Това е може би най основната концепция във всички източни религии. Ако тя се разбере, може да се разбере почти всичко останало, ако тя не се разбира, нищо не може да се разбере от която и да е даршана. Някой може да спорят по този въпрос и да твърдят че такива понятия като Брахман, Атман, Нирвана, Самадхи, и т.н. са далеч по основни и важни. Но ОТ ЧИСТО ПРАКТИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА единствено понятието за ЩАСТИЕ е това което има значение. Логиката е следната:

Всичко което човек прави го прави за да постигне щастие. Един човек пуши за да постигне щастие, друг е въздържател пак за да постигне щастиие. Едни прави йога за да постигне щастие, друг се въздържа да прави йога за да постигне щастие. Всяка религия не е нищо друго освен една система за постигане и гарантиране на щастиие.

Но какво е това щастие? Ако човек знае добре какво е това щастие, той ще се стреми да го постигне. Ако той не е наясно с това, тогава той се стреми да постигне нещо което няма нищо общо със щастието и което ще го доведе до гибел. Например един човек който краде, краде за да постигне щастие. Друг човек който раздава алтруистично своите притежания пак го прави за да постигне щастие... Най големите престъпления са извършени от хора които са се опитвали да постигнат щастие за себе си. Най големите добрини са извършени също от хора които се стремят да постигнат щастие.!!

Та какво е щастието, това ще се разглежда в тази тема...

Темата ще върви паралелно с форума на Имаго където има възможност да повече и по добри корекции и сравнително по добро нагледно представяне което пък е по лесно за четене и разбиране:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от oтБpaxмaн на 25.11.10 23:33.

"Човек не може да бъде привързан към нещо което, не е осъзнато."

Ако съзнанието може да обходи цялото несъзнавано и да го направи съзнавано, разширявайки съзнанието, то същото важи и за тези неща. Съзнанието там където е, може да осъзнава в един момент всичко.

Един човек пуши за да постигне щастие, друг е въздържател пак за да постигне щастиие. Едни прави йога за да постигне щастие, друг се въздържа да прави йога за да постигне щастие. Всяка религия не е нищо друго освен една система за постигане и гарантиране на щастиие
та в човешката природа е стремежът към щастие и привързаността към него , независимо дали са егоистични мотивите или алтруистични .
В следващия постинг пишеш , че висшето щастие е неосъзнато състояние към което няма привързаност . Как тогава това състояние може да се нарече щастие ?

В отговор на:
Автор: diva.
Тема: Re: Първа част - Концепцията за Щастието

Ако съзнанието може да обходи цялото несъзнавано и да го направи съзнавано, разширявайки съзнанието, то същото важи и за тези неща. Съзнанието там където е, може да осъзнава в един момент всичко.

Това е вярно което казваш. Но защо го казваш? Имам чувствто, че това е някакво възражение... би ли обяснила?

Както и да е, казаното за щастието си остава в сила. Човек не може да бъде привързан към това което не е осъзнал. В момента в който го осъзнае той го губи или става привързан. Осъзнаването става на базата на васаните. Колкото повече идентификации има човек с васаните си, толково повече осъзнаването е погрешно.


Просто правя едно представяне на схващанията на йога, веданта, будизъм. Самият аз не възприемам всичко така както е дадено там за щастието, но моето схващане мога да го дам отделно.

Но човек не може да бъде привързан към висшето щастие, защото то е неговата природа, то е винаги в него, никога не го е изгубвал и никога не може да се изгуби.
когато е негова природа и не може да се изгуби , то винаги ли се проявява ?

Протестирам срещу твърдението, че може да съществува изобщо нещо, което да може да бъде неосъзнато. Може да е процес на еволюция на човечеството, но смятам, че съзнанието може да обхване всичко, следователно, това означава ли, че тогава Любовта вече няма да съществува, Щастието - също?

та в човешката природа е стремежът към щастие и привързаността към него , независимо дали са егоистични мотивите или алтруистични .
В следващия постинг пишеш , че висшето щастие е неосъзнато състояние към което няма привързаност . Как тогава това състояние може да се нарече щастие ?

Ти задаваш същият въпрос който се задава от Удяй:

Един от най-известните ученици на Буда, Сарипута, също постигнал Нирвана, веднъж отбелязал: “О, приятелю, Нирвана е щастие (Сукха), Нирвана е щастие (Сукха)!” Тогава Удяй попитал: “Но приятелю Сарипута, какво е щастие, ако няма осезание?” Отговорът на Сарипута е дълбоко философски и изключително труден, за да се схване от ум, привикнал на ежедневното мислене и логика: “Това, че там няма осезание, е щастие.”

Абсолютното щастие е НЕОСЪЗНАТО! Човек не знае че е щастлив. Помисли си в миналото, когато си била дете може би е имало моменти в които не си осъзнавала че си щастлива, но сега когато си изгубила това щастие вече разбираш че тогава си била щастлива... хмммм

Някой йоги коментират библията старият завет по този начин. Те казват че първоначално Адам и Ева не са ЗНАЕЛИ че са щастливи, че са в рая. Когато ядът от дървото на познанието те един вид "осъзнават" щастието си и по този начин го загубват...

Ама това е било, а това което е сега се изменя, то включва осъзнаването.

и аз мисля , че осъзнаването обхваща всичко , независимо от нашата реакция .
не всички неосъзнати моменти които съм имала като дете са били щастие , не всеки несъзнателен момент е любов и щастие