Стоя на терасата. Излязох само да погледна как е времето, но останах…
Нещо беше различно, меко и спокойно, цветно. Слънцето гали с есенно приятелско настроение. Неделя е, хората приятно жужат около блока, един отива на кафе, друг небрежно подмята чанта. От време на време минава автомобил, защо ли този път не е дразнещо.

На отсрещната сграда поставят изолация, ударите от чука са приятни на звук, вписват се по свои начин в чирикането на врабчетата по съседните дървета. И те делят нещо сигурно, някакви свои си „клубни територии”…
От Стратеш ги надвиква пойна птичка, доста е проточила шия сигурно чак в града се чува. Помежду им реката като арбитър, бавно и спокойно отмерва нотите.

Голямото дърво насреща е свалило одеждата, а опадалите листа около него създават златно усещане. На този фон, върбите покрай реката са юнаци, още си държат листата и надигат глава към топлото слънце, а вятъра нежно им гали клоните. Покрай реката винаги има течение, там всичко е някак бъбриво.

Три гълъба бяха се запътили към съседната тераса, да поприказват сигурно и те за нещо си. Но ме видяха и се зачудиха, какъв съм, що съм и решиха да, направят кръг пред сами носа ми и да си търсят тихо местенце. Кой ли не би се насладил на тишината в този миг.

Мина ми мисълта за връзката между енергията в тялото и дълбочината на света, който се отваря. Изведнъж става цветен и гледаш, а не знаеш кой си и къде си. В този миг някой ми намигна, беше слънчево отражение от купола на недостроената катедрала. Да, да, нямам повече въпроси…

Приятен мирис на изгорели дървета добави аромат към всеобщата атмосфера. Комина в къщата долу се беше сдобил с малка нишка пушек, набираща се като алпинист в небето.

Започнах да си представям тази картина в различните сезони и усетих атмосферата на всеки един. Може би най- ми се услади пролетта. Помислих си, малко е далече, но зимата е безценна за медитация. Искам я ден по ден. Сетих се и за подадената ми оставка като модератор тези дни и как странно изчезнаха навестяващите ме излишни мисли по време на медитация.

Сутринта направих една хубава практика на Джао, малко дълго, но всяко вдишване си заслужаваше. Дали тази красота пред мен има връзка с всичко това? Охо, златната змия се е появила по водата, слънцето най- после огря водата. Как само се точи ли точи, дали не иска нещо да ми каже. Змия, как може една змия да няма какво да ми каже…сигурно, колко е добре да се практикува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По същото време, но другаде и аз се наслаждавах. Минаваше 10, но суртешната мъгла още не се беше вдигнала и беше студено. С ръце в джобовете следвах кучето, а мократа трева хрупаше под обувките ми. Освен нас нямаше никой в парка край реката, в неделния ден хората чакат слънцето... Отвътре обаче ми беше толкова топло и приятно, че започнах да си подсвирквам.

Обичам когато денят започва с усамотение сред природата, някак по-леко и радостно върви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брей, и писател...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Практиките като цяло засилват егото, карат те да се чувстваш горд от това, че ги изпълняваш и съответно и да си въобразяваш приписваните им ефекти. Всичките духовни прехласвания и превземки, с които си изпълнил темата, доказват това. Превзем-префърцун.

Много красиво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дърветата оцветени в новите си краски сега гордо показваха короните си , изпъкващи на фона на сияйното небе. Облян от последните слънчеви лъчи , склонът беше притихнал в очакване на ноща и мекото му отражение можеше да накара и най-шумните да замълчат . В такъв момент човек притихва безмълвен и благодарен , че наблюдава тази хармония . Тишината се нарушаваше единствено от шумът на реката . Движението създава шум , но покоят е тишина . Както винаги , реката бързаше в свой ход и говореше непрекъснато . Тя бе отнесла моста , с присъщата за нея избухливост и трябваше да усетим близостта си с нея . Пречиства . Забравяме това понякога .
Студените и води ни донесоха невероятно усещане на свежест .
Велик е Създателя ! Щедър е към всички търсещи красота .

Вивалди- есен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво!

A Vagabond Song



THERE is something in the autumn that is native to my blood—

Touch of manner, hint of mood;

And my heart is like a rhyme,

With the yellow and the purple and the crimson keeping time.



The scarlet of the maples can shake me like a cry

Of bugles going by.

And my lonely spirit thrills

see the frosty asters like a smoke upon the hills.



There is something in October sets the gypsy blood astir;

We must rise and follow her,

When from every hill of flame

She calls and calls each vagabond by name.



Bliss Carman

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от varadave на 25.10.10 18:26.