Фини и твърди подходи в науката / Религия и мистика / Йога

Известен е научният подход в изследването на явленията, опитът да им се даде подобаващо обяснение чрез изграждане на научен модел, който да помага за съставяне на качествени и полезни прогнози и да дава адекватни насоки за действие. Научен подход, състоящ се от изграждане на хипотеза на базата на събрани емпирични данни, след което хипотезата подлежи на тестване. Ако не издържи тестването, хипотезата или се отхвърля, или и се търси някаква промяна. Ако издържи теста, хипотезата може да бъде приобщена в рамката на научна теория, която вече представлява логически издържан и вътрешно последователен модел за описване поведението на определени явления. Една научна теория обхваща обикновено много по-голям брой явления в сравнение с отделна хипотеза; обикновено голям брой хипотези могат логически да бъдат свързани в една научна теория. По този начин теорията е хипотеза, обясняваща различни други хипотези.

Този научен подход - минаващ през наблюдение и събиране на емпирични факти, изграждане на хипотези, експериментиране, тестване, отхвърляне, потвърждаване, изграждане на научни теории - го определям като "твърд" - защото следва строго изградена и утвърдена сред научните среди схема.

В същото време науката приема принципа за погрешимостта, т.е. всяка научна теория не се приема за абсолютно сигурна, а подлежи на преразглеждане, преправяне или отхвърляне. Това показва, че научният подход сам по себе си не е, ако мога така да се изразя, безкрайно "твърд".

Това, което споделям, е, че научният подход не е задължително да бъде винаги "твърд", т.е. да минава през наблюдение на множество факти, събиране на данни, намиране на доказателства, изграждане на хипотези, тестване, приемане, изграждане на научни теории, защитата им сред научни среди и по-нататъшното им разпространение сред останалите хора. На едно "микро-" ниво, ежедневно ниво, всеки от нас работи със своя разсъдък и е способен да проявява или не проявява разбиране в сблъскване с ежедневните си задачи, в подхода към живота си. Не е нужно във всеки един момент човек да търси някакви научни теории, за да се справя с предизвикателствата, или пък да се опитва да изгражда такива, което би отнело много години и дори десетелития. Означава ли това, че средностатистическият човек е лишен от научна подкрепа в ситуации, при които не може да намери някакъв утвърден от науката механизъм за справяне?

Не съществува ли и друг, по-"фин" начин за справяне на нещата, който досега е пренебрегван от научните среди? И не може ли този фин начин, който не минава през системата хипотеза-тестване-теория, да бъде също така научен? Т.е. да работи адекватно, да дава резултати в справяне с предизвикателствата, не по-лоши от вече утвърдения в научните среди "твърд" подход. И още повече, финият подход да не замества задължително твърдия, да не е непременно негова алтернатива, а дори да помага за по-пълноценното използване на постиженията на твърдия.

И какво би могъл да представлява такъв "фин" научен подход? Защо съществува нужда и от такъв? Защото е практичен. В ситуациите от ежедневието ние нямаме време да минаваме през схемата хипотеза-тестване-теория и няма смисъл. Би било напълно идиотско всяка една ситуация да се опитваме да прекарваме през такъв механизъм. Тогава идва въпросът - на какво разчитаме във всяка една ситуация за справяне с различните предизвикателства? Ние разбира се притежаваме определени знания, умения, които са резултат от натрупания опит, можем да се възползваме и от от помощта на други хора, от помощта на множество различни научни изобретения - и всичко това обаче далеч не винаги гарантира адекватно справяне с предизвикателствата; съвсем не ни лишава от възможността за грешка. Кое е все пак нещото, което може да даде адекватния отговор?

Тук няма да давам "твърд" отговор на въпроса, защото подходът е "фин", но не-ненаучен. Ако продължа, може да "втвърдя" изложението. Въздържайки се давам определения и да изграждам по този начин поредната теория, т.е. да давам строги дефиниции на това какво е адекватният отговор, откъде идва, кое го предизвиква, как се постига и т.н., все пак можем да подходим "фино" по въпроса - да не се опитваме да вкарваме адекватността в някакви повече или по-малко строги рамки, а да подходим "косвено", примерно да си зададем въпроса кое пречи на адекватното възприятие и решение. Кое пречи на адекватността?

И така, кое пречи на адекватността, на финия научен подход, който всеки един човек може да прилага в живота си, във всеки един момент, във всяка една ситуация? Отговорът на този въпрос може да дойде, като се сетим за една много важна характеристика научния модел. Научният модел е безпристрастен, обективен, не съдържащ в себе си и неподчиняващ се на пристрастия и слепи вярвания, предположения, мнения и т.н. Следователно кое пречи на адекватността, която приехме за "фин научен подход", в нашето ежедневие? Задръстеността на съзнанието с всичките пристрастия и вярвания (които са различни думи на едно и също - вярванията са вид пристрастия, както и пристрастията са базирани на определени слепи вярвания) и всичките модели на мислене и поведение, базирани на тези пристрастия/ вярвания.

Възможна ли е свобода от всичките тези пристрастия/вярвания и базираните на тях модели? Отговорът на този въпрос идва като (резултат на) индивидуален, "микро", процес, т.е. отговорът може да го даде всеки един от нас, от и за себе си. Нито има нужда, нито е подходящо, точно този тип отговор да се търси в научните среди по схемата "хипотеза-тестване-теория". Отговорът върши работа, когато се установи посредством безпристрастно вътрешно наблюдение - на това, което се случва в съзнанието. Този процес - на вътрешно наблюдение и евентуално освобождаване от пречките за адекватност - може да бъде наречен фин научен подход. Това е един "микро" подход, който може да бъде не по-малко ефективен и полезен от "твърдия", общо приетия в научните среди. В същото време е достатъчно деликатен, за да може да бъде "вкаран" в рамките на някакъв твърд подход, в рамките на някаква теория, всякакъв такъв опит би го "огрубил", би го лишил от една друга много важна черта, която твърдият подход не притежава - универсалността.