Бе не чакам нищо, то само си идва...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идеала включва реалността?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами Coorhagen го е казал по-горе...Той изповядва друго разбиране за идеал, аз също. Например обичаш някой и самото чувство прави човекът идеален. Не нещо друго, химерно, към което се стремиш, а това, именно, което обичаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кого прави идеален - този който обича, или този, който е обичан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този, който е обичан, е идеален за обичащия. Такъв, какъвто е. А обичащият не се занимава толкова със своята идеалност в обичането

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aye!! на 01.08.08 12:40.

Това "идеализиране" от ума води до създаване на неадекватни представи, различни от реалността, което пък в последствие води и до разочарования, често и доста големи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е точно обратното - хората, които обичат са добри, готови да прощават и изобщо са реално чудесни - независимо дали си мислят за това или не. Докато тези, които са обичани - просто имат още една илюзия в товара, който носят. Ако се вържат да се съобразяват с това, разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не ставаше дума за такова нещо. не идеализиране от ума, ами приемане на някой такъв, какъвто е за идеален. който слуша сърцето си, няма как да се мъчи да напасва реалността за обичания към сухи, мъртви представи. разочарованията идват по друга линия.

По мощно и разумно нещо от инстинктите в това отношение няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е така или иначе тези роли са преплетени - човек е и от двете страни. понякога обичан, понякога обичащ, друг път и двете заедно. въпросът е, че същината на това "обичане" е замърсена от представи. а на обичането му стига самото то. като казах, че някой е идеален, защото е обичан, имах предвид, че този някой може да е ако щеш с лош нрав или например с други разни лошавости и неуредици, но самото чувство на обичащия е приемащо.
един близък човек обаче ми е добър пример за "мениджмънт на чувствата" и за това как човек трябва да мисли в крайна сметка и кое е добро за него в дългосрочен план. ако трябва да съм честна - не вярвам в това, но вероятно така неговият живот е по-лесен от моя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите