|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Коментар към йога сутра 4.33
|
|
Автор |
9 Grass 8 () |
Публикувано | 25.12.16 18:49 |
|
4.33 ksana pratiyogi parinama aparanta nigrahyah kramah
Серията от непрекъсващи времеви последователности на промяна достига разпознаваема крайна точка
Коментар
1. Времето тече последователно като в кадри от филмова лента. Даден кадър е минало, настояще или бъдеще в зависимост от впечатленията с които го свързваме.
Ето сутрата подкрепящи тази теза
4.12 atita anagatam svarupatah asti adhva bhedat dharmanam
Минало и бъдеще съществуват равно в едно, но изглеждайки различно заради различните характеристики или форми.
2. Втория съществен момент, е че събитията се намират във времеви интервали. Възприятието се трансформира в наблюдение, а за наблюдението събитията протичат по противоположен начин в общия временно-пространствен континуум.
Накратко казано ето какво става...
Материалния възприемащ Наблюдател регистрира събитията в пространството като те преминават във времето.
Съдържанието на събитията е в пространство, а времето определя мярката за размер-продължителност.
Например живота на човек изглежда като протичаш в различни места от пространството, но е ограничен във времето. При този вид наблюдение пространството определя съдържанието, а времето определя, границите-мащаба.
При трансцеденталния Наблюдател, породен от заличаващи импресии от съответно заличаващ тип познание става точно обратното. Събитията се появяват в интервали от време, а техния размер и мащаб се определя от пространството.
Времето определя съдържанието, а пространството определя мярката.
Мярката като обхват на събитието. Сутрата обяснява точно този момент, в който събитията са вече във времеви кадри.
Ако вземем горния пример живота на човек бива ограничен в пространството, то определя границите и мярката. А времето е определило съдържанието. Това означава, че не може да се определи в кой интервал от време е настъпило раждането, съответно продължителността и краят. За трансцеденталният наблюдател съдържанието е позиционирано във времето и то не налага никакви ограничения. Няма момент на раждане живот и смърт и събитията никога не са преставали да съществуват.
3. Всички времеви кадри, които съдържат събитията в материалния свят биват изравнени от заличаващия тип импресии. Няма разлика между събитията в кадрите от време.
Наблюдателят е напълно извън обсега на материалната природа и тя не го засяга.
4. Моментът в който се достига трансцеденталния наблюдател, не е несъзнателен, а напълно ясен и разпознаваем. Достига се разпознаваема крайна точка. Наблюдението е недостижимо за материалната природа. Наблюдателят вижда границата и я разпознава при нейното пресичане.
Наблюдателят като физическо тяло съществува и е жив и здрав, но процесът на възприемането му е изцяло трансформиран в трансцедентален - нематериален.
И така възниква въпросът кой от двата наблюдателя е достоверен? Дали е материалният, който регистрира събитията в пространството ограничени от мярката време или трансцеденталният, който наблюдава събитията във времето, ограничени от пространството.
Материалният е готов да се обзаложи, че събитията протичат в пространството, но имат граница във времето, а трансцеденталният наблюдава събитията във времето ограничени само от пространството.
Според сутрата и двата наблюдатели регистрират вярно събитията, но единия е повлиян от материалното, а другия от съзнанието. И двете позиции на възприятие са еднакво достоверни и недостоверни.
Според принципа на неопределеността на Хайзенберг наблюдателет не може да се установи с точност пространственно-временния интервал в който протича дадено събитие. Ако се установи с висока тачност интервалът от време (материалният наблюдател), то не може да се каже с висока достоверност мястото на събитието в пространството. Цялото пространството се явява определящо съдължанието, докато времето е сравнително точно установено.
Ако с висока степен на точност се определи местоположението на събитието, то пространството се явява ограничаващ фактор налагаш мяркато-ограничението. Тогава времето се явява изразител на съдържанието и не може да се определи събитието по време. Съответно имаме трансцедентален тип наблюдение.
Така съвременната квантова механика чрез принципа за неопределеността препотвърждава описанието, което сутрата дава за трансформацията на материалния и трансцеденталния наблюдател
Редактирано от 9 Grass 8 на 25.12.16 18:49.
| |
|
"Материалният е готов да се обзаложи, че събитията протичат в пространството, но имат граница във времето, а трансцеденталният наблюдава събитията във времето ограничени само от пространството."
Като в пленарната зала .Дебатите са ограничени от определено време.Когато времето свърши парламентаристите стават трансцедентални наблйудатели ,дори и без помощта на наркотични треви.
| |
|
"Според сутрата и двата наблюдатели регистрират вярно събитията, но единия е повлиян от материалното, а другия от съзнанието. И двете позиции на възприятие са еднакво достоверни и недостоверни."
Зачеване на 16 години-дете зачева дете...
| |
|
"Ако с висока степен на точност се определи местоположението на събитието, то пространството се явява ограничаващ фактор налагаш мяркато-ограничението. Тогава времето се явява изразител на съдържанието и не може да се определи събитието по време. Съответно имаме трансцедентален тип наблюдение." (да взаемаме)
АКо местопоозението е параментарната зала на Република България,пространствто би трябвало да е обемното и съдързание.времето, за което е запълнена с някакво съдързание се явява изразител на някакво качество и не мозе дори да се определи дали това субитие съществува ... Например промяна на законовата наредба българско непълнолетие от 16 на 17 години.
| |
|
"За трансцеденталният наблюдател съдържанието е позиционирано във времето и то не налага никакви ограничения."
"Имайки да ползваш" един час, предваритено определено време,за дебати по промяна на законова наредба,но това време се оказва недстатъчно за изпълване със съдързащите се "за" и "пrотив".Наблйудаемото е дългoтрай
но и вази за минало и настояще,но не се вмества в определения час за обсъздане.Решението се отлага за следващ час и следвателно съдързанието вази и за близко бъдеще.
| |
|
"Наблюдателят като физическо тяло съществува и е жив и здрав, но процесът на възприемането му е изцяло трансформиран в трансцедентален - нематериален."
Депутата от Българското Народно Събрание по време на дебатиране наблйудава резултатите от своите действия реални- удовлетворението или неудовлетворението от вършената работа и имагинернизирани -"кви тъпотии ми идваше да отговоря на подвикванията от колегите..."
| |
|
"4. Моментът в който се достига трансцеденталния наблюдател, не е несъзнателен, а напълно ясен и разпознаваем. Достига се разпознаваема крайна точка. Наблюдението е недостижимо за материалната природа. Наблюдателят вижда границата и я разпознава при нейното пресичане."
Седи един депутат в БНС и изслушва колегата си четящ написан доклад за ползата от промяна на Наредбата за пулнолетието.Продулзава да седи и докато "на сцентата" излезе друг депутат оспорващ ползата от това,но докато се опитва седящият визда ...,в сущност противотезата на втория подкрепя тезата на пурвия.Демек противополозната теза не пречи на прокараната...
| |
|
"3. Всички времеви кадри, които съдържат събитията в материалния свят биват изравнени от заличаващия тип импресии. Няма разлика между събитията в кадрите от време.
Наблюдателят е напълно извън обсега на материалната природа и тя не го засяга."
...zа субекта относно обекта.Случката се повтаря,но темата е сущата само дето двамата депутати дебатиращи и опитващи се да си налозат мненията са други,но резултатите за наблйудателя са едни и сущи.
| |
|
При трансцеденталния Наблюдател, породен от заличаващи импресии от съответно заличаващ тип познание става точно обратното. Събитията се появяват в интервали от време, а техния размер и мащаб се определя от пространството.
Времето определя съдържанието, а пространството определя мярката.
Мярката като обхват на събитието. Сутрата обяснява точно този момент, в който събитията са вече във времеви кадри.
-Идва му време на депутата от Българското народно събрание да се изказва(пodсещат го докато изглезда дълбоко замислен ,а всъщност е в процес на постигане на "трансцендентален Наблйудател").Събитията му се появяват в интервали от време,но е ограничен от изминаването на разстоянието от мястото си до новото си място,къdeто всички пледиращи се считат равни.Със всяка крачка за единица време в съзнанието му се натрупват "нещата",които има да "казва".Кoгато вече на "общото" място това,което има да "казва" е опрелено от времевия интервал за ,който е достигнал до "общото" място...
И хората го "гледат" по телевизията...Тогава те се осланят на възприятията си...
| |
|
"Например живота на човек изглежда като протичаш в различни места от пространството, но е ограничен във времето. При този вид наблюдение пространството определя съдържанието, а времето определя, границите-мащаба."
Седи си Българският депутат в пленарната зала на Българското народно събрание и "сурцето му" ту към задълзителната му работа,ту към задълзителната заплата ,ту към непослушните му деца...А времето малко,щото има да се изказва...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|