Светлинното тяло / Религия и мистика / Йога

Съмнението за това, дали си на пътя, дали не грешиш и пр., е свързано с проблем в ниските центрове. Проблем, което е все още на лице, въпреки прозренията свързани с горните три/четири центъра.
Коренът на несъвършенството е все още неотсечен, затова практики свързани с ниските центрове няма да са излишни.
страх
вина
срам
тъга
Това са проблемите гнездящи се във всеки човек, погледнати от първи център нагоре, съответно страхът свързан с първа чакра, вината, чувството че грешиш, че се проваляш, на недостойнство и пр., свързан с втори център, срамът от това свързан с трети център, а от там и агресията, самозащитата и пр... и тъгата, като за капак в сърцето, от това че не те разбират, от това, че ти не разбираш...

Пътят (през погледа на Тантра):
"Умът, съзнанието е свикнало да се храни/удовлетворява чрез сетивни/чувствени наслади и копнее за да ги има.
Псевдодуховността е онова търсене, чрез което искаме отново да придобием сетивни наслади. То е вид себеутвърдяване. Това е същината на т. н. "Сатанизъм". Сатана / Противникът на Бога желае да достигне до щастието сам, по външен път, без да се ползва от Светлината на Твореца, затова и повечето хора не търсят Бога, а търсят наслаждение без Бог, без да съзнават, че без Бога ще боледуват, стареят и умират и без да съзнават, че без Бога, без Светлината от Твореца не ще съумеят да запълнят бездната в душата си, не ще съумеят да нахранят копнежа си за Щастие, за Любов.
Други, чрез "духовни" методики се стараят да имат здраво тяло, младост, хармония, продължителен живот, ведрост, лъчезарност, и не на последно място - пари, чрез които отново да преследват и да си купуват мимолетни кефове, продължавайки да хранят душата си по хоризонтал, без тя да има въобще шанса да бъде задоволена.
Но това са етапите от Пътя. Цялото съществуване е Пътя. Цялото съществуване е Просветление, Самадхи - от атома до буда.

Ще си правя кеф, за да си усладя. Ще се храня с вкусни гозби, за да ми е хубаво, да се наслаждавам. Ще ходя на екскурзия, за да пълня сетивата. Ще търся партньор за да пълня сърцето... Ще търся разходки в сред природата, за да имам/добия Мир... Ще слушам определена музика, за да се кефя... Филми, палачинки, мемоари и т.н. неща, чрез които се стремим да се ощастливим.
Какво да правим?
Да се откажем ли от всичко това? Да го отхвърлим ли? Или да му се отдадем в несвяст?
Каквото и да сторим пътуването продължава, по един или друг начин Пътя продължава да ни води, но понякога е болезнено.
Дали ще се въздържим от секс, или ще правим секс до пръсване, е почти все тая. Пътуването продължава тъй или иначе, само че по единя начин е по-болезнено.
Дали да убием, или не - няма голяма разлика. Разликата е в последствията. Пътят си е същия.

Ако потиснем нещо си там, някаква сетивна наслада, например секса, то има огромна опасност да се кастрираме, да си причиним блокаж. Ако се отдадем безсъзнателно и сляпо на секса има опасност да бъдем омаяни от него, да се привържем към това удоволствие и да страдаме при неговата липса, защото то е част от нетрайностите на този свят.
Кой е верният Път?
Верният Път е Средния Път, който се намира между отдаването и потискането.
Хубаво, нека си правим секс, нека си ходим на море, нека си хапваме сладкиши, но нека правим всичко с Будност, знаейки на всеки един момент, че истинското щастие е отвъд това и че тези неща са просто вторични дадености, които да ни радват. Те са като бонуси по Пътя. Ако има - има, ако не, то има други, според нашите собствени стъпки.
Ако няма риба, то и рака е риба! Да, болеста, страданието също е бонус, само че кой го хоресва?
Та, нека правим каквото ни се прави, но нека го правим без да сме маниакални. Нека го правим с Будност! Ако имаме пари, то ок, а ако нямаме, то ок. Каква е тази мания за пари, за секс, за признателност, за уважение, за хвалебствия?
Да, сетих се - тези мании произлизат от нашите собствени пасиви. Голям дефицит! Толкова е голям, че се стига до крайности, до лъжи, до престъпления, до лукавщина.
Та Средният Път е този, който нито те води до отхвърляне, нито до това да бъдеш поробен от сладостта, че чак да развиеш наркомания, маниакалност.
Не ти пречи да отидеш на море, на почивка, на планина, да правиш секс в офиса, но бива знаеш винаги, на всеки миг, че това не ще те удовлетвори напълно и че това не е щастието. И да имаш всичко на този свят, ако нямаш пълна със Светлина душа, пак ще си същия окаяник, пак ще си нещастен човек.

В Будизма това се нарича вкопчване - да се хванеш за нещо и да не го пускаш в заблудата си че имайки го ще бъдеш щастлив, а нямайки го ще бъдеш нещастен.

Йога/Християнство/Ислям... ти казва: "Зарежи всичко и Ме търси!"
Не е грешно! Това си е подход по Пътя.
Тантра ти казва: "Не е нужно да зарязваш каквото и да е. Нужно е да знаеш само, че нещата от света са крайно недостатъчни за твоето същинско щастие. Ползвай си ги с кеф, но Будно, без да допускаш да те омагьосват."
Животът (светския) ти казва: "Вземи ме!". Прилича на прекрасна проститука, която е готова да ти се отдаде почти безплатно - срещу едно бренди и някой друг долар. Не, няма да е скъпо, не и първия път, не и ако не се вманиачиш. Ако се хързулнеш обаче - играта загрубява, за което бива да имаш корав гръбнак, въпреки че тъй или иначе и най-коравите биват пречупвани. Тогава болката, ужасът, ада. Да, това е също подход по Пътя. Много са случаите, при които се стига до Търсеното след голяма трагедия, след личностен катаклизъм, след осакатяване.
Не е нужно да е така.

Та, щем нещем, понякога сме на единя полюс - дясната ръка на Тантра - във въздържанието, което е наречено Йога, Християнство, Юдаизъм, Ислям и пр., а понякога сме на другия полюс - лявата ръка на Тантра - в това да се отдаваме на чувствените наслади.
Рядко вървим точно в средата, то е и трудно, въпреки, че съвсем не изглежда така на теория. :-)

Понякога търсим Небето, понякога сме забили очи в Земята. Толкова рядко сме точно в средата - в сърцето.
Всичко е точно на своето място - в реда на нещата.
Каквото и да се каже, за който е тук, тук е , а за който е там, там е, за който преминава от тука - там, за такъв важи преминаването, а за трети - третото.
Ако на някой вече не му стига секса, партньорите, парите, богатството, славата, храната, знанието, то той е вече Търсещ на Онова, което е скрито - на Съкровището.
Ако някой е все още обсебен от секс, от пари, от дявол (сиреч аз) знае какво още, то обсебен е и за него друго няма.
Ако някой страда от това, че няма и че желае да има, пък не получава, то той страда - той е копнеещ бедняк, който в повечето случаи несъзнава какво точно търси, нито съзнава вярната посока за търсене.

Пресечи страданието още в зародиш, ако не го харесваш. Ако го харесваш, о. к..
Не е нужно да го пресичаш, ако не вярваш, че има нещо за пресичане.
Не е нужно да не страдаш.
Не е нужно и да страдаш."