|
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
|
|
Pravoslaven,slavi pravoto,pravotata choveshka proslavva
...ti si prav... ti si prav...i ti si prav
Tolkova sum prav, che mi ide da zareva.
| |
|
|
|
Botev sjakash malko napodobava na ispanskija Don Kihot...
| |
|
|
|
Да, слави се Правдата, Праведността.
Един от преводите на думата "Йехуд" е "Право към Бога".
Когато васаните са отдръпнати, тогава енергията безпрепятствено се издига към Небето в човека.
Често това нещо се съмворизира с царски жезъл (монарх, фараон, водач, управител), с тояга (магьосническа/патриарска), с овчарски кривак, с бойната тояга/жезъл в БИ.
Дори за Христа се казва че ще управлява света, след второто си пришествия с желязна тояга. :-) Че ще строши/разбие греха като както се разбиват грънци непотребни (интересно е сравнението с грънците, с глината, идваща от земята и моделирана с цел употреба някаква - почтена/непочтена).
Всичко това е и вътре в човека. Когато множество индивидуалности са достигнали тези нива, това вече се счита за масово явление.
Може да се каже, че днес живеем в тези времена, в които у мнозина е започнала трансформацията.
Никога преди това не е имало такъв бум и стремеж към духовност към себепознание на такова масово ниво.
Днес ръста на егоизма и на потребителското празно съществуване достига своя пик, в който се вижда неговата безполезност и безмисленост. това виждане за някои е същински Ад, защото са без вярата, без Бога и директно попадат в депресията от въпросите, които се завъртат в главите им, а именно: Какъв е смисъла на живота ми? Кой съм аз? Това ли е всичко?
Трансформацията при мнозина е същински Ад. Енергията идва в тях и им разкрива, че досегашното им съществуване е безмислено, че в този начин на живот няма никакъв смисъл. Енергията иска* да разкрие много неща, всичко, цялата истина, но васаните пречат и човек се сблъсква с Ада си, със собствените си страхове, привързаности и тъпота.
Това своего рода и хем наказани, хем милост и благословия.
| |
|
|
|
Добре е че са останали
Много теории се изложиха по-горе според които рай и ад няма а има еволюция на душите която се извършва в рамките на която и да е религия и даже без такава.
Само че Православните автори (Светите Отци а и светци прославени по-наскоро) определено не са на това мнение.
Свети Йоан Кронщадски даже вижда състоянието на душата при погребението а Св. Матрона Московска дава указания на посетителка относно душата на нейния починал съпруг.
Св. Йоан Кронщадски казва че душата се храни по 3 начина: с молитва, с четене на Св. Писание и с участие в Св. Тайнства. Какво тогава може да направи човек за душата си в други религиозни системи? Нищо. Най-много да я огреши с идолопоклонство.
Освен тези велики хора нашия велик Св Йоан Рилски казва точно същото в неговия завет: "И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща."
Също знаейки за тенденцията на нашия народец да приеме Православното но да си запази и езическото той казва:
"Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение."
Така че, уважами Православен единица нула, проучи нещата както са изложени в творенията на Св Отци защото те са експертите по спасението на душата прославени в целия свят. Излез от египетското робство. Ако не си кръстен непременно се кръсти, ако си започни да ходиш на Св Литургия и да си храниш душата по горепосочения начин . Редактирано от Eliana21 на 06.11.13 18:57.
| |
|
|
|
А ти що търсиш тогава из светските неща - не се отклонявай от правия път и .... прав ти път :Д
претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече
| |
|
|
|
Търсенето е за ню ейджъри. Просто представям на вниманието на уважаемия Православен единица нула и евентуални други като него светоотеческото учение, а именно:
"Колко по-добро е възвишеното учение на "исиахизма", което ни говори, че Бог не е тъй строг, както Го описва православната аскетическа традиция, че "всъщност" не бива да се боим от смъртта и съда, който я следва, че ако се занимаваме с възвишени духовни идеи подобни на идеите на Добротолюбието (отхвърляйки обаче всички описани митарства като алегория), ние все пак ще бъдем в безопасност под покрива на "любещия Бог", Който няма да ни търси сметка за греховете - даже за забравените или неосъзнатите (т.е. за неизповяданите)... Тия "възвишени размишления" водят до състояние, което малко се отличава от това на "харизматиците" и подобните им, които вече са уверени в спасението си, или на окултистите,варващи, че нищо страшно няма в смъртния час. От друга страна, истинското православно учение за задгробния живот ни изпълва именно със страх божи и ни вдъхновява чрез борба да получим Царството Божие, против невидимите врагове, стоящи на пътя ни. Към такава борба са призовани всички православни християни и голяма несправедливост е да им са поднася "смекчено" православното учение, за да им се спестят някои "неудобства". Нека всеки чете ония православни текстове, което отговарят на неговото ниво, но нека пък никой да не проповядва, че "неудобните" текстове могат да бъдат отхвърлени като "басни". Модите и мненията сред човеците могат да се менят, но православното предание ще си остане едно и също, независимо от това, колко малко са останали неговите почитатели. Нека ние останем завинаги негови верни чеда!"
| |
|
|
|
а е ......... тва все едно чета реч на Тодор Живков: "нека ние останем завинаги негови верни чеда" и цялата зала белокоси комунисти аплодират възторжено.
Къ да е - добре представяш светоотеческото учение, много добре, даже ако се стигне до "независимо от това, колко малко са останали неговите почитатели", поне един път ще те доказали недвусмислено и обективно некое пророчество. Пиша ти шестица и успех в начинането - напред, докато нищо не оставите от това учение, даже и без почитатели ще го оставите, и те така.
претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече
| |
|
|
|
Добре ли е?
Добре е, но там е работата, Eliana21, че си още твърде далеч от каквото и да е вярно познване на Христовото учение и въобще на смисъла, който е заложен в Свещеното Писание. :-)
Е, за сметка на това си близко до фанатзма.
Аз съм виждал много такива "христиени" кат теб. Много, вервай ми.
Така, по същество.
Душта не се храни с молитва, а с Благодатта Божия, която Благодат идва в отговор на молитвата и се явява плода от тази молитва, ако тя е правилна и ако е искрена. :-)
Четенето на Свещенното Писание (така е прието да се нарича - "свещено", а не "свято" или "свето", за справка питай енорийския ти свещеннослужител да ти обясни защо) само по себе си не подхранва душата. Факт е, че много хора четат Писанието, но остават с празни души и дори си фанатизират. Примери за това мога да ти посоча безброй.
В Писанието се споменава нещо много важно, описано е в Евангелията. Та казва се, че Иисус отворил ума на апостолите, на бъдещите апостоли, на учениците си и те чак тогава, забележи и провери това, чак тогава у тях се появило разумение върху Писанието (Лука 24:45). До преди това те го разбирали както сега ти го разбираш.
Също така, пак в Писанието, ако искаш може и да ти цитирам, пише че всичко що е писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанията да имаме надежда (Римляни 15:4).
Ако обаче у човека липсва тази вяра, Писанието с нищо (почти) няма да измени душата му, или по-точно би въздействало не повече от роман на Агата Кристи.
Писанието е много точно подредено и в него е заложена Сила, защото то е Словото Божие, в писмен вариант, иначе Словото е много повече от това, но ако човек няма вярата, то това Слово за него остава далечно.
Ето защо подобни изкази, като на светеца, който цитираш, са леко прибързани и неосмислени.
Светите тайнства също сами по себе с нищо не хранят душата. Душата я храни Божията Светлина и ако не ти е ясно това, а то не ти е ясно, може спокойно да прочетеш думи на св. Григорий Палама, или на Старецът Йосиф Исихас, или на старецът Тадей Витовнишки, или на св. Григорий Богослов, или на друг, но най-вече на св. Григорий Синаит.
Самия превод на думата "душа" е многозначен. За думата душа се ползват думите "нефеш", "нешама". Еврейската дума "руах" се превежда също по много начини, но най-често смисълът и е изразен с думата "дух".
"Пневма" и "псюхе" също се употребяват в гръцките преводи.
В "Нов библейски речник" писан от над десет богослови и професори, преподаващи в Богословските факултети, няма да ги изреждам, се казва изрично, че за духовете на мъртвите не се ползва думата "нефеш", която иначе традиционно се превежда като "душа".
Аз знам отлично какво точно е видял на погребението светеца, който харесваш. Не е съвсем правилно това да бъде наричано душа, но това е дълга тема.
Колкото за нещата, които съм писал - те са обсолютно същите, които се описват в Писаието и които са коментирани и обяснеи от редица светци, най-вече практикували Исихазма.
Ако искаш може и цитати.
:-)
Бог да те дари с разбиране!
Редактирано от edinica_nula на 07.11.13 08:41.
| |
|
|
|
И понеже се вижда още нещо, а именно, че си твърде склонна на предрасъдно отношение, чрез което лесно правиш заключения, грешни разбира се, то ще ти посоча думите на Старецът Тадей Витовнишки, относящи се за Рая и Ада.
"Раят и адът са реални състояния на душата
Ето, нашата планета приближава своя край, всичко преминава невероятно бързо. Слава Богу, че е така, дано не е напразен този живот, да не се мъчим без причина. Царството Божие е мислено състояние на душата и адът също е мислено състояние. Един час сме в Рая, един в ада. Когато сме неразположени, нямаме мир и покой, тогава в нас е адът, а когато в сърцето ни има радост, веднага се чувстваме като в Рая. Затова трябва непрестанно да се трудим в молитвата. Малцина са тези на земята, които добиват безплатната благодат. Аз много съм се интересувал, как са се чувствали светите Отци по време на своя живот и как са успявали да запазят тази благодат до самия край." източник:
и още малко:
"От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие. Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосферата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас...
Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"
- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.
- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.
- Има ли тогава в човека мисли?
- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни."
Това съвсем не означава, че след смъртта на тялото за душата пъкъл няма и че пъкъла, ада е само приживе.
Напротив има!
Но Ада и Рая са свързани пряко с душата и те се разкриват в отговор, като следствие от това дали тя е грешна (неправедна), или не (праведна), като това се случва още тук и сега, в живота.
Кофтито е, че много хора все още си представят (!!!) Ада и дявола.
Човек не бива да си представя и да фанатазира, защото това оформя в него криви възгледи, опасения и предрасъдици и го лишава от истинското прозрение и виждане на реалните състояния и факти.
Редактирано от edinica_nula на 07.11.13 11:35.
| |
|
|
|
Прочети си още думите от "Трите степени":
Както и "Писма от Старецът Йосиф Исихаст":
Не е лошо да поразмишляваш, до колкото ти е дадено, над думите на:
Преподобний Теогност
"Както след блясъка на мълнията, веднага идва и гърмът, така и там, където е възсияло Божественото очищение, утихва бурята на страстите. И пак там, заедно с това се въдворява придобилия това залогът на тамошното (бъдещото) блаженство. Но няма нито усещане за Божествената милост, нито надежда за безстрастие в душата, обичаща света повече от Създалият я, изпитваща пристрастие към видното и с цялото си желание копнееща за плътски удоволствия и наслади.
...
Пожелал истинното познание и несъмнено удостоверение в спасението, разтрогни преди това страстния съюз на душата с тялото, и съблечен от пристрастието към вещественото, слез в бездната на смирението, - и ще откриеш скъпоценния бисер на спасението, скрит в Божественото познание като в ръковина, венчаващ те за светлината на Царството Божие.
...
Блестящ е чинът на свещенството и свещеното облачение, само ако посветеният и вътре в душата си блести от чистота. Когато пък, той безгрижно се оскверни и презира съвестта си, свидетелстваща за неговата срамота, тогава светлината се превръща в тъмнина, водеща към вечния мрак и огън, ако, изоставяйки този стръмен път, той не избере друг – на смирения и добродетелен живот, благополучно довеждащ до Царството Божие.
...
Бидейки плътоносен, не се стреми да изследваш мисленото и духовното, както то е, макар и разумността на твоята душа и да те предразполага към това, когато е чиста. Понеже, докато безтелесната душа, бидейки във оковите на плътта и кръвта не се освободи от тази тежест и не се присъедини към разумните сили, до тогава тя не може, както трябва да размишлява за тях и да ги разбира. И тъй, подготвяйки се да разкъсаш тази веществена връв и да излезеш от тази мрачна, все едно втора майчина утроба към невещественото и светло съществуване, слави твоя Благодетел, превеждащ ни през смъртта към възжеланото от нас по-добро битие, непрестанно бъди трезв и бодър, поради ходещите наоколо ни чисти демони, винаги подтикващи ни към злото и коварно дебнещи ни до самия край на живота ни, - и до самия изход трепери за себе си, поради неизвестността на бъдещето, бидейки създаден изменяем и изменчив поради своята свободна воля.
66. Врагът тогава ни посреща с жестоки и страшни изкушения, когато почуства, че душата е навлязла във висшите сфери на добродетелта. А свидетелство за това са словата на молитвата и нейното възнасяне над веществената двоица на плътта и сетивата. И тогава човеконенавистникът таи злобно изкушава, че ние дори се отчайваме в самия си живот. Но не знае той суетният, причина за какви блага за нас става той, правейки ни чрез търпението по-опитни и сплитайки ни светли венци."
***
Св. Григорий Палама
"За тези, които са се отдали на свещеното безмълвие
Въпрос: Добре направи, отче, отговаряйки на въпроса ми със словата на светиите, понеже, докато те слушах как разрешаваш моите затруднения, се възхитих от яснотата на истината. Сякаш нещо се промъкваше в съзнанието ми и, както и ти сам каза, всяко слово се противи на друго слово: да не би и в казаното от теб да има някакво противоречие. Тъй като знам обаче, че единствено онова свидетелство, което е потвърдено чрез дела, е наистина неопровержимо, вече от нищо не се страхувам, понеже светиите казват същото, което и ти. Защото който не ги слуша, как би бил сам достоен да му се вярва? Как не би отрекъл и Бога на светиите? "Който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лука 10: 16) или - което е същото - от самата истина. [1101C] Как ще бъде приет от изследващите истината онзи, който се противи на истината? Затова, моля те, отче, изслушай ме докато ти излагам последователно онова, което чух от онези мъже, които устройват живота си по елински, и кажи ми как ти изглежда това на теб; изложи ми и мненията на светиите по тези въпроси. Онези казват, че постъпваме лошо, стараейки се да съберем ума си в тялото. Защото, смятат те, трябва по-скоро да се опитваме по всякакъв начин да го държим извън тялото. Затова и много се гневят на някой от нас, пишейки срещу тях, че съветват начинаещите да гледат в себе си и, докато издишват, да насочват ума си навътре, [1101D] като възразяват, че умът не е отдел?н от душата. След като не е отделен, а е вътре в нея, как тогава някой би могъл да го насочва навътре? Още ни обвиняват, че, казвайки това, се опитваме да вдишваме Божествената благодат през ноздрите си. [1104A] Аз знам, обаче, че те говорят това, за да ни клеветят (не съм чул някой от нас да казва нещо подобно), и подозирам, че го прилагат и спрямо други. Защото тям е присъщо да съчиняват за хората несъществуващи неща, а съществуващите - клеветнически да изопачават. Ти, обаче, научи ме, отче, защо трябва да се обучаваме с цялото си старание да насочваме навътре и да събираме ума си в тялото, без да смятаме това за лошо?
Отговор: Брате, не слушаш ли апостола, когато казва: "тялото ни е храм на Светия Дух, Който е в нас"? И пак: "ние сме храм на живия Бог, както е казал Бог: [1104B] "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог". Как някой, който има ум, би могъл да сметне, че е недостойно умът му да обитава това, което ще стане обиталище на Бога? Защо тогава Бог е поселил още отначало ума в тялото? Нима е постъпил зле? Подобни изказвания, брате, звучат в съгласие с еретиците, които казват, че тялото е лукаво творение на дявола. Ние обаче смятаме, че лошият ум се намира в телесните помисли; в тялото няма никакво зло, понеже тялото не е нещо лукаво. Затова всеки, който е посветил живота си на Бога, вика заедно с Давид: "за Тебе жадува душата ми: колко повече плътта ми", и "сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог"; [1104C] и заедно с Исаия: "Утробата ми звучи като китара и вътрешността ми - като медната стена, която си обновил". А също и: "заради Твоя страх, Господи, в утробата си приехме Духа на Твоя Спасител", в Когото чувствайки се силни, няма да паднем, но ще паднат тези, които говорят по земному и се заблуждават, че небесните слова са като земните и човешките. Защото, апостолът нарича тялото смърт, казвайки: "Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?" (Рим. 7: 24), но това е в един материален и телесен смисъл, който има наистина телесен вид. Говорейки иносказателно за Божественото и духовното, той правилно го нарече тяло, и не просто тяло, а смърт на тялото. Обяснявайки по-отчетливо това малко по-горе, той не обвинява тялото, а произлязлото от грехопадението стремление. [1104D] "Продаден съм", казва, "на греха", но продаденият роб не е роб по природа. И пак: "Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто" (Рим. 7: 18). Виждаш, че не плътта, а обитаващото в нея той нарича зло. Следователно този закон, който обитава в членовете ни и се сражава със закона на ума, е злото в тялото, а не умът. Затова ние, които се борим с този закон на греха, го прогонваме от тялото и поселяваме там наблюдението на ума, чрез което даваме закон на всяка душевна способност и подобаващото за всеки телесен член, [1105A] а на сетивата - какво и колко трябва да възприемат. Делото на закона, това се нарича самообладание. За всяка страстна част от душата избираме най-добрия навик, а той носи названието любов. Разумната част на душата усъвършенстваме чрез закона, отпращайки всичко, което принадлежи на разсъдъка, да се издигне към Бога. Тази част от закона наричаме трезвение.
Който очиства със самообладание тялото си, обръщайки гневното и желателното начало на душата към добродетелите чрез Божествената любов, и насочва чрез молитвата очистения си ум към Бога, той придобива и вижда в себе си благодатта, която е обещана на тия, дето са очистили сърцето си. И тогава вече би могъл да каже заедно с Павел: [1105B] "Бог, Който каза да изгрее светлина от тъмнината, Сам озари сърцата ни за осветляване на познанието на славата Божия в лицето на Иисуса Христа". Ние имаме, казва той, това съкровище в глинени съдове, в телата си. Следователно, ако поставим своя ум в тялото си, нима постъпваме недостойно спрямо величието на ума? И ако някой говори така, не само, че не е духовен, но и притежава ум човешки, напълно лишен от Божествената благодат.
След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.
И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.
Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме".
Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение..."
Това е малка част от изучавани и събирани от мен текстове и добре ги прочети и размишлявай над тях и ако трябва още ще поствам.
Ако имаш въпроси, питай.
| |
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
| 
|
|
[