Yama указва какви видове въздържане да практикуваме спрямо външното.

Niyamaопределя как да приключим с вътрешното.

Assana е външна практика свързана с овладяване на пространството, така, че пространството да не стане причина за възникване на прераждания (екзистенциални реалности).

Pranayama e вътрешна практика свързана с приключване потока на времето.
Практикуването на Pranayama не позволява времето да стане причина за утвърждаване на автоматизирани импресии свързани с потока на времето и възникване на ексистензиални реалности в които да се преродим. Pranayama приключва със съществуващите реалности базирани на впечатления породени от хода на времето.

Pratyahara е външна практика свързана с въздържане по отношение на външния свят изграден от нашите сетива. Сетивния свят и неговия обхват е определен от хода на еволюцията и свързан с оцеляването ни. Овладяването на сетивата изисква въздържане, аскетизъм спрямо всичко сетивно.

Ако сетивата не бъдат овладени те стават източник на екзистентни реалности и нови прераждания свързани с нашата сетивност.

Например ако не можем да овладеем сетивата свързани с вкуса и мириса може да станем зависими от храните и се поддаваме на влиянието им. Това поддаване става причина за зависимости от храните и това което изпитваме от тях.
Консуматорското общество в голяма степен е базирано на неовладяването на сетивата свързани с храните. Тази зависимост създава индустрия свързана с храните, екзистентна реалност в която се раждат и умират огромно количество хора.

Овладяването на сетивата е постигане на контрол върху сетивния ум - манас и така наречените помисли които той генерира. Помислите (vitarkas) са груби, нефинни мисли на които им липсва задълбоченост и за това обикновенно са свързани с приемане или отхвърляне.

Масовите медии работят предимно с такива груби мисли. Телевизионната индустрия, радиото, пресата и интернет в голяма степен се захранват от груби помисли - витарки. Тези груби мисли създават привличане и отхвърляне, приемане и неприемане, ражда оцветено отношение към нещата и конфликти. Когато оцветено отношение се зъдълбочи създава неблагоприятни модификации на ума - фантазиране, сън и спомени. Последните са свързани с болка и страдание.

Овладяването на грубите помисли с практиката Pratyahara създава основа да се работи върху по-финните мисли свързани с поддръжката на усточивите екзистентни реалности и тяхното преодоляване.

Редактирано от 9 Grass 8 на 13.12.14 18:09.

"Например ако не можем да овладеем сетивата свързани с вкуса и мириса може да станем зависими от храните и се поддаваме на влиянието им. Това поддаване става причина за зависимости от храните и това което изпитваме от тях.
Консуматорското общество в голяма степен е базирано на неовладяването на сетивата свързани с храните. Тази зависимост създава индустрия свързана с храните, екзистентна реалност в която се раждат и умират огромно количество хора."
Nqma kak da sme "nezavisimi ot hranitre".Taka ili inache chvoek trqbva da se hrani i poddurza fizicheskoto si tqlo.
Vse pak praktikata na azanite e naj-vaznoto uslovie za napreduk.

О, ти си приключила с твоя вътрешен свят? Това какъв вид практика е, тази дето я практикувате на 4-ти километър ли? Май някои хора са загинали в сетивното и самсара, че и плещят глупости по форуми, сайтове и в нета. Така е щото гледате много филми, а не практикувате, но то с този сън в самсара как да стане, а? Само не знам защо трябва да се опитвате да навреждате на практикуващите, да не стане накрая играчка-плачка?

Редактирано от r3gistracia на 12.01.15 14:06.

Когато не се разбира логиката и се дават оценки, това е под влияние на импресиите в читта.
Йога се занимава точно с този проблем при който впечатленията изпреварват логиката.

Редактирано от 9 Grass 8 на 12.01.15 18:55.

И каква разлика дали си станал зависим от храните или си станал зависим от контрола в/у сетивата? Дали си станал зависим от едно или друго, в крайна сметка си зависим - не сте се отървали от зависимостта, а просто сменяте една зависимост с друга зависимост. И фактически дали сте станали независими от храните, след като постоянно все за храна мислите, че и го практикувате - цял живот аскетизъм и вие финно си мислите, че сте независими, пък всъщност сте зависими от аскетизма. Без този аскетизъм, какво ще стане? Ще станете неспособни да мислите или какво?

Редактирано от Exaybachay на 15.01.15 16:28.

Точно. Следващия етап е да станеш независим и от това.

Редактирано от 9 Grass 8 на 16.01.15 08:47.

И до къде така? Независимост от едно, но се появява друга зависимост, после независимост от нея, но мястото ще бъде запълнено пак от някаква зависимост. Защо са нужни тези усложнения, след като може да се прекъсне още от самото начало - да си независим от храната е нелепост, която не води до нищо съществено, факта е, че човекът е зависим от храната, без храна няма как и вместо да се стремим към независимост от същата, то да разберем и приемем, че сме взаимозависими и да не се изпада в крайности, като по този начин проявим интелигентно отношение към хранителния ни режим, без да се вманиачаваме, и просто си създадем здравословен такъв, и точка по въпроса, какво да го мислим и практикуваме повече. Просто храна, някаква необходимост, естествена необходимост.

Nezavisimostta na zrqshtiq e v tova, che vizda neshtata obeкtivno.Демек не е в това,което вижда.Вижда го както старец си вижда детството.
...Като цветен екран изграден от множество обагрени точки.