Проучвам и ще разсъждавам над Heart Sutra

Не зная от какво разбирам и от какво не, но точно от будизъм смея да твърдя, че разбирам. Поне от този будизъм, който е създаден от Буда.

Ти написа следното:

Главният герой накрая издълбава “Сърдечната сутра” с ножче на пода за наказание, за изкупление и за осъзнаване на своите грешки и заблуди на сетивата.

На теб дори през ум не ти минава, че ти гледаш на света през очите на твоите християнски представи за изкупление - термин, който изобщо липсва в будисткото мислене.

Твоят агресивен и оценъчен начин на намеса в чужда тема много по подхожда на евангелски мисионер, отколкото на будист.

Тази тема не нито моя, нито твоя.

Нейният автор я е определил ясно по специфичен, съзвучен с неговите търсения начин. Дали тя ти харесва или не си е лично твой проблем.

Щом искаш толкова много да хвалиш този филм като някакво ново будистко откровение, пусни за това отделна своя тема, а не спами, подобно на кукувица, в чуждите теми.

Като не я одобряваш не пиши.

Извинявай, би ли се опитал да си зададеш два въпроса?

Не точно сега, а когато можеш.

Какво ще остане в съзнанието ми, ако този постоянно бушуващ в мен ум внезапно млъкне напълно?

Какво ще остане от мен, ако утре внезапно ме бутне кола и загина на място?

Тези два въпроса са донякъде сходни помежду си.


Каквато досега си бил,

то в миналото ще остане.

Какъвто днес си,

занапред не ще да бъдеш ти...

От себе си когато оздравееш,

тогава чак ще разпознаеш

истинските си черти!

Bo Yin Ra

Както виждам, само на Оро може да му хрумне да те обвинява, че нямаш сериозно лично отношение към основната тематика на този клуб.

Корейският будизъм е махаяна будизъм.

Махаяна си поставя една метаисторична цел - да спаси от космическия кръговрат на самсара всички живи ичувстващи същества и с това да прекрати завинаги страданието като космически феномен.

Филмът е направен от безспорно талантлив режисьор, който обаче има за Махаяна свое лично доста повърхностно разбиране. Затова филмът е под знака на вечно повтарящия се природен кръговрат.

Зороастризмът, будизмът Махаяна и християнството са свързани със съвършенно друга визия за вселената, която заменя вечния природен кръговрат с постъпателно движение напред към "края на времето".

Даваш важен коментар. Като погледнем фактите, действително се оказва, че Махаяна си е поставил за цел отстраняването на страданието на всички живи същества (но и сам Буда намеква за подобна цел в последния етап на учението си). Прав си, че тази цел има метаисторически характер. Забележително е, че такава цел може да се постави изобщо, и то благодарение на силата на тази сутра.

Не искам да опростяваме представата за "край на времето". Добрата доктрина ще признае, че все още не знаем какъв е този край. Не бива да прибързваме и да го конкретизираме чрез нещо догматично. Той може дори да е такъв край, че да не е край в стандартния смисъл. Но вече отстраняването на страданието е цел, която не може да не е влезнала в безсмъртието заради своето намерение.

Не мисля, че има проблем с цикличността във филма, защото тя е с една стъпка напред. Цикълът не спира в тишина, а преминава в нова пролет. Вместо 1234 имаме 12341, и тук може би е намекната прогресивната идея, за която говориш.

Някои точки, които обособявам.

1. Всяка друга доктрина трябва да започне от Heart sutra за основа.
2. Няма нищо по-силно от нея, стига да се изпие до дъно.
3. Защото Heart sutra позволява пълната трансформация.
4. Тя превъзмогва дори живота и смъртта.
5. Срамно е да се играе надребно с тази сутра, имайки предвид нейната сила и безсмъртие.
6. На определени хора не им отърва да разберат или разпространят нейното значение. Предполагам, че я знаят, но я прикриват от погледа на останалите.
7. Това може да не са хора, ами корпорации.
8. Тогава "зациклянето" може да възникне от взаимното неразбирателство, и блокиране между хората, които уж са начело на тези корпорации.
9. Корпорацията обаче следва собствената си логика, която няма представа от страданието.
10. Нещо повече, корпорацията не се интересува от това, дали ще изчезне, стига да изчезне заедно с другите корпорации (принципа на конкуренцията е определящ).
11. Тази сутра е много важна, защото чрез нея човекът може да се освободи, но корпорациите могат да не искат неговата свoбода.
12. Дори временното отлагане на казването на истината може да стане вечно.
13. Значи обезателно са необходими периоди на балансиране, чрез "пулсиране" на състраданието - на ниво корпоративни, държавни и международни закони, както и чрез медиите, филмите и културата.

Добре, тук става въпрос за разликата между "мекото безсмъртие" (както съм си) и "твърдото безсмъртие" (например ако пердаша формули и уравнения умствено по 16 часа на ден). Явно сутрата говори за второто, за да могат хората да получат представа. Освен това явно изпитването на този метод е важно, за да видят някои, че егото не е толкова важно, колкото изглежда.

Ако си приел протекцията на сутрата, няма да стане нищо. А ти как би отговорил на същите въпроси?

Инке, другият път ще трия наред. Пиши си с ника.

Тази тема ми хареса, привлече и очарова. Не си спомням кога за последен път ми е допадала толкова тема прочетена от клубовете дировски и то в пълнотата си: със своите "корен, ствол и вероятно и плодове"...
Много ми допада потока на мислите ти който бих определил като пълноводен, чистот и мощен

Но поради моите почвече от оскъдни познания за Будизма ще се включа предимно като читател.

Благорности за темата!

ОМ НАМО НАРАЯНАЕ

Стремежът да обявиш каквото и да е, включително и Heart sutra за опора, в нащия преходен по природа свят не е твърде будистко.

Спомни си за многоцветните пясъчните мандали, които се правят дълго и много внимателно, за да се унищожат след това в един единствен миг.

Или за призива: "Ако срещнеш Буда, убий го!"

Ако в даден момент усетиш, че Heart sutra-та наистина се е превърнала в твоя вътрешна опора, незабавно я унищожи!

I.

1. Tази сутра е била написана. Това не е малко.
2. Mоже да спазваме различни техники за облекчаване на страданието, както използваме различни лекарства например. Но нито една техника не може да се съпостави с интелектуалното разяснение на тази сутра.
3. Тази сутра не говори, например, за Бог като продължение на представи, които сме придобили в света около нас. Тя се зaема с трансцеденталността сериозно, дълго време преди Кант.
4. Сутрата не изисква вяра, а разбиране. Тя е солиден синтез на наблюдения за характера на съществуването, а не на нещо вътре в съществуването.
5. Тази сутра де-факто е следвана от най-високите мъдреци, а не е нещо, което се дава само на ученици.
6. И мъдрецът използва тази сутра за да преобрази себе си.
7. Например Спиноза прави нещо подобно. Той тръгва от еврейската традиция, но операцията, която открива (или прави публична) чрез полето на съществуването е сходна. Никой не може да отрече основата на учението на Спиноза, а някои диспутират единствено интерпретациите на последствията, или за да дадат рамо на каноните на собствената религиозна традиция. Tова което остава неказано е, че тихомълком и те приемат същото подлежащо начало. Различието е в степента до която са съгласни да се обяви това.
8. Сутрата е тайната, която е била обявена на всеослушание. Затова, според мен е трябвало да я представи ученик. Никой мъдрец не e посмял да обяви тази тайна самолично, защото се счита, че нейната сила е изобщо за целия живот - обвързваща миналите, сегашните и бъдещите буди.
9. Сутрата може да се разбере не само интелектуално, но и с останалите наши страни поотделно - емоционална, перцептивна, волутивна и формална. Всяка от тези страни разбира по свой начин сутрата. Тогава сутрата е вярна по петте начина на човешкото същество. Ние вече казахме, че това е сериозен текст, в който се постига истински синтез. Hе се играе надребно, нито се говори за притча за живота отвъд или нещо такова.
10. Тоест тази сутрата е като физичен закон.

II.

A1. Когато Дарвин пише за еволюцията, той знае, че преразглежда основите на съществуването подобно на тази сутра, и църквата също знае това.
A2. Дарвин формулира нещо за съществуването в цялостност. Той говори за живота, който следва еволюционни принципи. Тоест, той открива празнота във вида, а пълнота в не#що процесово като еволюцията. Еволюцията е обособена като принцип на вечността.
A3. Дарвин започва от отделното същество, достига цялото съществуване и пак се връща с изводи за това същество. Рефлексията, която човек е подтикнат да направи следва сходен план и при двата текста, но има различна насоченост.
A4. Решението дали църквата да подкрепи или да не подкрепи определена доктрина зависи от вътрешното развитие на нейната теория в съответствие с централните (възможно тайни) постулати. На нея й трябва време за да разработи своята представа съгласно новите данни. Затова църквата често изглежда резервирана, а не както се счита заради назадничавостта си.
A5. В момента за мен е ясно, че законите на Дарвин са вярни, но валидни само за биологическия организъм, докато след невронната мрежа и съзнанието, говорим за феномен от друг характер.
A6. Eмоцията, интелекцията, формата и т.н. са фундаментални хактеристики на съзнанията и имат качествено нов тип.
A7. Заради съзнанието се завръщаме отново към тази сутра, преоткрита вече след Дарвин.

B1. Съществуването е връзката между съзнанията.
B2. Всичко, което е било съзнавано, в същото време е произлезнало от връзки навън.
B3. По време на връзката и нейните отгласи се осъществява съзнаването.
B4. Връзката между съзнанията е невъзможна, ако те не се грижат за тази връзка.
B5. Тогава грижата за връзка или грижата изобщо се нуждаят от фундаментално разглеждане.
B6. Това е особено видно при децата - без грижа възниква разделяне и не се осъществява връзка.
B7. Ако детето не получи емоционална, интелектуална, перцептивна и т.н. връзка с нас, то ще започне да прави неговите си неща. Hие няма да сме в неговия свят по отношение на онези страни, които са му били отказани. То може да не ги приеме, макар да са му били предложени, защото не ги свързва със споделена от нас грижа.
B8. Това е принципът на чистото съзнаване, за разлика от вече "тренираното" "съзнаване", което да кажем ни демонстрират някои колеги на работа, когато ви "забелязват".

C1. Сега и все повече занапред битието ще се насочи към мрежата на съзнанията.
C2. Пластът върху който се гради тази мрежа е грижата.
C3. Апотеозът на това съществуване е грижата.
C4. Сутрата е ключът за пренасяне на това разбиране във всяко съзнание.
C5. Чрез нея отделното съзнание разбира по-пълно принципа на своето бъдене.
C6. Въпросът се нуждае от изследване в теоретичен дух, далеч от религиозните (или чисто приложни) окраски.

Доколкото виждам тази Сутра се е превърнала за теб в център на твоето мислене и съществуване.

Доколкото тя се смята за квинтесенция на целия огромен канон на Праджня парамита, изборът ти е точен!

А мантрата в сутрата се смята за квинтесенция на самата сутра.

Но това, което е отвъд съзнанието ни и е неназовимо, е в основата на всичко - и на мантрата, на и на сутрата, и на цялата Праджня парамита, и на всичко останало.

Преди време посветих на него отделна тема. Погледни я!

Що е реалност?

Честно казано мисля, че тази сутра е (метод) в основата на всички религии, а разликата е в степента на разкриването й. Ще го погледна.

1.

Нека разберем какъв е характерът на вътрешното ни усещане за нужда от помощ. И какво правим почти инстинктивно когато се изправим срещу тази нужда.

Когато човек казва молитва, на първо ниво, той не че търси някакъв бог конкретно, ами изобщо и без мисълта за бог, казва молитвата и се успокоява. Това може да се случи несъзнателно, когато се намира в трудна или измъчваща го ситуация.

Спoред мен важно е единствено молитвата да ни е била дадена от друг човек, по възможност близък (баба,дядо,родител,учител и т.н.). Няма значение на каква религия е молитвата. Истинската молитва е когато не търсиш нещо, и когато не можеш да планираш нещо конкретно за търсене, а търсиш само тази свързваща подкрепа.

Къде е подкрепата. В полето на грижата, което е обхватно на самото поле на съществуването, както разбрахме от тази сутра.

Най-трудно е да се намираш в измъчващи фактори, които не можеш да напуснеш. Най-банално, да ти се спи, но да няма къде да спиш. Да ти е студено, но да не можеш да се стоплиш. Това наистина е трудно, но добрата новина е, че е само толкова. Разбира се може да опиташ в живота да направиш това, или онова, да ти помогне някой, . ти също да си помогнал. Обаче заради сутрата, това поле на грижата, не е нужно да е нещо човешко. То не е отвътре на живота (съзнанието), ами е самият принцип на живота (съзнанието). Ние не можем да го открием чрез нещо конкретно, което е отвън. Можем само да намираме жестове, от миналото ни, които да ни подсещат. Но истинската новина е, че грижата е позволена не заради нещо вътре в съществуването, а заради самия характер на нашето съществуване. Когато сутрата се разбере на емоционално ниво, това дава полето на грижата.

Да повторим отново двете основни идеи за конкретно справяне - полето на грижата и персоналната молитва, приета от близък човек. Ако нямате близък човек, който да ви е дал такава молитва, може да приемете молитва от камък, или нещо в природата (откъдето да се свържете, а не да останете при камъка). Ако имате слабост към абстрактното мислене, може да направите връзка през мисълта за трансцедентален бог. Но тази представа е по-сложна за интернализиране, и за да ви послужи в труден момент трябва да медитирате над нея предварително и най-вероятно с учител. Защото не искате само интелектуална връзка, ами връзка с поне още една важна от петте скандхи - емотивността. Значи универсалният бог трябва да се схване по емотивен начин, за да помогне на съответната страна на съществото ви. Мисля, че когато молитвата се разбира от 2 скандхи едновременно се получава прекрасно. С 3 вече е доста свръхчовешко (напр. емоция, форма, перцепция). А с 5 би трябвало да е невероятно, ако е постижимо изобщо. Иначе можете да ги редувате, но едновременно не знам дали е възможно.

2.

При обесването на Саддам Хюсеин, той си казва молитвата, и това е. Ако обърнете внимание на подвикванията малко преди това - те се опитват да го върнат към нещо конкретно, към света, да насочат мислите му към това какво е направил. Но дори да успеят, това няма значение, защото тази молитва, която ни свързва продължава в нас и без думи. Все пак, човекът който изпълнява присъдата ги кара да спрат, защото той знае (така са го научили знаещи), или сам е в инстинктивно съзнание на тази сутра. Тук животът отново преодолява всички граници.

Какво може да направи в човекът отстрани в този момент, истината е и в него - в дишането му, в мисълта му, в пулса му и т.н. Cилата на сутрата е безкрайна и моментално респектираща. Изходът от живота и смъртта е само през сутрата.

3.

Даже да допуснем, че някой човек ще живее вечно на този свят в традиционен смисъл - например, създадено е лекарство и той се подмладява. Но той не може да трансформира себе си по пълен начин, без да е готов на прехода през пълна тишина (и пълно разплитане на скандхите). Тоест той няма тази динамика на промяната. Този широчина на пеене е недостижимa за него.

Самото му живеене е ограничено защото във всеки момент в тъканта му е закодиран страх. Той остава на вечното долно ниво и не може да достигне пълната истина на Буда, камо ли да се реши да живее през нея. Вечната истина вече е синтезирана в тази сутра.

Тогава лекарството за подмладяване не решава нищо. А само отлага истинския характер на трансформацията. Без да се изправи срещу нея, той ще остава на долно ниво. В самия този момент докато живее, той ще се намира на долно ниво, а Буда вече ще е на освободено ниво.

4.

Вече разбираме, че тези нирвани, които Буда е демонстрирал накрая нямат отношение към истината. Те са нагледни средства. Истината е извън живота, ами се състои в самия характер на живота. Това е моето разбиране. Буда е бил Буда през целия си живот, а това какво е правил в началото и накрая е за демонстративни цели, на учениците му, както и изобщо за добри дела относно света. Това да си Буда е степен на широчина на съзнанието, но какво правиш с него, естествено остава пак въпрос на конкретни занимания в света. Въпросът е че Буда има достижимост на неща, които за другите са блокирани от множество страхове. Накрая буда има свобода от смъртта не само чрез нейното замъгляване, но и с пълното и приемане, така че всяка секунда от живота си може да реши да я приеме. Точно това е истинското безсмъртие. Това не е безсмъртието на продължаващия живот. Това е безсмъртие безсмъртие. В този момент същетвото се издига колкото е цялото съществуване.

5.

Буда е бил всестранно надарен човек и затова той е усвоил и развил медитативни техники. След това ги е приложил преди смъртта си. Но не мисля, че без преминаването през вратата на тази сутра техниките ще имат същия смисъл или дори ще са съпоставими. Защото мъдростта на сутрата е безкрайна, а техниката остава по-близо живота. Тази сутра трябва да се включи във всяка техника, за да я разберете истински - това и без това е казано в коментарите.

Интересно е, че всяко живо същество може да премине през вратата на сутрата, защото тя е за живите създания изобщо. Няма нужда от техника, от нищо, то вече е казно в сутрата (напр. няма мъдрост и път към мъдростта). Сутрата е ключът, ако се разбере правилно.

6.

Ние всички вече сме в съществуването, но въпросът е да му дадем възможност да нахлуе в съзнанието ни. Тогава ще се превърнем в съзнaтелни същества от следващия план. Към пълното съществуване може да се премине чрез превъртането на тази сутра през нас. Ако сега ви кажа, мислете за целия живот, няма да стане, защото ще се породи бариера. Трябва да направите тази операция чрез сутрата през себе си, и тогава вашата същност ще се отвори към пълната същност, така че разбирането за съществуването да нахлуе във вас.

След това, това е река, и учителите се опитват да вършат добри дела с нея. Но те вече са достигнали това ниво.

7.

А ние, след като сме направили тази операция, може да продължим да учим будизма, но може да се насочим към друга област, продължавайки да прилагаме ключа във всичко. Тук ще ни насочи самото съществуване и връзката ни с него, която връзка ще породи нашите правилни реакции.

В крайна сметка, макар във всички религии да има различни принципи, аз досега не съм видял толкова концентрирана и силна истина, като в тази сутра. Може да има много полезни знания за нещо конкретно в будизма, в други религии и философии, но тази сутра е самия център и синтез.

Тази сутра ни открива друго съществуване, пълното съществуване.

Това не значи, че други хора не са преминали през нея и сега не обръщат внимание на други области. Те просто развиват, прилагат и откриват себе си в съществуването, стига да са усетли верния дух.

D1. Трансцеденталният закон е, че индивидуалното битие е това, което е научено от 'невронната мрежа' (акцент на научено, т.е. информация или съзнание).
D2. Втората стъпка е, че битието на всички съзнания е такова. Тоест наистина всичко е това.
D3. 'Bliss' или 'благодат' е когато всички съзнаващи частици са свързани взаимно с пълна откритост (поради което имат възможно най-пълноценното взаимодействие и съзнаване), без това да поражда напрежение.
а) пълна свързаност означава, че не може едно съзнание да измъчва друго съзнание в изолация, без останалите съзнания да научат за това.
D4. Единственият начин да се постигне такава 'мислеща вселена' е съзнанията да приемат че грижата е принципът на хармонията.
D5. Тоест 'полето на грижата' от самото начало стои като нужда за бъдещото свързване и достигане на 'рай' или 'щастие' от нещото, което изобщо е съзнаването.