|
Послание 139
Париж, 5-ти април, 2008
Любов, извираща от вътрешния свят на един отдаден калифорниец
Скъпи Гуруджи,
Със сълзи на очи прочетох твоя красив имейл.
Толкова съм щастлив, че болката от ишиас е намаляла в тялото на Гуруджи.
Благодаря за твоето приятелство и състрадание; в това страдание и тъга ми бе напомнено, че има толкова много Любов!
Това тяло жадува, че въпреки ума, Милостта ще бъде проявена чрез лечение и хармония.
Получаването на твоя имейл е като получаване на топлината от Слънцето.
Една птица може само да пее от благодарност. Тази поема дойде. Изпратена е с любов и отдаване.
РАЗДЯЛА
I
Ако не съм близо до теб;
Ще пропътувам най-голямото разстояние,
изкачвайки най-високият връх,
ще преплувам океана,
о, Велики, да докосна свещените ти нозе!
Ако не те видя;
ще издигна най-големия символ
и в твоя чест ще построя най-свещеното място.
Колко дълго да е чакането? Колко голяма да е болката?
О, Велики, аз ще направя повече, за да съзра твоето лице...
Аз ще пея твоята Песен;
ще произнасям твоите Имена...
О, Велики; ще стана твоят най-голям светец...
II
Живял съм и съм умирал хиляди пъти;
удоволствието, болката, върха на познанието;
десетки хиляди мечти в един сън...
Преследването, безкрайната битка...
О, Велики, защо тогава не почивам в твоите нозе?
Жадувал съм за Вечния Живот
И песента беше сладка, и танцът изкусителен.
Построил съм храмове и изхранвал свещеници
и завладявал светове и убивал грешника.
О, Велики, защо тогава не съм видял лицето ти?
Пропътувал съм хиляда пътеществия...
Пял съм твоята песен; през живота, през смъртта.
Къде си ти, Велики, о, Светец на светците...
III
О, Сън на сънищата,
О, Мит на митовете,
моето сърце беше разбито,
моето сърце беше съживено,
когато всичко беше видяно,
когато всичко беше казано;
защото когато ти отговори:
Аз бях Песента, която съм пеел,
Аз бях Океана, през който някога пътувах,
И аз бях Раят, който някога боготворях!
Джай Гуру Процес
Скъпи отдаден,
В твоята медитативна празнота, каквото и да е вербалното изложение, няма никакво разделение и затова никаква дихотомия между Гуру процеса и феномена на отдаването, защото всякаква идентичност е изчезнала! В медитацията, която се случва в тялото, има празнота. През деня празнотата все пак използва миналото като мисъл. Но през нощта спането е краят на всички вчерашни дни и ти като живот докосваш това, което е вечно!
Джай Гуру, Джай Отдаден
|
