Re: Асана и Пранаяма - Пространството и Времето / Религия и мистика / Йога

Асана е външен процес, а Пранаяма е вътрешен. Практиката Асана има смисъл не толкова много свързан с гъвкавост на тялото или полезност относно гимнастически упражнения, а овладяване на пространството.

Асана е практика при която умът овладява способността да борави с пространството и то не става източник на нови екзистентни реалности и прераждания.

Пространството се възприева в най-чист вид когато наблюдаваме външни обекти, но впечатленията, които те предизвикват в контейнера с импресии читта са еднакви.

Ако наблюдението на външнш обекти, води до еднакви впечатления и предизвиква еднакви импресии в ума ви, то това наблюдение е свързано с наблюдение на обектите в простанството. Вие просто трябва да отместите погледа и да го насочите в друго пространство, към друг обект, но тази промяна не предизвиква провяна на впечатления. Впечатлението е същото макар вие да наблюдавате друг обект и да имате друго разположение в пространството.

Практиката асана изисква да бъдат овладени положения в пространството при което тялото престава да изпитва напрежение и да не бъде подложено на усилия, които да водят до серии от впечатления.
Когато позицията на тялото престане да бъде свързана с усилие, вниманието се насочи към безкрайността, а дъха е регулярен се достига съответната поза.

Макар позите в практиката акана да са най-разнообразни всички позиции водят до неприлагане на напрежение, отпускане в позата и спокойно дишане без никакво напрежения. Разнообразието в позите води до едно й също направление на импресиите и различните позиции на тялото не оцветяват мисленето.

Когато в практиката на различни позиции рулаксираме тялото и успокояваме дъха без положетелни или негативни мисли, умът постига стабилибност и не се генерират различни импресии въпреки промяната на позицията на тялото и насочването на вниманието към различни части от тялото.

Чрез релакс насочване на ума към безрайното и спокойно регулярно дишане се постига овладяване на пространството. Пълното овладяване на пространството означава, че нямаме разбични впечатления при различно насочване на вниманието към обекти. Не се създават нови вериги от импресии. Пространството престава да бъде семе и да предизвиква стартиране на нови поредици от мисловни вълни.

Практиката асана плавно приминава в пранаяма, където се постига овладяване на времето.

Пранаяма е практика при която умът овладява способността да борави с времето и то не става източник на нови екзистентни реалности и прераждания.

Как се постига прекратяване въздействието на времето?
Първо пранаява е вътрешен процес. Може да е свързан с наблюдение на външни обекти, но най-вече с наблюдение на впечатления породени от наблюдението на процеса на дишане.
Пранаяма е наблюдаване трансформацията на регулярното дишане. Тялото е напърлно отпуснато и следим промяната на дишането и впечатленията, които се пораждат в ума ни в резултат на промяната.

Когато наблюдаваме един процес и констатираме промяна във впечатленията който създава наблюдението, тогава потокът на времето се отпечатва в съзнанието ни. Потокът на времето се констатира с различните вериги от импресии, които създава даден обект, външен или вътрешен.

Ако обекта е външен и ние го познаваме, като имаме различни впечатления от него това значи, че виждаме обекта във времето в различни негови периоди. Наблюдението върху даден процес може да предизвика лавини от различни впечатления. Тези различни впечатления създават усещане за поток на времето приз което обекта се е променял.

При пранаяма наблюдението е само върху процеса на дишане. Докато трае самото наблюдение за няколко минути впечатлението, което то поражда преминава през няколко етапи-

Тези етапи променят състоянието на съзнанието от будно при първата пранаяма към сън със сънища и без сънища, съответно при втората и третата пронаяма. Когато се навлезе в четвъртата пранаяма потокът на времето спира и съответно дъхът също спира.

С практиката пранаяма времето престава да бъде източник но нови импресии. Също както при пространството и тук времето губи способност да създаде устойчива екзистенциална реалност базирана на потока на времето.

Врумето губи силата да създаде ново семе и нов поток от импресии (вритти), които да станат основа (семе), на нова екзистенциална реалност в която да се преродим, установим, живеем и която да умре и бъде подменена.

В обобщение асана е опит с различни позиции в пространството, които водят до еднакви импресии, а пранаяма е една позиция и един процес наблюдение на дъха който води до напълна различни шмпресии и състояние на съзнанието.

От друга страна приликата в двете практики е в това, че и двете прекратяват възможността на пространството и времето да сложи отпечатък вълху съзнанието и да роди и поддържа екзистентни реалности базирани на пространството и времето.

Така практиката асана и пранаяма преустановават влиянието на пространството и времето и умът става способен да се насочи към други опорни стълбове на екзистенциалната реалност.