Re: SAMYAMA / Религия и мистика / Йога

Извинявам се на колегите от Окултизъм, че начевам тема за клуб "Йога", но не мога да си влизам в профила и ще я пусна тук, а по- късно може да я преместим в Йога.

По повод темата на Инка, за концентрацията, пречи ли, има ли почва и хаби ли ток...вадя на чисто дискусията, като се надявам да е по същество. :)

Ето първо от енциклопедията:

SAMYAMA
САНЯМА ("овладяване, обуздаване, усмиряване"), обяснено в *Йога-сутра (3.4) на *Патанджали като непрестанна практика на *концентрация (*дхарана), *медитация (*дхяна) и *екстаз (*самадхи) върху един и същи *обект. Тази техника е пътят на *йогина към провеждане на изследване, тъй като дава всички видове екстрасензорно познание (*праджня). Терминът саняма се използва понякога също в смисъла на "контрол", особено във връзка с овладяването на *сетивата.

Че са един и същ процес, един и същ са и това Патанджали го е казал черно на бяло. Съвсем друг въпрос е, че някой се опитва да нагажда Йога-сутра към собствената си философия. :))

Но, поред. Концентрация и медитация са европейски понятия, които не са правилни. Например, дхарана, съвсем погрешно се смята за концентрация, при положение, че това е задържане на читта. Ако някой поне малко се е занимавал с Йога и му кажат това, би следвало да се получи взрив в осъзнаването.

Така де, къде е читта, къде е манас? От тук се разгръща голяма тема с предисловие, която да обясни разликите между - читта, манас, будхи, вритти, аханкара и прочие.

След като се разберат, нещата добиват завършен вид с обяснението, че дхарана е задържане на читта. После, коментаторите обясняват, че дхарана се извършва в плоскостта на еднонасоченото съзнание, както и дхяна между впрочем.

Медитацията, дхяна, на запад има едно значение и най- грубо обхваща целият процес на дхарана, дхяна и самадхи. По- точно би било ако се наричаше направо - самяма.

Това е така, защото дхяна, която набеждават за медитация не е нищо повече от задълбочена дхарана. Или по- просто. Ако някой задържи съзнанието при еднонасочено съзнание върху един обект за 12 секунди е дхарана. След това, при продължаване на задържането за 12 по 12 секунди се стига до дхяна и накрая 12 по 12 по 12 докача до самадхи.

Процесът е един и в Класическата йога се нарича - самяма. Т.е. дхарана, дхяна и самадхи - три в едно.

Сахаров обяснява разликата по следният начин. При дхарана съзнанието възприема обекта на медитация в една плоскост. При дхяна в две плоскости, сиреч, обекта може да се завърти пред затворените очи и да се оглежда от всички страни. И накрая самадхи, при което обекта се разглежда в трите плоскости.

В Йога се тръгва от грубообектните медитации - стхула дхяна и се върви към финообектните - сукшма дхяна. Не е известно какво значи да стоиш и да чакаш медитацията да се случи. Това е някакво недоразумение или нещо друго но не и Йога. Няма такава медитация, медитацията е винаги насочена върху обект. Безобектната медитация за мен е неправилно понятие, понеже по- правилно би било - финообектна, включително и атма дхяна.

Ако някой смята, че тъпоумието в което би могъл да изпадне от продължително блеене е самадхи, много се лъже. Това е лъжливата саттва за която говори Сахаров и е под гуната на тамас.

Концентрацията е двер към медитацията, но не може да пречи на нищо друго, освен на егото, което като го мързи да бъде дисциплинирано и си намира оправдания да бъде хаотично.

Лошо няма, но това е в плоскостта на съвсем друго съзнание - разсейвано и пр. Които са неподходящи за практикуване на Йога. Казано е ясно, че за Йога са подходящи - екагра и нирудха, т.е. еднонасоченото и потиснатото съзнание. Останалите три просто не водят до успех. Толкова е просто.