|
Преди около 4-5 месеца, започнах да се занимавам с интензивна медитация, по методите на Шри Ауробиндо.
Интензивна, имам предвид, че на ден съм сядала за медитация по 2-3-4 пъти.
Точно след два месеца от практиката, съвсем спонтанно дойде желанието да видя лентата на предишните си въплъщения. Помолих Учителя си, да ми помогне да го сторим безопасно (тъй като знаех, че това разгръщане на тази информация, крие своите опасности. Бях чувала за неуспешните случаи с регресивната хипноза, и съответно последвалото й спиране от практиката на така наречените "психолози"), не се получи от първия път, тъй като е имало още какво да се изчисти от подсъзнанието ми, за да стане осъществимо,безопасно приемането на тази информация през съзнанието ми.
Имах пълно доверие на Учителя си, и благодарение на него,
страх нямаше, аз знаех, че ако е опасно, той просто няма
да ми разреши да се докосна до файловете от миналото.
На следващия ден, отново се помолих, да влезнем в миналото.
Този път се получи. Очите ми бяха затворени, усещах енергията как преминава от малкия мозък към третото око, като поток.
Картините са много финни, почти незабележими,
дори се напрягах за да мога да разбера точно какво виждам.
Буквално за стотни от секундата кадрите се сменяха,
след няколко минути бях вече страхотно изтощена,
и тогава разбрах,че разхода на енергия е невъобразимо голям,
в нашите малки измерения,разбира се, на практика-може би разхода като количество изобщо не е голям, но когато разполагаш с малко,
и ти се струва,че си дал ужасно много
Видях само три от човешките си форми(в последствие разбрах, че това са "ключовите" ми превъплъщения, които са изиграли съществена роля по един или друг начин за духовното ми развитие) и три от животинското царство, след което прескочих растителното и стигнах директно на минералното, където видях най-първата си земна форма.
Изтощих се много и спрях. Дори легнах и ми се прииска да поспя,
беше следобед, и точно тогава съквартирантите ми се наприбраха от работа,
не можах да заспя, но просто полегнах и затворих очи,
нямах сили за нищо друго.
След 15-20мин. вече се чувствах много по-бодра,
и ми се прииска да продължа, но не го направих.
Изчаках, и го оставих за вечерната медитация.
Този път вече, всичко беше много по-детайлно
и с много по-сгъстена информация. Нямаше го предишното прескачане
на "животи". Едно след друго, въплъщенията се разкриваха чрез най-ключовите си моменти(но ключови, само в духовен аспект), като например
къде и кога съм срещнала първия си духовен учител, който за първи път ме е въвел вътре в съществото ми, отново чрез медитативни техники, и мн.др. такива моменти, които основно са допринесли и в същността са много подобни, като например, когато съм била вярваща в съответна религия, или пък например моментите в които под конкретни обстоятелства,
съм била поддикната да влезна вътре в себе си и да започна изследването на собственото си аз, стъпка по стъпка, и да се замислям и запитвам по въпроси като "Какъв е смисълът на съществуването?Защо се раждаме и "умираме"? и т.н. и съответно разбирам,че само задавайки си тези въпроси,
означава,че човек вече е готов да тръгне по духовния си път.
Има души, които са по-члади от други, и трябва да изминат
определени стадий на учение, така да се каже, преди да тръгнат
към духовното израстване.
Отново се уморих и спрях. Записах абсолютно всичко.
"Презаредих", като заспах само за 5 до 10 минути
и беше достатъчно да съм свежа и да започна своето проучване,
покрай видяното,нахвърлях дори годините на всяко едно въплъщение,
и започнах да търся информация за събития в конкретното време и на конкретното място.
Например, по време на медитацията, гледайки определена своя форма,
аз знам,че се намира, например, в Франция, в мъжка форма, млад художник и т.н. и т.н. виждам го как изглежда физически, дори с какви характерни дрехи е облечен и средите в които се движи най-често. Например, зная,че това се случва по времето на художника Моне. Проверявам в интернет, времето по което е живял Моне, и се оказва,че абсолютно точно съвпада с кокретното време на въплъщението.
Общо взето , гледах да не се отплесвам много, в бекрайни детайли,
препусках по повърхността, така да се каже, и въпреки това детайлите бяха много, но някакси премерено, поносимо, и възприемчиво.
Питай нататък...
!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!
|
[