Сатияананда йога семинар, 30-31 май

Е, не върви да ги хапем все пак... И те са хора, и те душа носят.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Познаваш ли кучетата ?

Поназнайвам се с някои от тях. То като съм вил по луната с някой, все нещо общо трябва да сме си намерили!

_______
Няколко години проби и грешки спестяват 2 часа разучаване на съответната практика!

Ще пратя малко снимки.

ОМ НАМО НАРАЯНАЕ

Много исках точно ти да присъстваш на семинара...

ОМ НАМО НАРАЯНАЕ

И аз исках да присъствам, но мислех, че ще е само за вътрешни хора и дори не направих опит да попитам. А сега виждам, че май не е било точно така.

Семинарът е бил много добър. Не го казвам за да те чдосам. От това, което ми разказаха, най-много ми хареса Йога нидра, към която изпитвам любопитство от доста време и Марма Йога (йога на енергийните центрове по надите, които минават по цялото тяло).

Винаги съм се чудил как така в Йога се работи само със основните чакри, а Марма Йога показва, че имат и система подобна на китайската.

_______
Няколко години проби и грешки спестяват 2 часа разучаване на съответната практика!

Като по-малко изкушените от йога от пишещите тук, мога да кажа, че на мен лично много ми хареса. Повечето от нещата, което се казаха в лекциите и на Свами Джи, и на останалите лектори, не са непознати поне за мен неща. Но някак си беше различно да го чуеш от тях- сякаш възприемаш всичко не с ума си, а с душата си.. Свами Джи е много обаятелна личност и каза неща, които лично мен много ме впечатлиха. Като това, че не е необходимо да култивираме любов към останалите и към всичко, което ни заобикаля, и състрадание, достатъчно е само да разбираме останалите /"разбиране" беше точната дума/ и това неминуемо води до любов и състрадание. Свами Шивамурти даде интересни съвети как точно да прилагаме йога във всекидневния си живот, или по0скоро осъзнаването /което за мен е толкова трудно постижимо/: в понеделник се стремиш да бъдеш свидетел на всички свои физически движения- на ръцете, на краката, въобще на тялото; във вторник- на мислите си , сряда- на емоциите си, четвъртък - сензорните си преживявания и т.н..
Лекцията за марма йога беше също много интересна, както и йога-нидра. Въобще от всички лектори - и от лицата им, и от думите им, лъхаше такава човечност и разбиране, че малко ми оставаше до решението да зарежа всичко и да отида да живея при тях в ашрама.
И още нещо, което ми направи много силно впечатление- не видах нито един от българските последователи да има такъв изправен гръбнак като Свами Джи и лекторите . Наистина е поразително.
Едно нещо обаче от доста време ме интригува- защо има толкова много ритуалистика в тази традиция? Защо въпреки проповядваните - да бъдем себе си, да отчитаме многообразието на света, да бъдем свободни, има толкова дразнещи поне мен условности макар и на външен вид като това да се ходи облечен само в геру /оранжево/, да се носят огърлици, гривни от рударакша, да се слагат червени точки в междувеждието? Имаше семинаристи, които се бяха накичили като коледни дръвчета с всякакви такива предмети, които според мен не могат да ги направят повече йоги, отколкото са. И още нещо- какво е значението на посвещенията? Първото "ниво" с даването на мантра ми е що-годе понятно, но какво е значението на второто- даването на духовно име? Може да звучи глупаво, но на мен ми изглежда като покръстване. Въобще има доста неща, които са си чиста религия , а не наука/философия, каквато е йога. Греша ли?

Отвори очи и всичко разбери.
Затвори очи и се намери.

Благодаря ти за споделените впечатления!

В отговор на:

---

маше семинаристи, които се бяха накичили като коледни дръвчета с всякакви такива предмети, които според мен не могат да ги направят повече йоги, отколкото са.

---

На мен ми разказаха за комични случаи в които са се кланяли на Ниранджан, казвали са му Бог, Светец... Както и за случаи в които хора са отказвали да правят Нидра, защото щели да излязат от тялото си да не се върнат! И за случаи в които при отказ за посвещение, разни хора са се обиждали.

Аз приемам, че хората са доста различни и някои неща се държат заради масовата публика.

Ритуалите са мощно средство за приковаване на вниманието, но от друга страна са капан за впечатлителни хора, които не отиват отвъд тях.

За другите неща да казват хора, които практикуват Йога.



_______
Няколко години проби и грешки спестяват 2 часа разучаване на съответната практика!

Изчисти всички тези положителни емоции и съвсем спокойно осъзнай, че колкото и да е приветлив гуру, той не си ти и все пак сама ще трябва да извървиш пътят си. Акцентът не е той, а ти.

Мисля, че времето и на ритуалистиката и на ашрамите и на гуру е безвъзвратно отминало и сега всеки гуру е само малка част от всеобщият гуру. В смисъл, че не е както едно време всеки учител да си има по един или няколко ученици и да ги дърпа до край в развитието им. Сега ученците са безброи и един учител не може да ги дърпа, не, ами и започва от тях да дърпа.

За да са о'к нещата е нужно разбиране, че тези учители са знак по пътят, носители на разбиране и дошли да понапълнят торбичката ни, след което да вървим сами, а те да си продължат пътят.

Важното е какво остава, след като си замине, защото обаятелност къща не хранят, нито дават балансираност във всекидневието. Нали.

Разбира се Когато писах за порива си да тръгна към ашрама пропуснах да сложа знак за намигване. Точно това ми хареса в думите на Свами Ниранджан, когато каза че йога е самият живот. В живота си гледам да се водя от принципа за балансираност. Ако бях израснала в Индия, при подобни условия като него, сигурно моят път щеше да е точно такъв. Но факта, че съм родена точно в България, по това време и живея в определено обкръжение- сигурно има определен смисъл. Тоест, искам да кажа, че гледам смирено да вървя по пътя си и да осъзнавам /второто хич обаче не ми се удава/

Да си призная обаче честно- когато съм на тези семинари, понеже винаги има хора, които се посвещават или носят знак за това че са посветени, се чувстввам доста различна и стадното ми чувство почва да негодува и да иска да се слея.

Отвори очи и всичко разбери.
Затвори очи и се намери.

Да, имаше доста комични случки... Мен ме досмеша, когато Свами Джи обърка Йорданка Христова с народната певица Валя Балканска. /като знам колко е суетна естрадната певица, направо ми идеше на глас да се разсмея/. Последната пя на откриването на семинара с традиционната за нея песен "Излел е Делю хайдутин". Йорданка Христова, като близка приятелка на Ани Павлова, която беше основен домакин на семинара, се оказа "много желана" от публиката да изпее нещо. Не разбрах коя част от публиката е пожелала това, но хората около мен изразиха недоволство, защото искаха повече време да слушат гуруто. Е, тя обаче свенливо каза: "Не мога да откажа" и изпя песен за река Янтра и направи аналогия между песента и янтра в йога. Свами Джи обаче не направи разлика между двете певици, като каза, че това че тя е пяла и на откриването, и в края на семинара, и с един затрогващ жест свали от себе си /не знам как се казва този червено-оранжев шал/ и го подари на Й.Христова, като я посвети в джигясу /така ли се пише/. Тя, много развълнувана, сподели с публиката, че е била докосната от бог

Ани Павлова пък направо се просна на пода в поза Шашанкасана.

Това, което мен ме развесели, беше факта, че за да получиш каквото и да е посвещение /като спазиш поредността на нивата/, трябва да попълниш формуляр. Сякаш кандидатстваш за работа или за виза. За да получиш духовна подкрепа трябва да се легитимираш. Сигурно организаторите не мислят така, но на мен ми е странно. Тъй като реших, че би било хубаво да получа лична мантра, се заинтерсувах как мога да получа най-нисшата степен на посвещение, при което ме изгледаха с такава снизходителност, че ми се прииска да се разтворя във въздуха, и ми отвърнаха, че подаването на формуляри е приключило преди два дни. Някакси липсва спонтанност на тези срещи...

"Ритуалите са мощно средство за приковаване на вниманието, но от друга страна са капан за впечатлителни хора, които не отиват отвъд тях. "
- много ми хареса.

Отвори очи и всичко разбери.
Затвори очи и се намери.

Не са точно клакьори, а сърби, македонци. Тъй като Свами Джи не е посетил Сърбия и Македония при тази си източно-европейска обиколка, тези хора бяха дошли тук за да го видят и чуят. Имаше и хора от словенсккия и италианските ашрами на традицията Сатиянанда, които като някои българи, които пък са посетили семинарите в Словения и Италия, държали да бъдат по-дълго с него.

Отвори очи и всичко разбери.
Затвори очи и се намери.

Аз никога не съм си падал по масовостта. Но пък от различни учения вече се говори, че времената са такива, че трябва да се отворят към света, защото човечеството е на кръстопът, от който зависи неговото съществуване.

Приеми, че много учения никога не са били в досег с толкова много хора, а учителите никога не са говорили пред такава голяма публика и никога не са посвещавали толкова много хора.

Следователно и те се учат в движение, което означава, че нещата не могат да са перфектни. А се учат в движение от области, които са били дълго време в досег с много хора. Администрацията е една такава област. Пример са формулярите, които си попълвала - класическа бюрокрация. Но си представи, че няма друг начин да се запомни кой до къде е стигнал в системата. Традиционната система явно е базирана на посвещения, като всяко от тях показва нивото, което е достигнал ученика. А сега си представи, че на следващото идване и посвещение на Свами Джи, някой иска да го посветят в по-голяма степен, а никой не знае дали е бил посвещаван в предната.

Разбира се нещата звучат прекалено формално и бюрократично и им липсва спонтанност, но хората се учат и развиват.

Просто разсъждавам логично, без да зная дали точно това са мотивите им за въвеждане на подобни административни мерки.

В крайна сметка семинарите свършват, но истинският им ефект започва едва от първия ден след края им. Тогава човек започва да прилага наученото на практика. Без практическо приложение на наученото, семинара си остава като написаните тук думи - само теория.

_______
Няколко години проби и грешки спестяват 2 часа разучаване на съответната практика!

Що ли въобще ти пиша като знам, че знаеш...

Поздрави.

Звучи убедително това, което казваш. Може би наистина така се проследява кой на какъв етап е стигнал... Странното е обаче, че на никого, който разбира се е попълнил формуляра, не му е отказано посвещение, т.е. единственото условие да продължаваш нагоре в нивата, е да попълниш заветния формуляр. А дали си готов - кой го преценява? Не знам... Всъщност няма такова значение този въпрос. Наистина е важно човек да прилага наученото. Останалото е само формуляр

Отвори очи и всичко разбери.
Затвори очи и се намери.

Не си права, че на никой не е било отказано. Но това е нещо, което не ме вълнува.

Първото посвещение (по наблюдения от други системи) винаги е като "поставяне на пътя". За него се иска само желание. За по-нагоре, самите учители не биха раздавали с лека ръка посвещения, защото рискуват да затрият традицията си или по-вероятно, да я компрометират. Последното въобще не е целта им, особено ако искат масовост.

При масовост винаги има и хора, които получават степени, данове, посвещения заради други заслуги, а не точно заради напредъка си в съответната система. Но само до едно ниво. Над него си трябват способности и реални усилия. Ако учението не се превърне във формална религия де, където политиката ръководи всичко.

Но ние сме обикновени, хора, които искат просто да практикуват и да живеят щастливо живота си, без да имаме някаква амбиция да ставаме големи гурувци, учители и т.н. Така че тия неща, поне на мен, са ми по-скоро любопитни, отколкото истински да ме вълнуват.

В отговор на:

---

А дали си готов - кой го преценява? Не знам...

---

Тоя който ти дава посвещение. Ако това не може да прецени, тогава за какво говорим? Нали се предполага, че е стигнал много напред в системата, която преподава.
Пък и човек, който сериозно се занимава с нещо, няма как да не познава и да е непознат за другите хора, които сериозно се занимават със същото нещо. Дори и да е свръх секретно!

_______
Няколко години проби и грешки спестяват 2 часа разучаване на съответната практика!

Като се замисля, от лекцията най-много ми хареса идеята, че "няма живот без стрес"; че човек не трябва да се отпуска, респ. бяга от живота, а да е "изпънат като струна", без пренапрежение ("дистрес").

Да, стреса е живот, както казват учените.