Удивително откритие / Религия и мистика / Йога

Генетиката най-после обясни тайнствени явления като пророчество, интуиция, аура и т.н.
Откритието е направено от руски учени, които се осмелили да стъпят на територия на ДНК, която западните изследователи не успели да изучат. Западните изследователи ограничили изследванията си върху 10% от човешката ДНК, тоест върху тази част, която е отговорна за строителството на белтъците. Те смятали останалите 90% за генетически „боклук”.
Руските учени начело с биофизика и молекулярен биолог Пьотър Гаряев решили, че толкова голяма част от ДНК не може да не съдържа ценна информация. Те обединили усилията си с лингвисти и генетици за провеждането на необичайно изследване, призвано да провери въздействието на колебанията и думите върху човешката ДНК.
Изследователите открили, че данните се съхраняват в нашата ДНК точно по същия начин, както се съхраняват в паметта на компютъра. Освен това се оказало, че нашият генетичен код използва граматичните правила и синтаксиса по начин, който е много близък до човешкия език.
В хода на изследването е установено още, че дори структурата на ДНК алкалните двойки следва правилата на граматиката и синтаксиса. Изглежда, че човешкият език е само вербализация на нашата ДНК.

ДНК се променя от думи и фрази

Най-поразителното откритие от всички е, че живата човешка ДНК може да бъде изменена с помощта на думи и фрази. Ключът се намира в използването на правилната честота. Учените успели да повлияят на клетъчния метаболизъм и дори да поправят генетични дефекти.
Използвайки съответна честота и език, учените постигнали невероятни резултати. Например те успели да предадат информационни образи от един набор ДНК към друг. Изследователите успели дори да препрограмират клетки и без скалпел, без да направят нито един разрез, преобразували ембрион на жаба в ембрион на саламандър.
Работата на руските учени предоставя научно обяснение на това защо внушението и хипнозата имат толкова силно въздействие върху хората. Нашата ДНК е природно програмирана да „откликва” на думите. Езотериците и духовните лидери очевидно са знаели това. Всички форми на внушение и „мислителни енергии” в голяма степен се основават на въпросното явление.
Изследването помага да се обясни също така защо тези тайни методи не са еднакво успешни за всички, които ги използват. Тъй като добрата „комуникация” с ДНК изисква специфична честота, хората с развити вътрешни процеси са по-способни съзнателно да създадат канал за „връзка”. Учените смятат, че с развитието на съзнанието хората ще могат да постигат резултати само със собствените си думи и мисли.

ДНК и интуицията

Руските учени са открили и генетичната основа на интуицията, или както я наричат още – „хиперкомуникация”. Хиперкомуникацията е термин, използван за описването на ситуация, в която човек внезапно получава информация от външен източник, а не на базата на личните си знания. В наши времена това явление е станало по-рядко. Най-вероятно това се случва, защото трите главни фактора, които възпрепятстват хиперкомуникацията (напрежение, безпокойство и хиперактивност на мозъка) са станали прекалено разпространени.
При някои живи същества, например мравките, хиперкомуникацията е плътно „вплетена” във всекидневното им съществуване. Например когато царицата на мравките е отделена от колонията, нейните „поданици” продължават да работят и да строят според плановете. Но ако тя е убита, цялата работа се прекратява незабавно. Очевидно докато царицата е жива, тя има достъп до съзнанието на членовете на своята колония посредством хиперкомуникация.
Сега, с помощта на откритието на руските учени, хората вероятно ще могат да възстановят загубените си способности и отново да се възползват от тях. Изследователите са открили, че нашата ДНК може да създава т.нар. магнитни червоядини. Тези червоядини са миниатюрни версии на мостовете на Айнщайн–Розен.
Въпросните мостове съединяват различни области от Вселената и позволяват на информацията да се предава извън пределите на пространство-времето. Ако ние можем съзнателно да активираме и управляваме такива връзки, то бихме могли да използваме нашата ДНК, за да предаваме и получаваме информация от мрежата на Вселената. По същия начин бихме могли да се свързваме с други участници в мрежата.

от нета

ДНК

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК често е сравнявана програма или рецепта, тъй като съдържа инструкциите, необходими за конструиране на останалите клетъчни компоненти, като белтъци и молекули на РНК. Сегментите от молекулата на ДНК, които пренасят генетична информация, се наричат гени, но има и други ДНК секвенции, които изпълняват структурни функции или участват в регулирането на използването на генетичната информация. Наред с РНК и белтъците, ДНК е една от трите основни макромолекули, ключови за всички известни форми на живот. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността, тъй като тя се наследява и се използва за разпространение на белези.

Генетикът Брус Липтън: Можем да променяме ДНК-то си с мисъл

Повярвайте, че сте в състояние да се изцелите - и ще се излекувате. Повярвайте, че ще отслабнете с 50 кг - и ще го постигнете
Американският генетик проф. Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, единствено чрез силата на мисълта, човек наистина може да се отърве от всяко заболяване. И в това няма никаква мистика: изследванията на Липтън са показали, че насоченото психично въздействие може да промени генетичния код на организма.

В продължение на много години Брус Липтън специализира в областта на генното инженерство, успешно защитава докторска дисертация, автор е на няколко изследвания, които му носят слава в академичните среди. По собствените му думи през цялото това време той както и много други генетици и биохимици е бил убеден, че човекът е един вид биоробот, чийто живот е подчинен на програма, записана в гените му. Те от тази гледна точка определят почти всичко: особеностите на външния вид, способностите и темперамента, предразположеността към определени заболявания и в крайна сметка продължителността на живота. Никой не може да промени личния ни генетичен код, което означава, че до голяма степен трябва да се примирим с това, което ни е предопределено от природата.

Повратният момент в живота и в мнението на д-р Липтън стават проведените от него в края на 1980-те години експерименти върху изучаването на особеностите в поведението на клетъчната мембрана. Дотогава в науката се е смятало, че именно гените, разположени в ядрото на клетката, определят какво е необходимо да премине през мембраната и какво - не. Но опитите на Липтън ясно показали, че различни външни въздействия върху клетки могат да повлияят на поведението на гените и дори да доведат до промени в структурата им.
Оставало единствено да се проучи дали е възможно да се направят такива промени с помощта на психични процеси или със силата на мисълта.

За “чудотворното” изцеление

“Всъщност, аз не съм измислил нищо ново. -казва д-р Липтън. - В продължение на векове лекарите са познавали добре действието на известния плацебо ефект - когато на пациента се предлага неутрално вещество, твърдейки, че това е чудодейно лекарство. В резултат на това, веществото в действителност имало лечебен ефект. Но колкото и странно да звучи, истинско научно обяснение за този феномен все още няма. Моето откритие позволи да се даде това обяснение: с помощта на вярата в лечебната сила на лекарството, човек променя протичащите процеси в организма си, включително на молекулярно ниво. Той може да “изключи” някои гени, да накара да се “включат” други и дори да променя своя генетичен код. След това си мислех за различните случаи на чудотворно изцеление. Лекарите винаги ги отхвърлят. Но всъщност дори и да е имало само един такъв случай, той е трябвало да принуди лекарите да се замислят за същността му. И да ги накара да се замислят над това, че ако един човек е успял да го направи, може и друг да успее.”

Разбира се, академичната наука реагира много остро на тези възгледи на Брус Липтън. Въпреки това той продължава изследванията си, по време на които последователно доказва, че без каквито и да е било лекарства е възможно да се повлияе на генетичната система на организма.
Включително между другото и с помощта на специално подбрана диета. Така за един от своите експерименти Липтън отглежда жълта порода мишки с вродени генетични дефекти, обричайки потомството им на наднормено тегло и кратък живот. След това с помощта на специална диета, той успява да ги промени така, че тези мишки започнали да дават потомство, съвсем различно от родителите им - с нормален цвят на козината, слаби и със същата продължителност на живота, както при останалите им здрави роднини.

Всичко това няма как да не предизвика негативно отношение към идеите му от страна на академичните среди. Въпреки това той продължава да експериментира и доказва, че подобно въздействие върху гените може да се постигне чрез използване например на силното въздействие на екстрасенс или с определени физически упражнения. Новото научно направление, което изучава въздействието на външните влияния върху генетичния код, получава името “епигенетика”.

И все пак, най-важният фактор, който може да промени състоянието на нашето здраве, според Липтън, е силата на мисълта -това, което става вътре в нас, а не около нас.

“Това също не е нещо ново -казва Липтън. - Известно е, че двама души могат да имат една и съща генетична предразположеност към рака например, но при единия заболяването се проявява, а при другия - не. Защо? Защото те живеят по различен начин: единият от тях е бил подложен по-често на стрес; имали са различно самочувствие и самосъзнание, генериращи съответно и различен начин на мислене. Днес мога да кажа, че сме в състояние да управляваме биологичната си природа; че можем с помощта на мислите, вярата и стремежите си да влияем на гените си. Най-голямата разлика, която отличава човека от другите същества на земята, е именно това, че може да променя тялото си, да се излекува от смъртоносни болести и дори да се отърве от наследствени заболявания чрез психични спирачки. Не сме длъжни да ставаме жертви на генетичния си код и житейските обстоятелства. Повярвайте, че можете да се изцелите - и ще се излекувате от всяка болест. Повярвайте, че можете да отслабнете с 50 кг -и ще отслабнете!”

На пръв поглед, всичко е много просто. Но само на пръв поглед ...

Ако беше толкова просто, повечето хора лесно щяха да решават всякакви здравословни проблеми с помощта на произнасянето на непретенциозни мантри, като: “мога да се възстановя от тази болест”, “вярвам, че тялото ми е в състояние да се излекува”...
Но нищо от това не се случва, а и както казва Липтън, не може да се случи, ако умствената настройка прониква само в сферата на съзнанието, определяща само 5% от нашата умствена дейност, без да засяга останалите 95% от подсъзнанието. Казано по-просто, само малцина от тези, които са повярвали във възможността за самоизцеление със силата на мозъка, всъщност наистина вярват в това -и затова успяват. Повечето, на подсъзнателно ниво отричат подобна възможност. Още по-точно: самото им подсъзнание, което всъщност на автоматично ниво контролира всички процеси в нашето тяло, отхвърля подобна възможност. В същото време то (отново на нивото на автоматичност) обикновено се ръководи от принципа, че вероятността да ни се случи нещо позитивно е много по-малка, отколкото по-нататъшното развитие на събитията според най-лошия сценарий.

Според Липтън подсъзнанието ни започва да се настройва по този начин още в ранна детска възраст -от раждането до шест години, когато най-незначителни събития, умишлено или случайно изречени думи от възрастните, наказания и контузии формират “опита на подсъзнанието” и в крайна сметка - на човешката личност. “Нещо повече, самата същност на нашата психика е проектирана така, че всичко лошо, което ни се случва, се натрупва в подсъзнанието много по-лесно, отколкото паметта за приятни и радостни събития. В резултат на това “опитът на подсъзнанието” при по-голямата част от хората на 70% са състои от “негативно” и само 30% - от “положително”. Така че, за да се постигне наистина самолечение, необходимо е най-малкото да се промени това съотношение в обратна посока. Това е единственият начин да се отстрани бариерата, препятстваща в подсъзнанието нахлуването на силите на мисълта в клетъчните процеси и генетичния код.”
Според Липтън работата на много екстрасенси се крие именно в премахването на тази бариера. Но той смята, че подобен ефект може да се постигне също чрез хипноза и други методи. Но повечето от тези методи все още чакат да бъдат открити или да получат по-широко признание.
След случилата се с Липтън преди около четвърт век идеологическа революция ученият продължава своите изследвания в областта на генетиката, но и се превръща в един от най-активните организатори на различни международни форуми с цел изграждане на мостове между традиционната и алтернативната медицина.

В организираните конгреси и семинари известни психолози, лекари, биофизици и биохимици седят заедно с различни лечители, екстрасенси и дори с тези, които наричат себе си магове или магьосници. Последните обикновено демонстрират пред публиката възможностите си, а учените се опитват да им намерят научно обяснение. И заедно обмислят какви да са бъдещите им експерименти, които да им помогнат да открият и обяснят механизма на скритите резерви на организма.

Именно в тази симбиоза между езотерика и модерни терапии с основната подкрепа на възможностите на психиката на самия пациент или ако искате на магията и науката, Брус Липтън вижда главния път на по-нататъшното развитие на медицината. А дали той е прав или не, времето ще покаже.

Милена ВАСИЛЕВА