За децата / Религия и мистика / Йога

Тва с родителите е някакво нелепо оправдание за собствената ти тъпота, безидейност, сдуханост и отчаяние.

Аз например се оформих човекът, който съм, с минимално влияние от родителите ми и може би над 90% съм се учил от тях в отрицателен смисъл - какъв да не бъда, което пак си е вид учене. Сега, не ме разбирайте погрешно, родителите ми за онова съвсем сдухано време, пак са били класа - в смисъл, за времето си са били интелигентни, образовани, оправни, свестни (което ше рече честни и достойни хора, не мизерни интриганти, каквито са немалка част от орицата по принцип), до голяма степен със здрав разум. Може би съм заимствал някои положителни неща от тях.

Но други неща като например инертност, вкованост в определени модели на мислене и поведение - те от тях като че ли не могат да избягат, сякаш способността за будно осъзнаване и изчистване от умствените замърсявания (което в Крия Йога се нарича Свадхая) им е напълно закърняла. Т.е. робуват си на установените механизми и няма измъкване, което е като състояние на робот, машина, но не и на истински жив човек. Всичко това води до атрофия на мозъка, намаляваща дееспособност и твърде често липса на адекватност.

Как примерно те са напълно затворени за някои неща, а аз не съм?

Остави родителите, те дават нещо, малко или много, но какво ти правиш на тази база, вече си е изцяло от теб.

Адекватността е достъпна за всеки един човек, беден или богат, образован или неграмотен. Средата, родителите - всичко това доколко влияе пак си зависи от отделния човек. А оправдания за собствената тъпота и кой ни сра в гащите винаги ще си намираме.