Както обикновено темата върви паралелно с форума на Имаго, където има по добри условия за коригиране и оправяне на грешките от тук поради което е по пригледно, по лесно за разбиране!!! по голяма свобода на словото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от oтБpaxмaн на 15.06.12 14:50.

За пореден път се убеждавам, че хората не тръгваме от първото стъпало, ми залитаме в някакво по-по-по следващо, от което в последствие се сгромолясваме, тъй като липсва основата. Без значение какво и къде пише, даваш ли си сметка, че хората масово имат психологически проблеми и блокажи, невъзможни за преодоляване с "трябва", "раздавам" и пр. пожелателни думички? "Бъди добър" не означава абсолютно нищо. Както казва един човек: "Пазете се от добрите хора в този свят". Какво правят последните? Дават на поразия, усмихват се широко, а отдолу клокочи обратното. Искат да се харесат, затова стръвно пазят имидж на добри. Тоя измислен имидж им обезпечава така удобното чувство за вина. Защото, когато действието ни се разминава със себепредставата ни, събуждаме ужасяваща вина. Вината от своя страна ни освобождава от отговорност и така ни е по-лесно:). То реално никак не е лесно, защото е хронично състояние, което се влачи и влачи...Ама пък се привиква с гадното и то става удобно. Е, ако работим върху себе си, все някога удобното ще стане неудобно, старият мех няма да може да поеме новото вино и така.

Относно добротата говоря, както от собствен опит, тъй и от набюдения (все пак хората имаме прибизително сходни залитания). Почти всички си умираме дасъздаваме впечатление на добри. Някои даже се държат гадно, като уж били казвали били истината, но при тях положението не е различно. Обикновено това са хора със сериозни комплекси.

Та...какво ако знаем това, което казва някое си писание и си налагаме какви трябва да бъдем? Нищо. Дефицитите ни продължават да действат с пълна сила, даже при знаенето на нещо си. Обаче едно мощно земетресение, вида на умрял човек и пр. преживявания (понякога не наложително от подобно на примерните естество) лесно ни настройват системата в посока преходно-непреходно, базисни ценности и т.н.

Друго, което ни повлиява, е директният пример от страна на някой, който знае как. Някой, който не просто е добър, а Е СЕБЕ СИ.

Мисля си , че ако управлението на обществото бе разпределило по-различен начин средствата за живот между хората , то не би имало нужда от благотворителности( с изключение на места , където са претърпяли бедствия) . Не мисля че всички трябва да имат по равно , но толкова , с което да могат да задоволят потребностите си , а не прищевките си .
Тогава не би имало нужда от раздаване на храна , лекарства , дрехи .
Помощта давана от хора запознати с вечните знания и помагащи за намиране на истината се намира трудно , защото често се срещат различни интерпретации и хората се объркват . Това което е написано не може да се приложи от обикновеният човек в живота му . Често зад тези интерпретации стоят печалбарските интереси на някой хора и които използват думата Ягия пред търговската дейност , която извършват .

Еми това раздаване на минимални дажби зависи от стандарта на съответната държава. Освен това давайки някому дажба ти го учиш и превръщаш в дажбоедец, нещо като хуманоиден бройлер, като ходещо доказателство за загрижеността и добротата на дажбодавците. Затворен, непродуктивен, порочен кръг! Гнусота!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вината ни освобождава от отговорност?! По-скоро намалява продуктивността, но чак пък да заличава чувството на отговорност - дълбоко се съмнявам!

Логиката би била - колкото повече здрави - физически и психически, уравновесени и удовлетворени индивиди - толкова по-добре за обществото като цяло. В същото време пълна удовлетвореност няма като че ли, когато човек не си е заработил до голяма степен сам това, което ползва.

Това с дажбите не предопределя като че ли в крайна сметка мотивацията на един човек да се труди и твори. Дори и при наличните дажби, задоволяващи базисните потребности, все ще си има хора, не правещи нищо смислено и полезно за себе си или обществото, вземащи наркотици, самоубиващи се и т.н. разрушаващи живота в себе си по най-различни възможни начини.

Когато човек не намира вдъхновение от живота, някъде и по някакъв начин - той отива към самоунищожение и това дажбите не могат да го решат. Което пък не означава, че не трябва да ни пука изобщо за гладуващите и т.н. хора в "неравностойно положение", не бива да подценяваме тяхната потенциална бъдеща полезност.

И що се отнася до изграждането на по-здраво общество, повече трябва да се мисли в посока не количество, а качество - на възпитание, образование и здравеопазване. Това по отношение на психическото здраве на обществото.

Все пак обществото има нужда от психически стабилни, здрави, образовани и поне малко нахранени млади хора, което да бъде база за тяхното развитие в различни творчески направления. Трудно може да се очаква от бездомния и гладен човек, живеещ на улицата, да бъде полезен за обществото, следователно и за нас самите.

За мен въпросът не се състои в това хубаво ли е или лошо нещо егоизмът, а в намирането на баланс между нашите интереси и тези на обществото, т.е. хората като цяло. Между двете крайности - прекаленият егоизъм или прекалената отдаденост на "другите".

Примерно прекаленият егоизъм - ако човек в своя егоизъм е примерно некоректен, прекалено грубо не зачитащ интересите на останалите хора, това в крайна сметка се обръща срещу него самия, като най-малкото губи доверие в околните, затварят му се доста "врати" и дори е възможно да последва някакво корективно действие от останалите спрямо него. Много примери могат да се дават в тази насока, защо прекалената обсебеност единствено от собствените егоистични интереси е вредна за човека и за обществото.

От друга страна човек не може да тръгне да помага на другите, без да е постигнал определено ниво на материално благополучие сам за себе си и колкото по-голямо е то, толкова пък и повече възможности би имал да помага - далеч не само чрез благотворителност, което за мен не е съвсем истинска помощ.

Когато картината ни за нас самите е, че сме например честни, а говорим лъжи, продуктът от разминаване на представа и действие се нарича чувство за вина. То наистина ни спасява от отговорността да действаме различно. Иначе просто бихме се хванали на работа, без много шум и драма. Това, че сме сбъркали, не би ни съборило. Примерът за честност/лъжа горе е случаен, може да е друго разминаването. Отговорността обаче изключва вината (в аномалните й проявления).
Поемам отговорност за действията си = такъв съм, какъвто съм и моята представа за мен не се конфронтира с действията ми, съответно - няма в мен болезнености и вини.
Но съм наясно, че хората, за да отлагаме работата върху себе си и опознаването на игрите, които играем, още дълго ще продължим с празните (и често неграмотно поднасяни) философски постулати. Така хем се чувстваме важни и значими, хем истинността ни към себе си се отлага.

Наскоро осъзнах, е ако някой види какво прави, заедно с цялото лицемерие и лъжи просто ще полудее. Няма как да искаме това от който и да било.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите