Re: има ли нещо по-просто / Религия и мистика / Йога

Умът си има свои табиети.

Опиташ ли се да го спреш, не ще да спира изобщо. Казва ти: искаше да спра. Ето спрях! Сега вече хем съм спрял, хем констатирам, че съм спрял, а това вече е нова мисъл. Ей сега ще спра и нея! Готово, спрях я! Уф, това пак е нова мисъл... Чакай да спра и нея! И т.н.

Опитай се сега да го накараш да работи. Кажи му - мисли само за това и това и за нищо друго. И той веднага започва със своите маймунджулуци: ето аз мисля само за това, което ми каза! И за нищо друго - нито за онова тук или онова там. Особено пък за онова там, което те тревожи хич не мисля. Да става каквото ще с него! Ох, аз май се отвлякох. Та значи отсега нататък пак започвам да мисля само за това, което ми поръча. Всъщност ти защо държиш толкова много да мисля именно за него, а не например ей за онова там? И т.н.

Това са две прости първоначални практики за изучаване природата на ума на една от древните тибетски школи.

Целта им е просто човек да се запознае със особеностите на това, което наричаме свой ум.

Умът има постоянно за вършене изключително важна работа - той отговаря поддържането на нормалното функциониране на нашето тяло и психика, за нашето физическо и социално оцеляване и добруване.

И изведнъж в работата на този съвършен биокомпютър се намесва някакъв идиот и почва да му дава тъпи команди: Спри да мислиш! Мисли само за тази глупост и за нищо друго!

Естествено, умът игнорира подобни нелепи заповеди, като ги изпълнява само формално и на повърхностно ниво. И без това повечето хора отъждествяват вътрешния десктоп на своя биокомпютър със самия него. И си въобразяват, че като блокират например достъпа на информация за работата на техния биокомпютър до вътрешния си десктоп, те са спрели неговата дейност.

Всъщност нашият биокомпютър предпочита да работи несмущаван на пълни обороти при изключен вътрешен десктоп по време на дълбок сън. Лошото обаче е това, че изключвайки десктопа си, той прекратява в много голяма степен и притока на нова сетивна информация до себе си, а тя му е жизнено нужна за да може да си върши работата. Затова, ще не, ще, на нашият биокомпютър се налага след известно време пак да ни събуди.

След като си изясним тези основни неща за нашия ум, т.е. за нашия личен биокомпютър, нека направим следващата стъпка: да го оставим да си работи спокойно и да спрем да му поставяме нови цели, да го караме да върши нови задачи. Или с други думи да започнем да наблюдаваме как нашият биокомпютър работи в ежедневна обстановка на автопилот.

Всъщност, когато човек е разсеян или пиян или биокомпютърът му пак си работи на автопилот, но няма кой да го наблюдава.

А сега ние си поставяме за цел да го наблюдаваме много внимателно, макар и пасивно, без да се намесваме в работата му.

Ако направите тази стъпка, вие ще се убедите, че вашият биокомпютър се справя перфектно с ежедневните си задължения и без ваша намеса. Точно, както прави това биокомпютърът на всяко едно малко дете.

Така, в даден момент, вие за първи път от много години насам ще изпитате едно отдавна забравено чувство на дълбоко и трайно вътрешно безгрижно спокойствие.

Именно това е базовото състояние за всяко едно истинско, а не въображаемо вътрешно развитие; състояние, което в будизма се нарича шамата, а в други подобни традиции с други имена.

Така например в Ащавакра Гита, това състояние се описва така:

"Глупецът практикува концентрация и контрол на ума.
Мъдрецът пък е като спящ човек, но буден!
Той в себе си почива и не открива нищо друго за правене!"

Големият поет и ислямски мистик-суфий Джалал ал-Дин Руми (1207-1273) характеризира същото състояние по следния начин:

Блаженството на дълбокия сън е безплатен образец
на съзнателността, на която се наслаждават Знаещите.

Дори когато извършват своите светски задължения,
Бог ги притегля към Себе Си и те не се тревожат за нищо.

Без каквото и да е съзнателно желание от тяхна страна,
те откликват на Бога, подобно на ехо.

Знаменитият средновековен християнски мистик Майстер Екхарт (1260-1328) пише по същия повод следното:

Когато човек е готов за истинското вътрешно дело, нека изостави смело всичко външно, пък ако ще това да е нещо, което е поел обещание да свърши.

Както и да се е обвързал човек, той се оказва напълно свободен от всичко, когато достигне до истинското вътрешно преживяване!

Докато вътрешното преживяване е действено, независимо дали продължава седмица, месец или година, човек не пропуска никакви срокове. За спазването им отговаря сам Бог."

И добавя:

"Хората често ми казват "помоли се за мен", а аз си мисля - защо излизате? Защо не останете в самите себе си и не черпите от собственото си съкровище?... По същество във вас самите е заключена цялата Истина."

"Ние трябва да с особено усърдие да се стараем да не попречим на нито едно дело, което Великият Майстор пожелае да осъществи в нас."

Разбира се всеки един човек е уникален и неговото по-нататъшно вътрешно развитие протича също по начин, валиден единствено само за него. Нашата задача не е да станем мини-буди или мини-христосовци, а единствено да осъществим нашия собствен уникален потенциал.

За достигането на базовото състояние на дълбоко и несмутимо вътрешно спокойствие е писано твърде много в духовната литература на всички времена и народи.

Обаче за последващото след достигането му спонтанно и уникално вътрешно развитие на човека винаги се е писало твърде малко и то само с трудни за разгадаване загадъчни символи и намеци.

Накрая ето едно кратко обобщение на нивата на постигане на базовото състояние на дълбоко и несмутимо вътрешно спокойствие, направено от един наш съвременник - самородният индийски мъдрец Шри Рамана Махарши (1879-1950):

1. Сахаджа нирвикалпа самадхи.

Това е състояние на пълно и необратимо угасване на чувството за отделно „аз”. Сахаджа означава „естествено”, а нирвикалпа – „без различия”. Постигналият това състояние джнянин функционира естествено в света, подобно на всички други обикновени хора. Знаейки непосредствено, че той е Атмана, сахаджа джнянинът не прави разлика между себе си и останалите, между себе си и света. За подобен човек всичко е проява на неделимия Атман.

2. Кевала нирвикалпа самадхи.

Този стадий се намира по-ниско от Самореализацията (т.е. от сахаджа нирвикалпа самадхи). В това състояние Самоосъзнаването, макар и спонтанно, все още има временен характер. Когато човек влезе в това състояние, телесното съзнание изчезва и той не е способен нито да възприема околния свят, нито да функционира в него. Когато телесното съзнание се възвърне, егото (чувството за отделеност) се появява отново.

3. Савикалпа самадхи.

В това състояние Самоосъзнаването се поддържа с постоянно усилие. Продължителността на това самадхи зависи изцяло от положените усилия за неговото поддържане. Когато вниманието към Атмана отслабне, Самоосъзнаването започва да избледнява.

За да помогне на начинаещите да се ориентират в терминологичните джунгли на самадхи, Рамана Махарши ни предлага следните кратки определения:

1. Осъзнаването на Реалността е самадхи.

2. Осъзнаването на Реалността с усилие е савикалпа самадхи.

3. Потапянето в Реалността и изгубването на съзнанието за света е кевала нирвикалпа самадхи.

4. Потапянето в мрака на незнанието и изчезването на съзнаващия света е състояние на дълбок сън без сънища.

5. Пребиваването без усилия в първичното, чисто, естествено състояние на съществуване е сахаджа нирвикалпа самадхи.

Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.

Разговор на Нисаргадатта Махарадж с един "йога":

Йога: – Аз преподавам хата-йога.

Нисаргадатта Махарадж – Вие сте получили това знание, което сте искали. Но по какъв начин ви е донесло полза?

Й – То ми даде покой на ума.

НМ – Нима? Умът ви в покой ли е? Търсенето ви завършено ли е?

Й – Не, още не е.

НМ – Естествено. Не му се вижда края, защото не съществува такова нещо като покой на ума. Умът означава вълнение, конфликт. Липса на покой – това е умът.

Й – Аз все пак получих от йога известен покой.

НМ – Изследвайте ума си внимателно и ще видите, че той кипи от мисли. Понякога мислети могат да пропадат, но не за дълго. След това обичайното кипене се връща отново. Успокоеният ум не е покой.
Казвате, че искате покой на ума. Но спокоен ли е този, който иска покой на ума?

Й – Не. Аз не съм спокоен. Имам нужда от помощта на йога.

НМ – Не забелязвате ли противоречието? Много години сте търсили покоя на ума. Не можете да го намерите, защото той по своята природа е лишен от покой и затова не може да бъде в покой.

Й – Но все пак има някакво подобрение.

НМ – Този покой, който според вас сте получили е много крехък. Всяко дребно нещо може да го разруши. Това, което наричате покой е само липса на дразнители. Това едва ли може да се нарече покой. Истинският покой е непоколеибм. Можете ли да претендирате за безупречен покой?

Й – Старая се да го постигна.

НМ – Старанията са също липса на покой.

Й – Тогава какво ми остава?

НМ – АЗ няма нужда от успокоение. Аз не пребивава в покой. Аз е самият покой. Само умът е лишен от покой. Всичко, което той знае, е липса на покой под много форми и степени. Приятното се счита за висше, а това, което носи болка се отхвърля. Прогреса ви е само преход от неприятното към приятното. Но промените сами по себе си не могат да ни доведат до неизменното, защото всичко, което има начало, трябва да има и край. Истинското няма начало, то проявява себе си в безначалното и безкрайното, всеобхаватното, всесилното, като неподвижен изначален двигател, безвременно неизменен.

Й – ТИ какво да правя?

НМ – Чрез йога сте получили знание и опит. Това не може да се отрече. Но как да го използвате всичко това? Йога означава съюз, единение. Какво сте съединили?

Й – Аз се опитвам да съединя личността с истинското Аз.

НМ – Личността (вякти) е само продукт на въображението. ЯЗ (вякта) е жертва на това въображение. Вас ви пречи навика да считате себе си това, което не сте. Личността не може да съществува независимо, това Аз вярва в личността и съзнава себе си като нея. Отвъд границите на Аз (вякта) се намира непроявеното (авякта), безпричинната причина за всичко. Да се говори за единение на личността и Аз е неправилно, защото няма никаква личност, само ментална картина, на която се придава несъществуваща реалност чрез убеждение, вяра. Нищо не е било разделено и нищо не се нуждае от обединение.

Й – Йога помага да търсим и намерим Аз.

НМ – Може да намерите това, което сте загубили. Но не можете да намерите това, което никога не сте губили.

Й – Ако не бях загубил нищо, сега щях да съм просветлен. Но това не е така. Аз съм в процес на търсене. Нима самото търсене не показва, че нещо съм загубил?

НМ – Това показва само, че вярвате в това, че нещо сте загубили. Но кой вярва в това? И какво може да бъде намерено? Да не сте загубили личност, подобна на вас? И какво е това Аз, което търсите? Какво именно очаквате да анмерите?

Й – Истинското знание за Аз.

НМ – Истинското знание за Аз не е знание. То не може да се намери чрез търсене. Не може да се намери в пространстното и времето. Знанието е просто памет, начин на мислене, умствен навик. То се мотивира от удоволстнието и болката. Иемнно удоволстнието и болката ви гонят към търсенето на знания. Да бъдеш себе си означава да бъдеш отвъд всякакви въздействия. Вие не можете да бъдете себе си поради някаква причина. Вие сте си вие и затова не са необходими никакви причини.

Й – Ако се занимавам с йога, ще намеря покой.

НМ – Може ли покоя да съществува отделно от вас? Думите ви на собствен опит ли се основават или само на книгите? Книжното знание е полезно само в началото, но след това трябва да се замести с непосредствен опит, който по своята природа е неизразим. Думите може да се използват също и за разрушение. Думите създават образи, думите ги разрушават. Състоянието, в което се намирате зависи от вашия мисловен говор. По същия начин може да се излезе от това състояние.

Й – Аз съм достигнал известна степен на вътрешен покой. Трябва ли да го разрушавам?

НМ – Това, което е придобито, може да бъде загубено. Само когато постигнете истински покой, този покой, който никога не сте загубил – той ще остане с вас завинаги, защото никога не ви е напускал. Вместо да търсите това, което нямате, намерете това, което никога не сте губили. Това, което е било преди началото и което ще остане след края на всичко, това, което няма нито рождение, нито смърт. Това е неподвижно състояние, недосегаемо от раждането и смъртта на тялото и ума – това трябва да постигнете.

Й – Как да го постигна?

НМ – В живота нищо не се дава без преодоляване на препятствия. Препятствията към чистото възприятие на своята истинска природа – това са желанията за удоволствия и страха от болката. Реакцията на удоволстние и болка стоят като преграда на пътя ви.

Й – Такъв отказ от желания изисква ли време?

НМ – Ако се осланяте на времето, ще ви трябват милиони години. Методът за отказ от желания едно по едно е дълъг процес, на който не се вижда края. Оставете вашите желания и страхове, посветете цялото си внимание на това, което е отвъд преживяванията на желания и страхове. Попитайте: „Кой желае?” Нека всяко желание ви връща към самите вас.

Й – Коренът на всички желания и страхове е един – стремежът към щастие.

НМ – Щастието, за което мечтаете е само физическо и ментално удовлетворение. Такова чувствено или ментално удоволствие не е истинско, абсолютно щастие.
-------------------------------------------------

Виждате как йогата упорит като магаре си държи на неговите си разбирания за важността на Йога :)))))))
и виждате как просветления Учител (един от най-великите, това никой не може да отрече) оборва идеята за спиране на ума както и самата "йога"

Успокоеният ум не е покой.
Да се говори за единение е неправилно
Нищо не е било разделено и нищо не се нуждае от обединение.

Само един олигофрен може да има спрян ум, дори и името си може да не знае Към това ли се стремят йогите? - а дори някои напреднали йоги имат успехи в това отношение