За да постигне освобождение, човек трябва да... / Религия и мистика / Йога

Ще се опитам да ти обясня.

Казаното тук от мъдреца е основна теза на всички подобни традиции в древния свят - от Индия до Юдея и Гърция.

Когато ние сме много жадни или гладни - това е болезнено и мъчително.

Затова и жадният (или гладният) човек пие вода (или яде храна) с такава наслада!

Но докога?

Само докато все още е жаден или гладен!

След като удовлетвори жаждата си или глада си, той става безразличен към водата и храната.

Лесно е да видим, че този основен психологически механизъм се разпростира върху всички подобни процеси в нас.

Следователно изпитването на удоволствие е свързано с изпитването на предходно изпитване на неудовлетвореност, на мъчителност.

Но човек жадува за наслади, необременени с мъчителни преживявания.

Това обаче е ПРИНЦИПНО невъзможно.

Именно тази сляпа жажда, според будизма довежда до вкопчване в обектите, които ни доставят наслада, но същевременно и болка.

Неразбирането (авидя) на това, че изпитването на наслада е неотделимо от изпитването на страдание лежи в основата на тази сляпа жажда за наслаждение, на вкопчването в обектите, които според нас ще ни доставят максимално наслаждение, непомрачено от страдание.

Когато обаче човек осъзнае, че това ПРИНЦИПНО е невъзможно, той разбира че всъщност непрекъснато блуждае в кръг, наречен самсара.

И си задава въпросът как да излезе от него.

За древните блаженството и щастието са подобни на здравето.

Те нянат нищо общо с удоволствието.

И съответно със страданието.

Освобождението от самсара, не означава прекратяването на естествените природни процеси на ожадняване и задоволяване на жаждата, а превръщане на тези процеси в автоматизирани несъзнателни фонови процеси на блаженното по самата си природа съзнание.