|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
|
|
Поздрава беше и за двамата
| |
|
Тема
|
 Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: RabbitHole]
|
|
| Автор |
anachronic (извън времето) |
| Публикувано | 22.01.09 09:39 |
|
|
Ако човек има нужното осъзнаване в личен план, тогава ще има и нужното осъзнаване за всичко останало.
Абсолютно съм съгласна.... И двете историйки ми харесаха
Но тогава въпросът за добруването на Земята като на жив организъм зависи от натрупването на достатъчно осъзнати индивиди? Защото всъщност малко хора истински ги е грижа дори за собственото им тяло...
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: anachronic]
|
|
| Автор |
RabbitHole (лир.герой) |
| Публикувано | 22.01.09 10:05 |
|
|
Точно така!
Метафората с клетките на организма е изтъркана, но пък вярна. Ако всяка отделна клетка е здрава, тогава организмът е здрав. Ако обаче всяка отделна клетка е леко дебалансирана, тогава целия организъм е дебалансиран.
В историята има много примери за опити за промяна на обществото, всичките неуспешни. Причината е, че хората остават непроменени.
Всички учения са наясно, че само промяната отвътре е предпоставка, за промяна в обществото. Проблемът е, че процесът трябва да е доброволен и че е доста труден и продължителен. А масата от хората просто искат да следват живота, който им е предначертан от обществото, в което живеят. Сега е епохата на "Горкичния АЗ" в която всеки иска да го съжаляват, да се грижат за него, да го ценят, да го обичат.
Преди време четох една етнографска книга за племе индианци по течението на Амазонка. Те наричали белите хора с които се сблъскали, нещо от сорта на "тия, които мислят с главите си". За мен това племе беше като картина за това какъв е бил човекът преди епохата на 'горкичкия Аз'.
Виж, природата ни е оставила да се грижим сами за телата си, а ние и това не правим. Добре че не ни е оставила да управляваме сърцето или белите си дробове(поне не изцяло за дишането).
Проблемът според мен не е в самото осъзнаване - човек чува някаква нова идея и да кажем че я приема, дори емоционално е много вдъхновен от нея. После какво следва? Емоцията изчезва, идеята му омръзва и всичко вече е както преди. На нас ни липсват не идеи, а енергия с която да ги реализираме. Липсва ни самодисциплина и воля.
_________
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: RabbitHole]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (асобу) |
| Публикувано | 22.01.09 10:12 |
|
|
Проблемът според мен не е в самото осъзнаване - човек чува някаква нова идея и да кажем че я приема, дори емоционално е много вдъхновен от нея. После какво следва? Емоцията изчезва, идеята му омръзва и всичко вече е както преди. На нас ни липсват не идеи, а енергия с която да ги реализираме. Липсва ни самодисциплина и воля.
Не мисля, че ни липсва точно самодисциплина и воля. По-скоро ни липсва перспектива. Човек наистина търси неща, които да предизвикат у него емоции, задоволство или усещане за освобождаване. Ако една идея е приета въз основа на предизвиканата емоция, тя не е ли още по рождение обречена? Не може да се построи нещо устойчиво, ако базата му е някаква емоция.
| |
|
|
|
Най-малкото е да умрем.
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: RabbitHole]
|
|
| Автор |
anachronic (извън времето) |
| Публикувано | 22.01.09 10:18 |
|
|
Емоцията изчезва, идеята му омръзва и всичко вече е както преди
Именно... емоцията може да те запали, но точно когато изчезне емоцията, започва същинската работа. Често се бъркат емоциите с "това, което ми казва сърцето" и се вземат решения на тази база. Самодисциплина и всеотдайност трябват, за да се реализира нещо
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
anachronic (извън времето) |
| Публикувано | 22.01.09 10:20 |
|
|
Какво значи липса на перспектива? Когато искаш да постигнеш нещо не е нужно да предвиждаш ходове напред в бъдещето, важното е за знаеш целта и да правиш постепенно стъпките
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: anachronic]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (асобу) |
| Публикувано | 22.01.09 10:27 |
|
|
И колко хора знаят целта? Кой знае какъв всъщност трябва да бъде? Освен това ми се струва, че самата идея, че познаваш целта означава, че вече си я постигнал.
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Aлekc (необвързан) |
| Публикувано | 22.01.09 10:36 |
|
|
Напълно съм съгласен!
Когато липсва перспектива, всичко което правим бързо ни омръзва.
Но перспективата предполага някаква цел в далечината или поне посока.
И тогава се намесват разни умници, които ни казват, че всяка перспектива е недостоверна, че е форма на бягство от настояшето, че е достатъчно само да си киснем безперспективно тук и сега.
Това е твърде повърхностна интерпретация на схващането за това какво значи настояще.
Този миг, тази секунда, тази минута, този час, този ден, тази седмица, този месец, тази година, този век, тази епоха, този миров цикъл?
Когато слушаме една песен, ако ние не сме способни да възприемем мелодията, ще чуваме само поредица от отделни звуци и нищо друго.
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
| |
|
Тема
|
Re: Да погледнем по-сериозно на феномена "2012"
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
anachronic (извън времето) |
| Публикувано | 22.01.09 10:36 |
|
|
самата идея, че познаваш целта означава, че вече си я постигнал. Хмм, не мисля... дори да се стрелец си и да виждаш мишената ясно, все още нищо не си направил докато не изстреляш стрелата и нямаш необходимата подготовка за това
А целта всеки за себе си трябва да я постави. Хората искаме бързи резултати, а без работа и самодисциплина няма как да стане.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
