Що е грях?

Това е нова тема която смятам да отворя. Това е отново една "революционна" концепция що се отнася до западният начин на мислене. Това което се нарича "грях" на запад е доста доста по различно от това което се разбира под грях на изток. Разбира се обикновеният човек в Индия знае за "греха" толкова колкото и западняка, разлика няма. Но когато се говори от името на Веданта или Будизъм или Йога, тогава нещата са съвсем други.

Преди да изложа основната идея за "грях" - ПАПА искам да направя един експеримент, предлагам който иска да изложи кратко своето разбиране по този въпрос. Или поне да се замисли върху това понятие. Разбира се ако знаете отговора на готово по добре е да не го казвате направо за да оставим другите да се замислят.

В същност концепцията за греха е почти толкова революционна за запдняка колкото и концепцията за любовта. За мен специално беше почти шокиращо и аз отказвах да я приема доста време, може би с месеци

Но отново всичко е въпрос на свободна мисъл, на здрав разум, стремеж да се върви към абсолютната истина.

ПП Пак ще повторя, това са изключително важни понятия. Ако те не се разберат в дълбочина, никога не може да се постигне просветление! Просветлението идва с правилната практика, а правилната практика идва от правилното прилагане на основните принципи. Човек не може да прочисти съзнанието си ако не знае и не разбира тези неща. Как ще практикува Карма Бхакти и Джнана Йога, които са съставките на Крия ЙОГА!!! ако той не знае какво е това щастие, любов, страдание, грях, свобода и т.н. Това е все едно да се движи човек със завързани очи без да знае дори къде иска да отиде.

Що е грях ?
Интересна тема си избрал .И отговора не мисля , че ще е еднозначен .
Западния свят свързва греха с нарушението на 10-те божи заповеди .
Източния свят който е по-широко поле и има много религиозни течения , където не се интересуват от тези 10-заповеди сигурно има интересно отношение към греха , меко казано .
Да не говорим , че има талпи от хора , които не са запознати с Веданта , Будизъм ,Йога и т.н и от тях ще ми е интересно да науча , какво имат в предвид под грях или такова животно нема .
Кой трябва да ни каже какво е грях , авторитетните писания или прекия опит ?

Грях е ако действаш съвсем осъзнато против собственото си убеждение за това какво е добро.

За просветления сигурно няма грях , защото греха се определя от двойката противоположности(добро-лошо, тъга-радост, топло-студено и т.н ) , в случая лоша , неприета постъпка е в основата на греха . А щом просветления се е издигнал над тези противоположности , то за него грях няма .
Иначе , който не е просветлен дава различни интерпретации .

Напротив точно просветленият е изложен на по-голяма вероятност да допусне грях, защото се предполага, че той знае какво трябва и какво не трябва, но това не пречи да действа според по-низши подбуди. Примерно просветленият знае, че ако яде много сладко ще го заболят зъбите. Затова ако въпреки това си знание просветления нагъва сладко и след това зъбите го болят той извършва грях. Грехът е един вид предателство към собствените ти убеждения. Докато един непросветлен идея си няма от какво може да го болят зъбите и ако ще до припадък да яде сладко и да вие от зъбобол той не извършва грях до момента в който не направи връзката между причина и следствие.

Грехът е един вид предателство към собствените ти убеждения
А когато следвайки своите убеждения , накърняваш чужди убеждения , не е ли същото ?
Кой убеждения са по-важни твоите или на друг/и хора ?
И по-голям грях ли е да потъпчеш чуждите убеждения отколкото своите ?

А когато следвайки своите убеждения , накърняваш чужди убеждения , не е ли същото ?
Не ако това което върша считам, че е правилното и не се съмнявам в убедеността си. Това разбира се не пречи човек да прояви нужната доза емпатия и да погледне през погледа на другия. Аз лично предпочитам по-дипломатичния подход и диалога. Опитвам се да съм отворен и да възприемам тезата на отсрещната страна и ако тя ми допада и ме убеждава в правотата си мога да се откажа от своята позиция и да възприема чуждата като своя.

Кой убеждения са по-важни твоите или на друг/и хора ?
Моите убеждения са всичко, което имам. Но те не са дошли от нищото. Те са идеи и убеждения на други хора, които аз съм възприел и т.н. Важното е да ги възприемам като органична част от мен самия. Така, че идеите на другите хора, които ми допадат, които усещам като свои са важни за мен. Идеите на другите хора, които не мога да възприема или осъзная не са по-важни.

И по-голям грях ли е да потъпчеш чуждите убеждения отколкото своите ? Потъпкването може да бъде оправдано в определени случаи, най-вече когато нямаш технологично време и трябва да се действа бързо. Но при всички положения потъпкването няма дълготраен трансформиращ ефект, затова ако има условия то трябва да се избягва и да се подхожда с дипломация и просвещаване.

Човек в живота си допуска грешки и когато ги допуска, ако е наред с психиката, се учи от тях и помъдрява. Учи се в бъдеще да избягва допускането на грешки, но знае, че винаги може да сгреши отново (след което отново да извлече необходимите изводи), като в същото време е отворен към усъвършенстване и възприемане на новото, без да си вярва, че знае всичко и че е безгрешен.

Това си протича плавно в практиката, в ежедневието, грешките и ученето от тях. Грешки ок - но за какво му е на човека да философства на тема "грях"? Това е по-скоро някаква юдейо-християнска мозъчна атака, която цели да внуши у хорицата чувство за непълноценност, а ти явно си попил от адаптираните към западния юдейо-християнски народ съвременни инду-ашрамаджийски тарикатски филосфствания в тази насока.

Разбира се с претенцията, че знаеш на 100% какво е "грях", ти се опитваш да се изтипосаш като някакъв източник на "правилния морал", т.е. изживяваш се като вид проповедник, месия, гуру. Не бих казал, че претенцията ти е "грях", но може би е грешка. Осъзнай я.

Автор: oтБpaxмaн
Преди да изложа основната идея за "грях" - ПАПА

Грях се изписва "пАапа".

В отговор на:

Автор: Tъpcaч_
Тема: Re: Грях се изписва "пАапа"

Грях се изписва "пАапа".

За да го изпишеш правилно трябва да сложиш само едно дълго "а", което се означава обикновено или с "А" или с "аа". Това, което си написал е погрешно.

При писане на български език никой не си играе да пише правилно санскрит. Някой да пише КРШНА? Няма такова нещо, всеки пише КРИШНА. Не е правилно и все пак така е прието. Някой неща ги побългаряваме и затова "Паапа" се пише "папа" на български.

В отговор на:

Автор: ratna
Тема: Re: Що е грях?
Кой трябва да ни каже какво е грях , авторитетните писания или прекия опит ?

АВТОРИТЕТНИТЕ ПИСАНИЯ ако са наистина авторитетни се базират на опит, опит на хилядолетия.

Авторитетните писания казват, че земята е кълбо. Диваците в Нова Гвинея казват че директният им опит показва че земята е плоска като тепсия и ако беше кръгла хората от другата страна щяха да паднат с главите надолу.

Така че въпроса е на кое да се вярва - на някой, който има два дена опит или на хилядолетен опит от много поколения мислители (който е даден в писанията).

А когато следвайки своите убеждения , накърняваш чужди убеждения , не е ли същото ?
Кой убеждения са по-важни твоите или на друг/и хора ?
И по-голям грях ли е да потъпчеш чуждите убеждения отколкото своите ?


Няма нужда да следваш никакви убеждения, нито своите нито чуждите. Следваш здравият разум, следваш ИСТИНАТА. Ако истината е против твоите "убеждения" хвърляш ги на буклука и приемаш новото.

Ако хората са трезво мислещи, те ще могат да видят истината и ще се разберат по между си кой е прав и кой е крив. Може и двамата да грешат, може и двамата да са прави? Възможно е дори никой да не знае със сигурност коя е истината. Тогава всеки действа от гледна точка на това кое е по вероятно според него да е истина и ЗНАЕ че той може да греши. Знае че и другият също може да греши. Но... никой не може да знае всичко, в живота се правят и грешки.

Здравият разум предполага винаги и друга възможност, религиите предлагат само догми.

... замислете се над незнанието какво е грехът и така със сигурност ще получите някакво знание, което няма да бъде абсолютната истина и така като го кажете на брахмана, ..значи със сигурност ще сгрешите и после ходите се питайте отново какво е грях ... .. ..... ... ...хм, .... ... ..ми тогава ще заложа на знаещият човек това е грехът и тежи когато го носиш....

[линк]

Цитат на: vitaminko в 07 Октомври, 2010,
Да действаш съзнателно против собствените си убеждения.

Точно така мисли всеки западняк който има здрав разум и който е повлиян от християнската философия и мисъл. Точно така мислих и аз когато за първи път се срещнах с определението за ”грях” във Веданта. Когато някой знае какво е правилно и въпреки всичко действа обратното на това значи този човек е грешник. Но… трябваше ми да помисля доста преди да приема новото определение. Това определение е половинчато, то е до някъде само вярно и може лесно да откара човек в погрешна посока на мисълта.

Ако говорите с някой индус който има сравнително добро образование и го попитате що е грях, първото нещо той което ще ви каже е че грехът е онова действие което е противно на писанията, забранено от тях и ако го извършваш ще страдаш от това в бъдеще по закона на кармата. Това обаче не е определението а само следствие, това само казва, че ако правиш „папа” в резултат ще страдаш. И обратното, ако правиш „пуня” – добродетел от това ще получиш нещо добро в бъдеще.

Какво е определението за грях? Цитирам първо на английски така както са ми направили впечатление в началото.

1. Sin is agitations in the mind.
2. Sin in not in the action but in the reaction!
3. Man is not punished for the sin, he is punished by the sin!

1. Грехът е неприятна възбуда в ума. Например всеки път когато човек се ядоса, той извършва грях!?

2. Грехът не се състои в действието което извършваме а в реакцията на ума към онова което възприемаме. Това е шокиращо! Един вид не е грях ако убиваш някой, ако крадеш, ако злосторничиш а когато си ядосан например!? Затова казват когато някой е в тежко психическо страдание за такъв човек че е голям грешник!!!

3. Човек не е наказван заради греха, човек е наказван от греха и чрез греха. Човек не е наказван заради това че е извършил нещо грешно а е наказван от самият грях, от самите негативни мисли в ума, например ако се е ядосал на нещо чувството на гняв е това което го наказва!!


Обясненията и логическата обосновка ще дам скоро, просто давам сурово определение за да може човек да се замисли. Всякакви предварителни коментарии са добре дошли.

Човек се ядосва поради някои свои обусловености, навици, привързаности, мнения и предразсъдъци; идеалният случай е пълна свобода от всички тези прилепвания и оттам невъвличане в конкретни аспекти на дадена ситуация, т.е. действия, освободени от всякакъв гняв - единствено чисто и безпристрастно действие, адекватно на предизвикателствата на ситуацията.

Свобода от гнева идва от осъзнаването на всички тези прилепналости. В същото време това осъзнаване не става с усилие на волята и не се култивира, а просто се случва при една по-голяма събуденост, наблюдателност на процесите, които протичат в съзнанието и манипулират мислите и действията.

Ако човек гледа самия гняв, то той вижда само повърхността на нещата. Гневът е следствието, а това, което го обуславя е по-важното. Свободата от обусловеностите идва с осъзнаването им, а не с желание, което е груб опит за намеса и липса на разбиране. Желанието за култивиране на не-гняв (и въобще за изграждането на каквито и да било добродетели) е активност на ума, която блокира разбирането.

Т.е. да се каже, че гневът е грях и трябва да се освободим от него, далеч не е достатъчно. Дори думата "грях" по-скоро създава някаква излишна емоционално-негативна окраска върху гнева, което по-скоро би попречило той да бъде осъзнат в своята дълбочина.

С други думи симптомът не е болестта.

представите за грях и морал не са нищо повече от шаблони, който ти набиват в канчето от малък и нямат нищо общо нито с учение нито с осъзнаване, нито с личностно развитие, а само с локалните традиции. Просто шаблони! Да сравниш хиндуиският шаблон с католическия такъв не спада към великите открития.

В отговор на:

Автор: lYl 13
Тема: Re: Що е грях? - ДЕФИНИЦИЯ
Т.е. да се каже, че гневът е грях и трябва да се освободим от него, далеч не е достатъчно. Дори думата "грях" по-скоро създава някаква излишна емоционално-негативна окраска върху гнева, което по-скоро би попречило той да бъде осъзнат в своята дълбочина.
Благодаря за включването.

Гневът е грях, толкова, това е дефиниция. Тя сама по себе си е достатъчна, няма нужда от нищо повече. Думата грях не създава нищо излишно а създава нещо много нужно и полезно. Помага за правилното осъзнаване! Но човек трябва да е наясно с думата "осъзнаване" какво точно означава, какво да се разбира. Само празното и повтаряне не е от полза. Трябва да се разбира!! Това ще го разглеждам по нататък при представянето на Веданта.

Сега само на кратко ако някой може да включи

Механизмът на възникване на гнева така както е обяснен в Бхагават Гита е следният:

1. Човек се идентифицира с желание за притежаване на някакъв обект или за неговото избягване. От една страна стои обекта, от друга страна стои човек. От човек протича желание за постигане на обекта например някой иска да свали някой мадама
2. Между човек и обекта се появява трети компонент ПРЕЧКА. Поради пречката човек не може да постигне обекта. Във човек се появява емоцията ГНЯВ към пречката!

Когато на йогинът му е известен този механизъм на възникване на гнева, той вижда че в основата на гнева е неговото желание, неговата васана да постигне даден обект. Ако желанието бъде премахнато, тогава пречката няма никакво значение Премахването на васаните става по определените начини

Всичко това описано по горе е процес на осъзнаване. Но ... като му дойде времето ще говорим

Брахман , би ли казал нещо за начините за премахване на васаните .

В отговор на:

---

Гневът е грях, толкова, това е дефиниция. Тя сама по себе си е достатъчна, няма нужда от нищо повече.

---

Смех!