Има ли Православни тук?

За завършек (за сега) ще посоча пак думи на старецът Тадей Витовнишки, от Света Гора Атон:

"Стоене пред Господа
За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

За Богообщението
Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек.Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата.
- Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта?
- Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние.

Съзерцание
Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и ТАЙНАТА НА САМИЯ СЕБЕ СИ (!!!). В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава СТАВА ЕДНО С БОГА (!!!) и Той действа в него."

Та преди да определя човек какво Е Християнство и какво Не Е Християнство, ще трябва да изучава Християнството и дълбоко да навлиза в него - да се при_част_ява (при_част_ти) истински към Светата Евхаристия и към Църквата Господня, чрез приемане на истинските "кръв" и "тяло" Христови.

Колкото до Светото Тайнство Кръщение (ако става дума за водното, а не за огненото Кръщение), то е много повече от това, което днес се прави в "храма", в казан... и е с вода наистина, но с Вода! Покайно Кръщение, вадещо от изпепеляващия огън на емоциите и страстите.

По някакво стечение на обстоятелствата точно наскоро ми се даде да стана кръстник на един младенец... до колкото въобще малкото дете може да бъде наричано с тази дума, защото и тя има дълбочина в разбирането.
Та плюх три пъти (буквално) и разтърках плюнката си с крак, в знак на това, че се отричам от дявола!
Какво ли няма днес в "православната църква", която въобще не ми се пише до колко е православна и до колко е църква, или е сатанинско сборище, а аз знам отлично това, при положение, че съм врял и кипял в нея и че съм пряк свидетел на много неща скрити от обикновените миряни...

Тъй, че "православна" ми приятелко, Eliana21, разумявай! Три пъти мери и един път режи и учи се!
Това мога да те посъветвам, относно прибързаните реакции и предубеждения.
Со Бога!

Св. Симеон Нови Богослов

"Слово петдесет и трето

1) За любовта и за това, какъв е животът и какви са делата на добродетелните мъже.

2) И облажаване на тези, които имат сърдечна любов.



1. Възлюбени мои братя! Желая да беседвам с вас за душеспасителните предмети и се срамувам (че това е истина - свидетел ми е Христос!) пред вашата любов, като зная своето недостойнство. Затова бих желал (както знае това Господ) всякога да мълча и да не повдигам очите си, за да погледна на човешко лице, тъй като моята съвест ме изобличава затуй, че съм определен, без да съм достоен за това, да бъда ръководител на всички вас, сякаш познавам пътя на добродетелта - аз, който не познавам дори това, което е под нозете ми, и още не съм встъпил в Божия път. Затова много скърбя, задето аз смиреният съм удостоен да ръководя вас, по-достойните от мен, които сам аз би трябвало да имам за свои ръководители, защото съм по-ниско от всички вас и нямам слово, което да е засвидетелствано и потвърждавано от моите дела и от моя живот, за да въздейства върху вас, да ви напомня за закона на Бога и за Неговата свята воля. Защото зная, че никога нищо не съм изпълнил от това, което искам да кажа на вас, а на мен много добре ми е известно, че нашият Господ и Бог не облажава този, който само поучава, но - този, който по-напред изпълнява, а после поучава. Който, казва Той, изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно (Мат. 5:19). Защото и ония, които слушат такъв учител, са готови да му подражават, като получават полза не толкова от неговите думи, колкото биват подтиквани и подбуждани от неговите дела да действат подобно на него. Това аз не притежавам и моята съвест свидетелства, че няма у мене нищо добро. Но моля ви и ви умолявам, възлюбени мои братя, не спирайте вниманието си върху моя нерадив живот, а върху заповедта на Христа Господа и наставленията на светите отци; тъй като тези богопросветени наши отци не са ни предали нито едно правило, което по-напред сами да не са изпълнили.

И така, Христовите заповеди да бъдат единият общ за всички нас път, който да ни отвежда на небесата и при Самия Бог. Макар словото и да разкрива много пътища, да посочва много начини, които могат да въведат човека в небесното царство, но в действителност не са много пътищата, а е един пътят, само че той се разделя на много пътища, съобразно със силата и желанието на всекиго. Защото всеки от нас започва със своеобразни дела и трудове, сякаш започваме да се движим от различни места и градове, като се стремим обаче да пристигнем в едно и също място, т.е. в небесното царство. Когато слушаме за делата и пътищата на онези човеци, които живеят по Бога, трябва да разбираме под това техните духовни добродетели. И тези, които са започнали да вървят по тях, трябва винаги да имат едно пред погледа си и към една цел да се стремят, за да се съберат всички от различните страни и места в единия град, т.е. в царството небесно, и да се сподобят да царуват с Христа, покорявайки се на Единия Цар, т.е. на Бога и Отца.

И така, един град посочихме ние; а пътят на всекиго от тези, които вървят към него, макар те и да идват от различни страни, е еднакъв с всички други: това е любовта. Ние имаме светата и неразделна троица на добродетелите - вярата, надеждата и любовта, и последната е най-първа и по-голяма от всички, бидейки предел на (нравствените) красоти (добродетели). Върху нейното домостроителство е положена нашата вяра (ею удомостроительствована вера наша; или: нейното домостроителство устрои нашата вяра), върху нея е основана надеждата и без нея нито едно от съществуващото не е станало и никога не ще стане. Тази любов има много имена и много дела, и нейните признаци са преизобилни, и свойствата й са преголямо множество. Но нейната същност е една и за всички съвършено непостижима - и за ангелите, и за хората, и за всяка друга твар, която е възможно и на нас все още да не ни е позната. Тя е неизразима със слово, непристъпна в славата си, неизследима в нейните произволения (советахъ -намерения, промисли, съдби). Тя е и вечна, защото е безвременна. И незрима е тя, защото се умопредставя, но не се постига. Много са красотите у нея на неръкотворния и свят Сион, които веднага щом някой започне да вижда, престава да се утешава вече с привлекателните призраци (букв: привидности; видимостями мира) на света и да обича неговата слава.

2. Но позволете ми, братя, да побеседвам с тази любов и да я приветствам, за да удовлетворя с това, доколкото ми бъде възможно, своята привързаност към нея. Защото призовах в ума си красотата на непорочната любов, и внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота. Блажен е този, който се е сплел с теб чрез божественото желание, защото такъв ще се отрече от целия свят и с който и човек да се сближи, не ще се оскверни. Блажен е, който се е пленил от твоите красоти и с изпълнено желание им се е насладил, защото такъв ще се освети в душата си с пречистата кръв и вода, които изтичат и извират от теб. Блажен е, който те е прегърнал с цялото си сърце, защото такъв ще се измени с добро изменеие в своя дух и ще се възрадва с душата си, понеже ти самата си неизказана радост. Блажен е, който те е придобил, защото такъв вече не ще счита за нищо и всичките съкровища на света, тъй като самата ти си истинското богатство, което никога не оскъднява. Блажен и трижди блажен е този, на когото ти си подала своята десница, защото такъв, независимо от цялото свое видимо безславие, ще бъде по-славен от всички прославени и по-почитан и от всички почитани. Достоен за хвала е този, който те търси, прехвален е този, който те намери; но по-блажен от всички е този, който бъде възлюбен от теб, този, когото ти поставяш отдясно на себе си, който е наставляван от тебе, който живее в теб, когото ти насищаш с безсмъртна храна, т.е. с нашия Господ Иисус Христос.

О, божествена любов! Къде държиш ти Христа? Къде Го криеш? Защо взе Избавителя на света и Го отдалечи от нас? Открехни и за нас своята врата, за да съзрем и ние Христа, Който пострада за нас, и да започнем да се уповаваме на Неговата милост, защото ако Го видим, то вече и никога не ще умрем. Отвори ни - ти, която стана за Него врата към Неговото домостроителство на въплъщението и подтикна непринуждаваните, а сами по себе си богато изливащи се съкровища на щедростите на нашия Владика да поемат греховете и немощите на всички човеци - и не ни прогонвай, като казваш: не ви познавам. Дойди при нас и ни познай, тъй като ние не сме познати от теб. Всели се в нас, та Господ, като дойде заради теб, да посети и нас смирените, бидейки посрещан от тебе, понеже самите ние не сме ни най-малко достойни за това; а когато дойде Той, да поостане, беседвайки с тебе, а между това да позволи и на нас грешните да паднем в пречистите Му нозе; и ти тогава би казала добра дума за нас и би измолила за нас прошка на нашите грехове, за да се сподобим чрез тебе отново да се потрудим и да послужим на Него, нашия Владика. И Той ще ни вземе под Своята закрила и ще ни насити.

О, света любов! О, ако получим прошка заради тебе и се сподобим да вкусим благата на нашия Владика, чиито сладости без теб никой не може опитно да познае! Който не те е възлюбил докрай и който не е възлюбен от теб, както подобава, този, възможно е, и да върви, но още не е достигнал. За този, който върви, все още не е сигурно дали ще достигне, преди да е свършил пътят. Но за този, който те е постигнал или когото ти си постигнала, не може да има никакво съмнение, неговият успех е истински. Защото ти си завършек на закона - ти, която ме обгръщаш, която ме съгряваш и възпламеняваш сърцето ми, за да възлюбя безмерно Бога и братята си. Ти си наставница на пророците, спътешественица на апостолите, сила на мъчениците, вдъхновение на отците и учителите, съвършенство на всички светии, а и мен самия правиш пригоден за настоящето служение.

Но простете ми, братя, задето замалко се отклоних от предмета на това слово. Моята привързаност към любовта ме подбуди да сторя това. Спомних си за нея - и възрадва се сърцето ми, и аз се устремих към възпяването на нейните чудеса. Умолявам и вашата любов, търсете я с всички сили, с вяра тичайте след нея, за да я достигнете и за да не пропадне напразно вашата надежда. Защото всички трудове и подвизи, които нямат своето начало и край в любовта, придружена със съкрушен дух, са празни и безполезни. Христовият ученик не може да бъде познат по никоя друга добродетел, освен по любовта, както Сам Христос говори: по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иоан. 13:35). Поради любовта Бог стана човек и живя сред нас. Поради любовта Той по Своя воля претърпя всички животворни страдания, за да избави човека от тъмниците на ада и да го възведе на небесата. Поради любовта апостолите завършиха своя път в постоянни подвизи и като уловиха с мрежата на словото цялата вселена, извлякоха я от дълбините на идолослужението на брега на небесното царство. Поради любовта мъчениците проляха своята кръв, за да не изгубят Христа. Поради любовта нашите богоносни отци и учители на вселената с готовност жертваха своя живот за светата съборна и апостолска Църква. Поради нея и аз, като приех предстоятелстването над вас, се подвизавам да ви уча в божествените слова, за да се окажа следовник на ония учители на нашата Църква и доколкото това е в силата ми, с готовност да поема всеки труд и всичко да претърпя, единствено за да направя от своя страна всичко, което би послужило за добро и за ваше назидание, и да ви представя на духовната Христова трапеза като съвършени жертви и разумни всесъжения. Вие сте Божии чеда и Той ви предаде на мене да се грижа за вас като за малки деца. Защото вие сте моето сърце, моите очи. Вие сте моята похвала и печатът на моето учителство, ако говоря с думите на апостола.

Да се подвизаваме, възлюбени в Христа братя мои, та както с другите добродетели благоугаждаме на Христа Господа, така да Му благоугодим и с любовта, която трябва да имаме един към друг, за да се радва Бог на нашето съгласие и съвършенство в любовта; за да се радвам и аз смиреният, като виждам всякогашното ви преуспяване в живота по Бога и че той се устремява все към по-доброто и по-доброто и възраства във вярата, чистотата, в страха Божий, в благоговението, в духа на съкрушение и смирение, в страдалчестването на сърцето, придружено от сълзите, чрез които душата се очиства и цялата се изпълва с божествената светлина и със Светия Дух. И тази моя радост да бъде за ваше благословение и за причастяването ви към вечния и блажен живот в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто е славата во веки. Амин."

Храната за душата е Светлината - Светлина триипостасна (Мир/Мъдрост; Любов; Чистота):
Старецът Тадей Витовнишки
"Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...
"

Душата, която е лишена от Светлина, защото сама не я търси и И се противи, е обречена на мъка и страдание, а в последствие на гибел ("втората смърт").

В Откровение от Йоана пряко се казва, че душата, ако е неправедна, умира, покосена от втората смърт, в огненото езеро.
Единствено за дявола за звяра и за лъжливия пророк се казва, че ще бъдат мъчени во веки веков:
Откровение 20
10 И дяволът който ги лъстеше хвърлен биде в езерото огнено и жупелно дето е зверът и лъжовният пророк; и ще бъдат мъчени ден и нощ във веки веков.

За смъртта и ада се казва, че също са хвърлени в езерото огнено и това нещо, се нарича "втора смърт".

Риторичния въпрос е как би могло да съществува вечен Ад за душите, при положение, че и той, Ада, и самите души са хвърлени в езерото огнено?!
Отговорът на това нещо се намира в думата "изгаряне" и в думата "смърт".

Това е велика тайна!
Също е тайна защо дявола, звяра и лъжепророка ще бъдат мъчени в езерото огнено во веки веков.

Велика тайна е и същността на това езеро, наречено огнено.

Който има ум нека разумява що е то Християнството и що е то християнин да си:

Св. Симеон Нови Богослов
"Слово петдесет и четвърто

1) За съвършената любов и за това, какво е нейното действие.

2) И за това, че ако не се погрижим да приемем благодатта на Светия Дух тук, в сегашния живот, то тогава е невъзможно да бъдем верни и християни; не ще бъдем също така и Божии чеда.



1.Ако този, който е злонравен, пред очите на света си придава вид на добродетелен човек, за да прелъсти и погуби мнозина; ако, казвам, такъв човек е окаян и мерзък пред Бога и достоен за всякакво осъждане от човеците; то е явно, че онзи, който е безстрастен, а се представя пред света като страстен (както правеха и много от древните отци, за да послужат за доброто и спасението на мнозина), е прехвален и преблажен. Защото както дяволът - който отдели човека от Бога и го лиши от всичките блага на рая, посредством това, че като се скри в змията, го посъветва (да избере) привидно доброто и полезното за себе си, а в действителност то бе смъртоносно - се оказа богоборец и човекоубиец; така противно на това този, който пред очите на света се представя като недобър и говори някакви думи, привидно лукави, имайки за цел да узнае дяволските дела на тези, които само изглеждат добродетелни и благоговейни, за да ги обърне на пътя на покаянието и спасението, наистина е подражател на Христос, помощник на Божията воля, спасител и избавител на човеците.

Това впрочем могат да вършат само тези, които не са привързани към този свят и нямат никакво пристрастие към неговите привлекателни привидности, но като съвършено са се отчуждили от всяко светско пристрастие, всецяло са се съединили с Бога и целите вътре в себе си имат Христа - и в делото, и в опита, и в чувството, и в познанието, и в съзерцанието. Лошо е разбира се да се следим помежду си и с любопитство да разузнаваме какво говори и какво върши нашият ближен; но това е така само тогава, когато някой върши това с лоша цел, за да го охули или опозори, или очерни, като разгласява навсякъде какво е видял или чул. Но ако някой върши това с добра цел, с любов към своя ближен, с благоразумие и с познание на делото, за да изправи грешките му, като при това от цялата си душа и със сълзи се моли на Бога за неговото спасение, то тогава това не е лошо. Зная един човек, който употребяваше много начини и различни похвати, за да узнае какво вършат живеещите с него, но правеше това не за да им причини някаква вреда, но за да им помогне след това да оставят своите лоши дела и зли помисли, като привлече към себе си кого с дума, кого с някакъв подарък, кого - по някакъв друг начин; и понякога той плачеше ту за един, ту за друг някого, понякога се биеше в лицето и в гърдите заради нечие спасение, понякога сам приемаше лице на съгрешил със слово или дело и представяйки самия себе си като съгрешил с греха на своя брат, изповядваше тоя грях на Бога и молеше за прощение, проливайки обилно сълзи. Познавах и друг, който така много се радваше за подвизаващите се, изправни във всяка добродетел и преуспяващи в доброто, сякаш бе уверен, че ще получи награда за техните добродетели и подвизи, по-голяма и от тази на самите подвизаващи се; и отново, за ония пък, които съгрешаваха с дума или с дело и оставаха в греха, така силно скърбеше и се съкрушаваше, сякаш не се съмняваше, че самият той ще дава отговор за всички тях и ще бъде хвърлен в ада. А зная и такъв, който така силно желаеше спасението на своите братя, че много пъти с горещи сълзи умоляваше Бога или и тях да спаси, или и той да бъде предаден заедно с тях на мъките. Движен от богоподражателната топла любов, той по никакъв начин не желаеше да бъде спасен сам, без своите братя. Защото така духовно се беше съединил с тях чрез съюза на светата любов, в Светия Дух, че и в небесното царство не желаеше да влезе, ако се раздели с тях. О, свято единение! О, свят съюз! О, неизследима сило на любомъдрата душа, или по-добре да се каже - на богоносната, съвършената в любовта към Бога и към ближния!

2. Който още не е достигнал в мярата на такава любов и не вижда в душата си никакви нейни прояви, той все още по земному и на земята живее, или по-добре казано - такъв все още се крие под земята, като къртица; защото подобно на къртицата, и той е сляп и само чрез слуха чува говора на ония, които са на повърхността на земята. Какво нещастие! Ние сме родени от Бога в светото Кръщение, станахме безсмъртни, сподобихме се да се именуваме с небесно име и да бъдем наследници на Бога и сънаследници на Христа, и небесни граждани - и все още не сме приели в чувството си и не сме познали от опит тези велики блага. Но както желязото не усеща нищо, когато го слагат в огъня, както не чувства нищо и бездушната кожа, когато я боядисват - такива сме и ние, когато, бидейки отрупани с такива Божии блага, изповядваме, че нямаме никакво усещане за тях. Като представяме себе си за християни и показваме на света, че сме верни и съвършени християни, хвалим се със своята вяра и с тези големи блага, които сме получили от Бога в нея; но в делата на вярата си оставаме неподвижни и живеем живот, наистина окаян и достоен за съжаление. В това отношение ние приличаме на театралните актьори, които приемат образа на царе и на други велики човеци, а сами по себе си са бедни и нищожни; или приличаме на блудници, които по природа са некрасиви, но като се понагиздят и поначервят с багрила, се представят за красавици. Но характерните черти и признаци на християните, родени от Бога, не са такива. - Но както детето, когато излезе от утробата на майката, чувства този въздух, без да го е познавало, и начаса от само себе си започва да вика и да плаче; така и този, който бива роден от благодатта на всесветия Дух, излиза от този свят, сякаш от някоя мрачна утроба и като влиза в умната и небесна светлина, и по някакъв начин прониква донякъде в онази божествена светлина, в същото време изведнъж се изпълва с неизказана радост и пролива сълзи без скръб, мислейки от какво робство на тъмнината се е освободил и в каква бляскава светлина се е сподобил да влезе. Такова е началото на християнството! А тия, които не са видели и не са изпитали това благо, или след като са го изпитали - са го изгубили, а за да го придобият отново не са го потърсили от Бога, чрез търпение и дълго злострадание, пребивавайки в плач и сълзи, та като се очистят с делата на покаянието, т.е. с пост, бдение, молитва, сърдечно съкрушение и подобното на това, отново да получат онова изгубено благо, то-ест благодатта на Светия Дух, и да се съединят с него, - такива как могат, кажи ми, дори да се именуват християни, когато те въобще не са такива, каквито следва да бъдат християните? Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан. 3:6). Този пък, който се е родил от Духа и е станал съвършен мъж, но никога не е помислял каква благодат е загубил поради недобрия си живот и не е осъзнал, че има дълг да се обнови духовно чрез покаянието и отново да приеме божествената благодат, за да преобрази своя живот, и не е предприел никакви грижи и действия за това, - такъв как може да бъде духовно Божие чедо? Или как би могъл да бъде причислен към истинските християни, които са духовни чеда на Бога? Нима сам скришом ще се вмъкне посред чедата на светлината и ще седне заедно с тях на царската трапеза? Но за това ще го изгонят навън, понеже не е син на светлината, а на плътта и кръвта, и като свържат ръцете и нозете му, ще го хвърлят във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. И справедливо. Защото такъв, който е получил възможност да стане Божие чедо и наследник на небесното царство и на вечните блага, и по всякакви начини е научен как, с какви добродетели и с изпълнението на какви Божии заповеди може да достигне тази чест и слава, но е презрял всичко това, като е предпочел земното и тленното пред небесното и нетленното и е поставил временната слава по-високо от вечната, - как да не бъде отделен такъв от останалите верни?

Затова ви моля, възлюбени мои братя, докато имате време и все още се намирате в сегашния живот - подвизавайте се! Побързайте да станете синове Божии и чеда на светлината; а това ни се дарява от рождението, което става свише чрез покаянието. Намразете света и всичко, което е в света; намразете плътта и страстите, които се раждат от нея; намразете всяка зла похот и користолюбие, дори до най-дребната вещ. И ще ни бъде лесно да направим всичко това, ако държим непрестанно в мисълта си каква велика слава, радост и покой ще получим чрез него. Защото кажете ми, моля ви, какво друго на земята или на небето може да бъде по-славно от това да бъдеш син Божий, наследник на Бога и сънаследник на Христа? Наистина, няма такова нещо. Ние пък, като предпочитаме земното и временното, не търсим небесните блага и не ги обичаме от цялата си душа, явно показваме на ония, които ни виждат, първо - че сме неверни, както е написано: как можете да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан. 5:44), а после - че сме станали роби на страстите и сме се прилепили към земята и земното, изобщо не искаме да издигнем ума си към небето и Бога, но безумно престъпвайки Неговите заповеди, отпадаме от Неговото осиновление. И какво, кажи ми, може да бъде по-безумно от този, който пребивава в непослушание пред Бога и не се подвизава да бъде Негов син? Който вярва, че Бог съществува, той мисли за Него по най-велик и преславен начин, като изповядва, че Той Единият е Владика (Вседържител), Господ и Творец на всички неща и че е безсмъртен, вечен, нетленен, непостижим и неизречим. А този, който знае това и вярва, че Бог е такъв, как може да не Го възлюби? Или как е възможно да не се предаде на подвизи (благоугодни Нему), до готовност да Му принесе самия си живот в жертва поради любовта към Него, за да се сподоби да бъде, не ще кажа, Негов син и наследник, но поне един от Неговите верни раби, които стоят близо до Него?

Ако всякой, който се подвизава и ненарушимо пази Христовите заповеди, е син и чедо Божие, то разбира се, той е и верен и пред всички показва, че е християнин. А ние, като презираме заповедите на Бога и престъпваме Неговите закони, заради което Сам Той ще ни въздаде, когато отново дойде с голяма слава и със страшна сила, чрез своите дела показваме, че сме неверни и верни само на думи. Не се заблуждавайте. Вярата без християнски дела не ще ни принесе никаква полза; защото в такъв случай тя е мъртва, а мъртвите не могат да приемат живот иначе, освен ако не го търсят и получат чрез изпълнението на Божиите заповеди. Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това. Затова, да не дръзваме да основаваме надеждата си за своето спасение върху някакви частни, показвани от нас добродетели, като например поста, бдението и спането на гола земя, и другите разни телесни злострадания, като небрежим за посоченото изпълнение на Божиите заповеди и мислим, че можем и без него да се спасим, единствено с тези телесни добродетели, защото това е невъзможно, невъзможно. Може да се убеди в това всеки чрез примера за петте неразумни деви и от тези, които вършеха чудеса и знамения в Христово име, но понеже нямаха в душата си любовта и благодатта на Светия Дух, те ще чуят някога от Христа Господа: не ви зная откъде сте, махнете се от Мене всички, които вършите неправда (Лук. 13:27). Може да се убеди и от примера на много други християни, които нито показаха живот достоен за своето име, нито извършиха християнски дела, нито станаха чеда Божии, но са плът и кръв, тъй като изгубиха благодатта, получена чрез св. Кръщение, но не я потърсиха усърдно и не положиха грижи отново да я възприемат чрез покаянието. Такива никак не могат да победят нито плътските похоти, нито душевните страсти; не могат те и нито една добродетел да изпълнят, както това иска Бог, т.е. благоугодно и съвършено, както е казал Господ: без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5). Но умолявам ви, братя мои, нека да положим, колкото можем, старание и да се подвизаваме, за да се сподобим да получим благодатта на Светия Дух в сегашния живот и чрез това да станем достойни за вечните блага, - по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава чест и слава во веки веков. Амин."

Марк 16 глава
16 Който поверва, и се кръсти, спасен ще бъде; а който не поверва ще бъде осъден.
17 И на тези които поверват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, нема да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.

***

Йоан 14
12 Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си.

***


Матей 17
20 А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора*, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

---
* гора - планина

тез тримата написали хубави книшки - по-пълни издания

последния най- готино го е казал, кат че ли

Накрая разбрах, че не виждат...

:-)
Ето, за който се интересува още, но на руски език: [линк]

благодаря много !!

тръгвам на планина сега. нещо будизма май ме влече напоследък
дано, като се върна да не се е затрил линка

Накрая разбрах, че не виждат...

Ползотворно изкарване!
И да изчезне, пак може да бъде посочен линка.
Поздрави!

благодаря за хубавите думи, усмихвай се

Накрая разбрах, че не виждат...

и а б
:-)

От Света Гора до ден днешен не съм срещнал нещо стойностно и този старец също не прави изключение - макар добронамерен и чистосърдечен, репресивния характер в беседите му е видим и още повече, предлага само думи и нищо реално ефективно, и работещо.
Действително рая и ада са духовни измерения, състояния, но не са на душата - състоянието на ум е ада, състоянието на душа е рая. Непослушанието не се изразява в желанието чия воля искаш да вършиш - твоята или божията - а в самото намерение да вършиш по нечия воля. Ако полагаш всички сили, за да пазиш своя душевен мир, това не е душевен мир ..... и т.н. да не продължавам.

Богословието и теологията, като цяло са една глупост - това са философски размишления и са далеч от есенцията на религиозността.

Не се и учудвам на мнението ти, както и на предишното ти към нещата, които писах.
Съвсем се пролича, че не са четени както трябва.
Но... както и да е.

Ето това, може би, ще ти разкрие стареца по друг начин: [линк]

Глуедай внемателно, не че има някакво значение за мен, но за теб си...

"Действително рая и ада са духовни измерения, състояния, но не са на душата - състоянието на ум е ада, състоянието на душа е рая. Непослушанието не се изразява в желанието чия воля искаш да вършиш - твоята или божията - а в самото намерение да вършиш по нечия воля. Ако полагаш всички сили, за да пазиш своя душевен мир, това не е душевен мир ..... и т.н. да не продължавам.

Богословието и теологията, като цяло са една глупост - това са философски размишления и са далеч от есенцията на религиозността."

Съвсем е възможно да е така, за теб. За мен не е и не само, а и мога с лека ръка да го докажа. Въпросът е, че не виждам никакъв смисъл да го правя.

Глупостта може би (за мен това е факт) е глупост само в очите на глупците.

Не знам за кое точно смяташ, че можеш да докажеш, но при всички положения не е във връзка с това, което съм написал.

Отново бъркаш. :-)

Казваш хоп, но без да скачаш - твоя грижа, така или инак аз ти казвам, че и да скочиш, ще се озовеш на неправилното място.

Виж как каза нещо на себе си. :-)

За справка си прочети мненията и дай Боже да видиш. Възможно е, твърде е възможно да видиш, въпреки, че аз съм твърд песимист за теб. Прости за което де! Просто съм откровен.

Опитвай да не се засегнеш от това, което ще ти напиша.
В твоя случай просто не си струва услието да те опровергавам. Няма смисъл. Даже и този разговор е безсмислен.
Затова не го и правя. И не ми е грижа.

Явно сметката е водещ принцип при теб и в случая те отвежда до верен резултат що се отнася до опровергаването, тъй като няма какво да опровергаваш, но що се отнася до отказа да го правиш, той не е заради ненамирането на смисъл, а защото предусещаш, че просто не можеш - безсилието често пъти ни води до правилните решения. :Д

Дори и ти не вярваш в това. :-)
А това ти мнение доказва още по-категорично моите думи, включително и това, че каза нещо на/за себе си, без обаче да се усетиш.
Дерзай!