|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Медитация тонглин
|
|
| Автор |
Mimi2OO9 (вървяща) |
| Публикувано | 28.09.09 12:06 |
|
|
Някой има ли опит с тонглин медитацията? Много моля, споделете. Имам конкретни въпроси.
И да разбираш и да не разбираш, нещата са такива, каквито са.
| |
|
|
|
С две думи вдишваш и изпитваш съчувствие към страдащите, издишваш и им изпращаш помощ - глупости на търкалета. Измишльотина на западните будисти главно баби от миналото столетие с цел да развият "състраданието" по будистки.
| |
|
|
|
Доколкото прочетох, практиката е от Тибетската книга на живота и смъртта на Согиал Ринпоче:
На мен поне Согиал Ринпоче не ми прилича нито на "западен" будист, нито на баба от миналия век....а и практиката си е напълно в будистки дух.
И да разбираш и да не разбираш, нещата са такива, каквито са.
| |
|
|
|
Състраданието, съчувствието е основна тема в повечето будистки практики насочени към масовизация за простолюдието. Работа е там че не е възможно да се развие състрадание просто като човек си казва колко му е жал за другите които страдат. В най добрият случай може да се развие съжаление и самосъжаление. Ти се поставяш на мястото на другите и си мислиш колко трудно и тежко ще ти бъде ако си в тяхно положение. След това започваш да плачаш за себе си Това не е състрадание. Човек започва да сантименталничи и не е в състояние да помогне истински на другите. За съжаление обаче будизма на изток се е превърнал в западна религия. На монасите им е по изгодно да правят от хората слабохарактерни самосъжаляващи се хора, от колкото силни личности, защото могат да ги контролират. Силните не могат да бъдат контролирани.
Истинското състрадание не е самосъжаление или съжаление на другите, а разбиране на причините на страданието и тяхното премахване.
Най важната от всички причини това е невежеството - АВИДЯ.
Когато се премахне невежеството, тогава отпадат и останалите причини и страданието изчезва.
Само този който ЗНАЕ, само той може да види невежеството на другите и само той в крайна сметка може да изпита истинско състрадание.
Затова за да се изгради състрадание е нужно да се дава знание, а не да се повтаря папагалската колко му е мъчно на човек за другите които страдат.
Аако човек е да речем богат, млад, здрав и със слава и се опита да практикува горната медитация, тоест да си повтаря, че му е мъчно за тези които страдат, няма да изпита нищо освен съжаление или самосъжаление. Ако човек е болен, беден, стар и пробва горната "медитация" пак няма да изпита нищо друго освен самосъжаление.
Редактирано от oтБpaxмaн на 29.09.09 00:04.
| |
|
|
|
Тук никой не говори за жал и съжаление, освен теб. Става дума за състрадание, което е форма на любов.
Пример за разликата между двете:
Има два-три гълъба, които често кацат на прозореца на кухнята, чакайки да получат храна. Понякога влизат и вътре и затова вече затваряме. Един от тях, забелязвам, понякога с часове лежи на перваза и чака лесна храна, поднесена наготово.
- Ако му давам храна винаги, когато е там и я очаква, това ще е израз на жал и съжаление (защото едното му краче е без пръсти, примерно).
- Ако му давам по малко, но не го храня до насита, така че да го стимулирам да си търси храна и сам, ще бъде принуден да свиква да полага усилия за прехраната си, което може да му спаси живота. Това е проява на състрадание, макар за жалостивия да изглежда коравосърдечно.
Така виждам аз нещата.
Редактирано от Amitaba на 29.09.09 00:24.
| |
|
|
|
Без да разбирам от Будизъм, споделям, че истинското състрадание произлиза от разбирането на същността на самото страдание, причините, които го пораждат.
| |
|
|
|
Това със състраданието е много странна работа. Защото като се замисли човек, хората приемат за страдание доста големи глупости или просто отрицателните си емоции. А емоциите могат да бъдат контролирани (или поне поведението да бъде така настроено, че да не се определя от тях) - да не говорим, че обикновено са нещо доста излишно.
А състрадание за невежеството също е излишно, защото на невежите им предстои да открият знанието. А това си е за завиждане, не за състрадание.
| |
|
Тема
|
 Re: Медитация тонглин
[re: huanji]
|
|
| Автор |
amazonian (ентусиазирана) |
| Публикувано | 29.09.09 14:43 |
|
|
Истинското състрадание произлиза от разбирането на същността на самото страдание, причините, които го пораждат.
Не казвам, че не си прав. Но това представя нещата прекалено сложно. За да изпитваш състрадание, значи, трябва да си много напред в "познанието".
Даже и да е така, погледнато от друга страна, състраданието е най-простото и естествено нещо, което идва в момента, в който престанеш да се смяташ за нещо повече от другите.
Don't tell me what I can't do
| |
|
|
|
" Материалното състрадание,оплакванията и сълзите са знак на не познаването
на собствената ни личност .Състраданието на вечната душа означава само-реализация."
____________________________________________________________________
Bhagavad-Gita
Kap.2;Vers 1
Редактирано от varadave на 29.09.09 15:09.
| |
|
|
|
И това го има.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
()