Re: Още по-нови музикални поздрави / Религия и мистика / Йога

Образът на Сатаната не ме вълнува особено, защото е продукт на една крайна поляризация "добро-зло", "светло-тъмно" и т.н., която е типична за юдейо-християнските религиозни разновидности, в т.ч. и исляма, но разбира се не е тяхно изобретение, а по-старо - корените му могат да се търсят в зороастризма, ако не е и по-рано. "Прототипът" на Сатаната в зороастризма е Ангра Майню или Ариман. Трудно може да се открие нещо оригинално в юдаизма или християнството всъщност, всичко в тези религии е изплагиатствано от други митологии и религии.

Та тази крайна поляризация е засегнала дълбоко мисленето на съвременното човечество (юдейо-християската поквара все още има много силно влияние върху обществото, ако не директно, то индиректно), в т.ч. и изкуството - примерно "Междузвездни войни" - и грубата поляризация на "светла" и "тъмна" страна. Джедаите са прекалено еднотипни и шаблонизирани, ситите, които ме кефят повече, са по-гъвкави и приемат и едната, и другата страна, но пък те са представени във филма като "лошите". Т.е. за да си "добър", требва да се нагласиш в строго определен морално-етичен и поведенчески шаблон, което е всъщност осакатяващо, роботизиращо и зомбиращо (т.е. по-скоро клони към "зло"), но не и истинско добро.

Много повече ме кефят поради това езическите религии, при които обикновено липсва подобно грубо поляризиране. Боговете при тях могат да са в различни ситуации добри или лоши, без да им се слага конкретно определение на постъпката (богът не се съди от простосмъртните :))), понякога допускат грешки, въобще твърде близки са като персонажи до естественото човешко поведение, отвъд тесногръдото ристиенско схващане за "грях". Много ме кефи и типичният за езичеството в най-различните му етно-културни варианти по земното кълбо образ на