Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:39 27.04.24 
Религия и мистика
   >> Йога
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Фиксирана теманови  
Автор KREDOR™Модератор (кирилизатор)
Публикувано12.05.10 11:29



тест



Тема Занимания по йога при Венцеслав Евтимовнови [re: KREDOR™]  
Автор huanjiМодератор ()
Публикувано27.05.10 15:28



ВАЖНО: Занимания за 2011 година се провеждат по долопосочения график.


БАН, бл №17 (Институт за Литература)
До завод "Електроника", спирка на трамвай №20.
Събота от 10.00 до 12 часа
Такса: 6 лв.

Редактирано от KREDOR™ на 25.02.11 21:20.



Тема Lalita Sahasranamaнови [re: KREDOR™]  
Автор titiksha_ (ГАНЕША)
Публикувано24.08.10 09:48





Lalita Sahasranama

Линк за сваляне: Цялата - мисля, че добре се получи
YouTube:

Редактирано от KREDOR™ на 10.09.10 19:31.



Тема Бъдете като цвете [re: KREDOR™]  
Автор titiksha_ (ГАНЕША)
Публикувано27.08.10 14:06





Бъдете като цвете. Трябва да се опитате да заприличате на цвете: разтворени, спонтанни, без предпочитания, щедри и сърдечни. Знаете ли какво означава това? Цветето се е разтворило за всичко около него. Към природата, света, слънчевите лъчи, вятъра и т.н. То естествено влияние на всичко, което го заобикаля. Излъчва радост и красота. То е спонтанно: не прикрива и частичка от красотата си и естествено я пуска да тече. Това, което се намира вътре в него, което е в най- дълбоката му същност, то не го спира, за да може всеки да го види. То е абсолютно справедливо: няма предпочитания. Всеки може да се наслади на неговата красота и аромат без каквато и да е борба. То е непредпочитащо, държейки се с всеки под еднакво. Не иска да се откроява по нищо пред никого. Следва щедростта му: без преценка или ограничение, то пренася мистичната красота и най-съкровения аромат на Природата. Жертва се изцяло за нашето удоволствие, жертва даже собствения си живот, за да изрази красотата и тайната на заложеното в него. И за неговата сърдечност: то е така крехко, толкова сладостно, така достъпно за нас и любящо. Неговото присъствие ни изпълва с радост. То винаги излъчва бодрост и щастие. Щастлив ще бъде този, който може да смени своите качества за същинските дадености на цветята. Опитайте се да изработите в себе си техните шлифовани дарове. Майка



Чудех се къде и как да ви го споделя туй карсиво нящо и измислих тука.

НАМО ШИВАЙ


Тема Mercan Dede [re: KREDOR™]  
Автор Cirrus (ентусиаст)
Публикувано27.08.10 19:08




Mercan Dede - албум "Sufi Dreams"

Dream of Shams
Dailymotion:

Dream of Lover
YouTube:

Hidrelez - Dream of Perhan
YouTube: Tова е сръбска песен, от филм на Емир Костурица, изпълнява я и Горан Брегович (между другото, Mercan Dede/DJ Arkin Allen работи с един сърбин живеещ в Германия - Kristian Kostov)

Sufi Dreams (целия албум):

Редактирано от KREDOR™ на 20.09.12 17:13.



Тема Аура (горска звукова атмосфера)нови [re: KREDOR™]  
Автор KREDOR™Модератор (кирилизатор)
Публикувано10.09.10 23:14



АУРА



"Аура" е безплатна програма за горска звукова атмосфера. Независимо от простоватият си интерфейс "Аура" предлага множество интересни настройки и опции. Имате избор между дневна и нощна гора с възможност за допълнителни звуци (флейта, китара). Можете да регулирате честотата и силата на валежите, мястото от което се чува ручеят през дена и огъня през ноща, да включвате/изключвате звуци на щурци, кълвачи, пчели, славеи, кукувици и т.н.

"Аура" е windows-кa програма подходяща за различни цели: от музикален съпровод при асани и релаксация до фон на работно-административни помещения.

Има български превод.

Сайт:



Тема Рамана Махариши - Кой съм Аз?нови [re: KREDOR™]  
Автор Cirrus (пристрастен)
Публикувано20.10.10 15:43






Кой съм Аз? |

Други книги на Рамана Махариши |

Допълнителна информация: "Когато умът е обърнат навън, светът се възприема като очевидна обективна реалност, като по този начин скрива своята идентичност с "Аз Съм". При такова виждане на света, истинската природа на "Аз съм" не се разкрива и обратно, когато "Аз Съм" се реализира, светът престава да изглежда като обективна реалност."

"Откъде възниква "аз" във физическото тяло? - от ума. Ако изследвате откъде възниква аз-мисълта, ще откриете, че идва от Сърцето, или хридаям (hridayam). Това е Източникът на ума. Или, от друга страна, дори ако просто непрекъснато вътрешно повтаряте "Аз - Аз" с целият ум, насочен в това чувство и съсредоточен в този център, това също ще ви доведе до Източника."

Според Нисаргадатта Махарадж, медитация в този център е най-важното. Той следвал напътствията на своя Гуру Шри Сиддхарамешвар, принадлежащ към линията на Навнатх Сампрадайя и така постигнал просветлението си, практикувайки това три години при всяка възможност, когато е бил свободен от житейски дела.


благодарности на netineti

Редактирано от KREDOR™ на 20.09.12 17:26.



Тема Хатха-йога Прадипика на Български [re: KREDOR™]  
Автор huanji ()
Публикувано18.12.10 12:17







Тема Йога-сутра [re: KREDOR™]  
Автор huanji ()
Публикувано18.12.10 12:22



САМАДХИ-ПАДА

І. 1. Сега следва едно представяне на Йога.

І. 2. Йога това е Ниродха /дефункционализиране/ на Врити-те /всички модификации/ на Читта /обусловеното съзнание/.

І. 3. Тогава наблюдателя пребивава в сва рупа /своята собствена форма/.

І. 4. В противен случай има формиране на вритти и идентификация с тях.

І. 5. Врити-те са клища /които са резултат от злочестините, болезнени/ и Аклища /които не са базирани на злочестините, без идентификация, такива които водят към откриване на чистото съзнание (пуруша), и които освобождават от страдание/. Те се разделят на пет вида.

І. 6. Те са: истинно познание, погрешно познание, фантазия /илюзия, мираж/, сън със съновидение и сън без съновидение, памет.

І. 7. Възприятието, което е адекватно на обекта на възприятие, правилното логическо умозаключение и авторитетното свидетелство на учителите и на писанията се считат за истинно познание.

І. 8. Погрешното познание е фалшиво знание, базирано на погрешно схващане на една форма като друга.

І. 9. Фантазията /илюзията, миража/ произлиза от знание базирано на думи и липса на обект.

І. 10. Липсата на пратяя /насока, в която да текат мислите/, която да поддържа Врити-те е сън.

І. 11. Смрити /памет/ това е не напълно изчезване /от съзнанието/ на изпитания от сетивата обект.

І. 12. Ниродха /дефункционализирането на вритти-те/ се постига чрез двете: Абхяса /практиката на правилно волево усилие/ и Вайрагя /практиката на безпристрастност и не-привързаност/.

І. 13. Усилието, което е правилно и съзнателно, да се остане в Ниродха е Абхяса /практика/.

І. 14. И практиката /на абхяса/ става със здрава основа, когато се прилага за дълго време, без прекъсване, всеотдайно и прилежно.

І. 15. Вайрагя /непривързаност/ е онова съзнание за господство в този, който е свободен от жажда за сетивни и духовни обекти /носещи удоволствие/.

І. 16. Вайрагя е най-висша, когато от кхяти /различаващо знание/ за Пуруша /чистото съзнание/ следва непривързаност към Гуните /трите качества на природата: сатва, раджас и тамас/.

І. 17. Сампраджната /познавателното Самадхи/ е съпроводено от /формиране – рупа/ Витарка, Вичара, Ананда и Асмита.

І. 18. Асампраджната Самадхи е предхождано Абхяса /практика/ на спиране на всички намерения, при което остават само остатъците на Самскара /непроявените вритти/.

І. 19. Бхава Пратяя е присъща на видеха /безтелесните/ и пракрити-лая /слетите с природата/.

І. 20. За други Асампраджната Самадхи се предхожда от вяра, сила, памет, Самадхи и Праджна /мъдрост/.

І. 21. Асампраджната Самадхи е лесно постижима за тези, които са силно устремени.

І. 22. От това следва разделение на леки, умерени и усърдни практиканти, /които се стремят да постигнат Асампраджната самадхи/.

І. 23. Или от пълно посвещение и отдаване на Ишвара.

І. 24. Ишвара е тази Вишеша - Пуруша, която е незасегната от Клеша /злочестините/, от Карма /от действията и техните последствия/ и Випака-Ашая /узряване-склад - узряването на кармичните натрупвания, плодовете на действията/.

І. 25. В него /в Ишвара/ е ненадвишимото Биджа /семе/ на всезнанието.

І. 26. Ишвара е Гуру /учител/ дори първите гуру, поради това, че е необусловен от времето.

І. 27. Неговото словесно изразяване Пранава-та /ОМ/.

І. 28. От нейното повторение се разкрива значението й.

І. 29. От практиката на Ишварапранидхана и на джапа на Пранава-та се постига вътрешна будност и изчезване на пречките.

І. 30. Болест, апатия, съмнение, невнимателност, ленивост, крайно упорита привързаност, погрешно и неадекватно схващане на обект, неуспех да се поддържа определено медитативно състояние и нестабилност в състоянието /невъзможност да се постигне повторно/ това са пречките, които предизвикват чита викшепа /смущения на ума/.

І. 31. Смущенията биват съпътствувани от дукха /болка, страдание/, депресия, треперене на крайниците и не ритмично вдишване и издишване, /което е резултат от умствена възбуда/.

І. 32. С цел те да бъдат премахнати е нужно да се практикува (абхяса) един от принципите, /които са споменати по-долу/.


І. 33. Читта /обусловеното съзнание/ се пречиства посредством бхавана култивиране/ върху:

Майтри /дружелюбие/ към Сукха /щастие/;

Каруна /състрадание/ към Дукха /болка/;

Мудита /радос/ към Пуня /добродетел/;

Упекша /безразличие/ към Апуня /порок/.


І. 34. Или чрез издишване и задържане на дъха.

І. 35. Или Манас /емоционалната сфера на читта/ бива здраво обвързан от създадена праврити /господстващата в момента мисъл/.

І. 36. Или йогинът може да противостои на чита викшапа /разсейването на ума/ посредством без-скръбно просветление.

І. 37. Или читта, който има за свой обект безпристрастност.

І. 38. Или /неговата медитация за противопоставяне на Чита Викшепа/ може да има за основание знанието придобито от Свапна /сън със съновидение/ и Нидра /дълбок сън/.

І. 39. Или чрез дхяна /медитация/ според предпочитание.

I. 40. Неговата власт се простира от най-малкият атом до най-голямата величина.

І. 41. Самапати /обединение, сливане, поглъщане/ е, когато врити-те са отслабени, и тогава този който схваща, процесът на схващане и обекта на схващането се сливат ведно; така както, диаманта приема цвета, на който и да е близък обект.

І. 42. Когато в това самапати има умствени конструкции, в които са смесени: конвенционалното звуковото означение на обекта на медитация, предназначението на обекта на медитация, знанието, което имаме за обекта на медитация то се нарича Савитарка /придружено с размисъл, с логически анализ/ Самапати /обединение, сливане/.

І. 43. Чрез пълното пречистване на паметта се получава Нирвитака самапати, при което паметта като че ли е лишена /Шуня/ от своята истинска природа /природата на паметта да има спомени, знания за нещо в случая е изгубена/ и съществува нищо освен сияние на чистата същност на предмета, върху който се медитира.

І. 44. С това са обяснени също така Са-Вичара /придружено с размисъл, с логически анализ/ и Нир-Вичара /сияние на чистата същност/ Самадхи върху фините обекти.

І. 45. И областта на фината обектност /фините обекти, които могат да бъдат избрани за медитация/ завършва в непроявеното.

І. 46. Тези /самадхитата, които са споменати по-горе/ са също Са-Биджа /със семе/ Самадхи.

І. 47. При майсторство в Нирвичара има чистота, блажанство, ведрина.

І. 48. При майсторство в Нирвичара трансцеденталната мъдрост /потвърждаването на знанието от писанията чрез директен опит/ донася вечната абсолютната истина /правдивостта/.

І. 49. Обектът на Праджна /мъдроста/ е различен от обекта на другото знание, идващо от чуто или от писанията, или от придобито от логическо заключение, поради това, че има за цел вишеша /особеното/.

І. 50. Самскара-та родена в това /от най-пречистината нирвичара самадхи, която носи част от трансцеденталната истина в себе си/ възпрепятствува други Санскари.

І. 51. От дефункционализирането /Ниродха/ дори на тази /праджна самскара/ и тъй като всички санскари са дефункционализирани /Ниродха/ настъпва Нирбиджа Самадхи /самадхи без семе/.

...................................................................................................................................



САДХАНА-ПАДА


ІІ. 1. Тапас /аскеза/, Свадхяя /себеизучаване/ и Ишвара Пранидхана /служба и посвещение на Ишвара/ съставят Крия Йога /йога на действието/.

ІІ. 2. Крия Йога се практикува с цел да се постигне умствена нагласа, предразположение и желание за самадхи и Клеша Тану Карана /’изтъни злочестините’/.

ІІ. 3. Клеши-те /злочестините/ са: Авидя /невежество/, Асмита /Аз-ност/, Рага /привързаности/, Двеша /отвръщение/, Абхинивеша /желание за живот, страх от смърта/.

ІІ. 4. Авидя /невежеството/ е причината за последващите Клеши /злочестини/, независимо дали те са в едно от четирите състояния: непроявено или спящо, изтънено или слабо проявено, проявено на прекъснати интервали, проявено в изобилие.


ІІ. 5. Авидя /невежество/ е приемането с твърда увереност, но погрешно, че:

Анитя /невечното/ е Нитя /вечно/;
Асучи /нечистото/ е Сучи /чисто/;
Дукха /болка/ е Сукха /удоволствие/;
Ана-Атма /егото, не ‘аз-ът’/ е Атма /същинския ‘Аз’/.


ІІ. 6. Асмита /Аз-ността/ е като че ли има обединение в едно на двете сили /”силата на виждащия" и "силата на вижданото"/.


ІІ. 7. Рага /привързаноста/ следва от удоволствието.

Или

ІІ. 7. Рага /привързаноста/ и удоволствието са взаимно зависими /едното следва от другото/.


ІІ. 8. Двеша /отвращението, стремежа нещо да бъде отбягвано/ следва от Дукха /болката/.

Или

ІІ. 8. Двеша /отвращението/ и Дукха /болката/ са взаимно зависими /едното следва от другото/.

ІІ. 9. Инстинктивно вкопчване в живота е ‘носещо се от своята собствена животворна сила’ /инстинктивно/ и е установено еднакво във всички, дори в знаещите.

ІІ. 10. Клешите могат да бъдат изоставени, когато се изтънят посредством Пратипрасава /обратна еволюция/.

Или

ІІ. 10. Когато те са фини (Сукшма) биват унищожени заедно с Обратната еволюция /Пратипрасава/.

ІІ. 11. Врити-те могат да бъдат обуздани /или избягнати/ посредством Дхяна /медитация/.

ІІ. 12. Клеша /злочестините/ са коренната причина за Кармашая /хранилището, склада на кармите – самскарите/ и подлежат да бъдат преживяни в живот, който е видян /настоящия живот/ или който не е видян /бъдещи прераждания/.

ІІ. 13. Където има корен /корена причина - докато съществуват клешите/ има плодообразуване, като раждане, продължителност на живота, сетивни удоволствия следвани от страдание.

ІІ. 14. Тези плодове са сладки /носещи удоволствие/ или ‘около жегата’ /неприятни, носещи страдание, агония/ в зависимост от техния причинител /мотива, с който сме извършвали действията – дали той е Пуня (добродетел - действия предписани от писанията) или Апуня (порок - действия противоречащи на писанията)/.

ІІ. 15. Паринама /промяните и трансформациите в света/, мъките и терзанията /умственото напрежение/ и Самскара са Дукха /болезнини/. Конфликта между качествата на проявените в момента вритти е също Дукха /болезнен/. Всичко е болезнено за Вивекин /този, който различава между вечното и временното, чистото и обусловеното съзнание/.

ІІ. 16. Дукха /страданието/, което все още не е дошло, може да се избегне.

ІІ. 17. Самйога /съединяването или идентификацията/ на този, който вижда /Пуруша/с онова, което се вижда /Пракрити/ е причината за това, което може да се избегне /страданието – дукха/.

ІІ. 18. Онова, което се вижда /материалния свят – Пракрити/ има природата на: лъчезарност /Сатва/, активност /Раджас/ и инертност /Тамас/; състои се от Бхута /Маха-Бхутите - петте основни елемента/ и Индрия /петте сетивни органа и петте органа на действие, заедно с единадесетото сетиво (Манас – емоционалната сфера на читта)/; неговата цел е изпитване на удоволствие на фона на страданието и освобождение.

ІІ. 19. Специфичното, неспецифичното, Линга матра /единственно като знак/ и А-Линга /без знак/ са нивата на проява на качествата.

ІІ. 20. Наблюдателя /чистото необусловено съзнание/ е Дрши-Матра /само виждащата сила, една потенция да съзнава/. Въпреки че е чист /без санскари/ той възприема намеренията, идеите, преднамереността, целите, които възникват в ума.

ІІ. 21. Основното предназначение на онова, което се вижда /пракрити/ е само за цел на пуруша /чистото съзнание/.

ІІ. 22. Въпреки, че ‘онова, което се възприема’ е изчезнало по отношение на този, който е постигнал целта, то не изчезва за другите /поради своята универсалност/.

ІІ. 23. Самйога /съединение между пуруша и пракрити/ е с предназначение: 1. Да се схване и 2. Да се възвърне отново Сварупа /първоначалната същност/ на пракрити и пуруша.

ІІ. 24. Причината за самйога е Авидя /невежеството/.

ІІ. 25. Хана /премахването, избягването/ е, когато от изчезването на това /авидя – невежеството/ следва изчезването на Самйога /на съединението между пуруша и пракрити/; Това е Кайваля /освобождение/ за Дриши /виждащата сила/.

ІІ. 26. Средството за постигане на избягване от невежеството /авидя/ и съединението на пуруша с пракрити /самйога/ е посредством непрекъснато Вивека-Кхяти /знание, което е базирано на различаване между Пуруша и Пракрити/.

ІІ. 27. Неговата /на йогинът/ Праджна /трансцедентална мъдрост, идваща от Вивека Кхяти/ е на седморно разграничена област.

ІІ. 28. Чрез редовно повторение на практиката на Йога-Анга /стъпалата на Йога/, нечистотиите биват намалени до пълното им разрушаване и светлината на знанието води към Вивека Кхяти /различаващото познание/.

ІІ. 29. Осемте стъпала на йога са: Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратияхара, Дхарана, Дхяна и Самадхи.

ІІ. 30. Яма: Ахимса /ненасилие/, Сатя /истинност, автентичност, искреност/, Астея /некрадене/, Брахмачария /сексуално въздържане, благочестивост/, Апариграха /липса на алчност/.

ІІ. 31. Петте ями са велик обет и са универсални и неограничени по отношение на раждане, място, време, обстоятелства.

ІІ. 32. Нияма: Шауча /чистота на тялото и ума/, Самтоша /доволство/, Тапас /аскеза/, Свадхяя /изучаване на науката за Аз-а/, Ишвара-Пранидхана /почитане и служение на Ишвара/.

ІІ. 33. В случай, че има смущение от негативни мисли се прави противоположна /на негативните мисли/ Бхавана /духовна практика, която се състои в себенапомняне на действие или принцип/.

ІІ. 34. Негативните мисли са: Химса /насилие/ и така нататък…, независимо дали са извършени лично, извършени от някой друг или одобрени; те са предшествувани /причинени/ от алчност, гняв, заблуда водеща до объркано мислене; Те са или леки, или средни, или интензивни; Имат за плодове безкрайни Дукха /болка, страдание, липса на доволство/ и Аджнана /незнание, невежество/; Така да се прави противоположна духовна практика, която се състои в себенапомняне и повторение на действие или принцип.

ІІ. 35. При твърдо установяване на Ахимса /ненасилие/ има отказване от враждебност в негово присъствие /в присъствието на йогина/.

ІІ. 36. Когато Сатя /истинност/ е твърдо установена има съответствие между действието и плодовете на действието.

ІІ. 37. Когато Астея /некрадене/ е твърдо установена, всички скъпоценности се представят пред него /йогина/.

ІІ. 38. Когато Брахмачария /сексуално въздържане, а в широкия смисъл на думата – дисциплинираност/ е твърдо установена се придобива сила.

ІІ. 39. Когато има стабилност в непритежаването се узнава - Катха-нта /защо, как, къде, каква е целта/ на Джанма /произхода, живота/.

ІІ. 40. От Шауча /чистота/ се добива Джугупса /отвращение/ към Сва-Анга /собствените крайници, тоест към частите на собственото тяло/ и Асамсарга /липса на склонност за контактуване/ с другите.

ІІ. 41. И освен това от Шауча /чистотата/ също следва пречистване на Саттва, ведрост на Манас /емоционалната сфера на читта/, Ека-Агря /еднонасоченост - способност за концентрация/, победа над индриите /сетивата/, годност за Атма-Даршана /виждане, възприемане, разкриване на Атман/.

ІІ. 42. От Сантоша /доволство - приемане без роптаене на всичко, което идва или се случва с нас/ се добива ненадминато щастие.

ІІ. 43. Посредством Тапас /аскеза/ намаляват нечистотиите, има перфектност на тялото и Индрия /петте сетивни органа и петте органа на действие/.

ІІ. 44. От Свадхяя /себе изучаване, четене на писанията/ следва пълно съединение с желаното божество /Ища-Девата/.

ІІ. 45. От Ишвара Пранидхана /служба и посвещение на Ишвара/ следва съвършенство в изпълнение на Самадхи.

ІІ. 46. Асана /физическата поза/ е стабилна и удобна /носеща удоволствие, щастие/.

ІІ. 47. Асана се постига от двете: отпускане от напрежение/усилие/стегнатост и чрез сливане с безкрайното.

ІІ. 48. От това следва липса на интензивно нападане, не-атакуване от страна на двойките противоположности.

ІІ-49. Бивайки в тази перфектна асана, прекъсването на движението на вдишване-издишване е /или трябва да се прави, или следва/ Пранаяма /контрол на дъха/.

ІІ. 51. Видовете пранаяма са: външна, вътрешна, спряна. Когато тя се съблюдава според място, време и брой, тя става с удължена трайност и Сукшма.

ІІ. 51. Четвъртата пранаяма отива отвъд сферата на вътрешната и външната пранаями.

ІІ. 52. От тази пранаяма отслабва и накрая изчезва покривалото на светлината.

ІІ. 53. И /от пранаяма/ се придобива годност на Манас за Дхарана /концентрация/.

ІІ. 54. Когато сетивата не са в контакт със своите обекти и като че ли наподобяват собствената природа на Читта, това е Пратияхара.

ІІ. 55. От нея следва най-висш контрол /подчинение, майсторско овладяване/ на Индрия /серивните органи и органите за действие/.

...................................................................................................................................


ВИБХУТИ-ПАДА


ІІІ. 1. Бандха /придържане, прикрепване/ на Читта /цялата умствена дейност/ върху една Деша /място, област, свера/ е Дхарана /концентрация/.

ІІІ. 2. В това /в тази Дхарана/ една удължена Пратяя /идея, насока, в която текат мислите/ е Дхяна /медитация/.

ІІІ. 3. Тази /Дхяна/ точно така е Самадхи, когато е /налице/ Артха Матра Нирбхаса /есенцията, целта е просто самосветене/ и Сварупа Шуня Ива /като че ли нейната природа е пустотата/.

ІІІ. 4. Тройката /Дхарана, Дхяна и Самадхи/ взети в едно /Екатра/ са Самяма /’задържани заедно за себеконтрол’/.

ІІІ. 5. От победа/майсторство/ върху това /Самяма/ следва Праджна Алока /светлината на мъдростта/.

ІІІ. 6. Неговото /на светлината на мъдростта/ прилагане става на етапи/нива.

ІІІ. 7. Тройката /Дхарана, Дхяна и Самадхи/ е Антар Анга /вътрешна степен/ по отношение на останалите /яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара/.

ІІІ. 8. Това /Дхарана, Дхяна и Самадхи/ също е Бахир Анга /външна степен/ по отношение на Нирбиджа /Самадхи/.

ІІІ. 9. Ниродха Паринама /подтискащата трансформация или модификация/ е, когато Читта /обусловеното съзнание/ влиза в контакт с момента на подтискане /Ниродха Кшана/ /на санскарите/ /и в същото време/ има подчиняване/победа над Вютхана /издигащите се, стремящите се навън/ и Прадурбхава /поява, манифестиране, установяване/ на Ниродха /подтискащите/ Санскари.

ІІІ. 10. От Санскарите на това /Ниродха Паринама/ следва мирно протичане /на умствените процеси/.

ІІІ. 11. Самадхи Паринама /Модифицацията Самадхи - на читта/ е, когато има Кшая /унищожение, изчезване/ на Сарва Артхата /много-обектността, всичко-целността/ в Читта и се издига Екаграта /еднонасоченост, концентрираност на чита/.

ІІІ. 12. Така отново, когато има еднаквост/равенство/ на двете Пратяя /идеи, намерения/: Шанта /умиротворената, спадащата/ и Удита /въздигащата, израстващата/, тогава има Екаграта Паринама /еднонасочена модификация/ на Чита.

ІІІ. 13. Чрез това (предишната\те сутра\и) са обяснени Дхарма /природата, съществената характеристика/, Лакшана /символ, означение, дефиниция - в случая вторичните характеристики/ и Авастха /ниво, състояние/ Паринама /модификациите/ на Бхута /елементите/ и на Индрия /сетивата/.

ІІІ. 14. Дхарми /носителя, съдържателя на различните видове Дхарма/ е Анупати /общ за всички, съдържащ се във всички: Шанта /утихналата, отминалата/, Удита /въздигащата се, манифестираната в момента/, Авяпадешя /неизявената, тази, която ще се изяви в бъдеще/ Дхарма.

ІІІ. 15. Различност в Крамите е причина за различност в Паринамите.

ІІІ. 16. Чрез Самяма /дхарана, дхяна и самадхи/ върху тройната Паринама /ІІІ. 9., 11. и 12./ се добива Джнана /знание/ за миналото и това, което още не е дошло /бъдещето/.

ІІІ. 17. Чрез наслагване на едно върху друго на Шабда /звуци, думи/, Артха /’значението’ на думите/ и Пратяя /’намерения’, ‘идеи’, които съществуват в читта/ се получава объркване. Тяхното разграничаване чрез Самяма /дхарана, дхяна и самадхи/ донася знание за езика на всички живи същества.

ІІІ. 18. Чрез произвеждане пред собствените очи /чрез осъзнаване/ на Самскара, следва знание за предишните животи.

ІІІ. 19. От самяма върху Пратяя /намерение, идея/ на другите се добива Джнана /знание/ за техните Читта /обусловено съзнание/.

или

ІІІ. 19. От самяма върху Пратяя /намерение, идея/ се добива Джнана /знание/ за Чита /обусловено съзнание/ на другите.

ІІІ. 20. Но /от практикуването на самяма от предишната сутра/ не се добива знание за обектите, които са формирали читта на другите.

ІІІ. 21. Чрез Самяма върху формата на физическо тяло или предмет се получава подтискане на силата, с която се възприемат обектите /Грахя Шакти – обусловеното съзнание/ и също пълна липса на контакт между очите и светлината, от което следва невидимост на тялото или обекта.

ІІІ. 21. (а) По този начин се обяснява изчезването на Шабда и останалите.

ІІІ. 22. Карма /кармичните натрупвания, самскарите/ е задвижена /вече даваща резултати/ и бавно узряваща /резултатите от нея ще дойдат в бъдещето/. Чрез Самяма върху нея или чрез зли предзнаменования се придобива Джнана /знание/ за смъртта.

ІІІ. 23. Чрез Самяма върху приятелство, състрадание, радост, безразличие следват съответните сили.

ІІІ. 24. Чрез Самяма върху разни сили се добива слонска сила, и така нататък.

ІІІ. 25. Чрез поставяне светлина върху свръхсетивното възприятие се придобива знание за финото, скритото и далечното.

Или

ІІІ. 25. Чрез поставяне светлина върху господстващата вритти се добива знание за финото, скритото и далечното.

ІІІ. 26. Чрез Самяма върху слънцето се добива Джнана /знание/ за Вселената.

ІІІ. 27. Чрез Самяма върху Луната се добива Джнана /знание/ за разположението на звездите.

ІІІ. 28. Чрез Самяма върху Полярната звезда се добива Джнана /знание/ за движението на звездите.

ІІІ. 29. Чрез Самяма върху Набхи Чакра /пъпната чакра, най-вероятното е манипура чакра/ се добива Джнана /знание/ за телесната структура.

ІІІ. 30. Чрез Самяма върху вдлъбнатината на гърлото се постига преустановяване на чувството за глад и жажда.

ІІІ. 31. Чрез Самяма върху Курма Нади /Канала на кустенурката/ се постига стабилност на тялото и ума.

ІІІ. 32. Чрез Самяма върху Мурдха Джоти /светлината на върха на черепа/ се постига Сидха Даршана /видение на Сидха - на просветлени йогини или светци/.

ІІІ. 33. Или чрез Самяма върху интуитивното прозрение се добива знание за всичко.

ІІІ. 34. Чрез Самяма върху сърцето /чувствата/, израства спонтанна будност за Читта /знание за собствените психични процеси/.

ІІІ. 35. От идеята за липсата на разлика между двете абсолютно разнородни Сатва и Пуруша възниква преживяване, от което се изпитва удоволствие и което винаги се следва от страдание. От Самяма върху ‘цел за себе си’ на Пуруша и ‘друго-цел-ността’ на Пракрити, следва знание за Пуруша.

ІІІ. 36. От това /от пуруша джнана/ биват породени интуитивните: Шравана /онова което се отнася към звуковото усещане/, Ведана /онова което се отнася към тактилното усещане/, Адарша /онова което се отнася към зрителното усещане/, Асвада /онова което се отнася към осезателното усещане/ и Варта /онова, което се отнася към обонятелно усещане/.

ІІІ. 37. Те са пречки за постигане на Самадхи, но са Сидхи /съвършенства – магически способности/ във Вютхана /издигащите се самскари - материалния свят на ежедневието/.

ІІІ. 38. От отпускане на Карана Бандха /причината за обвързване на чита към материалния свят и физическото тяло/ и от Самведана /разбиране чрез директно наблюдение, не чрез логически заключения/ на Прачара /движенията във всички посоки, броденето - на чита/, Чита /обусловеното съзнание/ влиза в друго тяло.

ІІІ. 39. Чрез майсторство Самяма върху Удана /една от праните/ се постига липса на контакт вода, кал, тръни и т.н. И също така се постига Уткранти /1. левитация; 2. смърт по желание/.

ІІІ. 40. Чрез майсторство над Самана /една от праните/ се постига Джвалана /1. излъчване на сияние; 2. телесния огън/.

ІІІ. 41. Чрез Самяма върху отношението между индрията ухо /не физическия орган/ и Акаша /пространството - един от петте елемента/ се добива божествено чуване.

ІІІ. 42. Чрез Самяма върху отношението между физическото тяло и елемента етер, и чрез Самапати /сливане/ с много лека и малка туфа памук се постига пътуване през пространството.

ІІІ. 43. От самяма / посочена в горната сутра/ също се получава Вритти означена като Махавидеха /великата безтелесна/, която е външна насоченост и немислима. От това /по-нататък/ се получава намаляване и изчезване на покритието върху вътрешното осветляване.

Или

ІІІ. 43. Чрез самяма върху махавидеха /състоянието на безтелесност/, /когато съзнанието действа извън тялото/, завесата покриваща светлината на просветлението бива унищожена.

ІІІ. 44. Чрез Самяма върху грубото, собствената форма, финото, взаимовръзката и предназначението на елементите, се постига овладяване на петте елемента.

ІІІ. 45. От това /от самяма спомената в предишната сутра/ се появява силата да се смалиш и останалите седем свръхестествени сили, и се постига също телесна съвършеност и не-нападение от характеристиките на петте елемента /на Пракрити/.

ІІІ. 46. Пропорционална и грациозна форма на тялото, красота, сила и диамантена здравина съпровождат телесното съвършенство.

ІІІ. 47. Чрез Самяма върху Грахана /процесът на схващане/, Сварупа /собствената форма, собствената природа на обекта/, Асмита /Его-тизма/, взаимозависимостта между обект и субект, и предназначението /както на обекта така и на мотивите на субекта/ се придобива майсторско овладяване на сетивните органи и органите за действие.

ІІІ. 48. От това йогинът постига бързина като тази на ума, независимост от сетивните органи и победа над Мула-Пракрити /първоматерията/.

ІІІ. 49. Само за този, който знае посредством Вивека Кхяти за разликата между Сатва /най-пречистеното обусловено съзнание/ и Пуруша /необусловеното съзнание/, идва господството над всички видове и степени на съществуване, и също всезнание.

ІІІ. 50. Чрез Вайрагя /непривързаност/ дори над това /според едни коментарии става въпрос за сидхите,а според други - за Вивека Кхяти/, следва изчезване/разрушение на Доша Биджа /семето което е Доша - пречка, недостатък тоест причина за обвързаност на пуруша към пракрити/ и накрая се постига Кайваля / абсолютната еманципация/.

ІІІ. 51. Когато има специална покана да се отдаде почит и да се поднесат дарове, от господстващите в момента полубогове, тогава трябва да се изоставят контакти, които водят до привързаност и усмивка на задоволство и себевъзвеличаване, поради възможност отново да има Анища /нежелано, нещо, което е опасно и вредно/.

ІІІ. 52. Чрез Самяма върху Крама /отделни моменти следващи един след друг в строга последователност, забелязва се явна промяна/ и неговите Кшана /времето, за което трае една крама/, се добива Джнана /знание/ родено от Вивека.

ІІІ. 53. От това /знанието получено от вивека и от самяма спомената в предишната сутра/ се установява знание за разликата на две /изглеждащи/ еднакви неща, понеже те не могат да бъдат различени по Джати /класа, характеристика или позиция/, Лакшана /назначение, външна характеристика/, Деша /мястото, което заемат/.

ІІІ. 54. И така Вивека Джнана /знанието родено от различаване между Чистата Пуруша и Пуруша съединена с Пракрити/ е Тарака /1. даващо възможност да се прекоси - в случая океана на Самсара, тоест водещо до освобождение; 2. интуитивно; 3. трансцедентно/. То включвa Сарва Вишая Сарватха /всички неща във всяко едно отношение/ и също е Вишая-а-Крама /1. не зависи от причинно-следствената връзка на вътрешните промени в обекта, на последователноста от кшани, непроменливо; 2. не се отнася до конкретното/.

ІІІ. 55. Кайваля /върховната независимост/ се състои/е в подобието на чистотата /Шудхи/ на двете: Сатва и Пуруша.


...................................................................................................................................


КАЙВАЛЯ-ПАДА


ІV. 1. Сидхи-те /свръхестествените способности/ са придобити по рождение, от различни видове опиати, от Мантра /от звук, дума, или словосъчетание/, от Тапас /аскеза, въздържание, себеконтрол/ и от Самадхи.

ІV. 2. Модификациите /Паринама/ на други превъплъщения или на други прераждания се дължи на излишеството на Пракрити /материята/.

ІV. 3. Нимита /непосредствената или изпълнителна причина, в случая желанията/ е непричиняваща материалната причина, така както фермера само премахва пречките.

ІV. 4. Създадените обусловени съзнания се дължат на нищо освен на еготизма /Асмита/.

ІV. 5. В различните Праврити /доминиращи активности в ума/ една Читта, от многото, е подтикваща/дейстуваща /в смисъл командваща останалите чита-и/.

ІV. 6. Там /в тези нирмана чита-и/ тази, която е Дхяна-Джа /родената в дхяна/ е Ан-Ашая /без запас, без остатък, без склад за кармите/.

ІV. 7. Карма /действията/ на Йогин-ът са нито бели, нито добродетелни и нито черни, нито порочни; на другите са три вида /т. е. добродетелни, порочни и смесени/.

ІV. 8. От тук /от предишната сутра/ следва проявлението само на тези Васани, които са в съответствие с узряването на тези три вида карми /от предишната сутра – добродетелни, порочни и смесени/.

ІV. 9. Поради едно-форменост на двете: Санскара и Смрити /паметта/ има приемственост /на самскарите и смрити/ дори когато те са разделени от раждане, място и време.

ІV. 10. И има без-началност на тези /смрити и санскара/ поради вечността на желанието за живот.

ІV. 11. Поради качеството на санскарите да бъдат държани в едно чрез цел, резултат, основа и поддръжка, при несъществуването на тези четирите, не съществуват и санскарите.

ІV. 12. Миналото и бъдещето съществуват в собствената си природа /Сварупа/ (тоест нямат реално съществуване, а по скоро съществуват като идея и чувство в ума) поради различния път на Дхарм-ите.

ІV. 13. Те /дхармите/ са изявени или неизявени и са от природата на Гуна /състоят се от Сатва, Раджас и Тамас/.

ІV. 14. Тат-тва /ТАКЪВ-оста, същността/ на обекта се дължи на уникалността на Паринама /модификациите/.

ІV. 15. В еднаквостта на обекта има отделни пътища на двете /т. е. на обекта и знанието за обекта/, дължащо се на различията на Читта /обусловеното съзнание/.

ІV. 16. И обекта не зависи от една Читта /обусловено съзнание/. Защото, ако не е съществуващ за нея /тоест не е познат от Читта/, какво би станало тогава?

ІV. 17. Нещото/обекта бива познат или непознат в Апекшитва /в зависимост от...; до степен, до която.../ обусловеното съзнание /Читта/ е оцветена /Упарага/ от него.

ІV. 18. Поради не-променяем-оста /А-Паринама-тва/ на Пуруша, Чита-Врити-те /всички възможни мисловни форми и модификации на проявеното обусловено съзнание/ са винаги осъзнати от техния Прабху (господар/повелител, т. е от Пуруша).

ІV. 19. Това /чита-врити, обусловеното съзнание/ не е ’само-светещо’ /в него няма съзнателност/ поради това, че е ’обект на наблюдение’.

ІV. 20. И защото не могат да бъдат познати едновременно и двете /Читта - обусловеното съзнание и васту - нещото, обекта/.

ІV. 21. И ако има виждане на една Читта от друга Читта, се отива отвъд границите /има безкрайност/ на Будхи-Будхи-ер /един будхи прави будхи на друг будхи, т. е. един интелект анализира друг интелект, един интелект разпознава друг интелект и т.н. /, което води до абсурд, до объркване на паметта /Смрити/.

ІV. 22. Поради Апратисамкрам /’неподвижността’, тоест ‘липсата на движение от едно място на друго’, ‘липсата на движение към обекта на възприятие’/ на Чити / онзи аспект на Пуруша, който показва, че Пуруша е основата, чрез която се проявява съзнателността в Читта. Чити не е Читта!/, Читта /обусловеното съзнание/ придобива знание за себе си /Сва Будхи Самведанам – знание, което е в резултат от това, че будхи се обръща сам към себе си/ от сливането с неговата форма /Тад Акара Апитау - от връщането на будхи в неговото естествено състояние – сатва/.

ІV. 23. Чита /обусловеното съзнание/ бивайки Упаракта /оцветена/ от Драща /този, който вижда, от субекта/ и от Дришя /онова, което се вижда, от обекта/ е Сарва-Артха /всезнайна, всеобхващаща/.

ІV. 24. Това /Читта/ е нашарено от безброй Санскари, въпреки че ‘е с цел за другия’ /т. е. заради Пуруша/, понеже е сътворена колекция /от санскари/.

Или:

ІV. 24. Това /т. е. обусловеното съзнание – Чита/ въпреки че е нашарено от безброй Санскари е с цел за другият /т. е. заради Пуруша/, понеже действа в комбинация /с други неща - сетивните органи, обектите на възприятие и т.н./.

ІV. 25. Има спиране на чувството за ‘Аз-ност’ /Атма-бхава, т. е. спиране на идентификацията с тялото, емоциите и интелекта – кая, манас, будхи; читта/ за този, който е ‘особено виждащ’ /Вишеша-Даршин, т. е. този, който може да различава между пуруша и пракрити/.

ІV. 26. Тогава Читта /обусловеното съзнание/ бива Нимна /наведена надолу под тежестта, така както клоните на дърво отрупано с плодове са наведени към земята/ от/или към Вивека /различаване на Пуруша и Пракрити/ и се създава предразположние към Кайваля /абсолютната еманципация/.

ІV. 27. В пролуките на това /състоянието описано в сутра VІ. 22. и VІ . 23./ възникват други Пратяя /насока, в която текат мислите/ дължащо се на Самскарите.

ІV. 28. Премахването на тези /може да бъде всяко едно от трите: 1. Пратяя или 2. Самскарите или 3. Дупки, празнини/ е подобно на казаното за Клеши-те.

ІV. 29. За този йогин, при който няма никакъв останал интерес дори и към Прасанкхяна /пълно и завършено знание, най-висшето знание, знание придобито от най-високата степен на медитация, най-висшето духовно блаженство/ и Сарватха /винаги, по всяко време, във всички случаи, при всякакви обстоятелства/ прави Вивека-Кхяти, за него следва Дхарма Мегха Самадхи /Самадхи на облака на Дхарма, Самадхи на Облака на правдивоста и добродетелта/.

ІV. 30. От това /от постигането на Дхарма Мегха Самадхи/ следва Ниврити /спиране, прекратяване/ на Клеша и Карма.

ІV. 31. Тогава поради безкрайността на Джнана /знанието/, което е освободено от всички завоалиращи Мала /нечистотии – санскарите, които ‘покриват’ Пуруша/, заслужава да се знае почти нищо.

ІV. 32. От тук /от безкрайността на знанието и от това, че не е останало почти нищо да се познава/ спира Крама /последователността от процеси/ на Паринама /трансформации/ на Гуните, които са изпълнили своето предназначение.

ІV. 33. Крама-та /една видима промяна/ е Пратийоги /противоположно кооперираща се/ на Кшана /най-малкия момент на едно възприятие, времето за което се случва една крама/ и бива Нирграхя /1. схваната в нейната цялост, 2. разпозната като нещо отделно, 3. преустановена/ на максималния край на Паринама /модификацията/.

ІV. 34. Пратипрасава /обратна еволюция/ на Гуните, които са Шуня /лишени, празни/ от Пуруша Артха /първата васана в еволюционен план/ е Кайваля /абсолютна независимост от материалния свят/. Това е установяване /на Пракрити и Пуруша/ в Сва-Рупа /тяхната собствена форма. Която е Чити-Шакти /потенциалноста на Чити/. Ити /и така края/.

Или:

ІV. 34. Пратипрасава /обратна еволюция/ на Гуните, които са Шуня /лишени, празни/ от цел /т. е. не са обект/ за Пуруша /чистото съзнание/ е Кайваля /абсолютна независимост от материалния свят/. Това е установяване /на Пракрити и Пуруша/ в Сва-Рупа /тяхната собствена форма. Която е Чити-Шакти /потенциалноста на Чити/. Ити /и така края/.



Тема Гхеранда-самхита на Руски [re: KREDOR™]  
Автор huanji ()
Публикувано18.12.10 12:23



"ГХЕРАНДА-САМХИТА"


Приветствие.

Я склоняюсь в благоговении перед Ади-Ишварой
(Изначальным господином),
первым возвестившим учение Хатха-йоги.
Оно подобно первой ступени на лестнице,
ведущей к высотам Раджа-йоги.



1. О ЙОГЕ ТЕЛА

Однажды пришёл Чанда Капали в место отшельничества мудреца Гхеранды и склонился перед ним с почтением. Чанда сказал:
О наивысший среди йогинов! О Учитель Йоги! Я хотел бы услышать теперь о йоге тела, которая ведёт к познанию истины (Таттва-Джнана).
Гхеранда ответил: Это очень хорошо, о сильнорукий, что ты спрашиваешь меня об этом. Я сообщу тебе, сын мой. Слушай внимательно.
Нет уз, равных узам Майи; нет силы выше, чем Йога; нет друга лучше, чем мудрость; нет врага хуже, чем эгоизм (Ахамкара).
Изучая азбуку, можно познать все науки; так же овладением этой йогой достигается познание истины.
Тела живых существ возникают из добрых и злых дел; из этих же дел возникает судьба (Карма) и это всегда идёт по кругу, как колодезное колесо.
Точно также, как кувшин колодезного колеса ходит вверх и вниз, движимый силой быка (вращающего колодезное колесо), так и душа, движимая силой судьбы (Кармы), проходит через рождения и смерти.
Постоянно разрушается тело, как распадается в воде необожжённый кувшин. Обожги тело в огне Йоги и так соверши его очищение.
Вот средство для этого (очищения), состоящее из семи частей: очищение, настойчивость, твёрдость, стойкость, лёгкость, познание, незапятнанность – садхана (тренировка), состоящая из семи частей.
Составные элементы 7-частной садханы:
Шесть действий (Шат-карма) дают очищение.
Асаны дают силу.
Мудры дают стойкость.
1.11.- Пратьяхара – покой.

Пранаяма даёт лёгкость.
Дхиана – восприимчивость своей Сущности.
Самадхи даёт неокрашиваемость (незапятнанность, “нирлиптата”), которая есть освобождение (Мокша).
1.12. Дхаути, Басти, Нети, Лаулики, Тратака и Капалабхати – 6 действий очищения, которые нужно выполнять.

1.13. Дхаути бывает четырёх видов:

внутреннее очищение (Антар-дхаути).
очищение зубов (Дант-дхаути).
очищение сердца (Хрид-дхаути).
очищение заднего прохода (Мула-садхана).
1.14. Внутреннее Дхаути тоже имеет четыре части:

очищение воздухом (Ватасара)
очищение водой (Варисара)
очищение огнём (Агнисара)
Бахиш Крита.

Ватасара Дхаути
1.15. Со ртом в форме вороньего клюва пей воздух очень медленно, двигай животом и затем заставь этот воздух выйти через задний проход.

1.16. Ватасару следует держать в тайне. Она делает тело свободным от нечистот, изгоняет всякого рода болезни и разжигает огонь пищеварения.

Варисара Дхаути
1.17. Наполни горло водой и пей её медленно. Двигая воду в желудке, этим движением заставь её выйти из заднего прохода.

1.18. Варисару следует хранить в тайне. Она очищает тело и посредством её тщательного выполнения достигается сияющее божественное тело (Дэва-деха).

1.19. Из всех Дхаути Варисара наилучшая. Кто старательно выполняет её, тот очищает своё тело и достигает сияющего божественного тела (Дэва-деха).

Агнисара Дхаути
1.20. Тесно прижми узел пупа к позвоночнику (втягивая живот) 100 раз. Это – Агнисара Дхаути, которая приносит йогину успей в йоге, устраняет болезни желудка и усиливает огонь пищеварения.

1.21. Эту Дхаути нужно сохранять в тайне – её трудно достичь даже богам. Но выполнением её достигается сияющее божественное тело.

Бахишкрита Дхаути
1.22. Выполнив Каки-мудру (вдыхая через рот в форме вороньего клюва) – наполни желудок воздухом. Задержи его там на полтора часа и выпусти снизу (через задний проход). Эта Дхаути должна держаться в строгой тайне и никогда не разглашаться.

1.23. Затем войди в воду до пупа и позволь прямой кишке выйти наружу. Мой её руками, пока она не станет чистой, затем втяни обратно в тело.

1.24. Это промывание должно храниться в тайне, его трудно достичь даже богам. Посредством этой единственной в своём роде Дхаути достигается сияющее божественное тело (Дэва-деха).

1.25. Но пока человек не может задерживать воздух в желудке на полтора часа, великая Бахишкрита невыполнима.

Данта-дхаути
1.26. Мытьё корней зубов, корня языка, обеих отверстий глаз, лобных пазух и обоих ушей – пять видов Данта-дхаути.

Данта-Мула-Дхаути
1.27. Чисти корни зубов порошком катеху или чистой глиной, пока грязь не будет удалена.

1.28. В практике йоги чистка корней зубов считается величайшей Дхаути. Знающий Йогу, на расвете всегда должен заботиться о своих зубах. В упражнениях очищения эта Дхаути упоминается всеми йогинами.

Джива Садхана
1.29. А теперь я расскажу тебе, как очищается язык. Вытягивание языка на всю длину предохраняет от болезней, старости и смерти.

1.30. Три пальца – указательный, средний и безымянный – правильным образом вставь в глотку и медленно три корень языка. Этим трением слизь постепенно удаляется.

1.31. Три язык свежим коровьим маслом и при этом всё время дои его. Затем вытягивай его железными щипцами всё больше и больше.

1.32. Делай это всегда на восходе и заходе солнца. Если делать это постоянно, язык удлинится.

Карна Дхаути
1.33. Указательным и безымянным пальцами три отверстия обеих ушей. Если это делать постоянно, тебе откроется внутренний звук Нада.

Капала Рандха Дхаути
1.34. Большим пальцем правой руки три пазухи лба. Этим упражнением удаляется слизь.

1.35. Нади очищаются и возникает божественное зрение. Выполняй это ежедневно, после пробуждения, в конце дня и после еды.

Хрид-дхаути
1.36. Хрид-дхаути – очищение сердца – имеет три вида: палкой, при помощи рвоты, при помощи куска ткани.

1.37. Введи банановый или тростниковый стебель в глотку, двигай его там медленно и так же медленно вытяни его наружу.

1.38. Так слизь, желчь и всякие другие жидкости будут удалены через рот. Этой “Дхаути с палкой” уверенно вылечиваются все болезни сердца. (Такова Данта-дхаути.)

Вамана дхаути
1.39. После еды знающий человек пьёт много воды и после того, как он некоторое время смотрит вверх (стоит на голове), выпускает воду с помощью рвоты. Постоянным упражнением в этом очищении устраняются слизь и желчь.

Вастра-дхаути
1.40. Медленно проглоти тонкий платок шириной в четыре пальца и затем вытяни его наружу. Это – очищение платком.

1.41. Хронический гастрит, лихорадка, воспаление селезёнки, проказа и заболевания желчного пузыря исчезают, а здоровье, сила и самочувствие упражняющегося возрастают с каждым днём.

Мула-садхана
1.42. Пока ты не очистишь задний проход, Апана-вайю (газы) не могут выходить свободно. Поэтому нужна тщательная очистка.

1.43. Корнем (стеблем) куркумы или средним пальцем тщательно мой несколько раз задний проход.

1.44. Этим ты устранишь запор и несварение пищи. Это очищение даёт красоту, рост и разжигает пищеварительный огонь.

Басти
1.45. Упоминается два вида Басти: Джала-басти (водяная клизма) и Сукшма-басти (сухая клизма). Водяную клизму всегда делают в воде, а сухую – на земле.

Джала-басти
1.46. Вытянувшись в воде в позе Уткатанасана (см.2.27), выполни Джала-басти, поочерёдно сокращая и сжимая задний проход.

1.47. Этим ты устранишь заболевание мочеполовых органов, расстройства пищеварения и вздутие живота. Твоё тело станет подвластным твоей воле (и прекрасным), подобно телу бога любви Камадэвы.

Сукшма басти
1.48. В положении Пасчимоттанасана (см.2.22) медленно двигай внутренностями книзу. Ашвини-мудрой то сокращай, то расширяй задний проход.

1.49. Этим упражнением усиливается слабая деятельность кишечника и пищеварительный огонь, а вздутие живота исчезает.

Нети
1.50. Введи тонкую нить длиною с кисть руки в ноздри, а затем вытяни её через рот. Это упражнение называется Нети (очищение носа).

1.51. Этим упражнением ты достигнешь Кхечари-сиддхи(см.3.27), будут устранены повреждения слизистой оболочки и приобретается великолепная сила зрения.

Лаулики
1.52. Сильными толчками двигай (мышцы) живота то в одну, то в другую сторону. Это называется Лаулики-йога; она устраняет всякие болезни и разжигает огонь пищеварения.

Тратака
1.53. Смотри на маленькую точку, не мигая и не закрывая глаз, пока не потекут слёзы. Мудрецы называют это “тратака”.

1.54. Этим упражнением несомненно достигается Самбхави-сиддхи (см.3.64-67). Исчезают болезни глаз и достигается божественная сила зрения.

Капалабхати
1.55. Капалабхати бывает трёх видов: Вамакрама, Вьюткрама, Ситкрама. Этим устраняются болезни слизи.

Вамакрама
1.56. Вдохни через левую ноздрю, выдохни через правую; вдохни через правую и выдохни через левую.

1.57. Ни вдох, ни выдох не должны быть слишком сильными. Это упражнение устраняет заболевания слизистой оболочки.

Вьюткрама
1.58. Втяни воду обеими ноздрями и медленно выпусти её наружу. Это называется Вьюткрама, устраняющая болезни сердца.

Ситкрама
1.59. Со звуком “сит” втяни воздух через рот и выпусти его через ноздри. Это упражнение сделает тебя равным богу любви (Камадэва).

1.60. Тебя не поразят ни старость, ни лихорадка. Заболевания слизи исчезнут и твоё тело станет гибким и подвластным твоей воле.




2. АСАНЫ.
2.1. Гхеранда сказал: Сколько есть живых существ, столько же есть и положений тела (Асан). Из сотен тысяч их 84 объяснены Шивой.

2.2. Эти 84 – выдающиеся асаны, а 32 из них можно использовать людям в этом мире.

2.3. Сиддха, Падма, Бхадра, Мукта, Ваджра, Свастика, Симха, Гомукха, Вира, Дханур,

2.4. Мрита, Гупта, Матсья, Матсиендра, Горакша, Пасчимоттана, Утката, Самката,

2.5. Маюра, Кукута, Курма, Уттана, Врикша, Мандука, Гаруда, Вриша, Салабха, Макара, Уштра, Бхуджанга и Йогасана

2.6. являются этими асанами, которые приносят Сиддхи (совершенство) смертным в этом мире.

Сиддхасана
2.7. Сядь на пятку одной ноги. Пяткой другой ноги прижми основание половых органов. Подбородок прижат к груди. Сохраняя неподвижность и владея своими чувствами, упорно смотри в место между бровями. Эта поза, открывающая двери к освобождению, называется Сиддхасана.

Падмасана
2.8. Положи правую ступню на левое бедро, левую ступню на правое бедро. Перекрести руки за спиной и возьмись за большие пальцы ног. Прижми подбородок к грудной кости и взгляд направь на кончик носа. Это – падмасана, постепенно изгоняющая все болезни.

Бхадрасана
2.9. Осторожно помести пятки под промежность. Скрести руки за спиной и возьми ими большие пальцы ног.

2.10. В то время, как ты выполняешь Джаландхара-мудру (3.12-13), смотри на кончик носа. Это – Бхадрасана, излечивающая всякие болезни.

Муктасана
2.11. Помести левую лодыжку под задний проход, правую лодыжку – поверх левой. Шея и тело прямые. Это – Муктасана, дающая сиддхи.

Ваджрасана
2.12. Сделай нижние части бёдер твёрдыми, как алмаз; положи ступни по обе стороны от заднего прохода. Это – Ваджрасана, дающая йогину Сиддхи (совершенства).

Свастикасана
2.13. Подошвы между коленями и бёдрами. Тело в прямом сидячем положении. Это называется Свастикасана.

Симхасана
2.14. Положи под промежность скрещенные лодыжки, повёрнутые подошвами вверх. Руки лежат на коленях, которые находятся на полу.

2.15. Открой рот, выполняя Джаландхара-мудру и смотри на корень носа. Это – Симхасана, прогоняющая всякие болезни.

Гомукхасана
2.16. Сядь прямо, положи ноги на пол. Ступни за спиной и повёрнуты вверх. Тело устойчиво. Это – Гомукхасана, похожая на голову коровы.

Вирасана
2.17. Положи одну ступню на бедро другой ноги, вторую ступню – назад. Это Вирасана.

Дханурасана
2.18. Поставь ноги на землю устойчиво, как палки; руками обхвати концы ступней и изогнись (назад), подобно луку. Это Дханурасана.

Мритасана
2.19. Лежание на полу, подобно трупу, называется Мритасана. Мритасана устраняет усталость и приносит спокойствие.

Гуптасана
2.20. Ступни лежат между коленями и бёдрами, закрывая задний проход. Это известно как Гуптасана.

Матсьясана
2.21. В Мукта-падмасане лечь плоско, вытянувшись. Обхвати голову локтями. Это – Матсьясана, изгоняющая болезни.

Пасчимоттанасана
2.22. Вытяни ноги на полу, как палки. Положи руки на обе ноги и тщательно держи руками концы ступней. Это – Пасчимоттанасана.

Матсиендрасана
2.23. Сделай живот таким же плоским, как и спину. Сидя без напряжения, согни левую ногу и положи её ступню за правое колено.

2.24. Положи (на левую ногу) правый локоть. Лицо обращено вправо. Взгляд – между бровями. Это Матсиендрасана.

Горакшасана
2.25. Подошвы ступней, повёрнутые кверху,держи открытыми между бёдрами и коленями. Прикрой лодыжки кистями, повёрнутыми кверху.

2.26. Втяни шею и смотри на кончик носа. Это – Горакшасана, дающая йогину Сиддхи.

Уткатанасана
2.27. Крепко держи пальцы ног на полу., а пятки в воздухе. Положи зад на пятки. Это известно как Уткатанасана.

Санкатасана
2.28. Поставь левую ногу ступнёй на пол, обвей правую ногу вокруг левой ноги и держи обе кисти на коленях. Это – Санкатасана.

Маюрасана
2.29. Обопри ладони об пол, положи локти на пупок и подними в воздух ноги, прямые как палки. Эту позу называют Маюрасана.

2.30. Плохую или излишнюю пищу она сжигает целиком, возбуждает огонь пищеварения и помогает переварить даже яд. Она устраняет все болезни, подобные гастриту, лихорадке, испорченности (желудочного) сока и другие – такова эта полезная поза.

Куккутасана
2.31. Сидя в позе лотоса, продень руки по локти между коленями и верхней частью бёдер. Подними тело высоко, опираясь на локти. Это – Куккутасана.

Курмасана
2.32. Положи лодыжки крест-накрест под промежность. Держи голову, шею и туловище прямыми. Это называется Курмасана.

Уттана-курмасана
2.33. Сидя в курмасане, держи шею обеими руками. Эта поднятая вверх поза, похожая на позу черепахи (Курмасана), называется Уттана-курмасана.

Мандукасана
2.34. Подошвы ступней обращены к спине; большие пальцы ног касаются друг друга. Наклони колени вперёд. Так будет выполнена Мандукасана.

Уттана Мандукасана
2.35. Оставаясь в Мандукасане и держа голову локтями, выпрямись, как лягушка. Это – Уттана Мандукасана.

Врикшасана
2.36. На внутреннюю сторону внешней части левого бедра поставь правую ступню. Так стой на полу, как дерево. Это известно, как врикшасана.

Гарудасана
2.37. Голени и бёдра прижми к полу, удерживая тело на коленях. Положи обе кисти рук поверх колен. Это называется Гарудасана.

Вришасана
2.38. Положи анус на правую пятку. Левую ступню положи сверху на правую ногу и коснись (левой ступнёй) земли. Это Вришасана.

Салабхасана
2.39. Лёжа лицом вниз с кистями рук на высоте груди, обопрись ладонями о пол и подними ноги вверх на длину руки. Эту позу мудрецы называют Салабхасана.

Макарасана
2.40. Лёжа лицом вниз, грудью на полу и с вытянутыми ногами, держи голову обеими руками. Это – Макарасана, разжигающая в теле огонь пищеварения.

Уштрасана
2.41. Лёжа лицом вниз, раздвинь ноги и положи их на спину; держи ступни руками. Подтяни живот и сильно втяни рот. Эту позу аскеты называют Уштрасана.

Бхуджангасана
2.42. Ложись на пол на живот. Держа ладони на земле, поднимай голову, подобно змее.

2.43. Огонь пищеварения в теле будет постоянно повышаться, все заболевания будут устранены и змееподобная богиня (Кундалини) проснётся благодаря упражнению в Бхуджангасане.

Йогасана
2.44. Поверни ступни вверх и положи их на колени. Поверх них положи руки вверх ладонями.

2.45. Вдохни и смотри на кончик носа. Это – Йогасана, применяемая йогинами при садхане.




3. МУДРЫ
3.1. Гхеранда сказал: есть 25 Мудр, приносящих йогину сиддхи. Эти Мудры следующие: Маха-мудра, Набхо-мудра, Уддияна-бандха, Джаландхара-бандха, Мула-бандха, Маха-бандха, Маха-веддха, Кхечари,

3.2. Випарита-карани, Йони-мудра, Ваджроли-мудра, Шактичалани-мудра, Тадаги-мудра, Мандуки, Самбхави, Панчадхарана,

3.3. Ашвини, Пашини, Каки, Матангини, Бхуджангини.

3.4. О мудрах Махешвара (Шива) рассказал Дэви. Этим знанием достигают величайшего успеха.

3.5. Это должно держаться в тайне самым тщательным образом и никому не выдаваться. Это даёт йогину блаженство и даже самим Марутам (небесным духам) трудно этого достичь.

Маха-мудра
3.6. Левую пятку прижми к заднему проходу. Вытяни правую ногу и правую ступню. Пальцы этой ноги обхвати руками.

3.7. Сожми горло и смотри между бровями. Эта мудра называется мудрецами Маха-мудра.

3.8. Упражняясь в Маха-мудре, можно излечить кашель при туберкулёзе, заворот кишок, увеличение селезёнки, несварение желудка, лихорадку и всякого рода (иные) болезни.

Набхо-мудра
3.9. Где бы ни находился йогин и что бы он ни делал, он всегда должен держать язык (повёрнутым) кверху и задерживать дыхание. Это Набхо-мудра, отгоняющая болезни от йогина.

Уддиана-бандха
3.10. Подтяни живот – выше и ниже пупка – к спине. Этим великая птица (Прана) влетает в Сушумну и движется теперь только там. Практикующий Уддиана-бандху побеждает смерть.

3.11. Из всех бандх эта – наилучшая. Её практикой освобождение достигается легко.

Джаландхара-бандха
3.12. Сжав горло, положи подбородок на грудь. Это Джаландхара-бандха. Этой Бандхой будут перекрыты 16 опор (адхар). Эта бандха вместе с Маха-мудрой уничтожает смерть.

3.13. Успех в Джаландхара-бандхе даёт йогину Сиддхи. Тот, кто делает её шесть месяцев, несомненно станет Сиддха (достигшим Сиддхи, сверхспособностей).

Мула-бандха
3.14. Прижми пятку левой ступни к промежности, сожми анус, затем прижми тщательно пуп к позвоночнику (втягивая живот).

3.15. Правую пятку положи на половые органы. Эта уничтожающая старость Мудра называется Мула-бандха.

3.16. Тот, кто желает пересечь океан бытия, должен выполнять ту Мудру тайно и в уединённом месте.

3.17. Практикой этой Мудры несомненно будет достигнуто совершенство в овладении дыханием. Так упражняйся тщательно, в молчании и без перерыва.

Маха-бандха
3.18. Закрой задний проход левой пяткой, тщательно прижимая её правой ступнёй.

3.19. Осторожно двигай пятку, чтобы возбудить мышцу заднего прохода, и медленно втягивай промежность, в то время как дыхание задерживается Джаландхара-бандхой. Это называется Маха-бандха.

3.20. Маха-бандха – величайшая Бандха, изгоняющая старость и смерть. Этой Бандхой достигают исполнения всех желаний.

Маха-ведха
3.21. Так же, как красота, очарование и юность женщины ничто без мужчины (способного оценить это), так же Мула-бандха и Маха-бандха ничто без Маха-ведхи.

3.22. Сидя в Маха-бандхе, сделай Уддияна-кумбхаку. Это называется Маха-ведха, приносящая успех.

3.23. Йогин, ежедневно выполняющий Маха-бандху и Мула-бандху вместе с Маха-ведхой – наилучший среди тех, кто знает Йогу.

3.24. Для него нет ни старости, ни страха смерти. Эта Маха-ведха йогинами должна тщательно сохраняться в тайне.

Кхечари-мудра
3.25. Разрежь (связку) под языком. Постоянно двигая языком, “дои” его, (смазывая) свежим коровьим маслом и вытягивая железными щипцами.

3.26. Если постоянно делать это, язык становится длиннее. Когда он достигает места между бровями, наступает Кхечари.

3.27. Постепенно двигай язык к середине нёба. Когда язык (завёрнутый назад), войдёт в отверстие ноздрей, выходящих в горло и закроет их, дыхание останавливается. Взгляд направлен на междубровье. Это Кхечари.

3.28. От этого (с йогином) не произойдёт ни обморок, ни жажда, ни усталость, ни болезнь, ни старость, ни смерть, но возникнет сияющее божественное тело (Дэва-деха).

3.29. Это тело не может быть обожжено огнём, высушено ветром, смочено водой, укушено змеёй.

3.30. Тело становится прекрасным. Самадхи несомненно достигается, и язык, коснувшийся отверстия черепа, ощущает вкус нектара.

3.31. Ежедневно ощущается новое блаженство и различные вкусы нектара. Вначале вкус солоноватый, затем щелочной, затем горький, затем терпкий.

3.32. Потом возникает вкус масла, сливок, молока, творога, сыворотки, мёда, пальмового сока и, наконец, вкус самого нектара.

Випарита-карани
3.33. У корня пупа пребывает солнце, у корня нёба – луна.

3.34. Мудра, с помощью которой солнце переносится вверх, а луна – вниз (и они меняются местами), называется Випарита-карани. Эта Мудра – тайная во всех Тантрах.

3.35. Положи голову на землю и обхвати её руками. Подними ступни высоко вверх и оставайся в таком положении неподвижно – это называется Випарита-карани.

3.36. Постоянной практикой этой мудры болезни и смерть побеждаются. (Практикующий её) достигает Сиддхи и не растворяется даже во время Пралайи.

Йони-мудра
3.37. Сидя в Сиддхасане, закрой оба уха большими пальцами, глаза – указательными пальцами, ноздри – средними пальцами; верхнюю губу – 4 пальцами и нижнюю – мизинцами.

3.38. Сделав несколько раз Каки-мудру (3.86), вдыхай Прану, соединяя её с Апаной.

3.39. Сосредоточившись на 6 чакрах в их порядке, пусть мудрец пробудит спящую богиню Кундалини повторением мантры Хум-Хамсах, и поднимая Шакти вместе с Дживой, поместит их в тысячелепестковый лотос (Сахасрара).

3.40. Будучи наполненным Шакти, будучи соединённым с великим Шивой, пусть он (йогин) сосредотачивается на многообразных формах блаженства и радости.

3.41. Пусть он сосредотачивается на соединении Шивы и Шакти, (находимым везде) в этом мире. Будучи преисполненным блаженства, он (йогин) становится единым с Брахманом.

3.42. Эта Йони-мудра в высшей степени тайная, она с трудом достижима даже богами. Кто достигает в ней совершенства хоть один раз, тот устойчив в Самадхи.

3.43. Ни грех убийства брахмана, ни вытравливание плода (аборт), ни пьянство, ни осквернение супружеского ложа учителя – ничто не пристанет к тому, кто утвердился в этой Мудре.

3.44. Эти смертные грехи – как и грехи меньшие – погашаются практикой Йони-мудры. Поэтому, если ты желаешь освобождения, ты должен выполнять её.

Ваджроли Мудра
3.45. Опираясь ладонями о пол, забрось ступни вверх и держи голову над полом. Эту мудру, пробуждающую Шакти (Кундалини) и удлиняющую жизнь, мудрецы называют Ваджроли.

3.46. Этот метод – высший во всей Йоге – является причиной освобождения для йогина. Этот благодетельный метод даёт йогинам совершенство.

3.47. Этим способом надёжно достигается Бинду-Сиддхи (власть над семенем), а когда и эта Сиддхи достигнута, то есть ли ещё что-либо недостижимое в этом мире.

3.48.Выполняя эту Мудру, йогин достигнет совершенства, даже если он будет погружаться в великое наслаждение.

Шактичалани Мудра
3.49. Великая богиня Кундалини – сила Атмана (Атма-шакти), дремлет в муладхаре, свернувшись в три с половиной оборота подобно змее.

3.50. Пока она спит в теле, душа (Джива) подобна животному; мудрость не придёт, даже если выполнить десять миллионов йог.

3.51. Как дверь открывается ключом, Так Кундалини пробуждённая с помощью Хатха-йоги, открывает дверь Брахмана (Брахма-двара).

3.52. Не обнажённым и не в открытом месте, а одев набедренную повязку и сидя в запертой комнате, пусть йогин практикует Шактичалани.

3.53. Набедренная повязка должна быть шириной в 4 пальца и длиной в локоть; мягкая, тонкая и чисто белого цвета. Привяжи такой кусок ткани к поясу.

3.54. Намажь тело пеплом и, сев в Сиддхасану, вдохни через обе ноздри Прану и свяжи её с Апаной.

3.55. Медленно сжимай Ашвини-мудрой задний проход до тех пор, пока Вайю (воздух) с силой войдёт в Сушумну и проявит там своё присутствие.

3.56. От запирания воздуха деланием задержки на влохе, змееподобной богине (Кундалини-шакти) становится душно и она устремляется вверх к Брахма-рандхра.

3.57. После Шактичалани выполняй Йони-мудру. Без Шактичалани Йони-мудра не даёт успеха.

3.58. Так я объяснил тебе, Чанда Капали, Шактичалани-мудру. Держи её в тайне и выполняй ежедневно.

3.59. Эта великая Мудра уничтожает старость и смерть. Поэтому она должна выполняться йогинами, которые стремятся к собственному совершенству.

3.60. Если йогин постоянно выполняет её, то совершенство в его руках. Он достигает способности принимать любой образ (Вигроха-сиддхи) и его болезни исчезают.

Тадаги-мудра
3.61. Сидя в Пасчимоттанасане, сделай живот полным, как пруд: это великая Тадаги-мудра (“печать пруда”), прогоняющая старость и смерть.

Мандуки-мудра
3.62. Закрой рот и двигай концом языка по нёбу. Постепенно ощущается вкус нектара, (текущего из Сома-чакры). Это известно как Мандуки-мудра.

3.63. Тот, кто постоянно выполняет Мандуки-мудру, не знает ни морщин, ни старости, но обладает вечной юностью и волосы его не седеют.

Самбхави-мудра
3.64. Смотря на место между бровями, созерцай само своё существование. Это Самбхави-мудра, содержащаяся тайно во всех тантрах.

3.65. Веды, Шастры и Пураны подобны легко доступным женщинам, в то время как эту Мудру следует оберегать (в тайне), как даму из уважаемой семьи.

3.66. Тот, кто знает эту мудру, подобен Адинатха (“господин мира”), как сам Нарайана. Он – как Брахма-создатель.

3.67. Истинно сказал Махешвара: кто изучил Самбхави, тот – (тождественен) Брахману и ничему другому.

Дхарана-мудры
3.68. Самбхави-мудра объяснена. Теперь узнай о 5 Дхарана-мудрах – а чего только нельзя достичь в этом мире этими Дхаранами?

3.69. Вместе с этим человеческим телом ты сможешь снова и снова посещать небо (Свар-лока). Быстрый, как разум, ты приобретёшь способность путешествовать в небе и сможешь отправиться туда, куда пожелаешь. Эти 5 Дхаран – Земля, Вода, Воздух, Огонь и Эфир.

Притхиви Дхарана Мудра – концентрация на стихии Земли
3.70. Стихия Земли жёлтого цвета, четырёхугольна, связана с Брахмой и её Биджа (слог) ЛАМ. Созерцай эту стихию (в Муладхаре) и там фиксируй Кумбхакой (задержкой дыхания) Прану и Читту (внимание) на 2 часа. Эта низшая из Дхаран даёт устойчивость и господство над стихией Земли.

3.71. Выполняющий эту Притхиви Дхарана Мудру станет господином над смертью и будет странствовать по земле в качестве Сиддха (совершенного).

Амбхави Дхарана Мудра – концентрация на стихии Воды
3.72. Стихия воды, белая как жасмин или как раковина, в форме луны, связана с нектаром и Вишну, её Биджа (слог) ВАМ. Сосредотачивайся на стихии Воды (в Свадхистхане) и фиксируй там Прану и Читту 2 часа. Это – сосредоточение на стихии Воды, разрушающее все страдания.

3.73. Вода не сможет принести вред тому, кто её творит. Эта Амбхави – великая Мудра, и кто знает её – тот сведущ в Йоге. Даже в глубокой воде он не погибнет.

3.74. Эту великую Мудру следует тщательно хранить – при разглашении её сила утрачивается; я действительно говорю правду.

Агни Дхарана Мудра – концентрация на стихии Огня
3.75. Стихия Огня, находящаяся у пупа, треугольная и пламенно-красная, как божья коровка; она связана с Рудрой и её Биджа (слог) РАМ. Она даёт Сиддхи. Фиксируй Прану и Читту там (в Манипуре) 2 часа. Эта Дхарана прогоняет страшный страх смерти.

3.76. Даже если садхак (упражняющийся) попадёт в огонь, он останется живым и не погибнет.

Вайави Дхарана Мудра – концентрация на стихии Воздуха
3.77. Стихия Воздуха дымного цвета, как мазь для глаз; она связана с Ишварой и её биджа ЙАМ. Сосредотачивайся (на ней в Анахате), фиксируя там Прану и Читту 2 часа. Это Вайави Дхарана Мудра, дающая возможность двигаться по воздуху.

3.78. Она разрушает болезни и предотвращает смерть; практикующий её никогда не погибнет от воздуха.

3.79. Эта Мудра не должна открываться тому, кто лукав и не имеет преданности. Если она даётся (таким людям), она теряет силу. О Чанда, истинно верно то, что я говорю тебе!

Акаша Дхарана Мудра – концентрация на стихии Эфира
3.80. Стихия Эфира, светящаяся цветом чистой морской волны, связана с Сада-Шивой, её биджа ХАМ. Фиксируй там (в Вишуддхе) Прану и Читту 2 часа. Это эфирная Дхарана, открывающая дверь к освобождению.

3.81. Тот, кто знает эту Акаша Дхарана Мудру – настоящий йогин. Для него нет ни старости, ни смерти и он не подлежит растворению в Пралайе.

Ашвини-мудра
3.82. Сократи мышцу заднего прохода, а потом расслабь её. Повторяй это. Это – Ашвини-мудра, пробуждающая Шакти.

3.83. Ашвини – великая Мудра, устраняющая болезни заднего прохода, дающая силу, хорошее самочувствие и предохраняющая от преждевременной смерти.

Пашини-мудра
3.84. Заложи обе ступни на шею, крепко держа их вместе, как петлю. Это Пашини-мудра, пробуждающая (Кундалини) Шакти.

3.85. Пашини – великая Мудра, дающая силу и процветание. Садхаки, желающие достичь Сиддхи, должны тщательно выполнять её.

Каки-мудра
3.86. Вдохни воздух очень медленно через рот, придав ему форму вороньего клюва. Это Каки (воронья)-мудра, прогоняющая всякого рода болезни.

3.87. Каки – великая Мудра, во всех Тантрах хранимая в тайне. С помощью этой Мудры Человек становится свободным от всех болезней, как (свободен от них) ворон.

Матангини-мудра
3.88. Стоя в воде по шею, втяни воду через обе ноздри и выпусти через рот.

3.89. Затем втяни воду через рот и выпусти обратно через ноздри. Повторяй это снова и снова. Эта Матангини – великая Мудра, прогоняющая старость и смерть.

3.90. В безлюдном месте тщательно выполняй эту Мудру и ты станешь сильным как слон.

3.91. Тогда йогин ощущает удовольствие, где бы он ни находился. Поэтому он должен выполнять эту (“слоновью”) Мудру с особой тщательностью.

Бхуджангини-мудра
3.92. Вытянув рот вперёд, пей воздух через глотку. Это Бхуджангини (“змеиная”) Мудра, прогоняющая старость и смерть.

3.93. Этой Мудрой быстро устраняются все болезни живота, какие только существуют, - в особенности несварение желудка.

3.94. Так, о Чанда Капали, объяснена тебе прекрасная глава “Мудра”. Её любят все Сиддха (достигшие) и она отгоняет старость и смерть.

3.95. Всё это нельзя сообщать тому, кто лукав и лишён преданности; это нужно сохранять в тайне, ибо (это знание) труднодостижимо даже для богов.

3.96.Это нужно давать искреннему, прямому человеку хорошего происхождения, обладающему душевным покоем и полностью преданному своему духовному учителю. Они (Мудры) дадут (такому человеку) освобождение и счастье в жизни.

3.97. Эти Мудры прогоняют всякие болезни и разжигают огонь пищеварения (аппетит) у того, кто постоянно их выполняет.

3.98. К нему не придёт ни старость, ни смерть, ни страх перед огнём, водой или воздухом.

3.99. Кашель, астма, проказа, увеличение селезёнки и 20 видов заболеваний слизи несомненно устраняются выполнением этих Мудр.

3.100. Что ещё сказать тебе об этом, о Чанда? Для лостижения Сиддхи нет в этом мире ничего более высокого, чем Мудры.




4. ПРАТЬЯХАРА
Гхеранда сказал:

4.1. Теперь я расскажу тебе о Пратьяхаре (контроль восприятия). Познанием Пратьяхары будут уничтожены такие враги, как похоть и её подобные.

4.2. Как только Читта, которая непостоянна и склонна блуждать,выходит (через ”ворота чувств”), ты должен обуздать её и привести под контроль Атмана.

4.3. Испытываешь ли ты почести и поношения, слышишь ли звуки приятные или неприятные, отвлеки Читту от этих вещей и приведи её под контроль Атмана (“Я”).

4.4. Воспринимаешь ли ты приятный запах или неприятный – отвлеки (Читту) от этих запахов и приведи под контроль Атмана.

4.5. Заполнено ли твоё восприятие медовосладким, кислым, горьким или каким-либо иным вкусом – отвлеки его от этих вещей и приведи под контроль своего “Я” (Атмана).




5. ПРАНАЯМА
Гхеранда сказал:

5.1. Теперь я даю правила пранаямы. Посредством её человек становится равным богам.

5.2. Для практики Пранаямы необходимы соответствующее место, подходящее время, урегулированное питание и, наконец, очищение Нади.

5.3. Йога должна быть начата не в отдалённой местности, не в диком лесу, не в большом городе и не в людном месте. Если совершать йогу в таких местах, то успеха не достичь.

5.4. В отдалённой местности йогин вызовет подозрение; в лесу у него нет защиты; присутствие людей будет ему мешать. Поэтому следует этого избегать.

5.5. В хорошей стране со справедливым правителем, где есть качественное питание и нет помех, построй себе хижину и окружи её изгородью.

5.6. Внутри изгороди сделай колодец и хранилище для воды. Хижина должна быть не слишком высокой и не слишком низкой; в ней не должно быть насекомых.

5.7. Хорошо обмажь эту хижину коровьим навозом. В этом тайном месте ты должен упражняться в Пранаяме.

5.8. Йогу не следует начинать ни зимой, ни ранней весной, ни летом, ни в период дождей. Если йога будет начата в это время, то она принесёт лишь болезни.

5.9. Начинай йогу весной или осенью. Тогда несомненно йогин останется свободным от болезней и достигнет успеха.

5.10. Каждые два месяца – времена года, начиная с марта и заканчивая февралём. (Так по каленладю). Но времена года ощущаются иначе, по 4 месяца.

5.11. (По календарю) весна – март и апрель. Лето – май и июнь. Период дождей – июль и август. Осень – сентябрь и октябрь. Зима – ноябрь и декабрь. Период холодов – январь и февраль.

5.12. Теперь я сообщу тебе о том, как ощущаются времена года. Месяцы от января до апреля ощущаются как весна.

5.13. От марта до июня ощущаются как лето. От июня до сентября – как период дождей. От августа до ноября – как осень.

5.14. От октября до января – как зима. От ноября до февраля – как период похолодания.

5.15. Начало йоги должно быть весной или осенью. Тогда она принесёт успех и выполняется без напряжения.

5.16. Кто начинает йогу без соблюдения диеты, тот только навлечёт на себя различные заболевания и останется без Сиддхи.

5.17. Пища для йогина: рис, ячменный или пшеничный хлеб, фасоль – чистая и без стручков.

5.18. Йогин должен есть огурцы, плоды хлебного дерева, манакачу (Arum Colocasia), каккола (вид ягод), зизиф, бананы и фиги.

5.19. Незрелые бананы, маленькие бананы, банановые стебли и корни, бринджаль, корни и плоды растения риддхи,

5.20. молодые зелёные овощи, чёрные овощи, листья Патолы, Виштука (вил шпината), овощи Хималочика – вот виды овощей, которые подходят для йогинов.

5.21. Пища – чистая, сладкая и не острая – должна наполнять желудок наполовину. Это – умеренное питание.

5.22. Половина жедудка должна быть наполнена пищей, четверть – водой, а ещё одна четверть должна оставаться для свободного движения газов.

5.23. Начиная заниматься йогой, избегай всего горького, острого, кислого, солёного и жареного, а также кислого молока, разбавленной молочной сыворотки, плотных овощей, алкогольных напитков, орехов винной пальмы и перезрелых плодов хлебного дерева.

5.24. Также следует избегать плодов Кулаттха, плодов чечевицы, тыквы и вьющихся растений, диких огурцов, ягод Капитха и Палаша,

5.25. а также Кадамба, лимонов, Бимба, Лукуча (разновидность хлебного дерева), чеснока, Пилала, Хинга, Сальмали и Кемука.

5.26. Начинающий йогу должен избегать путешествий, женщин и не должен греться у огня. Он также должен избегать сливочного масла, скисшего молока, сахарного сока и сока сахарного тростника; спелых бананов, кокосовых орехов, гранатов, винограда и всего, в чём есть кислый сок.

5.27. Однако йогин должен есть кардамон, мускатные орех и белую гвоздику,

5.28. розовые яблоки, финики и другие плоды, возбуждающие жизненную силу.

5.29. Для хорошего настроения пища йогина должна быть легко перевариваемой, нежгущей и подходящей, чтобы образовывать основные вещества тела.

5.30. Йогин должен избегать всего, что долго стояло, что с трудом переваривается и загнивает в кишечнике; а также того, что слишком горячо.

5.31. Также он не должен совершать по утрам холодные омовения, не должен голодать, подвергать тело страданиям, не должен есть только один раз в день или оставаться без еды более 3 часов.

5.32. После того, как жизнь устроена по этим правилам, можно упражняться в Пранаяме. Вначале нужно будет употреблять немного молока с растворённым маслом – два раза в день, утром и вечером.

5.33. Сидя на шерстяной подстилке, положенной на шкуру антилопы, тигра или траву куша, или же просто на земле, с лицом, повёрнутым на восток или на север, после очищения Нади, ты должен упражняться в Пранаяме.

5.34. Чанда Капали спросил: О, океан сострадания! Что такое очищение Нади и как его делать? Об этом я хотел бы услышать, расскажи мне об этом. Гхеранда ответил:

5.35. Воздух не проходит через Нади, когда они загрязнены. Как можно тогда иметь успех в Пранаяме и достичь познания истины?

Поэтому сначала нужно упражняться в очищении Нади, а лишь потом в Пранаяме.

5.36. Есть два вида очищения Нади: с мантрой и без мантры. Очищение с мантрой делается с произнесением Биджа (буквенных слогов – ЛАМ, РАМ и т.д.); очищение без мантры делается с помощью Дхаути.

5.37. Дхаути было описано раньше (гл. I), при упоминании о шести очистительных действиях (Шат-карма). Теперь же, о Чанда, слушай более подробно об очищении Нади с помощью мантр.

5.38. Сев в Падмасану на своём сидении, йогин должен прежде всего, воздать хвалу Гуру, как предписал ему его учитель, а затем уже выполнять очищение Нади для достижения успеха в Пранаяме.

5.39. Знающий йогин сосредотачивается на Вайю-биджа (ЙАМ), дымного цвета и полного энергии. Затем вдыхает через левую ноздрю, повторяя 16 раз (ЙАМ) (на 16 ударов сердца).

5.40. Затем он задерживает дыхание, 64 раза повторяя (ЙАМ), и выдыхает воздух через правую ноздрю, так же 16 раз повторяя (ЙАМ).

5.41. В основании пупа (в Манипуре) пребывает Огонь (Агни-таттва). Разжигая этот Огонь, соединяй его с Землёй (Притхиви-Таттва в Муладхаре). Сосредоточься на этом соединении.

5.42. Потом вдыхай через правую ноздрю, 16 раз повторяя Агни-биджа (РАМ). Задержи дыхание, 64 раза повторяя (РАМ), и выдохни через левую ноздрю, 32 раза повторяя (РАМ).

5.43. Направь взгляд на конец носа, созерцая там светящееся отражение Луны. Вдохни через левую ноздрю, 16 раз повторив “ТХАМ”.

5.44. Задерживай дыхание, 64 раза повторяя “ТХАМ”. Представляй себе, что Нади заполнены нектаром Луны (текущим из Сома-чакры) и очищаются. Выдохни через левую ноздрю, 32 раза повторяя “ЛАМ”.

5.45. Этими упражнениями Нади очищаются. Затем прими устойчивую сидячую позу и упражняйся в Пранаяме.

5.46. Есть 8 видов задержки дыхания. Сахита, Сурьябхеда, Уджайи, Ситали, Бхастрика, Бхрамари, Мурчха, Кэвали.

Сахита
(“со вздохом и выдохом”)
5.47. Сахита бывает двух видов: Сагарбха и Ниргарбха. Сагарбха выполняется с Биджа-мантрой. Ниргарбха – без.

5.48. Вначале я расскажу тебе о Сагарбха-пранаяме. В Сукхасане, с лицом, обращённым на восток или север, сосредотачивайся на (образа) Брахмы, полного Раджаса, кроваво-красного цвета и на форме санскритской буквы “А”.

5.49. Потом мудрый вдыхает через левую ноздрю, 16 раз повторяя “А”. В конце вдоха и в начале задержки дыхания он делает Уддиана-бандху.

5.50. Затем он должен думать о Хари (Вишну), полным Саттвы, чёрного цвета, и о форме санскритской буквы “У”. Задерживая дыхание, он 64 раза повторяет “У”.

5.51. Выдыхая через правую ноздрю и 32 раза повторяя “М”, нужно думать о Шиве, белом и полном Тамаса, и о форме буквы “М”.

5.52. Затем снова вдыхай через правую ноздрю, задерживай дыхание и выдыхай через левую, повторяя эти буквы в том же порядке.

5.53. Снова и снова упражняйся в этом. При окончании вдоха и в начале задержки зажимай ноздри большим пальцем, мизинцем и безымянным пальцем правой руки, не пользуясь указательным и средними пальцами.

5.54. Ниргарбха-пранаяма выполняется без буквенной мантры. Продолжительность вдоха, задержки и выдоха от 1 до 100 ударов сердца.

5.55. Такая пранаяма имеет три ступени. Низшая – вдох 12 (ударов пульса), задержка 48, выдох 24. Средняя: 16-64-32. Высшая: 20-80-40.

5.56. На низшей ступени – испарина. На средней – дрожь в позвоночнике, на высшей – тело утрачивает вес. Это – признаки успеха в трёх ступенях Пранаямы.

5.57. Пранаямой достигают Кхечари-сиддхи, Пранаямой устраняются болезни, Пранаяма пробуждает Шакти, Пранаяма порождает состояние Унмани (безмыслия), сознание наполняется блаженством. Счастлив тот, кто упражняется в Пранаяме.

Сурьябхеда
(“проникновение солнца”)
5.58. Гхеранда сказал: Сахита Кумбхака тебе объяснена. Теперь слушай о Сурьябхеда. Вдохни внешний воздух через правую ноздрю.

5.59. С большим напряжением задержи дыхание шестнадцатью Джаландхара-мудрами (см.3.12-13) и продолжай задержку дыхания, пока пот не выступит из-под ногтей и из корней волос.

5.60. Есть 10 Вайю (ветров): Прана, Апана, Самана, Удана, Вьяна, а также Нага, Курма, Крикара, Девадатта, Дхананджайя.

5.61. Прана движется постоянно в сердце, Апана – в области ануса, Самана – в области пупа, Удана – в шее, Вьяна – проникает через всё тело.

5.62. Эти (5 Вайю), начиная с Праны – главные Вайю, называемые Пранади. Они относятся к внутреннему телу. Те же Вайю, которые начинаются с Нага – 5 других Вайю.

5.63. Сообщаю тебе области действия этих (других) Вайю: Нага действует в пробуждении, Курма – в открывании глаз,

5.64. Крикара – в (чувстве) голода, Девадатта – при зевании, Дхананджайя проникает через всё тело и не оставляет его даже после смерти.

5.65. Нага-вайю вызывает пробуждение сознания, Курма-вайю – вызывает зрение, Крикара вызывает голод и жажду, Девадатта – зевание, Дхананджайя порождает речь. Эти 5 Вайю никогда не покидают тело.

5.66. Свяжи все эти Вайю со вдохом через правую гоздрю и подними их от корня пупа, а потом выдохни через левую ноздрю с постоянным устойчивым усилием.

5.67. Снова вдохни через правую ноздрю, задержи дыхание, как предписано и выдохни тем же способом ещё и ещё раз.

5.68. Задержка дыхания в Сурьябхеде предотвращает старение и смерть, пробуждает Кундалини-шакти и разжигает огонь тела. Итак, о Чанда, тебе сообщено о великой Сурьябхеда.

Уджайи
(“побеждающее”)
5.69. Втяни воздух обеими ноздрями. Наполни воздухом рот, сожми воздух во рту.

5.70. Очисть закрытый рот от воздуха, введя воздух обратно в горло и лёгкие. Выполни Джаландхара-бандху и задержи дыхание со всей силой, и удерживай его так долго, как сможешь.

5.71. Уджайи-кумбхака устраняет все недуги, даёт освобождение от слизи и страшных нервных заболеваний.

5.72. Дизентерия, слабость пищеварения, туберкулёз и расширение селезёнки лечатся этим. Чтобы победить старость и смерть, делай Уджайи-кумбхаку.

Ситали
(“охлаждённое дыхание”)
5.73. Втяни воздух через язык (свёрнутый в трубку) и медленно наполни живот. Сделай на короткое время задержку и выдохни через обе ноздри.

5.74. Йогин должен всегда делать прекрасную Ситали-кумбхаку. Несварение желудка, насморк и разлитие желчи не возникнут у него.

Бхастрика
(“кузнечные меха”)
5.75. Точно так же, как кузнечные меха постоянно движутся, так плавно проводи воздух через ноздри внутрь и наружу.

5.76. Быстро вдохни и выдохни 20 раз, а потом выполни задержку.

5.77. Мудрый выполняет эту Бхастрика-кумбхаку трижды. Он не имеет ни болезней, ни болей и каждый день здоров.

Бхрамари
(“подобно пчеле”)
5.78. После полуночи, в месте, где другие существа не производят шум, йогин, зажав уши руками, вдыхает и задерживает дыхание.

5.79. В правом ухе он будет слышать различные внутренние звуки – сначала похожие на звук сверчка, а потом на флейту,

5.80. затем на раскат грома, на барабан ,на пчелу, на колокол, на гонг из латуни, затем на трубу, на фанфары, на барабан Мриданга, на литавры, на барабан Дундубхи.

5.81. Ежедневным упражнением в этой Кумбхаке эти звуки будут познаны, как проявления звука Анахат. В этом звуке есть резонанс.

5.82. В этом резонансе есть свет, и в этот свет входит мышление и растворяется там. Когда мышление поглощено, достигается высшее состояние Вишну (Парамапада). Успех в этой Бхрамари-кумбхаке способствует достижению Самадхи.

Мурчха
(“обморочное состояние”)
5.83. Совершив удобную задержку дыхания, отвлеки Манас от всех объектов и направь в место между бровями. Это порождает обморочное состояние ума и даёт счастье. Таким объединением Манаса и Атмана достигается блаженство Йоги.

Кэвали-кумбхака
(“исключительная задержка”)
5.84. Дыхание каждого (живого существа), входя, производит звук “сох” и выходя – звук “хам”. Эти два звука образуют (слово) “сохам” (“Я есть ТО”) или “хамса” (санскр.”хамса” – лебедь).

За сутки получается 21600 дыханий (15 дыханий в минуту). Каждое живое существо бессознательно совершает эту невысказанную Мантру, называемую Аджапа Гаятри.

5.85. Аджапа Гаятри повторяется в 3 местах – в Муладхаре, в Анахате и в месте соединения обеих ноздрей (в Аджна-чакре).

5.86. Нормальное тело имеет (среднюю) длину в 96 пальцев (1 палец – около 2 см; всего 6 футов). Обычно воздух выдыхается на 12 пальцев.

5.87. При пении это расстояние равно 16 пальцам, при еде – 20 пальцам, при ходьбе 24 пальцам, при сне – 30, при половом акте 36, а при физических нагрузках – ещё больше.

5.88. При уменьшении длины естественного выдоха (уменьшении лёгочной вентиляции) продолжительность жизни возрастает.

5.89. Пока Прана пребывает в теле, нет смерти. Когда вся полная длина дыхания заключена в теле и ничего не выходит наружу, это Кэвали-кумбхака.

5.90. Каждое живое существо неосознанно повторяет определённое число этих Аджапа-мантр, но не считает их. Йогины повторяют их сознательно и считают.

5.91. Удвоением количества Аджапа (до 30 дыханий в минуту) достигается состояние устойчивости ума (Маномани). В этом процессе уже нет чередующихся вдохов и выдохов, а только одна кумбхака (задержка).

5.92. Вдыхая воздух через обе ноздри, выполни Кэвали-кумбхаку. В первый день задерживай дыхание от 1 до 64 (ударов пульса).

5.93. Делай Кэвали 8 раз в сутки через каждые 3 часа, или делай её 5 раз в сутки, так как я тебе скажу:

5.94. утром, в полдень, вечером, в полночь и в последнюю четверть ночи. Или делай её 3 раза в сутки – утром, в полдень и вечером.

5.95. Пока не придёт успех в Кэвали, увеличивай длину Аджапа-джапы каждый день, от 1 до 5 раз. Кто знает Пранаяму и Кэвали, тот настоящий йогин.

5.96. Есть ли ещё в этом мире что-либо не достигнутое для того, кто получил успех в Кэвали-кумбхаке?




6. ДХИАНА-ЙОГА

6.1. Гхеренда сказал: существуют три рода Дхианы (созерцания, медитации): грубая (стхула), светящаяся (джотир) и тонкая (сукшма).

Если объектом созерцания избрано изображение божества или учителя, это грубая медитация.

Когда созерцаются Брахман или Пракрити, как масса света – это “световое созерцание”.

Когда же созерцается Брахман в форме точки или созерцается Кундалини-шакти – это “тонкое” созерцание.

Стхула Дхиана
6.2. Закрыв глаза, прочувствуй в своём сердце огромный океан нектара. В океане – остров драгоценностей; песок его состоит из драгоценных камней.

6.3. Там повсюду деревья Кадамба в благоухающих цветах, окружающих рощу из деревьев.

6.4. Малати, Малика, Джати, Кесара, Чампака, Париджати и цветов лотоса. Роща эта тонет в прекрасном аромате.

6.5. Среди этого сада йогин представляет себе дерево Кальпа с его 4 ветвями, символизирующими 4 Веды, усеянными цветами и плодами.

6.6. Вокруг жужжат пчёлы и кукуют кукушки. Там он (йогин) представляет дворец из драгоценных камней,

6.7. а в этом дворце йогин, согласно предписаниям его учителя, созерцает прекраснейший трон с сидящим на нём Божеством.

6.8. Думай об образе этого Божества, о Его украшениях и о животных, которые Его несут. Это – Стхула Дхиана (грубое созерцание).

6.9. В околоплоднике большого тысячелепесткового лотоса (Сахасрара) созерцай заключённый в нём 12-лепестковый лотос.

6.10. Он белого цвета и окружён сиянием и его 12 (звуков) Биджа следующие: ха, са, кша, ма, ла, ва, ра, йюм, хаа, саа, кха, пхрем.

6.11. Внутри околоплодника этого малого лотоса – три линии, образующие треугольник А-КА-ТХА, у которого три угла ХА-ЛА-КША. Там пребывает Пранава (звук ОМ).

6.12. Созерцай там прекрасный трон с Нада и Бинду; там диада ХАМ-САХ, подножие трона и пара деревянных сандалий.

6.13. На троне созерцай своего божественного учителя (Гуру-Дэва) с двумя руками, двумя глазами, в белой одежде и умащённого душистой мазью из белого сандала.

6.14. Он увенчан гирляндой из белых цветов, а около него – красная Шакти. Такое созерцание – Стхула Дхиана.

Джотир (световая) Дхиана
6.15. Гхеренда сказал: грубое созерцание тебе уже объяснено. Теперь слушай о световом созерцании, с помощью которого йогин достигает Сиддхи и видит свою сущность (Атман).

6.16. В Муладхаре находится Кундалини в форме змеи. Там пребывает Дживатман, подобный пламени свечи. Созерцай это пламя, как светящегося Брахмана. Это огненная (теджас) или световая (джотир) Дхиана.

6.17. Посередине между бровями выше Манас (чакры) есть слог ОМ. Созерцай этот огонь. Это – другой способ световой (джотир) Дхианы.

Сукшма Дхиана
6.18. Гхеранда сказал: о Чанда, ты услышал о световом созерцании. Слушай теперь от меня о тонкой (Сукшма) Дхиане: посредством её блаженства у каждого может пробудиться Кундалини.

6.19. Когда благодаря очень удачной судьбе Кундалини пробуждена, она соединяется с Атманом и покидает тело через отверстие двух глаз, странствуя по “царскому пути” (Раджамарга), где она не может быть видима из-за своей изменчивости и тонкости.

6.20. Йогин достигает этого успеха самбхави-мудрой – устойчивым взглядом в пространство без моргания. Это- тонкое созерцание, труднодостижимое даже для богов; оно – великая тайна.

6.21. Световое созерцание в 100 раз выше грубого созерцания, а тонкое созерцание в 100 000 раз выше светового созерцания.

6.22. Так тебе, о чанда, описан путь Дхиана-Йоги, которым достигается непосредственное знание Атмана. Поэтому Дхиана столь ценится.




7. САМАДХИ-ЙОГА

7.1. Гхеранда сказал: Самадхи – великая Йога и ею овладевают благодаря очень удачной судьбе. Она достигается с помощью доброты и милости учителя и преданности ему.

7.2. Кто верит в учение, в своего учителя и в собственное Я, чьё мышление пробуждается изо дня в день, тот йогин достигает прекрасного Самадхи.

7.3. Отделить Ум (манас) от тела и соединить его с высшим Я (Параматман) – это Самадхи, освобождение сознания от всех состояний.

7.4. Я – Брахман и ничто другое. Брахман есть Я. Страдание не является уделом “Я”, природа которого – абсолютное Сат-Чит-Ананда (бытие-сознание-блаженство); “Я” всегда свободно и является моей собственной сущностью.

7.5. Самадхи четвертично: Дхиана-самадхи (Самадхи через созерцание), Нада-самадхи (Самадхи через поглощение разума во внутреннем звуке Нада), Расананда-самадхи (Самадхи от вкушения нектара), Лайя-самадхи (Самадхи растворения). Эти самадхи осуществляются такими методами: Дхиана-самадхи – самбхави-мудрой, Нада-самадхи - Кхечари-мудрой, Расананда-самадхи – Бхрамари-мудрой и Лайа-самадхи – Йони-мудрой.

7.6. Пятый путь к Самадхи – Бхакти-йога, шестой – Маномурчха кумбхака, ведущая к Раджа-йога-самадхи.

Дхиана-йога-самадхи
7.7. Самбхави-мудрой достигается познание своего “Я”. Созерцай Брахмана как светящуюся точку. Фиксируй ум в этой точке.

7.8. Помести своё Я в середину Кха, а Кха – в середину своего Я. Созерцай таким образом тождество Я и Кха и сделай так, чтобы тебе ничего не мешало. Будучи полным бесконечного блаженства, человек переходит к Самадхи.

Нада-йога-самадхи
7.9. Поверни язык вверх, закрывая проход воздуху практикой Кхечари-мудры. Так достигается Самадхи. Все другие (средства) здесь излишни.

Расананда-йога-самадхи
7.10. Медленно вдохни, сделай Бхрамари-кумбхаку и медленно выдохни. Так возникает звук жужжащей пчелы.

7.11. Прислушиваясь к этому звуку, помести Манас в центр звука. Так приходит Самадхи, знание “со-хам” (“Я есть ТО”), возрастает и наступает счастье.

Лайя-сиддхи йога-самадхи
7.12. Соверший Йони-мудру, представляй, что ты есть Шакти, а Параматман – Пуруша. Эти двое соединяются. Так ты становишься полным блаженства и достигаешь Ахам Брахма Асми (Я есть Брахман).

7.13. Это ведёт к Самадхи недвойственности (Адвайта) (устраняющему двойственность Я - Брахман).

Бхакти-йога-самадхи
7.14. Созерцай в своём сердце излюбленное Божество. От этого созерцания наполняйся экстазом.

7.15. С радостным возбуждением и слезами счастья приходит транс. Это ведёт к Самадхи и Маномани.

Раджа-йога-самадхи
7.16. Упражняясь в Маномурчха Кумбхака (обморочном состоянии), соединяй Манас с Атманом. Этим соединением ты достигнешь Раджа-йога-самадхи.

7.17. О Чанда! Я сообщил тебе о Самадхи, ведущем к освобождению. Раджа-йога-самадхи, Унмани (безмыслие), Сахаджавастха (естественное состояние) – синонимы, означающие единство Манаса с Атманом.

7.18. Вишну в воде, Вишну в земле, Вишну в вершинах гор. Вездесущий есть в вихре вулканического огня и в пламени. Весь мир наполнен Вишну.

7.19. Все существа, которые движутся на земле или в воздухе, деревья, кусты, лианы, корни, травы, моря и горные хребты, знай - во всём этом Брахман. И всё это обнаружь в Атмане.

7.20. Атман, пребывающий в теле, есть абсолютное сознание (Чайтанья). В нём, наивысшем, нет мгновений; оно вечное. Познавший его отдельность от тела, будет свободным от страданий и страстей.

7.21. Самадхи недоступно никакому страданию. Свободный от привязанности к своему телу, своему сыну, своей жене, своим друзьям, своим богатствам- существующий свободно от всего – (йогин) достигает полноты Самадхи.

7.22. Шива возвестил много истин – таких, как бессмертие растворения (Лайа-Амрита) и другие. Одну из (этих истин), ведущих к спасению, я передал тебе кратко.

7.23. Итак, о Чанда, я рассказал тебе о труднодостижимом высоком Самадхи. Кто знает это, тот никогда не родится снова в этом мире.




Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.