amrta написа: "Мисля, че наистина е безмислено създаването на същества, които са обречени да страдат и да умрат. Това май е последният ми извод и с него искам да приключа с тази тема и моля Хуанджи да я заключи."

Откъде си сигурна кой е "обречен"? Още по-малко пък преди да се е родил? Има ли наистина "обречени"? За всеки, който все оше е жив, има шанс (в т.ч. и да се докосне съзнателно до Вечността).

Дори да става дума напр. за "нелечима" болест - медицинската наука се развива и нищо чудно в съвсем не далечно бъдеще да има лекарство. А за неродени хора откъде човек може да е сигурен 100%, че ще имат някаква болест.

Няма такова нещо като "безизходна безнанеждна ситуация".

Обречени са само "мъртвите", но доколко и те са наистина мъртви - не е съвсем сигурно. Кое умира? Тялото? То преминава просто в друга форма. Съзнанието? Или представата ни за даден човек.

Има ли "обречени"? Що човек си създава такава фаталистична нагласа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек би рекъл, че си истински адвайтин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип съм ЗА такива размишления, но е добре човек да ги повтори, след като посети някое отделение с раково болни. (Примерно)

Философията на "пълния стомах", колкото и добре да звучи, нещо не ми вдъхва доверие. :)

Къде видя "пълния стомах"? Тази вечер дори не съм ял, цял ден карам на една баничка и боза (и един банан също).

Стомахът ми в момента е празен.

А надежда има за всички, дори и за раково болните. Няма нужда да се разболея от рак, за да го знам (макар че може и да е писано да се разболея, кой знае).

Това да си си преди мисълта е много яко,...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що "би рекъл"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даам, съгласна съм с теб! Има една книга `Необикновените болни`майка ми я чете, в която са описани изумителни случаи на безнадеждно болни, които `отказват` просто да приемат диагнозата си....не искат да се признаят и да се предадат...това са май 1% (или повече, не съм сигурна)...и започват със собствени сили, самовнушение, молитви, визуализация на оздравяването и други начини да се лекуват, някои от тях са съвсем обикновени, прости хора....и така чудотворните им изцеления са описани подробно там....така наистина няма такова нещо като `безнадежден случай`, щом си жив и искаш да живееш, има надежда....

Живеем истински, само когато умираме от Любов...!

Ами ха кажи си де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Книгата изглежда е интересна.

Така или иначе телата умират, що трябва да се настройваме фаталистично? Страхът от смъртта или от различни физически страдания възспира естествената радост на живота и така човек, дори да не е болен, всъщност страда от болестта на страха и глупостта, което е по-страшна болест и от физическите.

При физическите болести тялото страда, докато при психическите - страданието е още по-тежко, това е една агония-"живот" в илюзии.

То е отвъд казванията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите