Re: За пореден път позазваш своето неразбиране / Религия и мистика / Йога

Имайте предвид, че това са мои съждения и ги третирайте скептично.

1.

В сутрата са споменати петте скандхи. Първо да видим кои са тези скандхи: формата, волутивността, интелекцията, перцепцията, и емотивността. Какво представляват те и може ли човек веднага да ги обособи, концентрира и раздели. Сега ще ви обясня.

-За да откриете формата се концентирайте само над обекта като забравите тялото си, мисълта си, сетивата си, и изобщо че съществувате. Нека остане само обектът с неговата форма. Би трябвало да се получи. Платон е извършил тази операция, когато говори за идеален свят (разбира се, Платон е повлиян от Изтокa).

-За да откриете волята, мислете как изпaдате в автоматичен модус на взимане на решения. Няма емоция, няма друго съществуване освен взимането на решения и тяхното планиране.

-За да откриете интелекцията, започнете да четете някакъв чист и абстрактен, но не много труден, текст. Движете се по него, докато остане само четенето и вашето възприемане.

-За да откриете перцепцията, концентрирайте се над нещо като цвета на изгрева, или слънчева корона, когато слънцето е зад облак. Усетете млечността на мъглата и т.н.

-За да откриете емоцията, помислете за емотивна ситуация, и къде в тялото ви е тази емоция. Концентрирайте емоцията, и мислете само за нея. Сега преминете в чисто емотивно състояние. Не се безпокойте да не казвате глупости, кажете нещо напълно естествено, истинското ви желание.

2.

За упражнение, в анонимна обстановка, привлечете разговора с реплика към всяка една от тези ваши факултативности. Помислете си и забележете нещо сетивно относно вашия събеседник, например цвета на лака на ноктите му. След това му кaжете нещо емоционално, без планиране, без спазване на типичните шаблони на разговор. След това му кажете нещо чисто аналитично. Също така забележете в каква степен вашият събеседник има интелектуален наклон, емоционален наклон или перцептивен наклон на изразяването в момента. Интересно, че ако говорите например с архитект или човек завръшил вътрешен дизайн, може да забележите и концентрация над формата. Техните слова ще изглеждат малко по-странни, но не по интелектуален или волутивен начин. Практикувайте тези методи.

3.

Относно сутрата, първото откритие е че скандхите нямат собствена идентичност.

Тоест ако превключите например на чиста емотивност, събеседникът срещу вас няма значение на пълноценен човек, и това което изпитвате в момента към него не е свързано с това, че той е същество, съставено от 5 скандхи. Сега вие сте свързани с него само на ниво емотивност. Вие може да контролирате това превключване и при умелост и малко опит от ваша страна събеседникът ви ще ви последва. Проблемът обаче е, както казах, че това не е завършен човек, сега изживявате само емоции.

По същия начин може да се концетрирате над всяка една от скандхите, като срещу си няма да имате пълните обекти, а само едната им страна. Например да кажем, че сте сред природата и превключите на чиста перцептивност, обектите няма да са материални, и няма да имат обяснение, като вместо това те за вас сега ще се разпаднат до звук, цвят, мекота и т.н. неща, които ви поглъщат сами по себе си.

4.

Второто откритие е, че скандхите са празни. Доколкото те са подлежащи функции на мозъка, те не само че нямат идентичност, ами просто могат да бъдат и да не бъдат. Освен това, няма как например да изпитате тъга, когато сте на чисто интелектуално ниво. А пък самото емоционално ниво не може да разсъждава, така че ако прекъснете връзката между емоционалност и интелектуалност, в никакъв случай няма да разбирате какво ви се случва рационално докато сте в емоционалния канал и т.н.

5.

В крайна сметка чрез тази операция на разпадане и нейното стабилизиране човек може да постигне пълно освобождение от умирането в живота, но също така и от умирането на мислите.

Умиране на мислите е смяната на вниманието, зараждането и краят на мислите, особено когато нямаме представа от точния механизъм. Например докато сте заети с интелектуална дейност, възниква емоционално прекъсване. Ако нямате предварителен модел, може би ще се объркате какво точно се случва. Но ако сте в пълно съзнание на своите факултативности поотделно, ще можете да забележите как всяка от тях продължава непрекъсната (напр. просто е в тишина в момента).

6.

Накрая, един от проблемите с разделянето на емоциите и интелекцията например е че нямате контрол над себе си. Може да се отклоните да вършите най-зли планирания, използвайки само разделения си интелект, и тогава да превключите на емотивност, и да изживявате добри емоции. Емоцията не може да разсъждава, тя е невинна, така че това може да е много измамно за вашите събеседници.

Тази дисхармония на съществото ви в крайна сметка обаче води до поява на съвестта. За да се успокои съвестта, и не знам как да ви го опиша, но за да се контролира тази отключена амбивалентност на човешкото същество, което в този момент няма никакви предпазни механизми, които да го спрат от използване на това новопридобито знание за най-гнусни цели е необходима систематична отговорноcт. Това е вътрешна нужда, произлезла от разяждащата несигурност от самия себе си и вцепенението пред нещата, които може да вършите най-манипулативно.

Именно такива хора се заемат да регламентират на чисто интелектуално ниво морал и религия, а на чисто емоционално ниво - състраданието. Не може да се заемете да планирате надребно за интереса си в това състояние, защото би довело до неконтролируемо пропадане. Същите са принудени да се обърнат към някаква универсалната добродетел, защото поне тя е достатъчно сигурен ориентир. Те иначе не могат да имат доверие на себе си. Коранът например също започва с молитва за направляване.

Този педагогически подход е стабилен, нека се учим взаимно. Харесва ми “Върха на лешоядите”, изрaзява напрежението, което съпътства стремежа към правилно знание и чакането на решение при споделянето му пред мъдреците. Самата сутра освобождава това напрежение, но е интересно, че преди това го е имало. Сега съм щастлив, че ми хрумнаха някои идеи и смятам да ги напиша.

1.

Начинът по който са интегрирани нормалните човешки факултативност (скандхи) е сценарият. Сценарият е развит в литературата и приказките. Когато хората научат сценария и го съхранят в паметта си, сценарият в единия човек може да се свръже със същия или подобен сценарий в другия човек . Поради преминаване към различни факултативност в различни точки на сценария - двете страни започват да трептят хармонично. Tочките на синхрон са обяснени предварително, след което е казано преминете към следващата скандха - синхронизирайте се. Всяка скандха има собствени жестове, които я привличат, например 'острота или блясък привлича перцепцията' и т.н. Всичко това се случва с определен ритъм - нито много бързо, нито много бавен - регулиран от сценария.

Сценарият остарява, и затова се налага да бъде постоянно подменян. Човек винаги има желание да влезне в нов сценарий, и го прави с най-голямо удоволствие, в неведение на факта, че това е бил зараждащият елемент на всички предхождащи сценарии в историята (рицарската любов, романтичната любов, свободната любов, студената любов и т.н.)

Сценарият е инерцията, от която се нуждаем, но тя не ни тежи само когато открием себе си в него. Затова старите сценарии започват да ни тежат, особено когато другата страна, т.е. човекът - е в плен на тези сценарии - това ги прави истинкси инертни, тежки, непомръдващи.

Тогава можем да се опитаме да разрушим техния сценарий, закодирайки отново ново преплитане на скандхите.

Сценарият се явява защото човек иска да изживява себе си не само функционално. От начало на него му е казано да се изживява като нещо. Ако той просто е функционалност във всяка една от факултативностите, за другите ще е трудно да го възприемат като "нещо", а не като процес. За да го възприемат те като нещо е необходимо той да се оплете в сценарий. Сценарият има преплетени нишки и движения на всяка една от скандхите, което му дава смисъла на нещо неразгадаемо, стабилно. Човек трудно може да разплете собствения си сценарий. Тогава когато двама души се синхронизират в един сценарий, това им дава усещане за живеене.

Ние обаче не можем да живеем така, с цялото си същество, като това е единствения начин. Нашата позиция може да реформулира съществото, макар да ни се иска, да попаднем и ние самите в някой сценарий може би. Явно установяването на сценарии е естествено наклонение на човека, но това не значи, че ако искаме няма да можем да ги разграничим. Нека например бъдем чист процес: чиста интелекция, чисто планиране, чиста емотивност, чиста перцепция, чиста форма.

2.

Публичната музика, тя винаги се стреми да прекъсне чистите факултативности, защото те забравят всичко, когато са. Медията като вестниците също закодира бързо сменящи се емоционални и интелектуални послания. Няма време за изясняване, ами има само превключване и объркване. Всичко това цели затвърждаване на текущите или пренастройване към нови сценарии. Но когато се активират чистият анализ, чистата перцепция и т.н., всичко това е дразнение и забавяне. Чистотата протича бързо.

Ако сега превключим към емоцията, веднага усещаме кои елементи на едно тяло, на едно облекло, или на един човек са емоционално привличащи, кои са перцептивно привличащи, кои са индикация за волутивността. Всичко се усеща на момента. Човекът срещу нас най-вероятно е самият в някакъв сценарий и ще очаква да го следваме и ние, освен ако не го повлечем прекалено силно с кохерентността на чистото послание на единия процес. Сега ние можем да го възприемем чисто, и по-точно в чистота отделните градивни елементи.

3.

Връщането към старите сецнарии, след като веднъж са разрушени, е трудно, особено ако в закодирането им има негативни емоции. Голяма част от тъканта на съществуването обаче е пленена в тези сценарии. С оглед на живота, трябва да се изправим емотивно срещу болката, перцептивно срещу грозотата, интелектуално срещу глупостта, планиращо срещу безцелността, формално срещу безпорядъка. И да ги приемем. Всяка от отделните скандхи може да се справи в себе си със своята антитеза. Проблемите възникват от заключването на скандхите чрез сценарий, особено когато има културна девиация, което не им позволява да се отпуснат и разрешат сами. Ако постигнем това виждане, сега сме готови да срещнем всеки един от антитезните елементи на скандхите поотделно, и да преминаваме през сценариите като през прозрачно було. Трябва да се пазим само общият сценарий да не ни завихри отново, защото тогава ще загубим себе си отново в стария водовъртеж. В тази ситуация, макар вече да не ни пречи на нас, е добре да улесним лошите заключвания в сценариите за другите. Кое ще ни накара да го направим? Това, че всяка скандха в себе си се стреми към движение, което е леко напред.