Астрално пътуване / Религия и мистика / Йога

Привет!
Кое определя една техника за лесна, или трудна? Умът. "Различните" видове ум намират "своя" път в различни учения и практики.
Всички пътища, обаче водят към едно и също място.
Има много причини човек да желае астрални пътешествия. Най-дълбоката от тях, която е в корена на нещата, е страхът от смъртта.
Често хората подтискат този страх и избягват въпроси свръзани с тази тема.
Често "заравят" този страх дълбоко в себе си, правейки се, че той не съществува.
Често хората твърдят, че не изпитват страх от смъртта, че тя е нещо, което неминуемо ще се случи с тях, но в моменти, в които смъртта е наблизо, този страх излиза и още повече се засилва в миговете на самото умиране. Чак душата се свива, пищи...
Уж не е имало проблем, уж смъртта е нещо, което не е страшно, уж знаем за нея, чели сме, слушали сме... То какво ли не - тунели, светлина в края... светли същества... Бог..., ама въпреки всичкото това знание обикновенния човек с такова нежелание умира, треперейки... в безсилна истерия... във вътрешен крясък, отчаяние... сграбчил живота и отказващ да го пусне...
Животът, или това, което наричаме "живот" и което просто феномен на съществуване, ами той трябва да си отиде. Смъртта трябва да дойде. Нека е добре дошла. Нека заповяда, тази драга приятелка.
...
А какво е рекъл апостола?
"... смъртта за мен е придобивка!"
Именно!
Заради горното треперене, заради горното безсилие, заради отчаянието, заради крясъка на душата, заради писъка на цялото ни същество, а тези, защото обикновенния човек няма сигурност, няма познанието и опитността със смъртта... защото той само е чул и чел за нея.
Да, виждал я е, но не пряко. Той самият не е умирал приживе, казано по библейски.
Голяма несигурност е това и голям проблем!
В Библията е казано, че смъртта е последния враг, който се побеждава. Той биде повален накрая.
Когато се случи с мен и аз не исках да "отпътувам", защото незнаех със сигурност дали въобще има път, дали въобще съществува това, или онова. Чел бях, бяха ми разказвали, бях дочувал какво ли не, но лично аз незнаех със сигурност. Вярвах, че смъртта не е края, но не бях сигурен.
Докато същуствува този страх от смъртта, независимо дали е съзнателен, т.е. дали допускаш присъствието на въпроса за смъртта в ума си, или е подсъзнателен, т.е. подтиснат - да си го игнорирал и заровил в някой "скрин" в "мазето"..., той е най-голям враг на човека и най-голяма спънка за самият човек да прояви любов, именно защото въпросната несигурност го кара да се подсигурява непрекъснато, да трупа, да копнее и желае неща, който биха му донесли (според него) щастието.
Тези желания и тези опити за запасяване, за подсигуряване са толкова мощни, че човек е склонен на какво ли не, за да ги има. Често убива, лъже, краде, мами, пренебрегва, изневерява, роптая, гневи се, бие, насилва, манипулира,...
А това му спечелва доста врагове - други хора, които копнеят за същото това щастие, за Любовта, която не могат да си позволят, защото ги е страх за "собственото" съществуване и са отправили взор в "утрешния ден", отскачайки от време на време до "вчера", където чрез спомените да възраждат и отглеждат някоя емоция, чрез която да затънат още повече в безсъзнателното същуствуване.

Та, приятелю, трябва да пребориш страхът.
Пожелавам ти го... за да си убеден, за да си сигурен, което би дало възможност на твоята лична любов да разцъфти, към хората, към света.
Където вече няма нужди и желания, няма копнежи, похотти и опити за подсигуряването на това несигурно съществуване.

Пишеш, да не ти препоръчваме практики, който водят до смъртта, или самоубийството и си прав до някъде, още повече за второто.
В Тантра например има много практики смързани със смъртта. Погребват се живи, практикуват всред трупове, даже стигат до канабализъм... но това са дълбоки теми и не са за всеки.

Какво ще правиш, ако постигне астрално пътуване?

Има една практика, която знам добре, но ако те е страх от смъртта, ще е трудно да я постигнеш. За да я постигнеш трябва да си съгласен да свършиш. Трябва да си съгласен да умреш.
Започва се с концентрация и с утвръждения.
Накратко започваш да си представяш, а след това и реално да чувстваш тежестта на всяка част от тялото си, като започнеш от пръстите на краката, към върхът на главата, последователно - част по част и докато не почувстваш дадена част, като много тежка и неподвижна, то не преминавай нататък.
Практиката се прави в легнало положение. Легнал по гръб, сръце успоредни на тялото, с длани обърнати нагоре. Краката са изпънати, но в лек разкрач - на широчината на раменете. Ръцете също не бива да са прилепнали към торса.
Прави практиката със затворени очи. Най-добре на тъмно и тихо място, но да е проветрено и да не е студено, нито пък много топло. Ако правиш така, както описах по горе, то един дан ще успееш. Не се отказвай и бъди упорит и дисциплиниран.

Друго нещо за което се сещам е осъзнатото "сънуване", което си е абсолютно астрално пътешествие.
Ивайло Станев е автора на следващия материал: