"Много често се използва терминът "Лично пространство". Всеки от нас усеща кое е неговото лично пространство и реагира спонтанно на събитията, които се случват в него. Но какво е все пак "лично пространство"? "

Нека споделя моят личен опит и наблюдения относно това понятие "Лично пространство" или "Лична територия" след около 30 год. практикуване на СебеПознанието на Прем Рават.

1.Бидейки животински вид в човека има програмирани инстинкти, които по нищо не се отличават от тези на всяко животно, птица или риба.
ИНСТИНКТА ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ или ОЦЕЛЯВАНЕ.
Този инстинкт действа автоматично и няма защо да се замисляме дори, когато възникне някаква опасност за живота ни или сме нападнати от друг или животно или ситуация, когато живота ни е застрашен реагираме спонтанно.
Как? Преди всичко като установяваме някаква дистанция от застрашаващия ни обект. Животните в природни условия не допускат близоста на други животни около себе си. Когато някое животно ги наближи - реагират с ръмжене, скимтене и др. звуци преди да скочат и нападнат интрудера.....
Може да ви е странно, но бях прочел в "Хартата за човешки права" преди време, че всеки човек има право на една територия от около метър и 1/2 около тялото си. Нарича се АУРА. Това е енергийното поле в което се движат енергиите около едно тяло. Тази аура предпазва тялото. И ако някой проникне в нея и цялостта и настъпват заболявания - трайни и мъчителни. Аурата е пробита.....


Ще продължа по-късно.....трябва да излизам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, не съм толкова запозната с йога, извини некомпетентността ми.












е

Какво стана ли? В този тежък случай вдигнах висока температура - три дена ме държа и не искаше да спадне с нищо. На третата нощ призори, когато ми беше писнало от треската и безполезните хапчета погледнах през прозореца на изток и в минута на мълчание се обърнах с нещо като спонтанна молитва или желание/копнеж към небесните светила/вселената и изобщо. В този миг изгря луната иззад облак. Гневът и другите емоции изчезнаха и температурата ми спадна.

То и с вулканите е така - първо бълват като за световно, а после се изтощават и притихват задълго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обеща да драснеш някой ред за 'вулканологията', което харесваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, от процесинга е.
Процесингът се занимава с три неща:
1. Прилепнали постулати;
2. Отрицателни емоционални заряди;
3. Процесинг на усилията.

Обидата, гнева и страха са съвкупност от прилепнали постулати и отрицателни емоционални заряди.

Процесингът има елементарни детски техники за справяне с подобни, само дето трябва да се практикуват, а не да се философстват.
Ако някой тук иска наистина да си оправи зарядите и постулатите, мога да му дам елементарни техники и съвсем скоро ще му се избистри.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Ти ми напомни една случка, когато и аз действах абсолютно безразсъдно.
Беше преди години в тролей. Бях с много къса коса и често ме мислеха за момче. Та тролея спря на светофар малко преди спирката и отвори само предната врата. Аз бях там и пред мен имаше двойка младежи. Те използваха намалението да слязат и когато понечих да ги последвам, някой силно ме блъсна отзад така, че буквално ме изхвърли през вратата навън. Задмина ме, явно много бързайки - сравнително едър и набит, червендалест мъж на средна възраст, очевидно гневлив. Без изобщо да правя преценка, под влияние на мигновеното си абсолютно възмущение от неговото отношение, аз използвах инерцията от неговото блъскане, засилих се и на свой ред го блъснах с всичка сила в гръб. Той се обърна. Бесен. За един кратък миг погледите ни се срещнаха и аз си помислих: "Е, сега ме смля...", ама не отстъпих. Той изведнъж се изненада някак, а после каза "Ама вие сте жена?!" Аз, още с неточна от яда преценка казах : "Жена съм... това не означава, че трябва да ме бутате!" А той: " Извинете!" - връц - и си тръгна.
После половин час мина, докато се успокоя, че да не ми трепери, а след това се чувствах, като разбита от тежка работа.

Мноого смешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е общоприетия начин за справяне с гнева от време оно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от BlackWolf на 22.06.08 11:59.

Би ли имала същото отношение към убиеца на най-любимото ти същество?

Защото чистенето от по-дребните неща, може и да е трудно, но в крайна сметка не е невъзможно. Защото какво чак толкова е изгубил човек, че да се вкопчва с такава омраза към някого?!

Но когато са ти отнели най-любимото същество или са погубили собствения ти живот, както Йозеф Фрицел е съсипал собствената си дъщеря, тогава повярвай ми, всички морални приьоми и желание за прошка и чистене отиват на вятъра. Или поне единици биха били способни да превъзмогнат омразата и желанието за отмъщение.

Припомням кой беше Йозеф Фрицел -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите