|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
То, ние простите, само глупости говорим.
Случайно ти се издаде. Аз само папагалствам.
| |
|
Тема
|
 Re: Любов и Йога
[re: Aye!!]
|
|
| Автор |
amrta (skorpion) |
| Публикувано | 01.08.08 00:17 |
|
|
И аз мисля, че любовта прощава много неща. Но се оказва, че някои хора живеят с идеалите си за невъзможната любов...И за да те „обичат” (ако могат въобще да обичат някой друг) трябва да си такъв, какъвто те са си представяли, че си...Като например хрисим, спокоен и т.н.
Адски страшно е някой да е идеалист, и за него самия и за човека срещу него...Това го усетих на гърба си.
| |
|
|
|
Това, мила ми Амрита, зависи изцяло от идеала. Какъвто идеала, такъв и идеалиста.
Ако идеала е наистина съвършен, то и идеалиста ще е.
Ако идеала е нецялостен, недовършен концептуално, то идеалиста ще има нуждата от повече опит и доизграждане на по-хуманен идеал.
Аз съм чист идеалист и се чуствам прекрасно в кожата си. И в света.
| |
|
|
|
Аааа, убиец! Евала!
| |
|
|
|
Нека! Е това е youth energy!
Поздрави на сестричка!
| |
|
|
|
Ако проектира идеалите и очакванията си върху другите, винаги ще се разочарова, а те винаги ще се оказват недостойни за възвишената му любов. А именно това проектиране е в кръвта на иделистите за съжаление.
Казваш, че се чувстваш добре /на този етап/, но жената срещу теб как ли се чувства или би се чувствала?!
Редактирано от amrta на 01.08.08 00:37.
| |
|
|
|
Смятам, че човечеството много погрешно разбира концепцията за идеала и идеализацията.
Но това не е проблем. Някой ден ще напиша книга и по този въпрос за да науча хората на истината
Когато идеалът е съвършен, няма осакатени. Защо ли?
Защото всичко е предвидено. Дори несъвършенството. Това именно прави идеалът съвършен.
Ти си философ, ще ме разбереш.
| |
|
|
|
Докато си щракате за "идеали" и тям подобни глупости... аз направо се взривявам тези дни, сякаш съм на друга планета.
Не става дума просто за Самадхи, това е лесна работа. А се чудя как може съдбата да ми предоставя такива чудеса, с които се сблъсквам напоследък (напр. в общуването, в т.ч. и в някои невербални и твърде екстатични контакти, с жените).
Май наистина съм целунат от Бог!
Всъщност и това не е съвсем точно; Аз съм Бог!
БОГЪТ-СЕКС, пред Който всички глупави "идеали" и въобще всички умствени брътвежи, губят напълно смисъла си.
| |
|
|
|
Аз пък съм разочарован как с времето жените се интересуват все по-малко от мен!
Едно време бях млад и жизнен, но не се интересувах от жени, а от разни шменти капели. Исках да бъда духовен и извисен. А гаджетата сами идваха при мен и глупаво ги отблъсквах.
Сега съм стар и грозен и се интересувам много от жени. Не искам да съм духовен, нито извисен, но жените не ми обръщат никакво внимание.
Извод: човек винаги оценява едно нещо, едва когато го загуби.
_________
| |
|
|
|
Та... секс трябва да се прави и то по много... Та и да се сменят партньорите (партньорките в моя случай), та току виж попаднал на някой (някоя в моя случай), че после да се чуди как първо Природата е създала две тела така пасващи си, та после и на Съдбата, че взела та ги събрала.
Баф, баф, баф...........
Па ако не се прави секс и човек остане в глупавите си принципи и идеали - то струва ли си въобще... Хахахахахаха
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
