|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Отвъд живота и смъртта
[re: amrta]
|
|
| Автор |
Aлekc (Необвързан) |
| Публикувано | 20.02.08 11:36 |
|
|
Преди години и аз минах един такъв курс на Норбеков.
Упражнението с усмихване пред огледалото е добро, но вървенето с изправена стойка - още по-добро.
Но тези упражнения не отменят факта, че утре я сме живи, я не.
Когато писах, че най-често самоубийството е акт на помрачено съзнание, имах предвид именно японската традиция да се самоубиваш в името на дълга и честта. Това все пак не е познатото ни типично самоубийство, нали?
Целта на осъзнаването на очевидния факт, че сме смъртни, дори понякога внезапно смъртни, съвсем няма за цел да ни плаши.
По-скоро обратното, да ни стимулира да си пренаредим приоритетите.
Защото пред лицето на смъртта 99% от всичко, за което хората пишат тук губи своя смисъл.
Но все пак 1% остава. И той е най-важният.
Наскоро бях ти писал:
"Щом дълбоко в себе си осъзнаете, че може да умрете всеки момент, ще престанат да ви се струват важни много неща, които сега ви измъчват.
Всичките ви тревоги ще избледнеят.
Ще подредите по нов начин приоритетите си и ще започнете да отделяте повече време за нещата, които са наистина важни, ще си поставите истински сериозни цели. Колкото и да ви е трудно да повярвате, ще се забавлявате много повече.
Когато наистина приемете Смъртта за свой учител, ще се събудите свободни.”
Спомняш ли си на кого са тези думи?
| |
|
Тема
|
Re: Отвъд живота и смъртта
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
mo33 (новак) |
| Публикувано | 20.02.08 14:00 |
|
|
В отговор на:
"Щом дълбоко в себе си осъзнаете, че може да умрете всеки момент, ще престанат да ви се струват важни много неща, които сега ви измъчват.
Всичките ви тревоги ще избледнеят.
Ще подредите по нов начин приоритетите си и ще започнете да отделяте повече време за нещата, които са наистина важни, ще си поставите истински сериозни цели. Колкото и да ви е трудно да повярвате, ще се забавлявате много повече.
Когато наистина приемете Смъртта за свой учител, ще се събудите свободни.”
Абсолютно вярно!
Имаше период в живота ми, когато бях на практика сам и много отчаян. Въобще всичко се промени и загубих всички ориентири, които до момента ми казваха в каква посока се движа - нямах работа, пари, а в един момент и квартира. Наложи се да деля едно легло с човек, който също няма квартира.
Точно в тази ситуация се научих да се забавлявам истински. Както и да се обръщам към Смъртта за съвет, когато започна да се лигавя и да смятам че някой проблем е нерешим или прекалено сериозен.
И от тогава се питам все едно и също: Защо е нужно човек да е притиснат да стената, за да оцени живота и да се концентрира върху истински важните неща?
Май всеки ден намирам по част от отговора.
____________________
| |
|
Тема
|
Re: Отвъд живота и смъртта
[re: mo33]
|
|
| Автор |
Aлekc (Необвързан) |
| Публикувано | 20.02.08 14:24 |
|
|
По този повод ето как протекъл автентичният разговор между Рамана и Йогананда:
Позднее сам прибывший йогин (Свами Йогананда) спросил: Как духовно поднимать людей? Какие инструкции следует давать им?
М. Инструкции разнятся в зависимости от темперамента личностей и соответствуют духовной зрелости их умов. Не может быть какой-то одной "массовой" инструкции для всех.
П. Почему Бог допускает страдание в этом мире? Разве Он не должен, будучи всемогущим, справиться с ним одним ударом и предопределить вселенское осознание Бога?
М. Страдание и есть путь Осознания Бога.
П. А не следовало ли Ему распорядиться по-другому?
М. Это – Путь.
П. Являются ли Йога, религия и т. п. противоядиями от страдания?
М. Они помогают вам преодолевать страдание.
П. Почему вообще должно существовать страдание?
М. Кто страдает? Что страдает?
(Ответа нет! В конце концов йогин встал, попросил благословения
Шpu Бхагавана для своей работы и выразил большое сожаление в связи
с необходимостью своего срочного отъезда. Он выглядел очень искренним
и преданным и даже сильно взволнованным.)
Особено интересен и нестандартен беше за мен отгововърът на Рамана на един от въпросите на секретаря на Йогананда, г-н Ч. Р. Райт.
Г-н Ч. Р. Райт, его секретарь, спросил: Как я могу осознать Бога?
М. Бог – неизвестное существо. Более того, Он находится вне вас. Тогда как истинная природа, Я, А т м а н , всегда с вами и она – вы. Почему вы оставляете сокровенное и уходите искать внешнее?
П. Что же такое всё-таки А т м а н ?
М. А т м а н известен каждому, но не отчётливо. Вы всегда существуете. Это бытие есть А т м а н . "Я есмь" – имя Бога. Из всех определений Бога действительно нет лучше библейского утверждения "Я есмь то Я ЕСМЬ" в третьей главе книги "Исход".
Имеются другие формулировки, такие как Брахмаивахам [Брахман есмь Я], Ахам Брахмасми [Я есмь Брахман] и сохам [Я есмь ОН]. Но ни одно не является столь непосредственным, как имя ИЕГОВА, означающее Я ЕСМЬ. Абсолютное Бытие таково, каково есть – Оно есть А т м а н . Оно есть Бог. Познанием А т м а н а познаётся Бог. В сущности, Бог есть не что иное, как А т м а н .
| |
|
Тема
|
 Re: Страданието: Кришнамурти и Рамана Махариши
[re: titiksha_]
|
|
| Автор |
paparosko (толерантен) |
| Публикувано | 20.02.08 18:57 |
|
|
Според мен много често се спекулира с въпроси от този род:
Ако Бог е всеприсъстващ и всемогъщ, защо не е решил всички човешки същества да бъдат много щастливи и богати, без страдание и болка, защо е създал цялото това объркване и страдание, тези кризи?
Първо, дълбоко се съмнявам Йогананда да е задал този въпрос, само защото не знае отговора му.
Напротив, може би е искал да научи още едно компетентно мнение.
Второ, всеки що годе духовно развит човек би отговорил с лекота на въпроса.
В случая Махариши правилно задава контра въпросите, чрез които всеки сам може да си отговори.
Какво е Бог?
Бог е всичко това, което Е (и което не Е).
Всичко това, което Е няма емоции и не съди.
Бог е по-скоро всемирния законодател, а не всемирния изпълнител на законите.
Човеците творят битието със съзнанието и постъпките си и ако престъпят Божествените закони - се самонаказват.
Страданието е следствие от Закона за кармичните зависимости.
Това е най-просто казано.
Малко ме смути диалога между двамата духовни титани!!!
Може би в същността си има някакъв скрит подсмисъл, знам ли.
Никога не казвай никога!
| |
|
Тема
|
 Коя версия е правилната?
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
titiksha_ (Narayana das) |
| Публикувано | 20.02.08 23:33 |
|
|
Добре, показваш критичното отношение на Шибендо към " тяхния последовател - и най- любимият им син". Но така без да покзваш сегашната информация се манипулира мнението и отношението към Рамана Махариши и Парамаханса Йогананда.
И логично следват въпросите:
Кой вариянт е истинския Шибендовия или този от сборника?
Следват и други въпроси и други изводи за авторитетноста на някои мнения и на нечии изказвания Нямам предвид Рамана Махариши и Парамаханса Йогананда
ОМ НАМАО НАРАЯНАЯРедактирано от titiksha_ на 20.02.08 23:55.
| |
|
Тема
|
Re: Коя версия е правилната?
[re: titiksha_]
|
|
| Автор |
Aye!! () |
| Публикувано | 20.02.08 23:39 |
|
|
paparosko е дал много умно предположение по-долу. виж го, ако не си. аз мисля същото, затова подобни неща никога не са разколебавали доверието ми в определени същества (не е въпрос на сляпо вярване, а на дълбок вътрешен усет...затова съм спокойна)
| |
|
Тема
|
Re: Страданието: Кришнамурти и Рамана Махариши
[re: paparosko]
|
|
| Автор |
titiksha_ (Нараяна дас) |
| Публикувано | 20.02.08 23:40 |
|
|
Прав си. Вижда се от много знаци, че совите не са това, което са(или поне не това, което си мисслим че са...)
ОМ НАМАО НАРАЯНАЯРедактирано от titiksha_ на 21.02.08 00:10.
| |
|
Тема
|
 Re: Коя версия е правилната?
[re: Aye!!]
|
|
| Автор |
titiksha_ (Нараяна дас) |
| Публикувано | 20.02.08 23:47 |
|
|
Да съгласен съм с paparosko. С теб също съм напълно съгласен.
О разбира се за разколебаване на доверието ми въобще не е ставало въпрос. Писах темите за да се поизяснят нещата поне от части ;)
Ето сега се оказва че имало записи на срещите но явно различен прочит
ОМ НАМАО НАРАЯНАЯРедактирано от titiksha_ на 21.02.08 00:09.
| |
|
Тема
|
Re: Коя версия е правилната?
[re: titiksha_]
|
|
| Автор |
Aлekc (Необвързан) |
| Публикувано | 21.02.08 00:12 |
|
|
Както сигурно забелязваш, в случая става въпрос не за преразказ, а за стенограма.
Аз съм готов да се басирам, че най-вероятно в центъра на Йогананда се намира абсолютно същия текат.
Просто в случая Шибенду Лахири интерпретира доста свободно оригиналната информация.
| |
|
Тема
|
Re: Страданието: Кришнамурти и Рамана Махариши
[re: paparosko]
|
|
| Автор |
Aлekc (Необвързан) |
| Публикувано | 21.02.08 00:56 |
|
|
За разлика от преразказа на Шибенду Лахири, според която Шри Рамана дава суров урок по истинска духовност на Йогананда, оригиналната стенограма е напълно безпристрастна и в нея няма никакъв коментар на срещата. Това просто е една от многото стенограми в сборника и нищо повече.
В отговор на:
Малко ме смути диалога между двамата духовни титани!!!
Може би в същността си има някакъв скрит подсмисъл, знам ли.
Лично мен този диалог не ме смути, а ме озадачи.
Ще се опитам да дам едно мое лично и субективно тълкуване на този диалог. Бих се радвал, ако и други участници дадат предложат своята интерпретация.
Приемам, че първият въпрос на Йогананда е просто за сверяване на часовниците с Шри Рамана.
Но вторият му въпрос е много дълбок и труден: защо Бог изобщо е допуснал в нашия свят да има страдание? Нима не е имало друг начин да се доведат хората до осъзнаването Му?
Този въпрос е задаван от много хора столетия наред. Защо е необходимо изобщо да страдаме? Защо, ако Бог е всеблаг източник на всичко съществуващо, в света има толкова много зло. Много богослови и философи са писали дебели книги за да оправдаят Бога и да докажат, че не Той носи вина за злото в света.
Явно Йогананда също се е терзаел от този въпрос.
Ще си призная, че този въпрос измъчва и мен.
Възможно ли е човек да напусне завинаги тази област на съществуването, където царуват страданието и злото?
И каква е гаранцията, че рано или късно, той отново няма да отпадне от светлите висини в нашия мрачен свят?
Отговорът на Шри Рамана е лесно предвидим: страданието е път към осъзнаване на Бога.
Именно сега Йогананда задава своя основен въпрос: дали не би трябвало Бог да устрои света по друг начин и пътя към осъзнаването на Бога да не е свързан със страданието.
Отговорът на При Рамана е категоричен: Това е Пътят.
Или с други думи задачата няма друго решение.
Следва един ясен сам по себе си въпрос и отговор за Йога като противоотрова на страданието.
И тук Йогананда прави нещо неочаквано. Той отново задава на Шри Рамана въпроса защо изобщо трябва да съществува страданието.
Малко неочаквано и озадачаващо е, че вместо да прекрати страданието, Йогананда се опитва да намери теоретичен отговор за неговия смисъл.
Именно поради това Шри Рамана му отговаря с контра въпрос: Кой страда? Какво страда?
И за да подчертае, че въпросът е изчерпан изцяло на вербално ниво, където няма решение, той се оттегля в безмълвие.
Йогананда веднага разбира, че умът му го е подвел и че е получил ценен урок от Атмана посредством Шри Рамана. и именно затова се развълнува забележимо и за околните.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
