Кулинарна тема / Религия и мистика / Йога

Най- добре за покълването да се използва буркан. Количеството на семената е различно и зависи от повишаването на обема. Люцерната например, повишава обема си доста, докато житото почти не. Това се разбира най- добре с практиката. Големината на съда за покълване също се избира според обема. По правило, семената първо престояват натопени във вода, между 4 и 24 часа, в зависимост от вида. Трябва да са на стайна температура. За всеки вид си има температурни предпочитания. Най- добре е да се използва изворна вода за заливане. Буркана в който кълнят семената, се покрива с тензух и се захваща с ластик или се слага нормална ламаринена капачка, по която се пробиват дупки. След като мине времето за киснене, буркана със семената се изплаква на чешмяна вода(за тази процедура вече може да се използва такава вода) и се изцежда. Семената имат нужната влага и се оставят за покълване. Възможно е бурканът да се остави под ъгъл, за да се изцежда водата, но може и без такива екстри. Също така на дъното да се постави марля или памук, която да попива излишната вода. Най- добре е да се закупят специалните ванички за покълнали семена, те са евтини, в някои магазини за домашни потреби ги има. Наскоро видях такива в магазин на ТСМ. Тези ванички се захлупват една в друга и дъното им е набраздено така, че водата да се отцежда и да няма пряк досег със семената. Важно е в началото буркана да бъде завит, за да може семето да бъде на затъмнено и да покълне, по този начин имитираме оптималните уловия, ако то би попаднало в земята. А, те са - температура, влага, затъмнено. Всеки ден по един-два пъти, семената се изплакват, за да се отстранят метаболичните отпадъци, както и да се поддържа влажността на семето. Ако се използват плоски съдове, трябва да се има предвид, че семената ще изсъхват по-лесно и поне два пъти на ден трябва да се изплакват.
Здравослвният ефект от покълналите семена се дължи, на факта, че по време на покълването семето концентрира голямо количество прана. Процесът, свързан с раждането на нов живот, винаги е високоенергиен. Събуждането на живота в храната я прави суперпълноценна. Чисто химичните промени са свързани с повишаване съдържанието на витамините, ензимите и всички биологично активни вещества. Много добро средство са за преодоляване на пролетната умора, както и за борба с лошото настроение, което я съпътства.
Повишават издръжливостта, виталитета, за любителите - потентността.
Предпазват от простудни заболявания. Съчетанието им със сироп от бъзак, приет сутрин на гладно, през студените месеци, намаляват риска от заболяване. Спомагат за умереното хранене, понеже засищат бързо и позволяват на организма да засили усвояването на хранителните вещества. Усвояват се с минимално количество енергия.
Предполагам, че първоначално изглежда малко сложно и обременяващо, но е въпрос на навик, в момента въобще не ми пречи, просто като се върна и си изплакна бурканчетата, заредя нови, нищо особенно.

Освен това, са перфектна храна за прасад(предлагане храната преди ядене). Добре е да се опита, не е за изпускане.

Редовната употреба на покълнали семена, спомага за естественото отказване от нечиста храна, по естествен път. Получава се някаква несъвместимост.

По принцип покълналите семена са изключително пълноценни и не е нужно да се консумират в големи количества. Разбира се това, е относително и всеки се намира нужната доза. Директно е по- трудно да се ядат, затова се използва подложка, например салата от настъргани моркови, практиката показва, че тя е най- приемлива. Към настърганите моркиви добавяме по малко покълнали семена и объркваме леко. После се подправя със зехтин, лимонов сок(от прясно изцеден лимон), сол(може по желание соев сос). С течение на времето е добре да се намалява количеството на солта, както и на лимоновият сок. След седмица, организът свиква и сам предпочита салатата да не е силно подправена.
Но, може и директно да се консумират, всичко е по желание и вкус.

Относно използването на видовете семена, най- лесно се култивират: люцерната, сусама, слънчогледа, ръжта, житото, зелен китайски боб.
Нахута и соята не са най- лесни за отглеждане за кълнове и по- добре да се започне с горните.

Кълновете са хрупкави, вкусът е малко на трева, но в салата се облагородява.
Първоначално престоява във вода 4 часа, след което се изплаква, изцежда, буркана се завързва с тензух и се покрива с памучен парцал, за да остане на тъмно. Всеки ден по 1-2 пъти семената се изплакват с хладка вода. След четвъртият ден, кълновете се оплитат и стават еднородна маса. Доста нарстват на обем и не могат да се извадят от буркана. Тогава не е достатъчно само да ги изплакнем както са в буркана, затова се изсипват в съд с вода и леко се раздвижват. При това положение непокълналите семена падат на дъното. Внимателно връщаме кълновете в буркана, а непокълналите семена изхвърляме. По принцип, обвивките на всички кълнове, не само на люцерната се отделят по време на поникването. При потапянето във вода, част от тях може да изплува отгоре и да се отстрани с нещо. Буркана също се измива, докато е празен. Ако обема на кълновете се повиши много, може да се разпределят в два буркана. След като достигнат размер около 3-4 см., което става на 4-5 ден, кърпата се маха и кълновете се оставят на светло, за да произведат хлорофил. Обикновенно за един, два дена са готови. Добиват зелен цвят и се освобождават напълно от обвивките си.

Слънчоглед:
Престоява във вода 4 часа(но може и до 12), след което се изцежда, буркана се захлупва с капачка на дупки или марля и се покрива с плат за да остане на тъмно. По принцип слънчогледа кълни най- бързо от всички семена за хранене. Предимството му е, че може да се яде още след няколкочасово киснене във вода. После, пак по всяко време. Това е изгодно, при положение, че има промеждутък от семена, които не са станали още за ядене, тогава използваме слънчоглед, понеже най- бързо става. Изплаква се всеки ден с вода. На вторият ден(обикновенно), люспите падат и може да се отстранят. Лично, предпочитам да ги махам, за да не внасят неприятна миризма, отстранявам също така и непокълналият слънчоглед, както и неугледният. Остават само най- добрите кълнове. Когато достигнат големина около 2 см. се оставя на светло, за да фотосинтезира. Целият кълн става светлзелен и е много хранителен. Чудесна добавка е за салата, понеже внася миризма на олио. И да прерастне не е проблем, само му се влошават вкусовите качества.

Правя допълнение към Аспержите за да не се повтарям с Дрона

Значи Аспержите помагат и при :

стопяване на хрушялните израстъци - шипове, които много често израстват по ред причини, една от причините обече е прекомерната употреба на сол. А Българинът е известен с пресоляването на гозбите си. Да доуточня, аспержите оправят само времено положението с шиповете и ако не сведе до минимум консумацията на сол, шиповете си се появяват пак и ако решите пак следват 2 пъти седмично аспержи, пресни или консервирани.

Аспержите действат още диуретично(Отводняващо), и са много полезни за бъбреците.

*
Относно Гулията,
за да няма газове от нея се попоарва с вряща вода и веднага се прецежда през гевгира. А за да не потъмнява се облива със сока от лимон разреден в чаша студена вода и се оцежде съответно.

Ако все още има дренки, направете си компоти от тях много са полезни за малки деца при разстройство, просто помагат да се стегне разстроения стомах.

още за грейпфрута: Много е полезен при температура, ако някой съумее да изяде 1-2 цели плода с ципите ще свали температурата ако има такава за нула време и без особени пристесниния. Аз лично му беля не само кората, но и самите ципи, защотот ми горчат, като се махнат ципите е леко сладникав почти като портокала.

Грейпфрут на гладно сутрин с чаша шампанско, дез да хапвате до обяд, действа диетично и по този начин се отслабва.(от личен опит) - от Елза.
-----------------------

През лятото ме покани една възрастна приятелка-лекарка да й помогна малко в плевенето на мента и ме черпи с едно друго невероятно питие. Тя живее на село /води се квартал на града/ и отглежда билки, та беше набрала всякакви - мента, джоджен, лайка, маточина, жълт кантарион и не знам какви още, 24 часа ги държи на слънце в стъклен съд с вода, да си пуснат маслата и аромата, подслажда със захар на вкус, добавя се прясно изцеден лимонов сок, охлажда се и се пие...По-разхлаждащо и приятно питие не бях пила. Явно съм била и жадна, но беше страхотно. А и тя е блага жена, та поднесено с усмивка е още по-приятно.
1 кг моркови се настъргват на ренде. Прибавя се сладка царевица, колкото ти харесва. Счукват се 1-2 скилидки чесън. Настъргва се малко черен пипер. Може да се сложи някаква зеления по желание /у нас девойката не е любител на всякакъв вид ароматни треви/, мялко сол и една майонеза.

Подсети ме за един пастет, който скоро правих.
Сваряват се в подсолена вода нарязани две средно големи тиквички и три моркова. Пасират се и към тях се прибавят счукани една чаена чаша орехи, две супени лъжици кисело мляко, копър, чесън и една майонеза. Много е вкусно!- от Изгрев
-----------------------

В края на лятото си приготвям мед от магарешки тръни. Противно на общото мнение, че е билка за мъже, магарешкия трън помага най-вече за добрата обмяна на веществата. 80 цвята от магарешки трън се слагат в голям съд, заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят 20 мин. Прецежда се и се добавя захар - на 1 литър течност - 1 кг. захар. Вари се до сгъстяване, добавя се лимонтозу. Хубаво е да се консумира до 2 месеца, защото после се захаросва. - от Ханаке
-----------------

аз знам подобна рецепта, но с ориз, която е мощно изчистващо средство за отделителната система.
Взима се една супена лъжица ориз и се накисва в съд с вода. След един ден, водата се изхвърля и оризът се промива. Тази операция се повтаря 5 пъти, т.е. след 5 дни се получава набъбнал ориз без да е варен. Прецежда се и се изяжда ориза на гладно. 2-3 часа след това не се пие вода и не се яде нищо.
Ефекта е поразителен, като се започне от панкреаса, червата и бъбреците. Урината става много тъмна и се изхвърлят всякакви отрови от организма.
Само не прекалявайте, веднъж на 2-3 месеца стига.

А за рецептата за сироп от плодовете на бъзалак със захар, мисля че Петър Димков я е описал в неговите книги за първи път. По неговия метод се приготвя така: В трилитров буркан се нарежда слой плодове от бъз, слой захар с дебелина около 1 пръст. Отгоре се завършва със захар и се оставя един месец на тъмно място да се извлече сокът. След това се прецежда и нататък знаете.....
Аз съм се консултирал с аптекар, а и в книгите на Петър Димков пише, да не се бъркат плодовете на храстовидния бъз (които трябва да се използват), с плодовете на дървовидния бъз, защото те са отровни в по-големи количества.

Да допълним и едно питие, че само салата не върви: разтваря се мед във вода, водата според желаият обем, а меда на вкус. Изстисква се лимон, пак на вкус и се добавят няколко капки тинктура от мента. За този сезон не е подходящо, понеже охлажда, но за лятото е екстра.
За сезона има нещо друго и то е перфекто: взима се една лъжица домашен винен оцет(че на магазина е само химия) в малко вода с мед. След това пак се разтваря една лъжица сироп от бъзалак. Тази комбинация изчиства съдовете, засилва имунната защита и дава доста сила. Обикновенно, който я прави всекидневно не закусва друго, понеже няма нужда. Повишава и хемоглобина, защото зачервява гребена.