живота ми/.е поне в това успях и то благодарение на хора от клубовете в дира,просто се отпуснах благодарение на тях и....стана.не казвам,че съм намерила мъжа на живота си,но все пак срещнах един човек и макар да не знам докога ще продължи съм благодарна,че се получи по моя начин...

Ей, тоя човек е много прав! Слушайте го и няма да сбъркате!

Кажи колко пъти на теб ти се е налагало да се променяш и защо! Дай пример с промяна в характер, мироглед, която си направил/а в себе си, как си я постигнал/а и какво си спечелил/а освен личното удовлетворение, че си си поставил/а за цел да се промениш и си го постигнал/а. От това, което казваш излиза, че просто решаваш и се променяш. Не ти ли липсва предишния човек, който си бил/а и ако се променяш често заради някой/нещо не губиш ли до известна степен идентичността си. Как те приемат дългогодишните ти познати в такъв случай?