Животът ме направи самотна. Въпреки болката самотата ме убива. Липсват ми възхищението, силните ръце, топлите устни... Как да се справя, как да продължа пътя си?...

Аз го правя като вълк единак...
Липсват ми много неща,но....
На колко години си?

Колко си странен! Какво значение има възрастта, ако двамата си пасват? Или ти си от тези които все още робуват на предразсъдъци?

Всички робуваме на предрасъдаци по един или друг начин.....така че въпроса ти е риторичен ... Абе вие жените никога ли няма да разберете.....


Si vis pacem,para bellum.

Както казват хората - what's your point? Естествено че не всички робуват на предразсъдъци и точно в това е въпроса, да бъдеш с еднакво (или приемливо) мислеща половинка. Ако още не си го разбрал, толкова по-зле за теб, не знаеш какво пропускаш в живота ...

зависи от това какво очакваш от половинката - в тази връзка - не се очаровам за да не се разочеровам ....


Si vis pacem,para bellum.

Може и да си прав, но как можеш да си напълно (според собствените си представи, естествено) щастлив, ако не си очарован? а колкото до разочарованието то върви ръка за ръка с очарованието. И в крайна сметка за всичко в този живот се заплаща - тогава защо се лишаваш от пълнотата на чувствата си? дано някой ден не съжаляваш...

никога не знаеш какво печелиш когато губиш или какво губиш когато печелиш- древна китайска поговорка..... Просто никога не допускам да се очаровам напразно бейби.....


Si vis pacem,para bellum.

Интересно (не поговорката, тя е стара като света) а как разбираш дали си се очаровал напразно?

Всички сме самотници, когато трябва да решаваме как да продължим пътя си. И донякъде така е по-добре.

Разходи се из някой от сайтовете за запознанства. Макар и рядко, нещата там не винаги опират до едното чукане.

Успех