|
|
|
Тема
|
 За силата и войните...
|
|
| Автор |
oтБpaxмaн (на Брахман) |
| Публикувано | 02.08.11 01:54 |
|
|
В отговор на:
Автор: Dark Catherine
Тема: Re: Dark Avenger
Брутална енергия - да; но сила в едно изнасилване за отмъщение, просто не виждам.
Всъщност, аз никак не приемам тези призиви за насилие и убийства буквално, мен лично ме настройват на вълна за воюване на полетата на собственото ми съзнание, а всички които умират по тези клипове ги виждам като някви гадни мои васани, а не като хора :)
Не че съм някво моралистче, ставам много зла като се вбеся, добре че става все по-рядко. И не ме кефи, говори ми, че имам слаби места, а повярвай ми, това въобще не ми харесва :) Иначе в такива моменти, нямам задръжки да разбивам глави, тука някои са ме виждали да го правя. Ама то е защото, нещо като ме нервира и буталната ми енергия е повдигната, става много разрушителна и трябва да я насоча на някъде.
А и признавам си, обичам бойните изкуства /обичам силата, сама по себе си/, а те трябва понякога и да се тренират на практика. Дори и да е само за самозащита, все пак трябва да се приложи в реалността. А в тези моменти, колкото е по-контролирано и колкото по-малко излишно насилие има - толкова по добре, толкова съм по-доволна от себе си :)
от тук:
Добре казано! Ще развия темата в тази посока още малко.
Какво означава сила? Сила означава да се побеждават противници. Колкото повече победи има човек, толкова по голямо доказателство е това за неговата сила.
Но... на изток се казва и в будизма и в йога и във веданта:
To conquer oneself is a greater victory than to conquer thousands in a battle
Да надвиеш себе си е по голяма победа от колкото да надвиеш хиляди в битка.
Цитата е от Буда!
Във Веданта и Йога пък се казва често че да се побеждава над противниците е насилие. Насилието е признак на слабост. Тоест всяка победа над противника излиза. че е слабост.
И въпреки всичко в Бхагават Гита Кришна убеждава Арджуна да се бие. Това е привидно противоречие, само на повърхността. Ако човек действа безпристрастно, тогава на него не му пука дали губи или печели. Тогава нито загубата е загуба, нито победата победа. Човек действа така каквото е неговото убеждение, неговото разбиране за добро и зло. Резултата няма значение. Важното е да няма пристрастие. Човек се придържа към разума и ако се наложи дори променя своето разбиране за добро и зло. Придържането към истината е компаса. Това е силата в крайна сметка, да се придържа човек към истината и да не прави компромиси нито с личното си его нито с дребните интереси на другите около него.
Тогава на човек не му прави впечатление убийствата, нито ги класифицира като добри нито като гадни, нито като полезни, нито като вредни. Човек който дейсва безпристратсно е като Кришна който с усмивка на лице убива своите противници, лъже чрез измама убива тези които му са най верни последователи. А те самите не хранят никакво зломислие към него а напротив, доставя им удоволствие да бъдат убити от него.
Хмммм.... това е висша математика на духовността, не е лесно да се разбере. Ако има въпроси моля да разискваме, тук само нахвърлих на бързо най общо идеите...
| |
|
|
|
Щях да те карам да вдигаш темата за Гита, като дойдеш, ама гледам, че си ме изпреварил. Е, кажи ми сега как да не те обичам, колкото и да не искаш
Имам въпрос за придържането към истината и безпристрастното действие.
Начи, за мен основната истина, базовата истина е разликата между чистото и обусловеното съзнание.
Оттук-нататък за някакви абсолютни истини ми е много трудно да мисля, защото навлизаме в полето на обусловеностите. Тогава какъв ми е критерия за истина и съответно за безпристрастно действие, като всяка моя идея, и всеки мой мотив за действие идват от полето на обусловеното ми съзнание?
Това, което правя е вивека-кхяти /доколкото мога за конкретния случай/ и действам според нивото на вайрагя /доколкото мога в конкретния случай/. Така че на практика действам според васаните си, и те формират истината за мен, към всеки отделен момент. Повече от това, по-обективно от това, не ми е ясно как въобще е възможно.
Някъде оплитам ли се?
| |
|
|
|
Права си, не виждам нищо объркано. Напротив, говориш съвсем в духа на йога, чудесно казано!
Но не ми е ясно какъв е въпроса ти? По скоро ми се струва, че повдигаш важна идея. В този смисъл продължавам само това което пишеш, казвам го с други думи но пак същото.
Действително е казано: НЕ ТЪРСЕТЕ АБСОЛЮТНИ СТОЙНОСТИ В СВЕТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТА!
Дефиницията за абсолютна истина е:
Това което е едно и също и неизмено, вчера, днес и утре.
Та това е дефиницията за абсолютната реалност, за абсолютната истина! Онова което остава винаги едно и също, което е неизмено е Чистото Съзнание, тоест потенциалноста за осъзнаване.
Всичко друго е променливо. Онова което е истина днес, утре не е! Ако днес София е един милион жители, утре може да стане два милиона. Нещата се менят. Днес простият става утре умен, слабият става утре силен и умният прост а силният слаб. Кой знае, възможно е след билиони години вселената да се промени така че две и две да прави пет? Знае ли човек?
Вивека Кхяти е всичко в йога. Това е истинската практика, това е целта, това е и след просветлението. Нищо друго няма. Щом веднъж го разбереш и започнеш да го прилагаш, това е краят на невежеството авидя и връщането обратно в безкрайният път на вечноста.
Много е лесно казано че Вивека Кхяти това е да се прави разлика между Чистото и обусловеното съзнание. Но да се разбере и да започне да се практикува?? Ехеее доволен съм, че има поне един човек който го прави тук и затова ме кефиш страшно. Да може да наблюдава човек собствените си мисли и да РАЗБИРА че те са нещо относително в относителният свят. Да разбира че тези мисли са само едно отражение на също така една относителна и вечно променлива реалност. Да не се придържа към нищо, да не приема нищо за абсолютно. Да го прави през цялото време, да не прави компромиси с каквото и да е.
Хубаво си го казала... Човек действа според васаните си, няма как иначе, няма друга възможност, ние сме това което са нашите васани. Щом разбираме това, щом знаем това, тогава сме обективни. Това е обективност, да знаеш че във всеки един момент твоята обективност е относителна...
Сещам се един виц как евреите са се развивали ...
Мойсей - ЗАКОНЪТ Е ВСИЧКО!
Христос - ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО!
Маркс - ПАРИТЕ СА ВСИЧКО!
Фройд - СЕКСА Е ВСИЧКО!
Айнщайн - ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО!
Редактирано от oтБpaxмaн на 02.08.11 11:00.
| |
|
|
|
Щото от толкова упражнения и чудене какво е истина, тотално се ошашавих. Имам чувството, че всичко може да бъде или да не бъде, или да не бъде и да бъде истина, т. е. почвам да еволюирам към Айнщайн Обаче на моменти губя почва под краката си, добре че е вивека-кхяти. Абе, Айнщайн как е живял без нея, то това направо може да доведе до лудост
Затова обичам Йога, има потенциала с един замах да те изкара от цялата идиотия на този свят Ксендзюк вика, че сме спирали рано и сме забивали на неправилното място. Готин е, ама за сега не мога да му повярвам
Точно това ми трябваше: 'Това е обективност, да знаеш че във всеки един момент твоята обективност е относителна...' Абсолютно ми е!
Аз направо не мога да ти кажа колко те обичам, няма такова чувство...
| |
|
| 
|
|
