4.33 ksana pratiyogi parinama aparanta nigrahyah kramah
Серията от непрекъсващи времеви последователности на промяна достига разпознаваема крайна точка

Коментар

1. Времето тече последователно като в кадри от филмова лента. Даден кадър е минало, настояще или бъдеще в зависимост от впечатленията с които го свързваме.
Ето сутрата подкрепящи тази теза
4.12 atita anagatam svarupatah asti adhva bhedat dharmanam
Минало и бъдеще съществуват равно в едно, но изглеждайки различно заради различните характеристики или форми.

2. Втория съществен момент, е че събитията се намират във времеви интервали. Възприятието се трансформира в наблюдение, а за наблюдението събитията протичат по противоположен начин в общия временно-пространствен континуум.
Накратко казано ето какво става...

Материалния възприемащ Наблюдател регистрира събитията в пространството като те преминават във времето.
Съдържанието на събитията е в пространство, а времето определя мярката за размер-продължителност.

Например живота на човек изглежда като протичаш в различни места от пространството, но е ограничен във времето. При този вид наблюдение пространството определя съдържанието, а времето определя, границите-мащаба.

При трансцеденталния Наблюдател, породен от заличаващи импресии от съответно заличаващ тип познание става точно обратното. Събитията се появяват в интервали от време, а техния размер и мащаб се определя от пространството.
Времето определя съдържанието, а пространството определя мярката.
Мярката като обхват на събитието. Сутрата обяснява точно този момент, в който събитията са вече във времеви кадри.

Ако вземем горния пример живота на човек бива ограничен в пространството, то определя границите и мярката. А времето е определило съдържанието. Това означава, че не може да се определи в кой интервал от време е настъпило раждането, съответно продължителността и краят. За трансцеденталният наблюдател съдържанието е позиционирано във времето и то не налага никакви ограничения. Няма момент на раждане живот и смърт и събитията никога не са преставали да съществуват.

3. Всички времеви кадри, които съдържат събитията в материалния свят биват изравнени от заличаващия тип импресии. Няма разлика между събитията в кадрите от време.
Наблюдателят е напълно извън обсега на материалната природа и тя не го засяга.

4. Моментът в който се достига трансцеденталния наблюдател, не е несъзнателен, а напълно ясен и разпознаваем. Достига се разпознаваема крайна точка. Наблюдението е недостижимо за материалната природа. Наблюдателят вижда границата и я разпознава при нейното пресичане.

Наблюдателят като физическо тяло съществува и е жив и здрав, но процесът на възприемането му е изцяло трансформиран в трансцедентален - нематериален.
И така възниква въпросът кой от двата наблюдателя е достоверен? Дали е материалният, който регистрира събитията в пространството ограничени от мярката време или трансцеденталният, който наблюдава събитията във времето, ограничени от пространството.

Материалният е готов да се обзаложи, че събитията протичат в пространството, но имат граница във времето, а трансцеденталният наблюдава събитията във времето ограничени само от пространството.

Според сутрата и двата наблюдатели регистрират вярно събитията, но единия е повлиян от материалното, а другия от съзнанието. И двете позиции на възприятие са еднакво достоверни и недостоверни.

Според принципа на неопределеността на Хайзенберг наблюдателет не може да се установи с точност пространственно-временния интервал в който протича дадено събитие. Ако се установи с висока тачност интервалът от време (материалният наблюдател), то не може да се каже с висока достоверност мястото на събитието в пространството. Цялото пространството се явява определящо съдължанието, докато времето е сравнително точно установено.

Ако с висока степен на точност се определи местоположението на събитието, то пространството се явява ограничаващ фактор налагаш мяркато-ограничението. Тогава времето се явява изразител на съдържанието и не може да се определи събитието по време. Съответно имаме трансцедентален тип наблюдение.

Така съвременната квантова механика чрез принципа за неопределеността препотвърждава описанието, което сутрата дава за трансформацията на материалния и трансцеденталния наблюдател

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 9 Grass 8 на 25.12.16 18:49.

"Материалният е готов да се обзаложи, че събитията протичат в пространството, но имат граница във времето, а трансцеденталният наблюдава събитията във времето ограничени само от пространството."
Като в пленарната зала .Дебатите са ограничени от определено време.Когато времето свърши парламентаристите стават трансцедентални наблйудатели ,дори и без помощта на наркотични треви.

"Според сутрата и двата наблюдатели регистрират вярно събитията, но единия е повлиян от материалното, а другия от съзнанието. И двете позиции на възприятие са еднакво достоверни и недостоверни."
Зачеване на 16 години-дете зачева дете...

"Ако с висока степен на точност се определи местоположението на събитието, то пространството се явява ограничаващ фактор налагаш мяркато-ограничението. Тогава времето се явява изразител на съдържанието и не може да се определи събитието по време. Съответно имаме трансцедентален тип наблюдение." (да взаемаме)
АКо местопоозението е параментарната зала на Република България,пространствто би трябвало да е обемното и съдързание.времето, за което е запълнена с някакво съдързание се явява изразител на някакво качество и не мозе дори да се определи дали това субитие съществува ... Например промяна на законовата наредба българско непълнолетие от 16 на 17 години.

"За трансцеденталният наблюдател съдържанието е позиционирано във времето и то не налага никакви ограничения."
"Имайки да ползваш" един час, предваритено определено време,за дебати по промяна на законова наредба,но това време се оказва недстатъчно за изпълване със съдързащите се "за" и "пrотив".Наблйудаемото е дългoтрай
но и вази за минало и настояще,но не се вмества в определения час за обсъздане.Решението се отлага за следващ час и следвателно съдързанието вази и за близко бъдеще.

"Наблюдателят като физическо тяло съществува и е жив и здрав, но процесът на възприемането му е изцяло трансформиран в трансцедентален - нематериален."
Депутата от Българското Народно Събрание по време на дебатиране наблйудава резултатите от своите действия реални- удовлетворението или неудовлетворението от вършената работа и имагинернизирани -"кви тъпотии ми идваше да отговоря на подвикванията от колегите..."

"4. Моментът в който се достига трансцеденталния наблюдател, не е несъзнателен, а напълно ясен и разпознаваем. Достига се разпознаваема крайна точка. Наблюдението е недостижимо за материалната природа. Наблюдателят вижда границата и я разпознава при нейното пресичане."
Седи един депутат в БНС и изслушва колегата си четящ написан доклад за ползата от промяна на Наредбата за пулнолетието.Продулзава да седи и докато "на сцентата" излезе друг депутат оспорващ ползата от това,но докато се опитва седящият визда ...,в сущност противотезата на втория подкрепя тезата на пурвия.Демек противополозната теза не пречи на прокараната...

"3. Всички времеви кадри, които съдържат събитията в материалния свят биват изравнени от заличаващия тип импресии. Няма разлика между събитията в кадрите от време.
Наблюдателят е напълно извън обсега на материалната природа и тя не го засяга."
...zа субекта относно обекта.Случката се повтаря,но темата е сущата само дето двамата депутати дебатиращи и опитващи се да си налозат мненията са други,но резултатите за наблйудателя са едни и сущи.

При трансцеденталния Наблюдател, породен от заличаващи импресии от съответно заличаващ тип познание става точно обратното. Събитията се появяват в интервали от време, а техния размер и мащаб се определя от пространството.
Времето определя съдържанието, а пространството определя мярката.
Мярката като обхват на събитието. Сутрата обяснява точно този момент, в който събитията са вече във времеви кадри.


-Идва му време на депутата от Българското народно събрание да се изказва(пodсещат го докато изглезда дълбоко замислен ,а всъщност е в процес на постигане на "трансцендентален Наблйудател").Събитията му се появяват в интервали от време,но е ограничен от изминаването на разстоянието от мястото си до новото си място,къdeто всички пледиращи се считат равни.Със всяка крачка за единица време в съзнанието му се натрупват "нещата",които има да "казва".Кoгато вече на "общото" място това,което има да "казва" е опрелено от времевия интервал за ,който е достигнал до "общото" място...
И хората го "гледат" по телевизията...Тогава те се осланят на възприятията си...

"Например живота на човек изглежда като протичаш в различни места от пространството, но е ограничен във времето. При този вид наблюдение пространството определя съдържанието, а времето определя, границите-мащаба."

Седи си Българският депутат в пленарната зала на Българското народно събрание и "сурцето му" ту към задълзителната му работа,ту към задълзителната заплата ,ту към непослушните му деца...А времето малко,щото има да се изказва...