да, Йогананда е гола вода :)))))
затова са махнали този разговор от книгата, че се излагат

"не ме смути, а ме озадачи"
стига с твойте увъртания и локуми :))))))
защо не казваш нещата направо? хич не е по адвайтиски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Целта на осъзнаването на очевидния факт, че сме смъртни, дори понякога внезапно смъртни, съвсем няма за цел да ни плаши. По-скоро обратното, да ни стимулира да си пренаредим приоритетите.”


Ние скорпионите имаме привилегията да изпитваме естествено влечение към темата за смъртта и мислене за нея. Засега нямам намерение да се пренасилвам, щото ще ми дойде в много. Мисля, че вече дори съм прекалено обсебена от подобни мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Представата за Бог, който се грижи за хората е нелепа. Има някаква сила, която е в основата на нещата, но тя е безлична, дотолкова, че да остави видовете в нашата вселена на т.нар. естествен подбор. Или на тяхната съдба, ако звучи по-разбираемо.

По законите на еволюцията, човек може да се развива, не толкова физически, колкото... духовно, вътрешно... не зная коя е подходящата дума.

Абсолютно съм съгласен, че настоящото съществуване на човека като вид е доста мизерно и е страдание. Но не в следствие на естествените закони на вселената, а на наличието на Ум, на Его, което ни кара да се възприемаме като страдащи и слаби, за да ни държи в подчинение.

Но това е известно отдавна.

Мен повече ме интересуват начините за измъкване от това състояние и нужната за тази маневра стратегия.

____________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

когато прочетох за първи път Автобиографията на Йогананда преди много години, за мен си беше сатсанг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както сам забелязваш, схващанията на Йогананда по тези въпроси са доста хипотетични и спорни.

Той предполага, че във вселената има разумен свръх-фактор (Бог), който е взел решение да допусне съществуването на страданието като природен феномен и пита Рамана Махарши, защо не е предпочел друг сценарий без страдание.

Рамана съвсем не споделя подобен хипотетичен подход към света. Светът е това, което е и не би могъл да бъде друг, освен такъв какъвто е.

Затова вместо да отговори на метафизичните въпроси той се опитва да го сепне и върне към осъзнаването на реалността точно тук, точно сега с неочакваните си резки контравъпроси:

Кой страда? Какво страда?

Относно Бога Рамана също се изказва недвусмислено в диалога си със секретаря на Йогананда г-н Ч. Р. Райт:

Бог е неизвестно същество. Освен това той се намира вън от нас. Докато вашата истинска природа, Аза, Атмана е винаги във вас и тя - това сте вие. Защо оставяте съкровенното и тръгвате да търсите външното?

С тези думи Рамана безпощадно слага кръст на религиозните мечтания на секретаря на Йогананда.

В следващия си отговор, той неочаквано се позовава на Библията и заявява, че там е дадено най-доброто възможно определение на на Бога: Аз съм този, който СЪМ" .

И съответно заключва: Всъщност Бог не е нищо друго освен Атман.

Ясно, точно и категорично.

Запомнете това, уважаеми йоги!

Бог, като някаква съществуваща вън от нас реалност НЯМА И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО.

Религиозните хора, които се молят на бога, всяъщност се молят на създаден от собственото им въобръжение безсилен идол. Те са идолопоклонници!

Многократно по-добре е човек да е ачестен пред себе си атеист, отколкото подобен страхлив и инфантилен религиозен човек, който си въобразява, че "Бог щял да накаже богохулниците".

Буда, Рамана, Кришнамурти, Bo Yin Ra и някои дълбоки християнски мистици като Майстр Екхарт са абсолютно единодушни по този въпрос.

Особено интересен е случая с Bo Yin Ra. Той започва своята основна и най-важна творба "Книга за живия Бог" със следните думи:

"Нека не чете тази книга, онзи, който е набожен и вярващ."

При това, в конкретния случай става въпрос за автор, който дълбоко почита Лаодзъ, Исус, Рамакришна, Рамана Махарши и "истинските персийски суфии".

Но да се върнем към Рамана Махарши.

В една книга, излагаща накратко неговите схващания четем следното:

Школата аджата, принадлежаща към Адвайта, твърди:

„Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки”.

На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас?”, се дава пример със съновидението и им се казва:

„Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува”.

Това е се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.

За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ”, се прилага аргументът, наречен дришти-сришти вада и им се казва:

„Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък”.

Само това би удовлетворило тези хора.

Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат:

„Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят или са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни?”.

На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате”.

Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите.

Абсолютното може да бъде само едно.

Скъпоценности от Бхагаван. Огърлица от речи на Бхагаван Шри Рамана Махарши върху различни жизненоважни въпроси, сплетена от А. Девараджа Мудалиар, 2000 г.

Иска ми се все пак да завърша този постинг със следните думи на Bo Yin Ra:

Още тук и сега, в този час, когато четеш тези редове, ти си сред Вечността и това, което не съумееш сега да си създадеш, никой Бог не ще може во веки веков да ти го даде...

Из "Книга за щастието"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно защо пък според теб подобни неща трябва да ме смущават?

Те наистина само ме озадачават.

Освен това най-добрата методика в случая е тази, която математиците наричат "доказателство чрез допускане на противното".

Щри Рамана я използва много често и с много добър успех.

Секретарят на Йогананда го пита как да осъзнае Бога.

Щри Рамана за начало приема условно, че Бог като външна реалност съществува и посочва, че истинската същност на всичко е вътре в нас и това е Атмана.

Така той за кратко допуска двубожие: Бог в нас (атмана) и Бог извън нас.

След което той се позовава на свещената книга на юдеите и християните - Библията и посочва, че там Бог се определя като Йехова, което буквално означава "Аз съм (този), който съм".

А това очевидно е Атмана.

Препоръчвам ти Шри Рамана като отличен педагог!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алекс,

Казвам, че малко ме смути диалога между двамата духовни титани точно поради причината, че зададения въпрос от Йогананда изобщо не е много дълбок и труден, както казваш, а напротив, както писах в предния си постинг, отговорът му по принцип не представлява трудност за един що годе духовно развиващ се човек.

Ами ето на - страданията не ги предизвиква Бог, а ние самите с мислите си и постъпките си, които противоречат на Божествените закони.

И отново - ние сами си създаваме главоболията и само ние сами можем да ги изкупим, стига да осъзнаваме духовния творчески процес.
Тук на преден план излиза Закона за кармичната зависимост.
Плюс довода, че човек е и със свободна воля.

Както предложи за интерпретация, аз мислих по въпроса и стигнах до следната теза:

Би ли могло да се счита, че Йогананда задава въпроса за страданието с цел:

Да обърне внимание на Махариши, че страданието не е от Бог и че ако човек иска да е щастлив, трябва да си помогне сам за да му помогне и Бог.

А защо точно на него задава този въпрос и то настоятелно?

Може би Йогананда е искал да обърне внимание (да подчертае) на Махариши, че човек не трябва да се извисява само духовно, а да обръща внимание и на материята, т.е. на физическото си тяло в случая.
За никой не е тайна, че Рамана Махариши е страдал физически.

Вярвам, че ако вървим в тази посока, Йогананда е направил този избор за разговор с Махариши от дълбоко хуманни подбуди, т.е. тъй като явно го е ценял като просветлен човек е желал той да бъде физически здрав за да може да служи на човечеството.

Както и да е, за мен и двамата си остават духовни светила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен Йогананда е романтик, а Рамана реалист.

Йогананда отлично знае, че страданието има смисъл.

Той обаче пита друго: Защо изобщо трябва да съществува страданието?

Един от най-известните отговори е: поради грехопадението.

Или по-точно, поради отпадането ни от небесните висини.

Има сериозни автори, които твърдят, че това отпадане не е било задължително. При това те нямат изобщо предвид земята. Става въпрос за всеобщ космически процес.

Тази манвантара ще е така. Но изглежда е имало и манвантари на пълно блаженство и всеобщо щастие.


Обаче фактът е, че страданието понастоящем съществува.

И че в света на вечното, на атмана такова нещо няма, никога не е имало и няма и да има.

Затова и Рамана реагира по този начин - с контравъпрос:

Кой страда? Какво страда?

И с това прекъсва мечтателния устрем на Йогананда и го връща към суровата реалност на настоящето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шибенду далеч не винаги е бил на 70 години.

И очевидно е доста добре осведомен човек. Той сам нееднократно се е изказвал с голямо уважение за Рамана Махарши и за Кришнамурти, като за "тела, в които несъмнено е протичал процес на просветление" (цитирам по памет). И съвсем очевидно е чел от тях едно-друго. Защото и най-просветленият човек е принуден да усвои говоримия език и неговите изразни средства отвън. Лично за мен е очевидно, че Кришнамурти като блестящ оратор е повлиял на Шибенду и на неговия начин на изразяване и на поставяне на акценти на някои теми с остро критично звучене.



И моето мнение е сходно. Според мен лошият имидж на Шибенду Лахири и на други оплюти у нас, а иначе много уважавани по света съвременни учители се дължи на нелоялна конкуренция от страна на български издатели на духовна литература.