|
|
|
|
|
ІІІ. 8. Това също (тройката Дхарана, Дхяна и Самадхи) е Бахир Анга (външна степен или стъпало) (по отношение) на Нирбиджа (Самадхи).
Всяко едно самадхи (виж І. 46.) е само метод за познание на нещо, което се отнася към света на двойките противоположности. То допринася за премахване на булото на Мая, но винаги има за обект на познание нещо, което принадлежи на Мая - тоест на илюзорния свят.
Единствено Нирбиджа Самадхи има за "обект на познание" абсолютната непроменлива Реалност. Поставянето на кавички е необходимо, за да се отбележи, че на практика Абсолютната Реалност не може да бъде обект на познание. Това е познавателния принцип, който не може да схване сам себе си. В момента, в който познавателният принцип насочи вниманието си към определен обект и дори към самия себе си, той се модифицира, изменя и вече не е Чисто Съзнание, а модифицирано или обусловено съзнание.
Брамините жреци, когато извършват ягня /жертвоприношение/, си служат със специални клещи, с които хващат и хвърлят в жертвеният огън различни неща – семена, масло, и т. н. С тези „клещи” може да се хване всичко, но не и самите клещи. Те не могат да хванат сами себе си.
По същият начин, Чистото Съзнание, не може да „хване себе си”, не може да се себеосъзнае. То може да осъзнае всичко друго, но не себе си. За да „се себепознае”, то трябва да използва нещо като огледало, в което да се види. Това „огледало” не е нищо друго освен обусловеното съзнание на отделният човек, а то не е в състояние да го отрази, докато в него има твърде много желания. Само, когато се пречисти от желанията, то може да отрази правдиво. Това отразяване става, когато се постигне Нирбиджа Самадхи.
Всички други видове самадхи, всички други видове Самяма, отразяват нещо, което принадлежи на света на Мая. Единното Необусловено Съзнание, е по-вътрешно, от който и да е компонент на външния свят. Затова се казва, че всяка Самяма е по-външна сравнение с Нирбиджа Самадхи.
От Брахман
Speed, give me what I need!
| |
|
|
|
І. 51.
Последната Самскара, последното желание, което йогинът има (виж І. 50.), е желанието за Мокша. Това не е просто теоретическо разбиране, интелектуално схващане. Това желание е резултат от опитност, получена от съприкосновението с Атман по време на нирвичара самадхи. Тази самскара е толкова силна, че тя подтиска всички други желания, всички други самскари. Когато и тази самскара бъде подтисната, тогава настъпва Нирбиджа Самадхи.
При това състояние няма никакви самскари, няма никакви желания, няма никакви спящи тенденции в ума на йогинът. Липсата на Самскари, води до преустановяване на функциите на Будхи – интелктът. Функцията на Будхи е да различава, но повече няма нищо за различаване, тъй като няма повече самскари. Остава Чистата Будност, Потенциалност за Познание – Атман.
Когато излезе от това състояние, в йогинът са останали само Прарабда Васаните, онези самскари, които не могат да бъдат унищожени преди настъпването на физическата смърт. Йогинът не се отъждествява с тях. Неговият интелект Будхи е достатъчно Сатвичен (пречистен), за да отрази правилно състоянието на Нирвикалпа Самадхи. Споменът за Атман е жив и ясен. Йогинът се отъждествява напълно с Чистото Съзнание – Безпристрастната Будност. Неговата личност продължава да съществува, но на „себе си” йогинът гледа, както човек гледа на собствената си сянка.
От Брахман
Speed, give me what I need!
| |
|
|
|
Това е квитесенцията на йога-даршана. Елементарно е, както всяка истина и същевременно трудно постижимо за осъзнаване.
При падане на гръмотевица в голяма близост, оглушителният гръм е толкова мощен, че води до пълна тишина...
| |
|
|
|
Поражда се една специална васана от самяма и тя отвежда до разбиране напълно от само себе си. Но преди това трябва правилно знание и правилна садхана, няма начин :)
Йога е точно семпла и могъща, много я обичам...
Speed, give me what I need!
| |
|
| 
|
|
[