|
Какво е това „СВОБОДА”? тоест МОКША? Едно от определенията е това, да се освободи човек от илюзиите, от погрешните идеи и представи, от заблудите. Това е един от начините да се представи определение за Мокша – Свобода.
Тук ще добавя още някой други гледни точки, за да се свържат всички в едно и по този начин да се получи по добро, по точно разбиране на това понятие. То е може би най най ключовото понятие и често се бърка, не се разбира, или се дават погрешни дефиниции.
Кои са тези „илюзии”, от които човек трябва да се освободи? Най вече това са погрешните идеи които водят човек към привързаност, към зависимост. Това са желанията за да се притежава нещо или да се избегне нещо. Общо казано това са Васаните. Да са постигне свобода казано по друг начин означава да се постигне свобода от Васаните, от желанията, да се избегне идентификацията с тях. Тоест Мокша означава свобода от Васани.
Често се говори, че Васаните или Самскарите трябва да бъдат изгорени в огъня на „мъдростта” или в огъня на „истинското знание” за да не дават нови кълнове, нови желания, нови идентификации. Коя е тази мъдрост, за какво знание става дума? Мъдроста или Джнана е онази способност на йогинът да вижда нещата такива каквито са, а не изопачени и изкривени от призмата на неговите желания и идентификации. Когато човек вижда нещата без изопачаване, тогава той е ОБЕКТИВЕН, АДЕКВАТЕН, ИСТИНЕН и СВОБОДЕН.
Мъдроста или Знанието – Джнана е онова което противостои на НЕзнанието, на НЕвежеството, АВИДЯ! Невежеството е което води до заблуда, до илюзия. Във втора глава на сутрите Патанджали казва:
ІІ. 5. Авидя (невежество) е приемането с твърда увереност, но погрешно, че:
Анитя (невечното) е Нитя (вечно);
Асучи (нечистото) е Сучи (чисто);
Дукха (болка) е Сукха (удоволствие);
Ана-Атма (егото, не ‘аз-ът’) е Атма (същинския ‘Аз’).
Това са четирите категории заблуждения които обхващат всички видове заблуждения и всички изкривени представи. Всяка една васана, всяка една самскара – тоест всяко едно желание може да бъде причислено към една от тези четири категории. Така друго определение за свободата е премахване на невежеството – Авидя.
Това е една безкрайна тема почти, с извънредно много гледни точки. „Свободата – Мокша” се определя по много различни начини в писанията и всяко едно от тези определения дава по нещо ново, спомага да се разбере правилно това понятие.
Аз искам да споделя тук също едно друго определение за СВОБОДАТА дадено от Толстой в неговата книга „Война и Мир”. Самото определение за „свобода” е дадено в самият край на книгата. Това не е напразно. Толстой обобщава по този начин замисъла на цялото свое произведение, дава най важната идея която е имал предвид. Мисля, че това е най гениалната част от книгата му. Той обяснява, че идеята за свободата е една илюзия. Той сравнява „илюзията за свобода” с илюзията за „неподвижност на земята”. Така както не е истина че земята е неподвижна, по същият начин няма и свобода. Човек си мисли, че може да бъде свободен, но това е само илюзия. Човек трябва да приеме, че той е зависим. Когато се приеме този факт, тогава той може да открие законите на тази зависимост, да се съобразява с тях и да стана по този начин истински свободен. Най добре е да го цитирам:
Цитат
Как для астрономии трудность признания движения земли состояла в том, чтобы отказаться от непосредственного чувства неподвижности земли и такого же чувства движения планет, так и для истории трудность признания подчиненности личности законам пространства, времени и причин состоит в том, чтобы отказаться от непосредственного чувства независимости своей личности. Но, как в астрономии новое воззрение говорило: «Правда, мы не чувствуем движения земли, но, допустив ее неподвижность, мы приходим к бессмыслице; допустив же движение, которого мы не чувствуем, мы приходим к законам», — так и в истории новое воззрение говорит: «И правда, мы не чувствуем нашей зависимости, но, допустив нашу свободу, мы приходим к бессмыслице; допустив же свою зависимость от внешнего мира, времени и причин, приходим к законам».
В первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Така друго определение за "свобода" е ЗНАНИЕТО, че човек не е свободен а е зависим. Това знание го прави истински свободен!
|
[