|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Любов, възпитание и сексуални контакти
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 17.01.09 04:05 |
|
|
Пускам тази тема, събирайки в началния постинг есенцията на оформилата се интересна дискусия в темата "Филмът за Миларепа" (преди да се изроди в спам) относно любовта, възпитанието на децата, секса и... осъзнаването, което трябва да предпази от обсебването от паразитното "собственическо" чувство, тровещо взаимоотношенията, а и въобще целия живот на хората:
Хората трябва да се освободят от илюзията за "собственост", в т.ч. и за "собственост" върху половите органи на "половинката".
Никой не е длъжен да бъде "верен" на никого, що се отнася до това дали и с кого ще прави секс!
---
В отговор на:
________________________________________
От друга страна, този, който е всеотдаен и честен по принцип, той си остава такъв и като партньор - и няма нужда да защитава нещо - било то святост на връзката, чувствата си или каквото там...
________________________________________
Аз съм си честен по принцип - когато съм с някоя мадама чисто сексуално, и го казвам директно, за да не страда от илюзии, че "ме" притежава. Странно обаче, жените уж и те се правят на "неангажиращи", ама в същото време май си имат едно на ум как да изманипулират мъжа и да го обвържат по-"сериозно" (сякаш пък сексът сам по себе си е нещо несериозно, хихи). И в един момент почват да се обсебват от някакво собственическо чувство върху мен, след което следва прекратяване на връзката от моя страна.
Много съм чувствителен и усещам кога една жена се опитва да ме манипулира, затова и никоя не е успяла да ме върже все още за дълго време.
От друга страна обаче, ако усетя, че дадена жена е наистина стойностна и си струва да имам дългосрочна връзка с нея, а защо не и - създаване на потомство, то мога да поддържам такава връзка без да "изневерявам" изобщо, ако знам, че това ще я нарани по някакъв начин. И няма да ми е особено трудно. Но трябва също да е ясно, че истинската любов не се изчерпва в измерението "вярност-изневяра", както и че подобни показатели въобще не могат да са критерии за това има ли я любовта или я няма.
Обратното обаче - самият факт, че някой се обсебва от идеали за "вярност" и т.н., е ясен белег, че любов в истинския смисъл липсва - а на нейно място стои егоизма с неговите страхове, обсебвания и собственически чувства.
---
Това е много интересна идея:
В отговор на:
________________________________________
Според мен родителството трябва да се узакони и да има изпити и тестове.
________________________________________
Има огромни територии за изследване в тази насока! Колко хора въобще си дават сметка достойни ли са всъщност да бъдат родители, преди да се юрнат да правят деца?! И заедно с всичките егоистични обсебвания, страхове, ограничения и всякакви умствени замърсявания, които предават на потомството си, естествено внушават и това паразитно чувство за "собственост". Откъде накъде дадено дете е "нечие"? Това, че някои са правели секс и детето се пръкнало дава ли им право да претендират за "собственост" върху него?
Ти си готова не само за "Гатака", ти си направо за .
ПП: Човечеството би напреднало изключително много, когато се стигне до разбирането, че децата са едновременно ничии и на всички!
---
Може обаче да се зададе и такъв въпрос: Откъде накъде примерно практикуването на секс с повече партньори трябва да се определя като "разврат" и да се заклеймява като нещо "мръсно"? Кой ти дава на теб правото да бъдеш някакъв морален стожер и съдник?
Не това - броят на сексуалните партньори - е критерият за чистота. Не чистотата на съзнанието зависи от секса, а обратно - качеството на секса зависи от чистотата на съзнанието. Самата чистота на съзнанието е нещо първично, изначално, независимо, извън ограничената верига "причина-следствие".
Чувал съм за един просветлен тибетски лама, будистски тантрист, който е живял в близост до публичен дом и е правил секс с проститутки. Сексът с много жени никак не е повлиял на чистотата на съзнанието му.
Не замърсявай съзнанието си с предразсъдъци. Предразсъдъците, които човек носи в себе си, могат да са много по-голям замърсител и от най-"мръсния" сексуален акт.
---
В отговор на:
________________________________________
Друг вариант е да е имало публични домове и на двете места, а човешката природа е такава, че използва наученото, щом има възможност.
________________________________________
Или просто действа съобразно ситуацията. Има проститутки наблизо, поебава ги медитативно, като е възможно и някои от тях, ако не и всички, да са му били ученички, що пък да не.
Със сигурност не е умът този, който да определя "правила" на Просветлението при кого да се проявява и как да се държи.
Знам също, че сексът с една или повечко партньорки не е сам по себе си препятствие за вътрешното равновесие и чистота на съзнанието. Но изкуственият "морал" на ума, с неговите претенции, правила и предразсъдъци е може би най-големият враг на равновесието и чистотата.
---
Съществували са и съществуват най-различни възприети за нормални прояви сексуално поведение при различните общества от миналото, та дори и в наши дни.
В не едно или две общества полигамната форма на брачно съжителстване е обичайна - при някои общества и етноси един мъж има няколко жени, при други една жена има няколко мъже. При някои племена двама братя (или братовчеди) делят една булка, при други пък се женят групово - група мъже за група жени. И т.н. и т.н., колкото общества и култури, толкова и различия. А при едно племе в Индия дори отсъства каквато и да е форма на брак, единствено при навлизането в пубертета девойката е дефлорирана от по-възрастен мъж, след което тя е напълно свободна при сексуалните си контакти.
В древността дори това, което днес под влияние на юдейо-християнството определяме като разврат, е било нерядко част от религията, от представите за "свещено". Срещаната на много места по света храмова проституция, оргиите по дионисиевите култове, тантра и т.н. - всичко това свидетелства, че да се даде някакъв абсолютен "морал" в това отношение, не само не е лесно, но е направо невъзможно.
Та съвсем простият въпрос е: Трябва ли изобщо да бързаме да определяме дадено нещо като "разврат"? И да навлизаме в ограниченията на изкуствения "морал" с неговите предразсъдъци.
Това са постинги на L.L., с която единствено се получи някакво по-сносно общуване по темата:
Хората трябва да се освободят от илюзии и собствености от всякакъв род. Например, години наред емоционален терор и упражняване на власт, "защото си ми дъщеря/син". И всичко започва от "ти си мой мъж и аз съм твоя жена"; "това е нашето дете". Според мен родителството трябва да се узакони и да има изпити и тестове. И да отгледат, да речем кон преди това. И после, ако се справят с всичко да им се разреши да създадат и да отгледат дете. А, и задължително да вземат и едно сираче за отглеждане наравно със своето.
Ц,Ц, готова съм за "Гатака".
---
Ми, така, ми...! Съчувствието, състраданието и любовта или са към всички и няма проблем да се изразят в дела* или са малко нещо условни и тогава са обвързани с усещането "мое" и следователно "are pure ilusion"
*Примерно 4 или 5 жени са родилки по едно и също време. Правят една малка общност и ... си разменят децата на лотариен принцип. Така хем волята на Духа ще бъде зачетена най-добре, хем абстрактната обич и към петте деца е гарантирана. Хем знаеш, че може да е твоето и го обичаш, ама и хем знаеш, че може и да не е и не си позволяваш да се вкопчиш..
---
Такъв, който ходи по платени жрици винаги, когато може, такъв, който си е направил малък харем и практикува даоски или тантричен секс, такъв, който е верен на една жена и това му иде отвътре, такъв, който е верен, но с колосални усилия и нечовешки жертви, такъв, който изобщо не прави секс и т.н., и т.н.... - кой е по-по-най-щастлив и става за пример за подражание? Ами този, който знае как да бъде и Е щастлив - който може, нека му подражава.
| |
|
|
|
Любов, възпитание и сексуални контакти
Автор бeзпътeн (обективен)
Публикувано 17.01.09 04:05
В 04:05 обикновенно се спи :))))
| |
|
Тема
|
 Re: бeзпътeн
[re: KREDOR]
|
|
| Автор |
mian () |
| Публикувано | 17.01.09 10:39 |
|
|
в 4:05 спи, който няма садхана!
а който има става тогава, за да си я прави, че като се развидели започва да осъществява задачките си за деня лека полека, пък докъето стигне!
| |
|
|
|
Легнах някъде около 20.30 ч., а като легна рано и ставам рано - събудих се около 1.30 - 2.00 ч. Направих си сутрешните практики, след което пуснах темата...
| |
|
Тема
|
Re: бeзпътeн
[re: mian]
|
|
| Автор |
mian () |
| Публикувано | 17.01.09 10:50 |
|
|
тук ще пусна нещо от Ошо, което е баш за темата.
уви, няма да мога своевременно да участвам в темата, но ще се включвам, когато джедайчето се оттегли в покоите си!
- извадки от книгата "Говори ни за Любовта" беседи върху “Пророкът” – ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН
А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Детето не е вещ. Детето не може да бъде притежавано. Ако казвате: “Това е моето дете”, това само показва вашето невежество.
Животът не позволява да бъде притежаван. Можете да го задържите с отворени ръце, но в момента, в който ръцете ви се затворят в юмрук, животът вече ни се е изплъзнал. Почти всички родители на този свят разсипват децата си, защото поставят изисквания за притежание. Да притежаваш дете? Не можете да произведете живота, как може да го притежавате? Той е подарък, който идва от пълнотата на съществуването. Бъдете благодарни, че е избрал вас да бъдете превозното средство.
Детето е дошло чрез вас, но това не означава, че ви принадлежи.Вие сте били само пасаж. Ако родителите вземат предвид само тази малка, проста истина, светът би могъл да изглежда съвсем иначе.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Това е вечният живот, както тече през планините, горите, равнините. Детето, дошло през вас, преди това е идвало вече през много други хора. То има зад себе си вечността и пред себе си вечността. Било е в много къщи, в много градове, на много чужди места. Сред тези милиони превозни средства вие сте само едно. Бъдете скромни и укажете на детето уважение. Никое общество досега не е проявило уважение към децата. Цялото уважение се оказва на родителите, на старите, които са почти мъртви. Цялото уважение се отдава на гробищата, но не и на люлките.
А детето е най-чистият живот, още неопетнен.
Идват чрез вас, но не са из вас.
Те идват директно от източника.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Ако човек разбере, че детето е копнежът на живота по самия себе си, тогава детето е по-близо до източника на живота, отколкото стария човек.Старият човек е по-близо до смъртта... но странно: Смъртта винаги е била уважавана, респектирана, животът е бил разбиван и по всякакъв възможен начин унищожаван.
Ако осъзнавате, че те са дошли чрез вас, но не ви принадлежат, тогава родителите никога няма да принуждават едно невинно дете с религията си, политиката си, представите си. Детето идва като “табула раза”, нищо не е написано на тази бяла дъска. Но родителите така бързат да направят от него християнин, да направят от него индус, да направят от него будист.
Всяко дете има рожденото право да не бъде измъчвано и обусловявано от своите родители.
...и макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си...
Но се прави точно обратното. Спомнете си за вашите родители. Бяха ли безусловно заинтересувани да ви отдадат любовта си? Или бяха заинтересувани да използват любовта си, за да ви замърсят духа ви с тяхната религия, политическа идеология, националността си? Как иначе се стига до това разделение на човечеството? Кой престъпник се крие зад това? Защо трябва да има толкова много нации, толкова много религии?
Има само едно човечество. Има само една истина. Но на хората не им е разрешено да търсят собственото си изначално лице. Надянати са им маски. И хората цял живот си живеят с вярването, че това им е изначалното лице.
Как искате да знаете дали сте християнин? Никога не сте срещали Христос. Не ви е оставен избор, не ви е дадена никаква възможност сами да решите дали искате да обичате Христос, Буда, Аллах ...
Вашата религия са вашите окови. Тя е вашият затвор. Вашето християнство, вашият будизъм, вашият ислям.., всичко това са вериги, които не можете да видите, защото те не оковават тялото, те оковават вашата душа. Всеки човек, който е приел представите и идеологиите на другите, сам се е продал. Със сигурност робството е променило формата си, станало е по-опасно. Ако ми поставят белезници на ръцете, духът ми ще остане свободен. Ако оковат краката ми, духът ми още е свободен. Може да разрушат тялото ми, но духът ми ще остане свободен. Ако оковат краката ми, духът ми още е свободен. Може да разрушат тялото ми, но духът ми остава свободен. Но да се замърсява вашият ум с будизъм, християнство и т.н., това означава да се окове душата ви в невидими вериги. Това е истинско престъпление. И досега всички родители на света са били отговорни за това.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли
Вашите мисли още не са узрели, те са още във вид на семе. Те са голи възможности, но само ако ви бъде отдадена свобода и любов, те могат да стана реалност, могат да се осъществят. И когато собствената ви мисъл се сбъдне, това дарява на вашето същество такава радост, такова изпълване, такова блаженство, каквито не можете да си представите дори насън. Не можете да си създадете представа за това; то надхвърля възможностите на вашия ум да си представи, защото то узрява във вашите сърца, то разцъфтява във вашите сърца.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им... .
Всички родители стават убийци на собствените си деца от позицията на най-добри намерения. По цял свят се виждат само мъртви хора да се щурат наоколо, хора, които са загубили душите си още преди да имат идея какво е душата.
... защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Вие принадлежите на миналото; вашите дни са преброени. Родителите нямат представа от бъдещето. А децата няма да живеят в миналото, така че не ги натоварвайте с вашите мъртви писания. Те ще си имат собствени писания, ще си имат собствени светци, ще си имат собствен Христос, ще си имат собствени Буди. Защо трябва да бъдат натоварвани с миналото? Бъдещето им е отворено. И ако обичате децата си, тогава дръпнете пръстите си от тях. Помогнете им да бъдат силни, помогнете им да бъдат способни да се отправят в търсене на непознатото, но не им давайте вашите мисли, защото за вашите деца те са абсолютно безполезни. Заради тези мисли ще прахосат собствената си съдба. Вие ще ги отклоните от нея. Наблюдавайте малките деца и вижте колко ясен поглед имат. Родителите не трябва да дават на децата си своите мисли, защото мислите им са вече отживели. Децата ще имат свои собствени мисли. Даже дърветата го знаят по-добре. Всяка есен старите листа падат и изчезват в земята, за да направят място за свежите листа, които ще станат още по-зелени, по-млади, по-сочни. Ако държаха старите листа, нямаше да има място и възможност да израснат новите листа. Някога запитвали ли сте се: защо в днешният свят не се раждат хора като Буда, Лао Дзъ, Башо, Кабир, Христос, Заратустра? Какво се е случило? Изчерпало ли е човечеството силите си? Не, човечеството е по-силно откогато и да било, има повече енергия откогато и да било по-рано. Но миналото постоянно става все повече и повече. Естествено, защото всеки ден се прибавя един ден повече към вчерашните дни. И скоро по този начин човечеството ще тежи почти като Хималаите на слабите гърди на човека. Това е причината между вас да няма вече такива прекрасни същества. И ако тук и там се появи някой такъв човек, той изглежда като такъв чужденец, като такъв аутсайдер, че не можете да го издържите. Забравили сте как се чувстваше светът, когато навсякъде все още имаше хиляди просветлени. Затова никой не се объркваше. Хората бяха пълни с благодарност. Но днес ситуацията е коренно различна. Цялото това бреме, което тежи на духа ви, ви пира да видите новото. И по принуда новото ще каже на старото, на мъртвото минало, че трябва да изчезва по дяволите. Първо се погрижете за собствената си къща! Почистете първо собствения си ум! Не оставяйте в наследство мизерното си минало. Децата имат собствено бъдеще. Оставете ги да растат според собствения си потенциал.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си...
А какво казва библията? “Бог е създал човека по свой образ”. Оттогава всеки баща се опитва да създаде детето си по свой образ. Но тук се казва точно обратното: Може да се постараете да сте като тях, защото те са бъдещето и те са невинни. Те са по-близо до съществуването отколкото сте вие. За вас освен смъртта нищо друго няма да се случи, но за тях ще се случват още милиони неща: ще се случи любовта, ще се случи медитацията, ще се случи благодарността. Моля да устоите на опита да направите от детето си свое собствено копие. Възможно е да направите от детето си копие, но с това ще го умъртвите. Затова казвам, че всички родители умъртвяват децата си само за да направят копия от тях. При това във всяко дете има потенциал да живее със собствено, изначално лице. Изначалното лице има красота, изначалното лице има нещо от божественото. Едно копие няма нищо.
...защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
... към непознатото, към немислимото. Не им го отнемайте. Дайте им сила, дайте им любов, за да достигнат най-отдалечените звезди.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му стрели да отлетят надалеч.
Съществуването иска вие да се огънете като лъкове пред вашите деца, защото те трябва да полетят надалече, а вие трябва да им дадете сила.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост...
Радвайте се, когато детето ви започне да се отдалечава то вас, когато започне да става самостоятелен индивид. Чувствайте се благословени, ако не е покорен идиот. Освен идиотите друг никой не е покорен. Интелигентността означава бунт. Чувствайте се благословен и благословете детето си, защото сте подарили на един бунтарски дух живота. И трябва да сте горди, но хората се страхуват от това. Нека лъковете ви бъдат насочени от Стрелеца към радостта.
защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Съществуването ви обича и двамата. И вие сте деца на това съществуване. Само че вашето време е минало. Направете място за свежите стрели и ги благословете.
Редактирано от mian на 17.01.09 10:51.
| |
|
Тема
|
Re: бeзпътeн
[re: mian]
|
|
| Автор |
mian () |
| Публикувано | 17.01.09 11:08 |
|
|
*Примерно 4 или 5 жени са родилки по едно и също време. Правят една малка общност и ... си разменят децата на лотариен принцип. Така хем волята на Духа ще бъде зачетена най-добре, хем абстрактната обич и към петте деца е гарантирана. Хем знаеш, че може да е твоето и го обичаш, ама и хем знаеш, че може и да не е и не си позволяваш да се вкопчиш..
Общо погледнато идеята не е лоша, но действителността е друга! Тук погледът е върху майката, но нека да поставя акцента върху бебето!
Бебе, което се е появило на този свят преди минути има нужда единствено и само от биологическата си майка и от никой друг!
За размяна на майката от гледна точка на новороденото не може и да става дума. То разпознава само нея, чувства се най-сигурно в нейната прегръдка, разпознава само нейния глас, който е чувал 9 месеца. То може от разстояние да улови и усети нейната енергия и има нужда само от нейната кърма, която е пригодена (от природата) точно за това бебе.
Чувството за собственост към едно дете не се включва веднага след раждането!
Моментът е много деликатен и в бг болници това не се отчита. Ако в Бг се ражда по друг начин, както е в повечето нормални страни, хората няма да са с такъв стрес още от малки. Много неща мога да кажа, защото минах по този път и знам какво е! Знам, че мъжете нищо не знаят за това, в какви условия раждат жените им!
И се радвам, че има будни майки, които прокарват вече новото мислене, новият начин, което уви бавно идва. Но пък имаше една мъдрост, че капката пробива камъка с постоянството си.
Имам още какво да кажа, но сега ставам.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mian на 17.01.09 11:09.</EM></FONT></P>Редактирано от mian на 17.01.09 11:10.
| |
|
|
|
...мноого беше важна тази тема, та ти се върти постоянно в ума, дори след практики
Бъди себе си
| |
|
Тема
|
mian
[re: mian]
|
|
| Автор |
KREDOR (кирилизатор) |
| Публикувано | 17.01.09 11:56 |
|
|
в 4:05 спи, който няма садхана!
:) А сега, де! Нема да се тепаме, pls.
| |
|
|
|
Легнах някъде около 20.30 ч., а като легна рано и ставам рано - събудих се около 1.30 - 2.00 ч.
Супер! Рекох, че не си лягал, моя е грешката.
| |
|
Тема
|
 Re: бeзпътeн
[re: mian]
|
|
| Автор |
3 () |
| Публикувано | 17.01.09 19:24 |
|
|
в 4:05 спи, който няма садхана!
а който има става тогава, за да си я прави, че като се развидели започва да осъществява задачките си за деня лека полека, пък докъето стигне!
_______________________________________________________________
права си за калата 4:05...........
но преди това предната вечер се казва зьдалжително следната
мантра "Om Chele Chele Paiaye"...............
(има си и причина).........
После има и правила кога се прави и кога не.........
"Всеки ден не е Велик ден"...........
п.п Сори, Какастержата сьм................Редактирано от 3 на 17.01.09 21:25.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
