Темата ми е по повод на твърдението на Имаго, че на някакъв Лама не му пукало, че майка му е починала.

Имаго, първо би ли казал името на този Лама и откъде знаеш какво е чувствал или не е чувствал?

Та според вас (най-вече експертите по будизъм, но не само) будизмът, в частност тибетският, има ли за цел да унищожи всички емоции у човека, да го направи абсолютно безчувствен, безразличен към случващото се в света, дърво, егоист......., всичко, което върви с липсата на чувства.

И ако ДА, то тогава каква е въобще ролята на състраданието? От много време се чудя какво всъщност е състраданието в будизма.

Когато някой страда, какво изпитва всъщност един будист към него– съпреживява болката му, опитва се да му помогне или просто си казва – аз изпитвам състрадание, но без каквито и да е чувства (с или без да му помогне)?

Усещането ми към Далай Лама е за много топъл и чувствителен човек, но може и да се лъжа така от разстояние.

Знам, че Алекс ще ми изчете една лекция за безпристрастността в будизма. Аз приемам безпристрастността, но тя не дава отговор на горните ми въпроси.

И още нещо, не мислите ли, че това отделяне на момченцата на 5-6 години от семействата им и изпращането им в манастир (имам впредвид тибетските манасири), по някакъв начин не изкривява психиката им? Все пак едно дете има нужда от родители, най-вече от майка.

Аз лично ако имах дете, никога не бих го дала в манастир (наречете ме егоистка, но мисля, че едно дете има нужда от майка си, а и тя от него). Естествено наясно съм, че в Тибет имат доста деца и не е трудно да прежалят едно от тях, всъщност за тях е дори е въпрос на чест. Но не вярвам някой да даде единственото си дете.

Приемам някакъв среден режим – детето е в манастира, но има и грижата на родителите си – какъвто е бил случаят с Далай Лама. Но явно единствено той е имал тази привилегия, а за обикновените монаси никой не мисли.

Мисля, че ако на горепосочения Лама наистина не му е пукало за майка му, то именно това е защото са го отделили като малък от нея и въобще не я е чувствал като майка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от amrta на 04.03.08 11:12.

а, написах нещо по темата, но се сетих, че нали не искаше да ти отговарям въобще - и го изтрих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lncg на 04.03.08 09:18.

по въпросите на будизма ще вземат отношение вещите, искам да споделя отношение по въпроса за състраданието.
СЪСТАРАДНИЕТО е едно и също и в и извън будизма.
То няма нищо общо с нашата неконтролируема емоционалност. Най-срещаният корен на страданията ни за друг, е идентифицирането ни с неговата болка - съзнателно или не. Винаги тези емоции имат съвсем егоистичен корен.
Състараданието е преди всичко свързано с емпатия и търсене на възможности за конкретна помощ.
Един истински чувствителен и състрадателен човек в повечето случаи не би изглеждал прекомерно емоционален. Самият израз е въпрос на темперамент, да, но не всеки, който прелива от емоции, познава състраданието. Повечето емоции са просто мръсотия...
На един истински Лама не му пука аз и ти дали ще го помислим за неемоционален, но той има разбиране за илюзорността на смъртта.

Редактирано от Aye!! на 04.03.08 09:24.

В отговор на:

---

Имаго, първо би ли казал името на този Лама и откъде знаеш какво е чувствал или не е чувствал?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за състраданието друг път ще пиша
но първо въобще за емоциите и учвствата, това което бях написала и изтрих:

Не само при будизма, но никое друго сериозно учение целта не е да се спрат емоциите или чувства.
Например съвременната адвайта много добре описва това, защото хората именно такива житейски неща ги итересуват.
Заблуда е, че чрез медитация или други методи човек ще може да стане безчувствен.
Но първо да си отговорим на въпроса какво представляват възприятията, чувствата, емоциите и тогава да видим каква ще е разликата, когато липсва операционния център (егото - отъждествяването на себе си с някокъв образ с определени качества).

И най-добре е да не се разсъждава само теоретично, а нали се подразбира че хората тук нещо практикуват - та, хубаво е да се говори и от личен опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

I beg to differ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Ако ти кажа, ще го осъдиш ли? Във всеки случай не е Далай Лама. „

Ще се опитам да не го осъждам, но наистина ми е интересно кой е. Най-малкото защото предизвика толкова размисли и противоречия в мен. Пък и искам да знам откъде знаеш за случая, все пак аз не приемам всичко за чиста монета, независимо кой ми го казва.


”Въпросът със състраданието е много сложен в будизма, не толкова като теория, колкото като практическо поведение. Асанга не се просветлил, докато не взел червеите, разяждащи плътта на едно куче, и не ги поставил да се хранят от собствената му плът. „

Защо го е направил, това ми изглежда като някакъв вид мазохизъм. То ако се постигаше просветление със самобичуване и самонараняване, щеше да е много просто.А мазохистите щяха да са първи просветлени.


„Бодхичитта (букв. означава просветлено съзнание) е синоним на състраданието - не само в Махаяна, но и в Тхеравада.”

И какво би следвало да изпитва човек при него?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами аз напр. от личен опит мога да кажа неща, които не касаят пряко тибетския будизъм (евентуалните изисквания за темата имам предвид). а разсъжденията ми произлизат точно от личен опит (без опит една дума не съм казала в тоя форум. на книги не се опирам.)

дълго съм се кичила с прекомерна емоционалност като с трофей. сега си я харесвам много, но правя разграничение между нея и истинската чувствителност. знам кога е израз на дълбоко разбиране и съпричастност и кога е егоистична в основата си.

преди не можех много дълго време да се възстановя след гледка на кученце с отрязани крачета например и ме се искаше да умра от болка...сега мъката ми има различни измерения, придобила съм повече разбиране. което никак даже не изключва мъката, но я прави по-лесно преодолима и отваря нови хоризонти след нея.

когато за първи път гледах екранизацията на Полет над кукувиче гнездо бях толкова депресирана, че за първи път не можех и да плача от вцепенение и мъка. затворът за човешката душа го преживях ужасно. след години го гледах пак и успях да се свържа с перспективата на индианеца, който се освободи...тогава преживях по друг начин нещата..:).

по-горе просто пропуснах да кажа, че дебилността пък от своя страна не е равна на безпристрастност.
тезата ти никъде не я отричам.
но стига толкова, да оставим професорите да се произнесат (вярвам - едно към едно от личен опит)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

говориш за "възможността на истинската медитация "
тя за повечето от вас е нещо във времето, сядаш (или не сядаш) и медитираш, а после излизаш от медитация
е, тогава естествено се спира всяко движение в ума

аз говоря, а и амрита, за друго - крайния резултата от нези "практики"

и най-вече да се поръзсъждава за това, какво пердставлява самата сетивност, емоционалност и т.н., защото много е важно да се знае как възниква всичко това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lncg на 04.03.08 09:49.

Знам със сигурност от първа ръка, не се съмнявай. Имам много приятели лами, при това съвсем истински. Дори един го бях забанил на английския ни форум по будистка философия. Нещо се беше разгорещил. :)

Асанга. Асанга медитирал много години в една пещера, но не можел да достигне просветление. В момента, в който поел страданията на кучето, се просветлил, като дар от Майтрея (кучето).

Бодхичитта: Почитай всички същества като твоя майка.

* * *

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите